ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№108
гр. Пазарджик, 12.03.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.ч.гр.д № 166 по описа на
Окръжен съд - Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, чрез юрк.
Р.И., против Разпореждане № 192/05.02.2020г., постановено по ч.гр.д. № 60/2020г.
по описа на Районен съд - П., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника Б.Т.К. за вземанията за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги и за такси за извънсъдебно събиране на вземането по
Договор за потребителски кредит № 30036320875/13.04.2019г.
В частната
жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. Твърди се,
че заповедният
съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019
г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването
за липсата на правомощие на заповедния съд относно преценката за валидност на
сделката, поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това е направен
изводът, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на
договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави. На следващо място сочи се, че за да е
налице първата хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съответната договорна
клауза следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален
ред, какъвто не е настоящият случай. Заповедният съд не е изследвал събраните
доказателства и не ги е подвел под нормата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), за
да се направи евентуален извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза
в договора.
Твърди се, че заповедният
съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил такава преценка.
Сочи се, че с
пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши услуга в
полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план, като
отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски, промени падежа
на всяка погасителна вноска. Тези действия представлявали услуга, тъй като това
не е част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на
кредитополучателя, за който са ползите от това, че няма да плаща определен брой
погасителни вноски или че ще плаща същите, но в по-нисък размер. Такива
права потребителят нямал по силата на закона,
тъй като съгласно ЗПК потребителят имал право само да извърши предсрочно
погасяване на кредита, какъвто не е настоящият случай.
На следващо място се сочи,
че в параграф 1 от ДР на ЗПК изрично е регламентирано, че в ГПР не са включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, какъвто
е и процесният случай, което е изрично описано в договора, в споразумението за
предоставяне за допълнителни услуги и в чл. 5.2 от Общите условия (ОУ).
Изтъква се, че видно от
условията на договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускането на кредита. То е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля. Поради това не можело да
става дума за неравноправна клауза - споразумението е подписано по искане на
клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил да го подпише. Дори
напротив – в подписаните от клиента документи изрично било посочено, че
закупуването на пакета от допълнителни услуги не е задължително за сключването
на договора и за отпускане на исканите суми. Възнаграждението, дължимо за
допълнителните услуги се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит, съответно не следвало да се включва при изчисляването
на ГПР и не противоречало на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Споразумението давало
възможност на клиента да влияе на неговите най-съществени характеристики, като
да отлага вноски, да намалява вноски и да променя датата на плащане всеки месец.
Това ангажирало огромен ресурс на кредитора, поради което същият е определил
цената за извършването на тези услуги в такъв размер и същата не е прекомерна.
Твърди се, че в случая не е приложима нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като дължимата цена по закупените допълнителни услуги е
ясно и точно посочена в самия договор за потребителски кредит, а и кредиторът е
предоставил на ответника преддоговорна информация.
Сочи се, че допълнителните услуги не са действия по
отпускане и усвояване на кредита, защото не са свързани с обичайната дейност на
кредитора по кредитиране, а са свързани
с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума при възникване
на непредвидени за него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява
задълженията, съгласно уговорения погасителен план. Не била налице и обоснована
вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК потребителят да е поставен
в неравностойно положение спрямо кредитора по договора.
Излага се, че съществува законова забрана банките да
събират такси и комисиони за действия по одобрение, усвояване и управление на
кредитите. Забраната кредиторът да начислява допълнителни такси и разноски не
важала при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, в които случаи
той имал право да събере такса, кореспондираща на размера на разходите за
предприетите допълнителни действия по събиране на просроченото вземане.
Обстоятелството, че забраната за допълнителни такси по управление на кредита не
важи за таксите, налагани при неизпълнение, следвало от нормата на чл. 19, ал.
3 от ЗПК, в която законодателят е регламентирал, че таксите, събирани при
неизпълнение, не се включват в годишния процент на разходите.
Прави се искане да бъде отменено атакуваното разпореждане
в частта, с която се отхвърля заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б.Т.К. и да се постанови
да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на „П.К.Б.“
ЕООД, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав на Окръжен
съд-Пазарджик, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен
акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 60/2020 г. по описа на Районен съд - П. е
образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б.Т.К. за следните суми: 293,35 лв. - неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 30036320875/13.04.2019 г., 24,64 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 20.07.2019г. до 09.11.2019г.; 236,85 лв.-
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, 47,69 лв. – лихва за
забава за периода от 21.05.2019 г до 20.11.2019 г. и 30 лв. – незаплатени такси
за извънсъдебно събиране на вземането,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението –
03.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбите на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е извършил проверка дали искането противоречи на закона
и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
За да отхвърли с
атакуваното разпореждане заявлението
по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
за вземанията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 236,85 лв. и за непогасени такси
за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв., районният
съд е приел, че изброените от заявителя допълнителни услуги по своята същност
са действия, целящи осигуряване изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Следователно в частта, с която е претендирано
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, заявлението по чл. 410 от ГПК
противоречи на нормите на ЗПК, респективно следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради противоречие със закона.
Относно претендираните такси за извънсъдебно събиране
на вземанията първата инстанция е приела, че съобразно твърденията на заявителя
и представения договор за кредит, вземането за разходи за извънсъдебно събиране
е възникнало под условие за настъпил падеж на
главното задължение. Същевременно съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, каквато се претендира в конкретния случай. Така с уговарянето на
таксата, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на
чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава. Освен това заявителят в заявлението е посочил, че
тези разходи за извънсъдебно събиране на вземането са свързани с разходи,
направени от кредитора, т.е. става въпрос за разходи, свързани с осъществяване
дейността по извънсъдебното събиране на кредита, което по естеството си
представлява действие по управление на кредита. Поради това заплащането им от
потребителя, съответно претендирането им със заявлението, противоречи и на
забраната на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на първата инстанция. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място, следва да се посочи, че
законосъобразно, в съответствие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е извършил
проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключена с потребител. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на
частния жалбоподател, че на този етап от производството съдът
изобщо не разполага с възможността да прави преценка за валидност на
обстоятелствата, от които заявителят
черпи права.
В настоящия случай длъжникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С отпускането на
кредит в негова полза като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл.
24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът
следи служебно. В чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Идентично
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
В настоящия случай между страните по договора за
потребителски кредит е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, които се изразяват в следното: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Клаузите на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски
кредит не са индивидуално договорени. Длъжникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от
услугите по процесния пакет от допълнителни услуги. Наред с това заплащането на
възнаграждението по процесното споразумение от потребителя е предварително,
т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор за потребителски кредит. Следователно
процесното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава.
Действително съгласно разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и принципа на свободата на договаряне,
уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да
договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита; кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие; видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая
допълнителните услуги касаят усвояването, управлението на кредита и отпускането
на допълнителни средства по него. Нито в процесния договор, нито в
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е посочен
конкретно размера на съответната такса или комисиона за предвидената
допълнителна услуга, а в противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4
от ЗПК за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на услугата
„приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит“. Договарянето на тези услуги в отделен от
договора за потребителски кредит писмен документ - самостоятелно споразумение
не променя характера им и не поражда право за кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях.
Изложеното налага
извода, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 236,85 лв. се явява неравноправна по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП и нищожна, като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, поради което не може да породи
желаните от страните правни последици.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите на
първата инстанция за отхвърляне на претенцията за непогасени такси за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит - арг. чл. 2 от ЗПК. Както правилно е посочил районният съд с
уговарянето на такса за извънсъдебно събиране на вземането се заобикаля
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост на практика е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, тоест представлява прикрита
неустойка за забава. Претендирането на таксата за
извънсъдебно събиране на вземането противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Това е така, защото, както правилно е приела първата инстанция тази такса по
естеството си е разход, направен от кредитора във връзка с осъществяване дейността
му по извънсъдебното събиране на кредита, което по естеството си представлява
действие по управление на кредита.
Крайните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат
с изводите на Районен съд – П., поради което първоинстанционният съдебен акт в
обжалваната част следва да се потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното, Окръжен съд - Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 192/05.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 60/2020г. по описа на Районен съд - П., в частта, с
която е отхвърлено заявление с вх. № 426/03.02.2020г., подадено от „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата от
236,85 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, както и за
сумата от 30 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за
потребителски кредит № 30036320875/13.04.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.