ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17784
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20211110172732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 127117/20.06.2022 г. от длъжника СВ. В. Ц., с
която се иска допълване на определение № 9948 от 18.04.2022 г., с което издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е обезсилена. Молбата е
мотивирана с доводи, че в съдебния акт съдът не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, за които във възражението е направено искане и е приложен
договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на искането доводи, че заповедното
производство е едностранно и на длъжника не се следват разноски. В условията на
евентуалност е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и отговора, и извърши преценка на
данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по
чл.248, ал.1 ГПК /съдът констатира, че препис от постановеното определение не е
изпратен на длъжника, поради което и към датата на подаване на молбата за допълване
на определението срокът не е започнал да тече/. Разгледана по същество съдът намира
молбата за основателна, по следните съображения:
На 23.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в ползва на заявителя [фирма] /понастоящем [фирма]/ против длъжника
СВ. В. Ц. за всички посочени в заявлението суми.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК по делото е постъпило възражение от длъжника
против издадената заповед с доводи, че не дължи изпълнение на претендираното
1
вземане. Моли за присъждане на разноски. Към възражението е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, което е заплатено изцяло и в брой.
С оглед предходното, с разпореждане № 8574 от 27.01.2022 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията по оспорената
заповед.
В законоустановения срок не е предявен иск, поради което с определение № 9948
от 18.04.2022 г. съдът е обезсилил издадената заповед по чл.410 ГПК.
Безспорно е, че с обезсилването на издадената заповед за изпълнение се слага
край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. С
възражението по чл.414 ГПК е направено искане за присъждане на разноски, като е
приложен и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.
Неоснователно съдът намира и възражението на заявителя по чл.78, ал.5 ГПК.
Следва да се има предвид, че по отношение на заповедното производство е приложима
разпоредбата чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която препраща към ал.2, т.е. определяне размера на
възнаграждението по конкретно дело съобразно „интереса“. С оглед предходното и
съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от горепосочената Наредба минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 300,00 лева, т.е. над претендирания от длъжника
размер.
По гореизложените съображения определението за обезсилване на издадената
заповед следва да бъде допълнено, като заявителят бъде осъден да заплати на
длъжника сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 9948 от 18.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.№
72732/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, като
ОСЪЖДА [фирма] /с предходно наименование [фирма] със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати на СВ. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 200,00 лева,
представляваща направени по производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3