Р Е Ш
Е Н И Е
№
11.01.2016г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА
при
секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 706/2015г. по описа на ЛРС,за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба,
подадена от «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
«Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния директор-А. В.Г.,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н. със съдебен адрес ***, партер,
офис 1-2, тел. 02/444 10 10, против Л.А.С. с ЕГН ********** ***, с правно
основание по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 и чл.11 от ЗПК във вр.
чл.240 от ЗЗД и по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на 01.12.2009г. ответницата по делото е сключила с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за кредит за покупка на стоки или услуги,
с който между страните е възникнала облигационна връзка. Основното задължение
на дружеството кредитор е да отпусне кредита-предмет на договора, което става
под формата на финансиране на предоставените стоки-чрез плащане за сметка на
кредитополучателя на дължими и платими негови задължения към упълномощените
търговски партньори във връзка със стоките. Съгласно чл.4 от договора размера
на предоставената сума е обвързан с валутния курс на лева за едно евро. С оглед
плащането на цената на финансираните стоки, дължима в лева, предоставеният
според валутния курс на еврото кредит е посочен и в българска валута. Но
остатъка се преизчислява в евро.
Твърди се, че кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитора погасителните вноски по кредита, съгласно
представеният погасителен план. Ответната страна е преустановила плащането.
Падежът на цялото задължение по кредите е настъпил на 15.12.2011г.
В Исковата молба се твърди, че с
Договор за цесия от 08.06.2014г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземането е прехвърлено на последния, който се
явява новия кредитор.
Петитум: да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1 411,50евро
/хиляда четиристотин и единадесет евро и петдесет евроцента/, представляваща
парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 02271075 от 01.12.2009г.
сключен между Л.А.С. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г.
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на
861,86евро /осемстотин шестдесет и едно евро и осемдесет и шест
евроцента/, договорна лихва в размер на
247,64евро /двеста четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евроцента/ за
периода от 01.12.2009г. до 15.12.2011г., лихва за забава в размер на 302евро
/триста и две евро/ за периода от 16.06.2010г. до 24.03.2015г., ведно с лихва
върху главницата, считано от 15.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените
по делото разноски в размер на 535,47лв
/петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ от които
112,22лв /сто и дванадесет лева и двадесет и две стотинки/ - държавна такса и
423,25лв /четиристотин двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ -
адвокатско възнаграждение.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответницата, в който последната
прави възражение за изтекла погасителна
давност, както кратката „тригодишна погасителна давност” по чл.111, б.”в” от ЗЗД, така и общата „петгодишна погасителна давност” по чл.110 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от юрисконсулт
К.Н.-процесуален представител на ищцовото дружество, с която се прави искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като поддържа иска, както по
основание, така и по размер, и в този смисъл моли съда да постанови решение.
Ответницата редовно призована не се явява,
не изпраща процесуален представител.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С
оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
В конкретния случай предявеният иск по
своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи
доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на
облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 360/2015г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.04.2015г., с която е разпоредено длъжникът Л.А.С. *** да
заплати на кредитора «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район «Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния
директор - Александър В.Г., чрез процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н.,
сумата от 1 427,03евро /хиляда
четиристотин двадесет и седем евро и три евроцента/, представляваща парично
вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-02271075 от 01.12.2009г. сключен между Л.А.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на 861,86евро
/осемстотин шестдесет и едно евро и осемдесет и шест евроцента/, договорна лихва в размер на 247,64евро /двеста
четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евроцента/ за периода от
04.12.2009г. до 15.06.2010г., лихва за забава в размер на 317,53евро /триста и
седемнадесет евро и петдесет и три евроента/ за периода от 16.06.2010г. до
24.03.2015г., ведно с лихва върху главницата, считано от 15.04.2015г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение в законноустановения срок и
заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.
Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за
изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен
лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е
да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
Безспорно се
установи в производството, че между страните е сключен договор за стоков кредит № СREX-02271075 от 01.12.2009г., в изпълнение на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало паричен кредит в размер на 956,69евро, като по силата на постигнатите
договорености сумата, предмет на горепосочения договор е предоставена директно
на клиента. Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от
сключения договор и приетите общи условия към него. Договорът е сключен чрез
упълномощени търговски партньори, които предоставят на кредитополучателя
определени стоки, в случая телевизор марка „LG„, модел 37LH7000, с
цена 1 649лв и цифров фотоапарат марка „CASIO„ модел „EX-Z15„,
с цена 228лв, или обща цена на стоките от 1 877лв или 960евро. Основното
задължение на дружеството кредитор е да отпусне кредита, предмет на договора,
под формата на финансиране на предоставените стоки, а именно чрез плащане за
сметка на кредитополучателя на дължими и платими негови задължения към
упълномощените търговски партньори във връзка със стоките.
Съгласно чл.4 от договора размерът на
получената сума, предоставена по договора за стоков кредит е обвързан с
валутния курс на лева за едно евро. С оглед плащането на цената на
финансираните стоки, дължима в лева предоставения според валутния курс на
еврото кредит е посочен и в българска валута. Но остатъкът на задължението се
преизчислява в евро. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено преди
полагането на подпис върху договора, че е получил заемната сума и че тя е
опосредствана чрез финансираните стоки.
Кредитополучателят от своя страна се е
задължил да заплати на кредитора погасителни вноски по кредита, включващи
главница и договорна /възнаградителна лихва/, посочени в Погасителния план,
съгл. чл.1 и чл.2 от договора за 24бр. погасителни месечни вноски, всяка в
размер от 105,97лв. Кредитополучателят се е задължил да върне договорената
сума, ведно с надбавка, съставляваща печална на заемодателя с годишен процент
на разходите – 34,32%.
На 15.12.2011г. длъжникът е следвало да
погаси цялото задължение, но на 15.06.2010г. същият е направил последното си
плащане, след което е преустановил обслужването на заема и е изпаднал в забава.
В
подадения отговор по чл.131 от ГПК ответницата поддържа становището, че за
всички вземания на ищеца по процесния кредит се прилагала кратката давност по
чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като те били периодични плащания, което становище
съдът намира за неоснователно. В съдебната практика е прието, че „периодичните
плащания” представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни престации,
които са независими една от друга и произтичат от общ юридически факт, като
всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни
задължения, а при договорите за заем/кредит е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания, както неоснователно поддържа ответницата. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични плащания по
договора (така Р № 261-2011-IVг.о., ГК на ВКС, което е поставено по реда на чл.
290 от ГПК и има задължителен характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС). В този смисъл периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
от ЗЗД има само когато са налице повтарящи се еднородни задължения през
определени периоди от време (така и Р № 182-
Според
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” от ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви,
започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая съгл. чл.3,
изр.2 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Последната направена вноска е от 15.06.2010г. Съгласно
изготвения погасителен план към договора и чл.3, изр.2 от същия, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно
изискуемо. Следователно, на тази дата е
настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на ищеца по този
договор – главница и уговорените лихви – договорни и наказателни. При това
положение от тази дата според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започват да текат и
давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания.
Ето защо съдът намери, че
претендираните от ищеца процесни вземания за сумата от 1 411,50евро /хиляда
четиристотин и единадесет евро и петдесет евроцента/, представляваща парично
вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX 02271075 от 01.12.2009г. сключен между Л.А.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на 861,86евро
/осемстотин шестдесет и едно евро и осемдесет и шест евроцента/, договорна лихва в размер на 247,64евро
/двеста четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евроцента/ за периода от
01.12.2009г. до 15.12.2011г., лихва за забава в размер на 302евро /триста и две
евро/ за периода от 16.06.2010г. до 24.03.2015г., ведно с лихва върху
главницата, считано от 15.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането, са
възникнали и съществуват към датата на приключване на устните състезания, а
възражението на ответницата за погасяването им по давност са неоснователни.
Поради това до тези размери, до които ищецът ги претендира, съдът следва да
признае с настоящото решение за установено по отношение на ответницата, че
дължи същите вземания на ищеца, за изпълнение на които е издадена посочената
заповед за незабавно им изпълнение по чл. 410 ГПК по приложеното заповедно
производство.
По
отношение на обстоятелството дали договорите за цесия са произвели действие по
отношение на ответника.
Несъмнено установено по делото е, че
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, възникнало по силата
на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 02271075 от 01.12.2009г.е
прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
гр.София. Според нормата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе
си пречка за прехвърляне на вземанията. Според чл. 99, ал. 3 предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като според ал. 4
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в
който бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.
Задължението за съобщаване на цесията
лежи върху стария кредитор /цедента/. В случая Уведомлението за извършената
цесия е приложено към исковата молба и е връчени на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК на 12.06.2015г. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да
бъде отчетено на основание чл.235, ал.3 ГПК. Уведомяването е факт от правния
мир и с връчването на самият цесионен договор, което отново е станало с
връчването на преписи от приложенията към исковата молба. В тази насока е и
съдебната практика на ВКС, в т.ч. и решение № 123 от 24.06.2009 год. на ВКС по
т.д. № 12 / 2009 год., ІІ т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът с по-късното уведомяване за
цесията би имал значение единствено в случаите на извършени от длъжника
плащания на стария кредитор, който ги е приел, а тези плащания не са отчетени
от цесионера и той търси пълния размер на цедираното му вземане.
При така установеното от фактическа, съдът намира,че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи в пълния претендиран
размер, като се признае за установено,че ответницата дължи на ищеца Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, сумата от 1 411,50евро
/хиляда четиристотин и единадесет евро и петдесет евроцента/, представляваща
парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 02271075 от 01.12.2009г.
сключен между Л.А.С. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г.
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на
861,86евро /осемстотин шестдесет и едно евро и осемдесет и шест евроцента/, договорна лихва в размер на 247,64евро
/двеста четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евроцента/ за периода от
01.12.2009г. до 15.12.2011г., лихва за забава в размер на 302евро /триста и две
евро/ за периода от 16.06.2010г. до 24.03.2015г., ведно с лихва върху главницата,
считано от
15.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящето производство разноски в размер на 525лв /петстотин двадесет
и пет лева/, от които 125лв /сто двадесет и пет лева/ – държавна такса, 300лв
/триста лева/ – юрисконсултско
възнаграждение и 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице.
Направените в хода на заповедното производство
разноски не са предмет на настоящия установителен
иск, поради което по отношение на тях следва да се произнесе заповедния съд.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.А.С. с ЕГН ********** *** съществуването
на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
«Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен» №15, представлявано от изпълнителния директор – А.
В.Г., чрез процесуален представител юрисконсулт К.Р.Н. със съдебен адрес ***,
партер, офис 1-2, тел. 02/444 10 10 за сумата от 1 411,50евро /хиляда четиристотин и единадесет евро и петдесет
евроцента/, представляваща парично вземане за погасяване на парични задължения
по цедиран Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 02271075
от 01.12.2009г. сключен между Л.А.С. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, прехвърлен с Договор за цесия от
08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в
размер на 861,86евро /осемстотин шестдесет и едно евро и осемдесет и шест
евроцента/, договорна лихва в размер на
247,64евро /двеста четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евроцента/ за
периода от 01.12.2009г. до 15.12.2011г., лихва за забава в размер на 302евро
/триста и две евро/ за периода от 16.06.2010г. до 24.03.2015г., ведно с лихва
върху главницата, считано от 15.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Л.А.С. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД,
регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район «Лозенец», ул.»Хенрик Ибсен»
№15, представлявано от изпълнителния директор – А.В.Г., чрез процесуален
представител юрисконсулт К.Р.Н., направените
разноски по настоящето производство в размер на 525лв /петстотин двадесет и пет
лева/, от които 125лв /сто двадесет и пет лева/ – държавна такса, 300лв /триста
лева/– юрисконсултско възнаграждение и 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
360/2015г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: