РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................           Година  2018                         Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                 ХХІХсъстав

На осми ноември              Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия М. Бончева

 

Секретар Калинка Д.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №3858 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  Община гр.Аксаково против наказателно постановление № НЯСС-332/ 25.07.2018г. на зам председателя на  ДАМТН, с което на Община гр.Аксаково е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл.138а  ал.3 т.2 от Закона за водите.

          Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител не се явява.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

                 На 10.04.2018г. е извършена проверка на язовир „Ботево" находящ се в поземлен имот № 001250 в землището на с. Ботево, община Аксаково, Акт за публична общинска собственост № 402/31.08.2000г. собственост на община Аксаково, за което е съставен констативен протокол № 05-01 -7/10.04.2018г. В следствие на проверката, чрез визуален оглед на място е установено, наличие на водотеч в стика между преливник и лявото крило на преливната стена, пукнатини от недобре уплътнен бетон в преливен ръб на 0.5 м под ръба, пукнатини и паднала замазка от сглобяемата част от дясното крило на преливната стена, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Ботево" задължителните предписания на комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със заповед № РД-17-7706-123/07.04.2017г. на областният управител на област Варна, дадени в констативен протокол № 69/12.10.2017г., а именно: Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на новоизградения преливник и приведе в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение 30.03.2018г.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта бил връчен на жалбоподателя. Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което въззивника бил санкциониран за неизпълнение на предписание по чл.138а ал.3 т.2 от Закона за водите.

         В хода на съдебното производство бе разпитан свид. П., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. До разпит бе допуснат свидетеля Димитров. Съдът  кредитира показанията на свидетеля Д.. Видно от същите свидетеля твърди, че няма техническо образование и не може да се произнася по техническото състояние на преливника на язовира. Разказва на съда какво се е случило с язовира в години преди дадените предписания от 2017г. за отстраняване на проблеми с преливника.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелят в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. 

       Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.138а ал.3 т.2 от Закона за водите, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че Община Аксаково е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона за водите. Няма спор, че проверявания язовир е собственост на Община Аксаково. В качеството и на собственик на  Община Аксаково са дадени предписания на 12.10.2017 година с констативен протокол №69 -  да се  извършат ремонтно възстановителни работи на новоизградения преливник и да се приведе в експлоатационно състояние в срок до 30.03.2018г. На 10.04.2018 година е констатирано, че предписанията не са изпълнени от Община Аксаково. Не се спори, че предписанията са доведени до знанието на представителя на Община Аксаково, респ. до отговорните длъжностни лица. Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били изпълнени в определения срок, което от своя страна се установява по безспорен начин от показанията на свид.М. П.. Чрез бездействието си в определения срок жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение.  На това основание е съставен АУАН за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ. Съдът  намира, че актосъставителя и АНО правилно са посочили нарушената норма. Последната визира задълженията на комисията да даде предписания и срок за тяхното изпълнение, на което кореспондира задължението на собствениците да ги изпълнят в този срок. Самият чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва физическо или ЮЛ, което не е изпълнило предписание по чл. 138а ал. 3, т. 2 от ЗВ. С оглед на това е налице пълно съответствие между описаното административно нарушение и посочената правна квалификация. 

    Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на Закона за водите. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

   В настоящия случай е наложено административно наказание в минимален размер. Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите се предвижда административно наказание по вид „Глоба“ или съответно „Имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 20 000 лева, което допринася за законосъобразността на атакуваното НП.Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер, справедливо  е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                        

Р Е Ш И:

          

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-332/ 25.07.2018г. на зам председателя на  ДАМТН, с което на Община гр.Аксаково е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл.138а  ал.3 т.2 от Закона за водите.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

     

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: