№ 200
гр. Шумен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101716 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, от „Дайнърс клуб
България“ АД гр. София, чрез пълномощника юриск. Н., против Н. И. А., в
която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, положителни установителни искове, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – банкова
финансова институция, съществува предсрочно изискуемо парично вземане,
произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 391/2022 г., по описа на ШРС,
като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение , с правно основание, както следва: чл. 12,
ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и
цена 1 349.96 (хиляда триста четиридесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки) лева – предсрочно изискуема главница, ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението –
10.12.2021 г. до окончателно плащане; чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 50.44
(петдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева – неустойка в размер на
договорeна наказателна лихва върху главницата за периода от 01.10.2021 г. до
10.12.2021 г.
1
Ищцовата страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
22.01.2016 г. между страните бил сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, с кредитен лимит
в размер на 2 000 лева, при фиксирана годишна лихва в размер на 19 % на
годишна база, като на ответницата е предоставена карта, за извършване на
безналични плащания и за теглене на пари в брой от АТМ (банкомат) или
ПОС, за което бил съставен протокол. С Договора било уговорено, че за
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът имал право на гратисен период от 45 дни, през който да не се
начислява лихва при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи. Отчетен период
бил всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на
всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След
изтичане на отчетния период, длъжникът получавал извлечение по карта и
бил длъжен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1
от ОУ или да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на
т. 1.1 от ОУ /и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния
период и не е погасил пълния размер на разходите си. Договорената
минимална погасителна вноска, която титулярят по картата бил длъжен да
погасява ежемесечно представлявала 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс
всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната
погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение да плаща
наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна
вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за
дните на просрочие, в размер на договорената годишна лихва, плюс
наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта /т. 8 от Договора, т.
11.1 от ОУ/. Твърди се, че кредитът бил обслужван, макар и с периодични
закъснения и пропуски на уговорената падежна дата, като през 2020 г. и 2021
г. във връзка с въведеното извънредно положение в страната и в изпълнение
на въведения мораториум съгласно ЗМДВИП с ответника са сключени два
Анекса, с които били уговорени отсрочване на плащанията по главница и
лихва. С първия анекс от 18.06.2021 г. са отсрочени плащания за период от 6
(шест) месеца, считано от 15.05.2020 г., а с втория анекс - за период от 3 (три)
2
месеца, считано от 15.12.2020 г.. Съгласно чл. 13.2.1. от ОУ, кредитът ставал
автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на
картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
която това задължение станало изискуемо. На това основание счита, че
кредитът станал изцяло предсрочно изискуем на 15.07.2021 г.. Моли съдът да
приеме за установено, че ответницата дължи по Договор от 22.01.2016 г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит, сума в общ размер 1400.40 лв., от която: 1
349.96 лева - главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от
Раздел X на ОУ и 50.44 лева - лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора
и т. 11.1 от Раздел XI на ОУ, считано от 01.10.2021 г. до 10.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението –
10.12.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски по
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, намира исковете за допустими, но неоснователни.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична
молба, поддържа предявените искове. Назначеният на ответника особен
представител поддържа отговора, като настоява съдът да се произнесе по
неравноправни клаузи в договора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
Съгласно Договор от 22.01.2016 г. /л. 4/, ищецът предоставил на
ответника, срещу такса съобразно Тарифа /л. 12/, револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и потребителски кредитен лимит /овърдрафт/
до 2000 лв., при гратисен период от 45 дни, за срок до 31.01.2017 г., при ОУ
на “Дайнърс клуб България” АД /л. 5/, за което длъжникът се задължил да
плати ГПР от 24.67 % при фиксирана годишна лихва от 19 % - т. 7 от
договора, с падеж – 15-то число на месеца следващ изтичането на отчетния
период, а при просрочване на плащанията страните са договорили да се
начислява наказателна лихва в размер на лихвата по т. 7 /фиксирана годишна
лихва от 19%/ плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта - т. 8 от
3
договора.
От Протокол /л. 15/ се установява, че на 10.03.2016 г. ответникът е
получил кредитна карта № 0568, валидна до 01.2018 г.. С анекс от 18.06.2020
г. /л. 40/ страните са договори отсрочено плащане по главница и лихва за
период от шест месеца, считано от 15.05.2020 г. С анекс от 15.01.2021 г. /л. 41/
страните са договори отсрочено плащане по главница и лихва за период от
три месеца, считано от 15.12.2020 г. Съгласно приетите и неоспорени
Удостоверение /л. 14/ и Извлечения за по периода от 01.03.18 г. до 31.12.21 г.
/л. 16 – л. 39/ се установява, че до 08.12.2021 г. като задължение на длъжника
при кредитора се води сума в общ размер 1400.40 лв., от която: 1 349.96 лева -
съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия и
50.44 лева – лихва съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на
Общите условия, считано от 01.10.2021 г. до 10.12.2021 г..
От приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че през месец март 2018 г. е
изразходван целия кредитен лимит. За периода 01.12.2018 г. - 08.04.2020 г.
длъжникът е правил плащания с картата на ПОС в общ размер на 1 533,79
лева. По сключения Договор ответницата е платила общо 3 276,00 лева. Към
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК
непогасената главница възлиза на 1 349,96 лева. От подаване на Заявлението
до подаване на исковата молба няма погасявания. Предсрочната изискуемост
е настъпила на 15.07.2021 г., след която дата са направени вноски в общ
размер 315 лева, както следва: 80 лева - внесени на 16.07.2021 г.; 80 лева -
внесени на 18.08.2021 г.; 80 лева - внесени на 23.09.2021 г.; 75 лева - внесени
на 15.10.2021 г., с които са погасявани в последователност: револвираща
лихва, лихва за просрочие, месечна членска такса, главница.
От приложеното ЧГД № 391/2022 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. №
106323/13.12.2021 г., по описа на РС София, в полза на ищеца е издадена
Заповед № 191/28.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение, с която
длъжникът е осъден да плати по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставен кредитен лимит
от 22.01.2016 г., сумата 1 349,96 лева - просрочена главница; сумата 50,44
лева - наказателна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 10.12.2021 г., ведно
4
със законна лихва от подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 28 лева - държавна
такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е бил
намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока
по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран
трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
От ответника не са ангажирани доказателства за плащания след
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга,
както и не са изложени твърдения в тази смисъл.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването
на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По
принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от
него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални,
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
5
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване
на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния
интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД №
391/2022 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 106323/13.12.2021 г., по описа
на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в
негова полза е издадена Заповед № 191/28.02.2022 г., по описа на ШРС, за
изпълнение на парично задължение по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставен кредитен лимит
от 22.01.2016 г.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е
намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да
му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска за остатък от непогасена предсрочно
изискуема главница с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 1 349.96 (хиляда триста
четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението –
10.12.2021 г. до окончателно плащане, тъй като е за реално изпълнение, е
обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав,
подлежащи на установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, които, в случай на Договор по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са:
1/съществуване между страните на валидно облигационно правоотношение;
2/дадена от кредитора и получена от длъжника въз основа на Договора
парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от длъжника
да върне предоставената сума в уговорен срок, както и 4/размера на исковата
претенция. В тежест на ответника е да проведе пълно и насрещно доказване,
че задължението му е погасено – в случая чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно с надбавките, респ.
наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.
От приетия по делото Договор от 22.01.2016 г. за издаване на
6
револвираща международна кредитна карта „DINERS CLUB“ и предоставяне
на кредитен лимит, „Дайнърс клуб България“ АД, като издател, е
предоставила на ответника, като титуляр, кредитен лимит /овръдрафт/ под
формата на кредитна карта в размер до 2000 лева при гратисен период от 45
дни. Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата и не се констатират нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му – т. 2 от договора,
реквизит по чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис. Всяка страница от договора е
подписана от длъжника. ОУ са подписани на всяка страница от титуляра.
Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 31.01.2017 г., /т. 3
от договора/, като е уговорена и възможност за автоматичното му
подновяване. В клаузата на чл. 18.1.1 от ОУ е посочено, че срокът на
договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
условие, че никоя от страните не уведомила другата за прекратяване на
договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. По този ред
срокът на договора между страните е автоматично продължен след 31.01.2017
г., обстоятелство, установяващо се от извършените от ответника трансакции
по картата след тази дата, за което са приети извлечения за периода от
01.03.18 г. до 31.12.21 г.. С оглед изложеното съдът приема, че договорът е
валидно сключен и между страните е възникнало договорно правоотношение
за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и
предоставяне на кредитен лимит.
На второ място, с оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил
задължението си по договора, следва по делото да се докаже даването на
сумата. Установяването на този факт е в тежест на ищеца. С полагането на
подпис в Протокол от 10.03.2016 г. /л. 15/ длъжникът е удостоверил, че е
получил кредитна карта № 0568. Процесният протокол не е оспорен като
неавтентичен, в частта относно подписа на заемателя, поради което, макар и
частен, диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо
ответника относно отразените в него неизгодни факти. От ССчЕ се
установява, че през месец март 2018 г. е изразходван целия кредитен лимит
от 2000 лева, както и че за периода 01.12.2018 г. - 08.04.2020 г. длъжникът е
7
правил плащания с картата на ПОС в общ размер на 1 533,79 лева.
Експертизата не е оспорена или опровергана от ответника, поради което
съдът я кредитира. Следователно заемодателят е изпълнил задължението си
по договора като съдът намира, че ищецът е доказал съществуване на
твърдяното правоотношение превърнало се в задължение на длъжник за
връщане на заетите суми
На трето място, предвид, че предмет на Заявлението по чл. 410 ГПК
следва да бъде падежирано вземане, основателността на искова претенция за
главница е предпоставено и от установяване изискуемост на задължението.
Изискуемостта на задължението по Договор за кредит може да се изведе или
от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на
заетата сума. От приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно -
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 15.07.2021 г.. Следва да се вземе
предвид, че съгласно чл. 13.2.1. от ОУ, кредитът ставал автоматично изцяло и
предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е
налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок
по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение
станало изискуемо, което води до извода, че изискуемостта на задължението е
настъпила поради изтичане срока за връщане на заетата сума и преди
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /10.12.2021 г./, както и преди по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК да е предявен настоящият установителен иск.
Ищецът следва да установи и вземането си по размер. С исковата молба
се претендира главница в размер на 1 349.96 (хиляда триста четиридесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева. От приетото Заключение по
допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по
сключения Договор ответницата е платила общо 3 276,00 лева. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК непогасената
главница възлиза на 1 349,96 лева. От подаване на Заявлението до подаване на
исковата молба няма погасявания. Следователно ответникът не е доказал да е
изпълнил задълженията си по договора изцяло и в срок. Неблагоприятните
последици от недоказване факта на погасяване задълженията са за ответника.
Искът за главница се явява основателен в пълния му предявен размер.
Относно иска с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 71 ЗЗД и цена 50.44
8
(петдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева – неустойка в размер на
договорeна наказателна лихва върху главницата начислена за периода от
01.10.2021 г. до 10.12.2021 г..
По общо правило основателността на иск за неустойка е предпоставено
от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, освен
че ответникът е изпаднал в забава и че претендираното обезщетение е в
сочените размери, така и че основанието на вземането произтича от валиден
договор /валидна клауза от договор/.
В процесния случай ищецът претендира, както в заповедното
производство, така и в настоящото производство, наказателна лихва в размер
на 50.44 лева. Клаузите на т. 7 и т. 8 от договора, както и т. 11.1 от ОУ на
кредитора предвиждат при просрочване на плащанията да се начислява
наказателна лихва в размер на лихвата по т. 7 /фиксирана годишна лихва от
19%/ плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Съгласно разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, която не може да е по-голяма от законната лихва.
С оглед тази законова разпоредба съдът приема, че клаузата по т. 8, вр. т. 7 от
договора и т. 11.1 от ОУ е недействителна, доколкото е в противоречие с чл.
33 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Като недействителна клаузата не
е породила действие и вземане по нея не е възникнало, при което по арг. от
чл. 23 ЗПК се дължи само чистата сума по кредита, но не се дължи лихва или
други разходи, като правилото на чл. 19, ал. 6 ЗПК, съгласно което надвзетите
средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита,
е неприложимо понеже нормата е материална и няма обратно действие.
Предвид изложеното претенцията за наказателна лихва следва да се отхвърли
като неоснователна.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер 1 148.04 лв., от които: 78
лева в заповедното производство /50 лева - юрисконсултско възнаграждение и
28 лв. - държавна такса/ и 1 070.04 лева в исковото производство /76 лв. -
държавна такса; 444.04 лв. - възнаграждение за особен представител на
9
ответника, 250 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/, като има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 87/. При този
изход на спора, предвид основателността на част от исковете, в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 1106.69 лв., съразмерно
уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, по отношение на „Дайнърс клуб България” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „България“ № 81Г,че Н. И.
А., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, дължи по Договор от
22.01.2016 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сумата 1 349.96 (хиляда
триста четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева –
предсрочно изискуема главница, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е
издадена Заповед № 191/28.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение,
по ЧГД № 391/2022 г., по описа на РС Шумен, ведно със законна лихва, от
датата на заявлението – 24.02.2022 г. до окончателно плащане, платима по
банкова сметка: IBAN: BG30FINV915010BGDINERS BIC: FINVBGSF „Първа
инвестиционна банка“ АД, на основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.
Отхвърля иска на „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление - гр. София, бул. „България“ №81Г,представлявано от
Изпълнителния директор С. И., чрез пълномощника юриск. Н., срещу Н. И.
А., с ЕГН **********, и адрес: гр. Шумен, бул. ***, с правно основание чл. 92
и цена 50.44 (петдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева –
неустойка в размер на договорeна наказателна лихва върху главницата
съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, за
периода от 01.10.2021 г. до 10.12.2021 г., за което вземане по реда на чл. 410
ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
191/28.02.2022 г., по ЧГД № 391/2022 г., по описа на РС Шумен, ведно със
законна лихва, от датата на заявлението – 24.02.2022 г. до окончателно
плащане, като неоснователен.
10
Осъжда Н. И. А., с ЕГН **********, и адрес: гр. Шумен, бул. ***, да
плати на „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „България“ №81Г,представлявано от
Изпълнителния директор С. И., чрез пълномощника юриск. Н., сумата от
1 106.69 (хиляда сто и шест лева и шестдесет и девет стотинки) лева -
разноски, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка
IBAN: BG30FINV915010BGDINERS BIC: FINVBGSF „Първа инвестиционна
банка“ АД, съразмерно уважената част, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 391/2022 г.,
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11