Определение по дело №357/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 415
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20191500600357
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Определение № 415/17.07.2019г.

 

 

П Р О Т О К О Л

 

гр. Кюстендил, 17 юли 2019 година

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

  мл. съдия КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

 

при участието на секретар: Р. С.

и прокурора: Бойко Калфин

сложи за разглеждане: ВЧНД № 357/2019 година

докладвано от: съдия Цекова

На именното повикване в  14.17 часа се явиха:

 

…………………………………………………………………………….

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът обяви на страните  определението си:

Производството по делото е по чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК. Образувано е по частни жалби от служебните защитници на двамата обвиняеми адв. М.О. и адв. И.А. срещу определението  на ДнРС от 12.07.2019 г., постановено по ЧНД № 799/2019 г. по описа на съда, с което по отношение на обвиняемите по ДП № 388/2019 г. по описа на РУ - Дупница, Д.Д.Т. и С. С. В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. В жалбите се оспорва наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и се иска налагане на мярка за неотклонение „подписка”.

В о.с.з. жалбите се поддържат от защитниците и от обвиняемите и се оспорват от прокурора.

Прокурорът намира постановеното определение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Адв. О. - служебен защитник на обв. В., намира определението за незаконосъобразно, тъй като деянието не е извършено при опасен рецидив, както е записано в неговите мотиви и поради липса на предпоставките на чл. 63, ал.1 от НПК  моли за вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като определението на ДнРС бъде отменено.

Служебният защитник на обвин. Т. - адв. И.А. моли съда за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно поради липса на всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК по отношение на подзащитната му и моли за вземане на мярка за неотклонение „подписка”.

Съдът, след преценяване доводите и възраженията на страните, заедно с доказателствата по делото и в рамките на правомощията му в това производство, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателите С. С. В. и Д.Д.Т. са привлечени като обвиняеми с отделни постановления на ДнРП от 11.07.2019 г. за извършено на 09.07.2019г. престъпление с правна квалификация за всеки от тях по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години.

От извършените процесуално-следствени действия и събраните доказателства в този ранен етап от разследването - показания на свидетели, протокол за разпознаване, медицинско свидетелство може да се направи обосновано предположение за евентуална съпричастност на всеки от обвиняемите към престъплението, в чието извършване са обвинени.

Обвиняемата Т. е неосъждана - тя е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 от НК не й е наложено наказание.

В с.з. тя заяви, че не обитава посочения в постановлението за привличане адрес в гр. С., а живее в гр. Д., заедно с обвиняемия С.В. в апартамента на баба му в ж.к „**” от месец март тази година.

Видно от справката за съдимост на С.В., той има две осъждания като непълнолетен за престъпление против собствеността и едно осъждане като пълнолетен за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, което престъпление не е тежко умишлено.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки - наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода” и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност от укриване или от извършване на престъпление от обвиняемия. Съблюдавайки тази норма по отношение на обв. С.В., съдът приема, че по отношение на него към настоящия момент е налице само първата предпоставка с необходимата категоричност - обосновано предположение за евентуална съпричастност към престъплението, в чието извършване е обвинен. Данните по делото сочат, че той постоянно живее в апартамента на баба си в ж.к. „***”, на адреса, който посочи в съдебно заседание, поради което липсва основание да се приеме, че има опасност той да се укрие. Наличното му осъждане като пълнолетен сочи на индиция за извършване на престъпление, но в никакъв случай не обосновава изискващата се реална опасност от извършване на такова по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК. Поради обаче наличие на първата предпоставка, съдът счита, че следва да вземе мярка за неотклонение по отношение на В. и предвид наличното му осъждане, тя следва да бъде втората такава по степен на тежест, а именно „парична гаранция” в размер на 150 лв.

По отношение на обвиняемата Т. съдът счита, че е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК - наличие на обосновано предположение за евентуална съпричастност към деянието, за което й е повдигнато обвинение. Същата е с чисто съдебно минало, който факт опровергава реалната опасност от извършване на престъпление. По делото не са налице данни, че тя има опасност да се укрие и тази опасност е реална, но предвид наличието на първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК и липса на постоянен, документално оформен по надлежния ред, адрес по отношение на Т. също следва да се вземе мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 150 лв., а не „подписка” както пледира защитникът й.

По така изложените съображения определението на ДнРС, с което по отношение на двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” е незаконосъобразно и необосновано.  Не е ясно от  къде решаващият съд е направил извода за извършване на престъплението при условията на опасен рецидив, тъй като такива данни в постановленията за привличане не са посочени. Останалите съображения на този съд също са неправилни и незаконосъобразни, което налага отмяната на обжалваното определение.

Предвид изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение на ДнРС № 370/12.07.2019 г., постановено по ЧНД №799/2019 г. по описа на съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВЗЕМА мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата по ДП вх. № 1567/2019 г., ДП 517/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Дупница и ДП № 388/2019 г. по описа на РУ на МВР -  Дупница Д.Д.Т., ЕГН ********** „парична гаранция” в размер на 150 лв.

ВЗЕМА мярка за неотклонение  по отношение на  обвиняемия по ДП вх. № 1567/2019 г., ДП 517/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Дупница и ДП № 388/2019 г. по описа на РУ на МВР -  Дупница С. С. В., ЕГН **********  „парична гаранция” в размер на 150 лв.

Определението е окончателно.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/

                                                       2/

 

Заседанието по делото приключи в  15.30 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          СЪД.  СЕКРЕТАР: