Р
Е Ш Е Н И Е №656
01.11.2017г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1657 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за
разваляне на договор за издръжка и гледане.
Ищецът твърди, че е наследник на А.Г.Ф.,
починала на 20.04.2017г., като нейна майка. С н.а. №25, т.ІІІ, н.д.289/2016г.
на СВп Хасково дъщерята на ищцата прехвърлила на ответницата собствения си
недвижим имот, представляващ ¼ ид.ч. от ПИ 77195.711.32 по КККР на
Хасково, находящ се в Хасково, ул.*********, целият с площ 263 кв.м., ведно със
самостоятелен обект в сградата с идентификатор 77195.711.32.1.2, с
предназначение – жилище, целият с площ 80 кв.м., намиращ се в сграда 1 в
посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да поеме издръжката и гледането
на прехвърлителката, като ѝ осигури спокоен и сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна,
отопление, осветление, всекидневни грижи за здравословното ѝ състояние, като прехвърлителката си
запазила пожизненото право на ползване на описания имот по смисъла на чл.56 от
ЗС, които имот щяла да ползва заедно с приобретателката. По силата на
възмездността на извършената сделка имотът бил придобит от приобретателката в
СИО със съпруга ѝ - втория ответник по делото. Ищцата живяла заедно с дъщеря си, която била
почти сляпа, и имала нужда от ежедневни и ежечасни грижи, свързани с това –
почистване, къпане, готвене, пазаруване, плащане на сметки и др. Дъщерята на
ищцата не била напускала жилището от 10 години и грижите за нея полагала именно
ищцата. Тъй като ищцата започнала да остарява, то дъщеря ѝ се страхувала за себе си и решила да
прехвърли имота на ответницата, като условието било ответницата да осигури
грижите за дъщеря ѝ както по здравословното ѝ състояние, така и тези от битов характер. Тези грижи не били предоставени
нито от ответницата, нито от съпруга ѝ. Ответницата идвала в дома им рядко, само
като на гости. От време на време носела на дъщеря ѝ купичка със супа, веднъж купила сирене,
което ищцата платила, няколко пъти платила тока, мобилния телефон. В началото
на 2017г. имало голям сняг, ищцата излязла да хвърли боклука и паднала.
Изкривила си крака, а тогава ответницата отишла до личния лекар, за
да оформи документите за получаване на лекарства от личния лекар на дъщеря ѝ. Ответницата не полагала ежедневни грижи
да почиства дома, да готви, пере дрехите на дъщеря ѝ, да закупува лекарства и да я води на
лекар, да пазарува. Тя никога не била оставала да спи при дъщеря ѝ през нощта, да я води до тоалетна, да ѝ мери кръвното, да и дава вода и т.н.
Макар условието да било ответницата да получава ежедневни грижи, то именно
ищцата продължила да се грижи за дъщеря си до смъртта ѝ. Ответницата била ангажирана с грижи за
своята майка, която живеела в село до Харманли и пътувала ежеседмично в
почивните дни до там. Казвала, че гледа зеленчуци, които мъжът и продавал на
пазара и тя му помагала. Съпругът на ответницата не бил идвал да помага в дома
им, като при необходимост да се подрежи лозата или ремонтни работи по къщата и
двора, то ищцата ангажирала чужди хора – съседи, роднини, а част от тази работа
вършела и сама. Иска да се постанови решение, с което да се развали сключения
договор за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение на договора от страна
на ответниците, както и да ѝ заплатят направените разноски.
Ответниците депозират отговор, като считат
искът за допустим, но неоснователен. Именно Д.И. се грижела за А. Ф., която
била почти сляпа и за нея били необходими ежедневни грижи. Именно тя извършвала
почистване, готвене, пране, хранене, пазаруване, заплащане на консумативи,
както и редовни посещения при лекари. Действително не била оставала да спи, но
това не било необходимо. Не били необходими и извършване на ремонтни работи.
Плащането на сметки и пазаруването били изцяло от ответниците, като пенсията на
А. не стигала за нищо. Тези грижи били полагани и преди сключването на договора
години напред. Свидетели на грижите били техните съседи. Ищцата не живеела
постоянно в дома на дъщеря си. Когато ответницата ходела при А., то ищцата я
нямало там. Ответниците нямали ключ от жилището и винаги им отваряла А., а не
майка ѝ. Искат предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №67,
т.І, д.552/2016г. по описа на Нотариус №081 Колева на 10.02.2016г.
наследодателката на ищцата е прехвърлила на първия ответник ¼ ид.ч. от ПИ
77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в Хасково, ул.*********, целият с
площ 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сградата с идентификатор
77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият с площ 80 кв.м.,
намиращ се в сграда 1 в посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителката, като ѝ осигури спокоен и сносен живот, какъвто е
водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за
здравословното ѝ състояние, като прехвърлителката си запазила пожизненото право на ползване
на описания имот по смисъла на чл.56 от ЗС, които имот щяла да ползва заедно с
приобретателката.
Прехвърлителката е
починала на 20.04.2017г., като е оставила наследник по закон своята майка –
ищцата /удостоверение за наследници №1004/26.04.2017г./.
Няма спор, че двамата
ответници са съпрузи, а и същият факт се установява от представеното
удостоверение за семейно положение №ФО-1728/04.05.2017г.
Наследодателката на
ищцата имало общо заболяване, като съгласно представеното експертно решение от
28.05.2009г. била със загубена 100% работоспособност с чужда помощ, като това
било пожизнена инвалидизация.
По делото са разпитани свидетелите С.Д.Ф.,
близка на ищцата и починалата ѝ дъщеря, Д.С.Д.– лекар на починалата наследодателка, А. В.С.и Б. С.А.–
работещи в близост до дома на починалата А.. Всички те са категорични, че
ищцата и дъщеря ѝ живеели заедно на втория етаж от къща в периода 10.02.2016г. –
20.04.2017г. Свидетелките Ф. и С. дават показания, че А. не излизала от къщата
дори да пазарува, а това правела майка ѝ Т.. Свидетелката Ф. живеела наблизо и
сутрин виждала Т. да готви на терасата. Често ходела при тях, но никога не била
виждала там ответницата, а чак на погребението на А. видяла Д.. В дома на
ищцата и дъщеря ѝ грижи полагала баба Т., тъй като А. не виждала. Затова Т. готвела,
пазарувала и чистела. Свидетелката никога не била чувала, че има
друг човек, който полага грижи за А., незнаела и че етажът бил прехвърлен на
Д.. Свидетелката Д. била лекар на А. от около 2000-та година и дава
подробни показания за заболяването на А. - психични и соматични проблеми, от
които се налагало сравнително често посещения на лекарския кабинет – средно
веднъж месечно, а понякога и по-често. Обикновено А. била придружавана от майка
си. През последната година - с изключение на последните три месеца преди
смъртта на А., тя винаги била придружавана от майка си. Последните три месеца
майката получила травма и не била виждана от свидетелката. През тези два-три
месеца А. пак си получавала медикаментите, но идвал друг човек, за който
свидетелката разбрала, че била позната на семейството – ответницата Д..
Свидетелката С. познавала и майката Т., и дъщеря ѝ А. от 12 години, тъй като работела в
магазина до тяхната къща. А. не излизала, а Т. пазарувала редовно и дори самата
свидетелка ходела да ѝ помага да занесе торбите с покупки до къщата. Освен че пазарувала Т., то
именно тя се грижела за Н., защото например купувала батерии за апарата за
кръвно и казвала, че ѝ мерела кръвното. Свидетелката познавала и Д., но тя живеела по-далеч и
идвала много рядко да пазарува. След смъртта на Н. свидетелката разбрала, че
етажът им бил прехвърлен на Д., но пък тя никога не я била виждала да влиза в
къщата на Т. и Н.. Според впечатленията на свидетелката нямало как някой друг
да се грижи за Н., тъй като баба Т. на два пъти през деня идвала и пазарувала
всичко, което им било необходимо. Свидетелят Б. А. бил съсед и имал наблизо
гараж, като редовно виждал баба Т. да пазарува с една количка. Той редовно им
помагал – например за изгорял бушон, за други аварии. В тази къща не бил виждал
Д. да носи нещо. Тя само влизала и след 10-20 минути излизала, като това се
случвало 2-3 пъти на седмица. Т. му разказала и че хванали жена да гледа дъщеря
ѝ, но тя идвала рядко.
Затова Т. все се оплаквала от тази жена и казвала, че не помагала с нищо. През
зимата баба Т. чистела сама стълбите. Свидетелят не бил виждал в къщата съпруга
на Д., но пък знаел от комшиите, че Д. имала градина с домати на село и ги
продавала домати до блока. Последната разпитана свидетелка по искане от
ищцовата страна - Я. Г.С., е братовчедка на ищцата и познавала и дъщеря ѝ. Двете жени живеели на втори етаж от
къща, а А. не била добре с очите и имала астма. За нея се грижела майка ѝ, а самата свидетелка най-малко два пъти в
седмицата ходела у тях. Т. готвела и пазарувала и свидетелката не била виждала
друга жена там. А. не била в състояние да чисти или да помага на майка си, тя
просто не виждала. Една нощ Т. се обадила на свидетелката, че Н. постъпила в
болница спешно. Свидетелката отишла с такси у тях, където Т. плачела сам сама,
нямало никого. Отишли в болницата и там им казали да вземат Н.. За да я отведат
у дома им, чак тогава Т. се обадила на Д. - жената, на която дали имота. Тя
дошла и отишли с такси да вземат А. от болницата. Именно тогава свидетелката
видяла за пръв път Д.. Оставили Т. и Н. сами, а на другия ден Н. починала.
Другата дъщеря на баба Т. - И. се обадила навсякъде и оправила всичко за
погребението, но Д. не се появила изобщо. Д. дошла само на гробищата. Преди
време Т. споделила със свидетелката, че се страхувала да не си отиде тя и А. да
остане без грижи. Т. сама се оправяла с грижите за дома и Н., а ползвали Д. да
отиде да плати тока, водата или да отиде до личния лекар. Свидетелката знаела
от Т., че парите за сметките си ги давала Т.. Т. готвела, чистела, а А. можела
само да излезе на балкона. Преди да почине А., Т. не била добре здравословно,
но въпреки това когато свидетелката идела при тях я намирала да чисти с
прахосмукачката. Т. отвръщала, че докато може, ще се оправя.
По искане на ответната страна са разпитани
свидетелите М.Т.И., Д. Г. Д. и Д. Т. Д., като първата е дъщеря на ответниците.
Тя познавала Т. от момента, когато прехвърлили етажа на майка ѝ Д. и на баща ѝ - за гледане на дъщеря на Т. - Н.. Н. не
виждала, но пред нотариуса тя си написала имената и се подписала. Т. казала, че
искат да прехвърлят етажа, защото нямало кой да гледа Н., ако Т. починела. Баба
Т. и Д. се познавали и отпреди и Д. се грижела за тях и преди прехвърлянето.
Всеки ден ходела при А. да я вижда, да ѝ сготви, да ѝ изчисти, да ѝ пазарува от магазина. Самата свидетелка
помагала на майка си и я водила при личната лекарка на А. и Т., за да изпише
лекарства. От февруари месец, когато сключили сделката за имота, Д. ходела
всеки месец при личната им лекарка. Свидетелката незнаела по колко време Д.
оставал в дома на Н., но предполага, че можело да бъде по два часа, когато я
извикали – сутринта или след обяд. Освен ангажимента към А., Д. имала и други
задължения – да чисти къщи на хора, кабинети или офиси и се нагласяла времето.
Ходела в събота сутринта на село, където имали градина, но не продавала
зеленчуци. Родителите на свидетелката не били получавали други имоти срещу
задължение за издръжка и гледане. Още преди прехвърлянето на имота, Д. ходила
при А. и Т. да ги види, да им пазарува през зимата, а също им плащала тока,
водата и сметките. Преди прехвърлянето имота тя не била толкова ангажирана с
двете жени – не готвила толкова, не била чистила, а просто им плащала сметките,
но след прехвърлянето започнала да им готви и да им чисти. През нощта Д. не
оставала да спи при Т. и А., защото така искали те, като този факт бил споделен
от Д. със свидетелката. Но пък била оставала до късно и когато свидетелката ѝ се обаждала след 22.00ч., то тя била там.
Свидетелят Д. и свидетелката Д. били съседи на Д., като знаели, че тя се грижи
за една жена, която също живеела наблизо. Свидетелят Д. бил виждал Д. да влиза
в дома на ответницата и да носи торби с храна. Грижите, които поела Д. били от
около една година, като тя самата му споделила за този си ангажимент.
Наблюденията на свидетеля били, когато се прибирал от работа и засичал Д. така
3-4 пъти в месеца да влиза в къщата на ул.********. Д. продавала домати, като
самият той си купувал от нея. Свидетелката Д. познава страните и знаела, че Д. полага
грижи за Т. и дъщеря ѝ, защото всеки ден я виждала като излиза и отива до починалата съседка, за
която е полагала грижи. Носела канчета с храна, торбички с бельо, с дрехи за
пране, непрекъснато Д. била при двете жени с чанти, с багаж. Около година ежедневно
свидетелката засичала Д., но не била виждала баба Т. да ходи до магазина,
защото била трудноподвижна. Д. ходила и до личния лекар на А.. А. не била на
легло, а като се налагало да постъпи в болница Д. я придружава, както и я
придружавала до личния лекар. Д. споделила със свидетелката, че А. била
трудноподвижна и тя ѝ оказвала помощ при организиране на домакинството. Д. полагала грижите,
като готвела в нейното си домакинство и носила на А., която си живеела с баба
Т.. Баба Т. била възрастна жена и не била виждана от свидетелката да изхвърля
боклука, но именно Д. изхвърля боклука. Освен храна Д. носела на двете жени
багажи с дрехи, прането им, кърпите. Свидетелката знаела, че когато А. се
почувства зле, се обаждали на съседката на Д. и Д. ги водила на лекар.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно е че между наследодателката на
ищцата и ответницата, по време на брака ѝ с втория ответник, е бил сключен договор
за издръжка и гледане на 10.02.2016г., при който ответницата поела задължение
да осигурява издръжката и гледането на прехвърлителката, като ѝ осигури спокоен и сносен живот, какъвто е
водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за
здравословното ѝ състояние, като прехвърлителката си запазила пожизненото право на ползване
на описания имот по смисъла на чл.56 от ЗС, които имот щяла да ползва заедно с
приобретателката. Придобитият имот е станал съпружеска имуществена общност, а
след смъртта на прехвърлителката нейна законна наследница е майка ѝ – ищцата по делото. Установи се и че
дъщерята на ищцата приживе е имала множество заболявания и била трайно
инвалидизирана, поради което и сключила договора за издръжка и гледане.
Спорно е между страните дали ответниците
са престирали в необходимия обем грижи и издръжка в изпълнение на договора, но
пък страните не спорят, а и се установи от събраните писмени и гласни
доказателства, че още при сключването на договора приобретателката е имала
действителна нужда от грижи и издръжка.
Събраните свидетелски показания,
ангажирани и от двете страни, са еднопосочни и непротиворечиви при установяване
на обстоятелствата, че А. и Т. живеели заедно, а Д. не била част от общото им
домакинство. Няма ангажирани доказателства в посока твърденията на
ответната страна, че майката и дъщерята не живеели заедно и за А. се грижела
единствено ответницата Д.. Относно полаганите грижи и издръжка за А. – дали
само от майка ѝ или с участието и на ответницата, свидетелските показания са
противоречиви. Свидетелските показания, ангажирани от ищцата, установяват, че
липсва изпълнение от ответниците, тъй като именно ищцата живеела с дъщеря си и
осъществявала грижите за нея /готвене, пазаруване, плащане на сметки,
придружаване до лекар/. Доколкото тези свидетели сочат, че са виждали и
познавали Д. /св.Ф. я вижда едва на погребението; св.Д. сочи, че само за
няколко месеца преди смъртта на А. Д. е посещавала кабинета ѝ вместо Т.; св.А. виждал Д. да влиза в
къщата, но стояла кратко и не носела нещо, св.С. също вижда Д. ден преди
смъртта на А., въпреки че и тя като св.Ф. посещавала често дома/, с техните
свидетелски показания съдът намира, че се доказват инцидентни посещения.
Преценката изпълнявани ли са договорните задължения зависи от уговорения между
страните обем на дължимите грижи и издръжка, а в настоящия случай това е
осигуряване на спокоен и сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище,
храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за здравословното състояние.
Действително страните не са договорили изрично да живеят в едно домакинство,
нито е установено по делото това да се е налагало с оглед нуждите на
прехвърлителката, макар и тя да е била инвалид. Характерът на поетите с
алеаторния договор задължения обаче е изисквал от ответниците ежедневно,
непрекъснато и непосредствено изпълнение, като в тази насока е и уговореното в
договора съвместно ползване на имота от прехвърлителката и приобретателката.
Посочената група свидетели дават показания, че непосредствените грижи за А. са
осъществявани от майка ѝ Т., която готвела, пазарувала, чистела и посещавала заедно с дъщеря си
лекар, като при това не била съществено подпомагана от Д., която се включвала
рядко в грижите и не особено интензивно /св.С. вижда Д. преди смъртта на А. в
болницата, когато действително се отзовала на повикването на Т., но след като
най-напред е потърсила помощ от самата свидетелка; св.С. знаела, че когато Д.
плащала ток или вода, то парите ги давала Т.; св.С. лично помагала за покупките
на Т./.
В противоречие с посочените вече
свидетелски показания са другата група свидетелски показания, ангажирани от
ответната страна. Св.И. – дъщеря на ответниците, заявява, че Д. ходела всеки
ден за около два часа, като готвела, чистела и пазарувала от магазина, както и
плащала сметките, а след прехвърлянето ходела всеки месец при лекар, за да
бъдат изписани лекарства за А.. Тези показания съдът намира за недостоверни
поради близката родствена връзка на свидетелката с ответниците и нейната
заинтересованост от изхода на делото. Освен това при съпоставка с другите
свидетелски показания - св.Д., която категорично сочи посещения при нея само за
кратък период преди смъртта на А. /два – три месеца/, се установява, че св.И.
предубедено увеличава периода, в който майка ѝ е посещавала вместо Т. лекарския кабинет.
Нещо повече – свидетелските показания на св.Д. са защитени и с обяснението ѝ за наложилото посещенията да са от Д., а
именно: настъпила травма за Т., което е факт изложен в исковата молба и останал
неоспорен от ответната страна. Както св.И., така и св.Д. дават показания, че Д.
ежедневно била в къщата на А., но те не са посещавали самия дом, както
свидетелките Ф. и С., за да са непосредствени техните възприятия, за които
дават показания. И двете свидетелки – И. и Д., градят възприятията си на
разговори с Д., докато Ф. и С. са били в дома, както и са виждали, че Т. сама
чисти и готви, което не би се случвало, ако друг е ангажиран с тези дейности. В
подкрепа на извода на съда да се приемат за достоверни показанията на св.Ф. и
С. са и показанията на св.А., пред когото Т. е споделила, че жената, която
трябвало да се грижи за А. идвала много рядко. Свидетелят дава показания, че
именно той е осъществявал помощ в определени случаи на двете жени в къщата –
сменял бушон, отстранявал аварии, което безспорно е било в предмета на
изпълнение по договора за издръжка и гледане от ответниците. Св.Д. не дава
достоверни показания и относно посещенията на Д. при лекаря на А., тъй като
самият лекар – св.Д., дава показания, че при нея идвала Д., доката св.Д.
заявява пред съда, че Д. е водила А. при лекаря. Тук следва да се отбележи и
противоречието между показанията на другия свидетел – И., която дава показания,
че водела Д. при лекаря, а св.Д. твърди, че там са били Т., А. и Д., а това го
знаела от самата Д. и М. И.. При така установените противоречия в свидетелските
показания на И. и Д., съдът счита, че те не са достоверни и не следва да бъдат
кредитирани. Другият ангажиран от ответниците свидетел – св.Д., дава показания,
че само е виждал Д. да влиза 3-4 пъти в месеца в къщата на ул.********, но не
познава Т. и А., а това, че Д. носела чанти с храна, си правел като извод от
нейни обяснения, че гледала болна жена. Тези показания отново не доказват при
условията на пълно и пряко доказване основния спорен въпрос – дали са изпълнени
в пълен и достатъчен обем задълженията по договора за издръжка и гледане и
изпълнението да е съобразно нуждите на прехвърлителя.
Така съдът приема, че няма наличие на
пълно изпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя,
ответниците по спора, и от тях за прехвърлителя не е било осигурено всичко
необходимо А. да води спокоен и сносен живот, какъвто е водила дотогава –
жилище, храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за здравословното ѝ състояние. Налице е липса на изпълнение,
тъй като са установени инцидентни посещения, без да са осъществявани грижи за
почистване, готвене и други домакински задължения, както и такива за
осигуряване на здравето ѝ /извън посещението при лекар/ като мерене на кръвно например или даване на
предписаните лекарства. Изпълнението от страна на ответниците съдът приема като
епизодично, а не ежедневно, непосредствено и непрекъснато, както изисква
характерът на поетите с алеаторния договор за задължения. Категорично се
доказа, че грижите и издържката на А. са осъществявани не от ответниците, а от
майка ѝ – ищцата по делото.
По отношение на твърденията на ответната
страна, че грижите са полагани и преди сключване на договора, съдът счита, че
тези факти са несъотносими към правния спор, тъй като едва при сключване на
договора страните са уговорили изпълнение на задължението за издръжка и гледане.
С
оглед крайния извод на съда за основателност на предявения иск ответниците
следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски за д.т., издаване
на документи и ангажиране на адвокат, посочени в списъка с разноски с
изключение на сумата от 16,20 лева – за издадени 3 бр. съдебни удостоверения,
тъй като тези разходи не са доказани по делото, т.е. общо 2076,97 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
по иск от Т.С.Ф., ЕГН **********, против Д.М.И., ЕГН **********, и Т.Х.И., ЕГН
**********,*** май 9, Договор за издръжка и гледане от 10.02.2016г.,
обективиран с н.а. №25, т.ІІІ, д.№289/2016г. на СВп Хасково, с който
А.Г.Ф.,***, починала на 20.04.2017г., прехвърля на Д.М.И., следния имот:
¼ ид.ч. от ПИ 77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в Хасково,
ул.*********, целият с площ 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сградата
с идентификатор 77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият
с площ 80 кв.м., намиращ се в сграда 1 в посочения ПИ, срещу задължение на
ответницата да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като ѝ осигури спокоен и сносен живот, какъвто е
водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за
здравословното ѝ състояние, като прехвърлителката си запазила пожизненото право на ползване
на описания имот по смисъла на чл.56 от ЗС, които имот щяла да ползва заедно с
приобретателката, ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на договора от страна на Д.М.И. и Т.Х.И..
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, и Т.Х.И.,
ЕГН **********,*** май 9, да заплатят на Т.С.Ф., ЕГН **********, направените по
делото разноски – общо 2093,17 лева.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.