Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
т.д .№ 2733 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
С отчет от 02.03.2020 г. (л. 195) синдикът на Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД (н.) е
уведомил съда, че не е установено наличието на активи в масата на
несъстоятелността, а производството по принудително изпълнение върху обезпечения, дадени в полза на кредитор на
несъстоятелния длъжник от трето лице, е приключило с продажба на обезпеченото
имущество. Същите обстоятелства са потвърдени и в доклад от 01.04.2020 г. (л.
200) - не са установени имуществени права на длъжника и „маса на несъстоятелността на
практика липсва“.
При тези факти съдът намира, че е налице предпоставката
за прекратяване на производството по несъстоятелност, установена в чл.
735, ал. 1, т. 2 ТЗ (масата на несъстоятелността е изчерпана), и
съответно не е налице пречката, установена в чл. 735, ал. 2 ТЗ
(неприключило изпълнение върху обезпечения, дадени от трети лица, или висящо
съдебно производство, по което длъжникът е страна).
Становището на кредитора КТБ АД (н.) за неприключване на
производството, изразено в проведеното заключително събрание, също не е
подкрепено с данни за наличие на някоя от предпоставките за продължаване на
несъстоятелността. С молба от 08.06.2020 г. кредиторът е представил
доказателства, че е налице висящо изпълнително производство за събиране на
вземания, предявени и приети в несъстоятелността, което производство се развива
срещу солидарния длъжник Ч.Н..
Наличието на висящо производство срещу солидарния съдлъжник (поръчител) обаче не
е обезпечение по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ, тъй като тази разпоредба има
предвид само вещните, а не личните обезпечения. Аргумент за това е
обстоятелството, че при вещните обезпечения третото лице, дало своя вещ в
обезпечение, не е носител на
задължението, което обезпечава, и ако задължението се погаси по причина,
стояща у длъжника (напр. заличаването му), то изпълнението срещу обезпеченото
имущество на третото лице ще следва да се прекрати. Не така стоят нещата с личните обезпечения – при тях солидарният
длъжник е носител на задължението на самостоятелно основание и поради
това погасяването на дълга в патримониума на един от съдлъжниците (в случая –
на несъстоятелния) няма да доведе до погасяването му за другия и съответно кредиторът би могъл да продължи
изпълнението, насочено срещу него. Обстоятелството, че предпоставка за
продължаване на производството по несъстоятелност е наличието на вещно, а не на
лично обезпечение, е прието безпротиворечиво и в съдебната практика (вж. напр. Решение
№ 158/10.07.2018 г. по т. д. № 2369/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 610/11.12.2017 г. по т. д. №
1552/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).
Наличието на висящо изпълнително производство по
индивидуално изпълнение срещу несъстоятелния длъжник също е ирелевантно, тъй
като съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност не се
прекратява само при наличие на висящо съдебно, а не изпълнително
производство.
Неоснователно е и възражението на кредитора КТБ АД (н.),
че производството по несъстоятелност следва да продължи с оглед възможността
неговото вземане да бъде включено в програма за осребряване по чл. 78
ЗБН. На първо място, предпоставките за приключване на производството по несъстоятелност
са императивно
и изчерпателно уредени в чл. 735 ТЗ и не могат да бъдат разширявани със
съображения за целесъобразност. Специалният закон (ЗБН) не съдържа
разпоредба, съгласно която възможността за включване на едно вземане в програма
за осребряване да е основание за неприключване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника му. Цедирането на вземане срещу длъжник в
несъстоятелност е само една възможност, а не гарантирано право на кредитора. Тази
възможност (прехвърлянето на приетото вземане) е налице за всеки кредитор, а не
само за банката като субект на ЗБН, и съдебната практика никога не я е
възприемала като източник на задължение за съда да поддържа висящността на
производството по несъстоятелност. Да се приеме обратното, би означавало нито
едно производство по несъстоятелност да
не приключи предвид възможността кредиторите на несъстоятелния длъжник да
цедират вземанията си другиму.
Не е основание за неприключване на производството и
изразеното от кредитора КТБ АД (н.) желание да се продължи издирване на
имуществото. Видно от представените до момента отчети на синдика, същият е
предприел всички необходими действия по издирване и проучване на имущественото
състояние на длъжника и категорично заявява, че не се установяват активи в
масата. Кредиторът КТБ АД (н.) не представя доказателства за наличие на
имущество, нито сочи друг, неизползван от синдика начин, за проучване
на имуществото. Следва да се има предвид, че производството по несъстоятелност
е съдебно производство и неговата висящност е обусловена не от желанието на
страната да я поддържа, а от законовите предпоставки за това. Обстоятелството,
че кредитор на несъстоятелния длъжник предплаща разноски за развитие на
производството, не обосновава правото му да поддържа неговата висящност, ако са
се осъществили причините за прекратяване на производството, установени в чл. 735,
ал. 1 ТЗ.
Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките за
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца.
Така
мотивиран и на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2733/2017 г. на СГС, ТО, 20
състав.
ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ от търговския
регистър на търговско дружество Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД, ЕИК *******.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване Търговския регистър и да се обяви в книгата по чл.
634в, ал. 1 ТЗ.
Решението
може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от вписване в Търговския
регистър.
СЪДИЯ: