№ 79
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.а
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно административно
наказателно дело № 20221000601128 по описа за 2022 година
Атакувано е решение № 381/2.6.2022 г. по н.а.х.д. № 5113/2021 г. по описа на Софийския
градски съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, с което С. М. И. е признат за
невинен за това на неустановена дата в периода 5.12.2017 – 15.12.2017 г., в гр. София, в
сградата на банков филиал „Калоян“ към „УниКредит Булбанк“ АД, намиращ се на ул. „Цар
Калоян“ № 3, за да сключи анекс към ипотечен кредит с № 204/0037/19664295/6.3.2013, да е
представил пред М. К. Г. – търговски мениджър на банков филиал „Калоян“ към
„УниКредит Булбанк“ АД , неверни сведения – служебна бележка за доход от дата 5.12.2017
г., издадена от „Дест Груп“ ЕООД, като в резултат на това да е бил сключен анекс №
2/15.12.2017 г. към ипотечен кредит с № 204/0037/19664295/6.3.2013, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а,
ал. 1 НК
Настоящата въззивна проверка на решението на СГС от 2.6.2022 г. следва да обсъди
доводите на прокурора, залегнали в протеста и допълнението към него. Според
представителя на държавното обвинение съдебният акт е неправилен и необоснован и
постановен без да са анализирани обстойно многобройните доказателства, представени от
обвинението в хода на съдебното следствие. В допълнението към протеста прокурорът
поддържа: че първоинстанционният съд правилно е установил обективната съставомерност
на извършеното от С. М. – предоставянето пред банката на документ с невярно съдържание;
1
че не е съгласен с тезата на съда за малозначителност на деянието, доколкото
обстоятелството, че е обслужвал редовно кредита не следва да се счита за положително
поведение на обвиняемия, тъй като с инкриминирания документ той си е осигурил
благоприятни условия по договора за ипотечен кредит; че е без значение и фактът дали
представените неистински и с невярно съдържание документи са довели до предоговаряне и
погасяване на кредита; че липсата на вредни последици за банката не могат да обосноват
незначителна обществена опасност на деянието; че неправилно съдът е приел изрядно
поведение на обвиняемия, тъй като той не давал обяснения и не е способствал за по-бързото
установяване на действителната обстановка по делото – напротив по негово искане са
разпитани свидетели, чиито показания са съмнителни; че обществената опасност на
деянието е взета предвид от законодателя, който е предвидил приложение на чл. 78а НК в
случая; че липсата на вредни последици не води априори до извод за малозначителност на
деянието; че личността на дееца и неговата обществена опасност нямат определящо
значение за тежестта на деянието, а представляват второстепенен фактор; че позитивната
кредитна история, редовното обслужване на банковия кредит и чистото съдебно минало на
обвиняемия не водят до възприетия от първия съд извод за пренебрежимо ниска степен на
обществена опасност на деянието, а следва да се вземат предвид при определяне на
наказанието.
В съдебното заседание пред апелативния съд прокурорът от САП заявява, че поддържа
депозирания протест по изложените в неговото допълнение аргументи. Според
представителя на държавното обвинение степента на обществена опасност на деянието е
отчетена от законодателя при преценката на предвиденото наказание и възможността за
прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Прокурорът счита, че обвиняемият И. е осъществил състава на
чл. 248а НК, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание. В този смисъл моли да се отмени
първоинстанционнто решение.
Защитникът на обвиняемия счита протеста за неоснователен, а решението на градския съд за
правилно и законосъобразно. Според защитата протестът е необоснован и следва да се
остави без уважение, защото: по делото не съществуват годни по смисъла на НПК
доказателства, които да установяват как инкриминираната служебна бележка е попаднала в
банковата институция, съответно не е доказано, че обвиняемият е представил пред банката
този документ; обвиняемият е сключил анекс към съществуващия договор за банков кредит,
от което не е получил облага, както и че според директора на клона М. Г., представената
служебна бележка няма решаващо значение за сключване на анекса; кредитът е погасен от
обвиняемия и за банката не са настъпили вредни последици от предоговарянето му; от
показанията на колегите на обвиняемия в дружеството, в което работи, се установявало, че
те получавали значително по-високи възнаграждения от официално вписаните в трудовите
им договори минимални заплати. Защитата пледира, че са налице всички предпоставки за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай, поради което настоява за потвърждаване
2
на решението на първата инстанция.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено
следното:
Протестът на прокурор от СГП е неоснователен.
1. Доказателствата
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – дали е налице
извършено деяние, неговото авторство, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е сключен анексът към договора за ипотечен банков кредит и правното значение на
документите за доходите, съдържащи се в кредитното досие на С. И. – фактическата
обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и
пълнота. Фактическите констатации на СГС в тази насока са направени след анализ на
събраните по делото в проведеното съдебно следствие и по реда на чл. 378, ал. 2 НПК
доказателства и доказателствени средства
- показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Г. Р. (л. 38 – л. 38 гръб от
съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС); Е. Г. (л. 38 гръб – л. 39 гръб от
съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС; С. Д. (л. 39 гръб – 41 от съдебното
дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на СГС; М. Г. (л. 41 – 42 от съдебното дело по н.а.х.д.
№ 5113/21 г. по описа на СГС); Д. Т. (л. 42 от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по
описа на СГС); Б. А. (л. 42 – 42 гръб от съдебното дело по н.а.х.д. № 5113/21 г. по описа на
СГС, както и доказателствата от досъдебното производство, преценени на основание чл.
378, ал. 2 НПК:
- заключението на графическата експертиза (л. 11 – 13 от том 2 на досъдебното
производство).
- писмените доказателствени материали, приложени към делото и приобщени на
основание чл. 378, ал. 2 НПК – фотокопия на трудов договор и допълнителни споразумения
и заповеди (т. 1, л. 16-27), разчетно - платежна ведомост за месец декември 2017 г. (т. 1, л.
49), писмо изх. № 16-001441/29.04.2020 г. от „Уникредит Булбанк“ АД (т. 1, л. 131), договор
за банков ипотечен кредит № 204/0037/19664295 от 6.03.2013 г. (т. 1, л. 144 и сл.), анекс № 1
от 10.02.2015 г. към договора за банков кредит (т. 1, л. 157 и сл.), анекс № 2 от 15.12.2017 г.
(т. 1, л. 181 и сл.), договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 209/0028/R2839745 от 8.03.2018 г., служебна
3
бележка от 5.12.2017 г. и удостоверение от 27.01.2015г. (т. 2, л. 44 и л. 45), писмо изх. №
0911-16-001332- 01/27.04.2022 г. от „Уникредит Булбанк“ АД и справка за съдимост на
обвиняемия – последните два документа от съдебното дело – л. 49, л. 53 от н.а.х.д. №
5113/21 г. на СГС.
2. По фактите
След като извърши собствен анализ на така изброените доказателствени материали,
настоящият състав на апелативния съд, подобно и на първоинстанционния градски съд,
приема, че свидетелят С. Д. бил собственик и управител на търговско дружество „Дест
груп“ ЕООД, в което си качество на 1.07.2007 г. сключил трудов договор с обвиняемия С.
И.. Съгласно договора работникът получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
300.00 лева за заеманата от него длъжност „стоковед“. Впоследствие с допълнително
споразумение към договора № 1-09/20.12.2013 г. му било възложено да изпълнява
функциите на ръководител търговска експлоатация, а основното му месечно възнаграждение
било определено в размер на 565.00 лева, по-късно увеличено със заповед №15/2.01.2016 г.
на работодателя му в размер на 640.00 лева.
На 6.03.2013 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и С. И. бил сключен договор за ипотечен
кредит № 204/0037/19664295 в размер на 100 000 лева, който следвало да бъде изплатен до
6.03.2048 г. Трудовото му възнаграждение се превеждало по банков път по сметката му в
„Уникредит Булбанк“ АД. В началото на месец декември 2017 г. И. предприел действия за
облекчаване условията по заема с намаляване на лихвения процент и съответно срока на
погасяването му. По този повод на неустановена дата в периода 5.12.2017 г. – 15.12.2017 г. в
гр. София в сградата на банков филиал „Калоян“ към „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се
на ул. „Цар Калоян“ № 3 била представена служебна бележка за месечното възнаграждение
на И.. В нея било удостоверено, че С. М. И. получава от „Дест груп“ ЕООД нетно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. На служебната бележка бил предаден вид,
че носи подписа на свидетелката Е. Г., която била регистрирана като ЕТ „Его – Е. Г.“ и
обслужвала счетоводно дружеството „Дест груп“ ЕООД, управлявано от Д.. В
действителност, служебната бележка не била подписвана от Е. Г. и отразеното в нея не
съответствало на обективираното в допълнително споразумение към трудовия договор на
обвиняемия възнаграждение в размер на 640.00 лева и на това в разчетно-платежната
ведомост на дружеството за месец декември 2017 г., съставена от свидетелката Е. Г..
Комплектът с документи, отнасящ се за предоговаряне на условията по отпуснатия на
6.03.2013 г. ипотечен кредит, бил прегледан от свидетелката М. Г., която заемала
длъжността търговски мениджър в Банката. Своите задължения тя изпълнявала в офис
„Калоян“ и те се изразявали в преценка на достатъчността и наличността на изискуемите
документи и основанията за отпускане на кредит или предоговаряне на условия по вече
сключени договори. В този комплект се съдържала и служебната бележка, на която бил
придаден вид, че е подписана от Е. Г.. След като документите били прегледани и одобрени,
4
бил сключен анекс № 2 от 15.12.2017г. към договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 20 4/0037/19664295 от 6.03.2013 г. между „Уникредит
Булбанк“ АД, представлявано от М. Г., от една страна и С. И., от друга. С анекса били
договорени по-облекчени условия за обвиняемия, изразяващи се в намаляване на дължимия
лихвен процент и съкращаване срока на падежа до 6.03.2038 г. Кредитът бил погасен от
обвиняемия предсрочно на 5.11.2020 г.
С. М. И. е роден на ******** г. в гр.София. Той има регистриран постоянен и настоящ адрес
в гр. София, ул. „Три уши“ № 121, ет.6. И. е български гражданин, не е женен, придобил е
средно образование. Не е осъждан, трудово ангажиран е, с ЕГН: **********.
Описаната фактическа обстановка се извлича по несъмнен начин от приобщените към
съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.
Въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред градския съд не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до съществено опорочаване на
законосъобразността на първоиинстанционното производство. В мотивите към
проверяваното решение съдът е изложил приетата за установена фактическа обстановка,
както и е посочил доказателствата, които са послужили за реконструиране на релевантната
фактология. Доказателствата са коментирани обстойно и при ясно изводима воля на
решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали – изследвани са
показанията на свидетелите по делото, писмените доказателства и заключението на
графическата експертиза, като съдебният състав недвусмислено е изразил позицията си кои
от доказателствата възприема като достоверни и с какви аргументи; обсъдени са
констатираните противоречия между показанията на свидетелите и са изложени убедителни
съображения за това коя част от гласните доказателствени средства се приемат за вярно
пресъздаващи съществените за случая факти.
3. Относно възражението на защитата за липса на обективна и субективна
съставомерност на деянието
Защита възразява, че не е доказано по делото обвиняемият да е предоставял на банката
инкриминираното неистинско удостоверение за доходите му и в този смисъл липсва
обективната страна на вмененото му престъпление. САС приема възражението за
неоснователно.
В мотивите към проверявания съдебен акт първият съд е обосновал с надлежните
доказателствени материали наличието в конкретния случая на обективните елементи от
състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1 НК. Установено е, че инкриминираната
служебна бележка за доходите на С. И. е била приобщената към доказателствения материал
по делото по реда на процесуалния закон. От показанията на свидетеля Д. се установява, че
той е намерил в служебния компютър на И. документа за доходите му, но впоследствие от
5
„Уникредит Булбанк“ АД са представили с приемо-предавателен протокол намиращата се в
кредитното досие на обвиняемия служебна бележка – приложени на л. 43 – 44 от т. 2 на
досъдебното производство. В показанията на свидетелите Г. Р. и М. Г. – както от
досъдебното производство, така и в съдебното следствие, се установява, че обвиняемият е
предоставил служебната бележка за доходите си, доколкото това е било изискване в
процедурата по предоговаряне на част от съществените условия по договора за ипотечен
банков кредит. В случая правилно Градският съд е приел, че фактът на представяне пред
банката на неверни сведения от обвиняемия е установено несъмнено, доколкото документът,
материализиращ невярната информация се е намирал в кредитното досие на И..
Същевременно свидетелят Р. съобщава, че като заемащ длъжността „консултант клиенти“ в
банката е приел документите от И. за промяна в условията по договора му за ипотечен
кредит. Въпреки че Р. не си спомня какви точно документи е получил от И., то в
показанията на свидетелката М. Г. – търговски мениджър към филиал „Калоян“ на банката,
се съдържат сведения, че инициатор на сключване на анекса към договора за ипотечен
кредит бил кредитополучателят И., като в документите приложени към искането му била и
инкриминираната служебна бележка за доходите му. Същественото в случая е, че
обективната страна на престъплението изисква деецът да представи пред банката неверни
сведения, което не предполага задължителното установяване на точния начин на
фактическото предаване на документа. За разлика от съставите на документните
престъпления (например съзнателното ползване на документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ по чл. 316 НК) за съставомерността по чл. 248а, ал. 1
НК е достатъчно деецът да е предоставил неверните сведения, независимо по какъв начин. В
случая от показанията на свидетелите Р. и Г., както и от приложения в кредитното му досие
документ се установява по несъмнен начин, че И. е лицето, което е предоставило неверните
данни за своите доходи.
От заключението на графологическа експертиза и показанията на свидетелите С. Д. и Е. Г.
се установява, че предоставената от С. И. информация за доходите му към инкриминирания
период – 5 – 15 декември 2027 г., е невярна. Неверността на сведенията за получаваното от
обвиняемия трудово възнаграждение към месец декември 2017 г. се потвърждават и от
данните в проразчетно-платежната ведомост на „Дест груп“ ЕООД и разплащателната
сметка на С. И. за превежданите му суми по трудовото правоотношение.
В този смисъл този състав на апелативния съд споделя изводите на първата инстанция за
обективната и субективна съставомерност на извършеното от обвиняемия С. И. по
възведеното му обвинение по чл. 248а, ал. 1 НК, доколкото той съзнателно е предоставил на
„Уникредит Булбанк“ АД неверни сведения относно размера на своите доходи в процеса на
сключване на анекс № 2 от 15.12.2017г. към договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 204/0037/19664295 от 6.03.2013 г. между „Уникредит
Булбанк“ АД, представлявано от М. Г., от една страна и С. И., от друга.
Без значение за обективната съставомерност на деянието е обстоятелството, че в случая е
инкриминиран документ, съдържащ сведения във връзка с искане за промяна на
6
съществените условия – лихвен процент и срок, на вече сключен между страните договор за
ипотечен кредит. Това е така, тъй като сключването на анекс към първоначалния договор, с
която се променят неговите главни характеристики – размерът на дължимия от длъжника
лихвен процент и периодът (срокът) на издължаване на кредита – по същество представлява
неотменима част от кредитното договорно съглашение. Така или иначе анексът не поражда
самостоятелно правоотношение между страните, а представлява неразделна част от
сключения вече договор за ипотечен кредит.
4. Относно възражението на прокурора за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК
В протеста на прокурора и допълнението към него се поддържа, че е неправилна и
незаконосъобразна тезата на съда за малозначителност на деянието, доколкото
- обстоятелството, че И. е обслужвал редовно кредита не следва да се счита за положително
негово поведение, тъй като с инкриминирания документ той си е осигурил благоприятни
условия по договора за ипотечен кредит;
- че е без значение и фактът дали представените неистински и с невярно съдържание
документи са довели до предоговаряне и погасяване на кредита;
- че липсата на вредни последици за банката не могат да обосноват незначителна
обществена опасност на деянието;
- че неправилно съдът е приел изрядно поведение на обвиняемия, тъй като той не давал
обяснения и не е способствал за по-бързото установяване на действителната обстановка по
делото – напротив по негово искане са разпитани свидетели, чиито показания са
съмнителни;
- че обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя, който е предвидил
приложение на чл. 78а НК в случая;
- че личността на дееца и неговата обществена опасност нямат определящо значение за
тежестта на деянието, а представляват второстепенен фактор;
- че позитивната кредитна история, редовното обслужване на банковия кредит и чистото
съдебно минало на обвиняемия не водят до възприетия от първия съд извод за
пренебрежимо ниска степен на обществена опасност на деянието, а следва да се вземат
предвид при определяне на наказанието.
Доводите на прокурора, изложени в протеста и поддържани от представителя на
апелативната прокуратура, САС приема за неоснователни.
Становището на държавното обвинение не може да бъде споделено, тъй като противоречи
на основните принципи и цели на наказателното правосъдие. То по същество изключва
изцяло и a priori приложимостта на една норма от общата част на наказателния кодекс по
отношение на визираната категория престъпления по глава 6., раздел 4 от особената част на
НК. Вярно е, че престъпленията против паричната и кредитната система са възприети от
законодателя като такива с висока степен на обществена опасност, доколкото засягат
7
обществените отношения, свързани с нормалното и сигурно функциониране на важен сектор
от националното стопанство. Това е и основанието в разпоредбата на чл. 248а, ал. 1 НК да
бъде предвидена санкция лишаване от свобода и глоба.
В същото време обаче, безспорен факт е, че за да се постигнат целите, поради които от
лицата, извършили престъпни посегателства над правно защитените обществени отношения
се търси наказателна отговорност, е необходимо тя да бъде справедлива – т.е. да има
съответствие между тежестта на конкретно извършеното от тях престъпление и санкцията,
която следва да понесат. А за да се постигне такова съответствие, е необходимо да се отчетат
всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от законодателя в
нарочни норми на общата част на наказателния закон обстоятелства, които
индивидуализират конкретното деяние и съобразно индивидуалните особености на дееца,
позволяват да се отмери максимално точно размера на необходимата с оглед положителния
ефект върху него наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на наказателния
закон е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която макар и да изключва изцяло престъпния
характер на опредЕ. категория деяния, има за предназначение да постигне точно този ефект
от съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние, с необходимостта от
прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му. И доколкото този въпрос може
да възникне за всяко едно от въздигнатите от законодателя в престъпления противоправни
деяния, то не би могло за което и да е от тях а priori да бъде изключена възможността за
неговото обсъждане.
Изхождайки от тази принципна позиция, въззивната инстанция счита, че за да даде отговор
на възражението, съдържащо се в протеста на прокурора, следва да анализира конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца и въз основа на този анализ, да прецени
дали се касае до извършено престъпление или са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК. При
решаването на този въпрос следва да се прецени значимостта на обекта на посегателство,
конкретната степен на въздействие върху него, своеобразното проявление на това
въздействие (начин и средства на осъществяването му), наличието или липсата на
неблагоприятни последици извън тези върху обекта и т.н. Именно тези обстоятелства са
били предмет на оценка от решаващия съд, съобразно която той е стигнал до извода, че
осъщественото от обвиняемия С. И. деяние е с явно незначителна обществена опасност. В
основата на този извод съвсем не стои единствено липсата на настъпили вредни последици
за банката-кредитор, а цялостната преценка за конкретната обществена опасност на
деянието.
Степента на обществена опасност при престъпленията против паричната и кредитната
система може да варира в широки граници и при определянето й имат значение следните
обстоятелства: характерът на деянието – дали то директно уврежда, поставя в опасност или
само нарушава законови гаранции за нормалното и ефективно функциониране на паричната
и кредитната система на страната; характерът на последиците, които предизвиква – какъв
обществен интерес засяга деянието; наличието или липсата на преки имуществени вреди за
българската държава или за фондовете, принадлежащи на ЕС; качеството на субекта – дали
8
е длъжностно лице, дали управлява юридическо лице или гражданско дружество;
субективните елементи – форма на вината, цел и др; начините и средствата на извършване –
използване на технически и други средства за увреждане на паричната и кредитната
система.
Софийският градски съд прецизно е изследвал начина на посегателство срещу предмета на
престъплението (представените неверни сведения) и степента, в която е могъл да бъде
засегнат обекта, с оглед характера на самото деяние и възможността, която то създава в тази
насока.
Посочените от решаващата съдебна инстанция факти за това, че И. редовно е обслужвал
получения от него ипотечен кредит, а след това дори предсрочно е погасил задължението
към банката; че представените със служебната бележка неверни сведения за доходите на
обвиняемия не са послужили в решаваща степен за сключване на анекса, с който се
намалявала лихвата и срока на договора; позитивната кредитна история на И.,
обстоятелството, че се касае не за сключване на първоначален договор за кредит, а за
предоговаряне на някои от условията по вече сключен и редовно изпълняван договор, са
изцяло релевантни при оценката на конкретната обществена опасност на извършеното от
обвиняемия деяние. Данните за личността на обвиняемия, който е с положителна
характеристика, младата възраст, трудовата му ангажираност, липсата на предишни
осъждания – установяват, че С. И. е лице с изключително ниска степен на обществена
опасност. Тази негова характеристика, отнесена към предмета на престъплението, безспорно
очертават извършеното от него деяние като такова с незначителна обществена опасност,
което изключва неговия престъпен характер.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че съдържащите се в
инкриминираната служебна бележка неверни сведения не са имали решаваща роля при
сключване на анекса към договора за кредит. В този смисъл съдът е изложил убедителни
мотиви защо възприема показанията на свидетелката М. Г. от съдебното следствие за
достоверен доказателствен източник по този въпрос – самата свидетелка е имала към
инкриминирания период задължение да проверява необходимите документи и да взема
решение от името на банката за предоговаряне на условията по договорите за кредит. В този
смисъл нейните изявления, че служебната бележка за доходите на е имала решаващо
значение за сключването на анекса, а само е имала роля за стартиране на процедурата,
следва да се де приемат с висока степен на доверие.
Първият съд е изложил подробни и убедителни съображение за това, че към
инкриминирания период обвиняемият И. освен трудово възнаграждение по банков път е
получавал от работодателя си и парични суми „на ръка“, които не били отчитани. Този факт
се установява от показанията на свидетелите Т. и А., което съответства и на по-висока
длъжност, която е заемал към този момент С. И. в дружеството, управлявано от С. Д..
Обосновано решаващият съд е анализирал показанията на Д. по този въпрос, като правилно
е приел, че те са недостоверни, доколкото признавайки, че е заплащал по нерегламентиран
начин трудови възнаграждения на своите служители, той ще се самоуличи в извършване на
9
нарушения на трудовото и осигурителното законодателство.
Така приетите фактически положения относно изплащаните на И. от „Дест груп“ ЕООД
трудови възнаграждения следва да се оценяват като намаляващи степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Неоснователно е възражението на прокурора за това, че процесуалното поведение на
обвиняемия следвало да се отчете в негова вреда. Правото на обвиняемия да дава обяснения
по обвинението, както и исканията му са събиране на доказателства, са проявления на
гарантираното му право на защита. Упражняването на правото на защита никога не може да
води до влошаване на положението на обвиняемия.
Като е стигнал до извод за малозначителност на деянието, първоинстанционният съд
законосъобразно е признал обвиняемия И. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 1 НК, прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК. Този извод се споделя изцяло от настоящия въззивен съдебен състав, поради което
същият намира, че атакуваното решение на СГС следва да бъде потвърдено, а протестът на
СГП - като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК,
ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 381/2.6.2022 г. по н.а.х.д. № 5113/2021 г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето му да се уведомят
страните – САП, обвиняемият И. и неговият защитник адв. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10