Определение по дело №435/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 24 от 10.03.2010 г., постановено по Г.д.№ 234/2009 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от А. С. С., Б. Ф. Т. и Б. Ф. М., и тримата от Г. М., против С. М. Ю. и Х. М. Ю., и двамата от Г. М., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ част от имот в размер на 210 кв.м., представляваща част от УПИ ІІІ, пл.№ 597, кв.36 по плана на Г.М., бивш парцел І, пл.№ 306, в кв.36 по плана на Г. М. от 1964 г., находящ се в Г.М., У.”К. и М. с площ от 711 кв.м., при посочени граници, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил А. С. С., Б. Ф. Т. и Б. Ф. М. да заплатят солидарно на С. М. Ю. и Х. М. Ю. сумата в размер на 1000 лева ,представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Б. Ф. Т., който Ч. своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението на съда е неправилно – необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Твърди се в жалбата, че с нотариален акт за дарение № 32/1969 г. наследодателят на ищците Ф. М. Т. придобил правото на собственост върху УПИ ІІІ – 597 в кв.36 по действащия план на Г.М., „бивш парцел І-306 по плана на Г.М. от 1964 г. с площ от 711 кв.м.”. Безспорно било също, че с нотариален акт за собственост № 18/1973 г. имотът на ответниците бил с площ от 620 кв.м. с неуредени регулационни граници, като в тази връзка при обсъждането на нотариален акт за дарение № 130/ 1984 г. съдът не изследвал причините за вписаните 830 кв.м. площ на същия имот. Твърди се също, че между двата имота – УПИ ІІІ, пл.№ 597 и УПИ ІІ, пл.№ 598, не е имало и няма за уреждане регулационни сметки, като се прави извода, че при това положение няма от къде имота на ответниците да нарасне с площта от 868 кв.м. В жалбата се излагат съображения, че нито един от плановете на Г.М. от 1964 г., 1979 г. и 1988 г. не бил приложен, поради което били несъстоятелни доводите на съда, че по плана от 1988 г. ищците се легитимирА. като собственици на УПИ ІІІ-597 с площ от 490.44 кв.м., а ответниците – като собственици на УПИ ІІ-598 с площ отг 883.13 кв.м. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите С. М. Ю. и Х. М. Ю.. В съдебно заседание последните, Ч. своя представител по пълномощие, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като им се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата А. С. С., не се явява, не се представлява и не взима становище по иска.

Въззиваемият Б. Ф. М. намира въззивната жалба за основателна.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от А. С. С., Б. Ф. Т. и Б. Ф. М., и тримата от Г. М., против С. М. Ю. и Х. М. Ю., и двамата от Г. М., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 210 кв.м., претендирани като част от УПИ ІІІ-597, кв.36 по плана на Г. М., бивш парцел І-306, в кв.36 по плана на Г. М. от 1964 г. с площ от 711 кв.м.

Не е спорно по делото, че ищците, като наследници на Ф. М. Т., са собственици на УПИ ІІІ-597 в кв.36 по действащия към момента план на Г. М., а ответниците са собственици на УПИ ІІ-598 в кв.36 по същия план на града, като това обстоятелство се твърди от самите ищци в исковата им молба.

Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том І, дело № 52/1969 г. по описа на Момчилградски районен съдия, М. М. Т. е дарил на Ф. М. Т. недвижим имот, предтавляващ парцел І, пл.№ 306, в кв.36 от 711 кв.м. В тази връзка от представените по делото – удостоверение за наследници № 267/07.07.2009 г. на Община М. и удостоверение за лице с различни имена № 842/11.08.2009 г. на Община М., се установява, че ищците са наследници на Ф. М. Т. / Ф. М. Т./.

Видно от представеното по делото заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 18, том І, дело № 42/1973 г. по описа на районен съдия при Момчилградския районен съд, М. М. Т. е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ парцел ХІІ с пл.№ 306 в кв.36 от 620 кв.м., от които 50 кв.м., съставляват придаваема част от имот с пл.№ 304, както и 80 кв.м. от имот с пл.№ 302, с неуредени регулационни сметки по плана на Г.М.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130, том І, дело № 222/1984 г. по описа на Момчилградски районен съд, М.М.Т. дарява на сина си М.М.Т. Ѕ идеална част от парцел ІІ, пл.№ 598 в кв.36 по плана на Г.М., целият от 830 кв.м, с неуредени регулационни сметки съм съседите, заедно с едноетажна жилищна сграда, построена през 1928 г.

От представеното по делото като доказателство заверено копие от протокол от 25.02.2009 г. от проведено съдебно заседание по Г.д.№ 290/2007 г. по опи±а на Момчилградския районен съд се установява, че по цитираното дело е била одобрена съдебна спогодба между Х. М. Ю. /ответница по настоящото дело/, В. О. Т., И. М. Т., С. М.Т., Н. Н. Т., О. А..Т., Е. А..Т., А. С. С. /ответница по настоящото дело/, Б. Ф. Т. /ответник по настоящото дело/, Б. Ф. М. /ответник по настоящото дело/ и С. М. Т., по силата на която е поставен в дял на Х. М. Ю. /ответница по настоящия иск/ допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ ІІ, пл.№ 598, в кв.36 по плана на Г.М. от 1988 г. с площ от 868 кв.м., с неуредени сметки по регулация.

От назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза и приложените към нея скици се установява, че за процесната част на Г.М. са били одобрени кадастрални и регулационни планове от 1964 г., 1979 г. и 1988 г. Установява се също, че по сега действащия одобрен регулационен план на Г.М. от 1988 г. за имот с пл.№ 597 с площ 526.36 кв.м. е бил отреден УПИ ІІІ с площ 490.44 кв.м., а за имот с пл.№ 598 с площ 789.81 кв.м. е бил отреден УПИ ІІ с площ 883.13 кв.м. От скица на имот с пл.№ 597 и имот с пл.№ 598, в кв.36 по плана на Г.М. от 1979 г., представляваща неразделна част от заключението на вещото лице, се установява, че съгласно одобрения през 1979 г. кадастрален и регулационен план на Г.М., имот с пл.№ 597, за който е отреден парцел ІІІ, е с площ 514.68 кв.вм., а имот с пл.№ 598, за който е отреден парцел ІІ, е с площ 739.43 кв.м.

При тези доказателства съдът намира предявения от А. С. С., Б. Ф. Т. и Б. Ф. М. против С. М. Ю. и Х. М. Ю., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 210 кв.м., претендирани като част от УПИ ІІІ-597, кв.36 по плана на Г. М., за неоснователен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да са собственици на имота /в случая на претендираните 210 кв.м./ и същия да се владее от ответниците без основание. Както се посочи по – горе, по делото не е спорно обстоятелството, че ищците са собственици на УПИ ІІІ-597 в кв.36 по действащия план на Г. М., а ответниците са собственици на УПИ ІІ-598 в кв.36 по същия план на града. В тази връзка, по делото не се установява по никакъв начин, че претендираните от ищците 210 кв.м. са част от собствения им УПИ ІІІ-597 в кв.36 по действуващия план на Г.М., респективно, че ответниците владеят тези 210 кв.м. без основание. Напротив, от изложените в исковата молба твърдения, че за имота на ответниците бил съставен нотариален акт № 18/1973 г., съгласно който имота бил с площ от 620 кв.м., като неправилно в последващия нотариален акт от 1984 г. била вписана площ от 830 кв.м. т.е. в повече с 210 кв.м., както и от назначената съдебно – техническа експертиза, ведно с приложените към нея скици, се установява, че претендираните от ищците 210 кв.м. попадат в УПИ ІІ, отреден за имот с пл.№ 598, собственост на ответниците по иска. Ирелевантни в случая са твърденията на ищците, в това число и обстоятелството, че имотът по нотариален акт № 32/1969 г., въз основа на който основават претенцията си и се легитимират като собственици, а именно – парцел І, пл.№ 306 в кв.36 по плана от 1964 г. е бил с площ 711 кв.м., доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че впоследствие – през 1979 г. и 1988 г., са били одобрени кадастрални и регулационни планове, като съгласно действащия понастоящем регулационен план на Г. М. за имот с пл.№ 597 с площ 526.36 кв.м. е бил отреден УПИ ІІІ с площ 490.44 кв.м., собственост на ищците, а за имот с пл.№ 598 с площ 789.81 кв.м. е бил отреден УПИ ІІ с площ 883.13 кв.м, собственост на ответниците по делото.

Тук следва да се посочи, че предмет на иска по чл.108 от ЗС е правото на собственост върху имот, индивидуализиран съгласно действащия план. Ето защо, ирелевантни са твърденията в исковата молба и доводите във въззивната жалба относно действителната площ на притежаваните от страните имоти, доколкото не се твърди наличие на допусната в плана грешка в границите между имота на ищците и този на ответниците и не е предявен такъв иск. Следва да се посочи, че точното ситуиране на границите съобразно действителните права на собственост е предмет на иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, какъвто по делото не е предявен.

Ето защо като е приел, че предявения ревандикационен иск за процесните 210 кв.м. е неоснователен и го е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивникът Б. Ф. Т. да заплати на въззиваемите С. М. Ю. и Х. М. Ю. направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 500 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 10.03.2010 г., постановено по Г.д.№ 234/ 2009 година по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Б. Ф. Т. от Г.М., У.”К. и М. № 16, с ЕГН * да заплати на С. М. Ю., с ЕГН * и Х. М. Ю., с ЕГН *, и двамата от Г.М., У.”С. С. № *, В.В, .3, А., направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при нА.чие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.