Р Е Ш Е Н И Е
453/15.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №682 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Ф.Х.С., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, полуетаж 4,
офис 4, чрез адв. Н. Н. Д.срещу „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „***” №68, представлявано заедно от Д. Х. Д. и Ж. М.
Д.
Ищцата твърди, че на 15.10.2018 год. около 09.30
часа в гр.Шумен, на ул.“***“, заедно със своя съпруг Х.А.А. пресичали
пешеходната пътека на посочената улица, когато били блъснати от лек автомобил
марка „Деу“, модел „***“ с рег. №Н *** ВА, управляван от водача М.С.Т., с ЕГН**********.
Твърдят, че след причиненото ПТП водачът напуснал местопроизшествието. В
исковата молба излага, че в резултат на станалото ПТП претърпяла фрактура на
горния край на тибията /голям пищял/ и
била приета в „***“ АД, където била извършена репозиция на фрактурата и й била
поставена имобилизация за срок от 60 дни. Тъй като по отношение на управлявания
от водача лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в полица №BG/08/118000053559, подала писмена покана до
ответното дружество, заведена на 29.11.2018 год. за доброволно уреждане на
отношенията по изплащане на застрахователно обезщетение чрез сключване на
извънсъдебно споразумение. Било й определено и изплатено обезщетение по
ликвидационна преписка №********* в размер на 18500 лева. Счита, че така определеното й извънсъдебно
обезщетение не покрива изцяло причинените й неимуществени вреди, поради което
предявява настоящата искова претенция, с която моли съда да постанови решение,
по силата на което да осъди „***“ АД да й заплати сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие
на претърпяното ПТП и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него
увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да й
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Ф.Х.С. се явява лично и
с упълномощен представител – адв.Н. Н. Д.от САК, като поддържат иска и молят
същия да бъде уважен изцяло. В последното съдебно заседание по делото ищцата не
се явява лично. От името на упълномощения й представител е депозирана писмена
молба на 15.06.2020 год., в която
изразява становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва изцяло
предявените искове, като счита същите за изцяло неоснователни по изложени в
отговора съображения. Считат, че изплатения от тях размер на обезщетението
покрива изцяло претърпените от ищцата болки и страдания и че с изплащане на
същото преди датата на завеждане на исковата молба са изпълнили точно
задължението си по сключения застрахователен договор. В същото време оспорват
механизма па ПТП и изключителната вина на водача за настъпване на вредоносния
резултат. Считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна
на ищцата, като молят в случай, че съдът определи размер на обезщетението,
по-висок от вече изплатения, същото да бъде намалено съобразно степента на
съпричиняване от страна на ищцата. Молят
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, както и претенцията за заплащане на
законната лихва върху сумата и разноските по делото.
С отговора на исковата молба от страна на
ответното дружество е направено искане за конституиране като трето лице-помагач
на страната на ответника водача на посоченото по-горе МПС – М.С.Т., с ЕГН**********.
След конституиране на последният като трето лице – помагач, са му изпрати
преписи от исковата молба и отговора на исковата молба, депозиран от страна на
ответното дружество. В предоставения му едномесечен срок от страна на Т. е бил
депозиран писмен отговор. В отговора последния заявява, че счита че предявените
искове са неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло,
като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответното дружество не се
явява представител. Преди първото съдебно заседание по делото от тяхно име на 07.10.2019
год. е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на
спора.
В съдебно заседание третото лице-помагач не се
явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.М.П. от ШАК, която
счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Последното съдебно заседание
по делото за третото лице-помагач не се явява представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.10.2018 год. около 09.30 часа в гр.Шумен, на
ул.“***“ ищцата Ф.Х.С., заедно с лицето, с което съжителства на семейни начала
- свидетеля Х.А.А. *** пешеходна пътека, тип „зебра“ когато били блъснати от
лек автомобил марка „Деу“, модел „***“ с рег. №Н *** ВА, управляван от водача М.С.Т.,
с ЕГН**********. След причиненото ПТП между пострадалата и водача на автомобила
бил проведен разговор, при който С. му заявила, че се чувства добре и не желае
да бъде откарана до болнично заведение, след което Т. напуснал
местопроизшествието, като последното не било запазено. Тъй като по-късно
пострадалата установила, че не се чувства добре и изпитва силни болки в крака
посетила ***“ АД, където било констатирано, че в резултат на станалото ПТП получила счупване на
външния кондил на големия пишял на дясната подбедрица, като счупването на
литералния кондил на дясната тибия е било без разместване, поради което й е
било проведено консервативно лечение – гипсова имобилизация за срок от два
месеца. Била приета за лечение в
деня на настъпилото ПТП, наложена й е гипсова имобилизация и 22 ½ часа
след хоспитализацията е била изписана.
След
констатиране на нанесената на С. повреда екип на ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция посетил местопроизшествието, като бил издирен водача на лекия автомобил
и бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2018-1038-592. На Т. първоначално бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №533688/18.10.2018 год. и Наказателно
постановление №18-0869-002941/20.11.2018 год., като след неговото възобновяване
по реда на чл.72, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.70, б.“д“ от ЗАНН било образувано
ДП №1287/2018 год. по описа на РУ Шумен. Същото е приключило с Определение от
18.05.2020 год., с което е било одобрено споразумение за прекратяване
наказателното производство по делото. Със същото на Т. било наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години. На Т. било наложено и
наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за
срок от 8 месеца за това, че на 15.10.2018
г. в гр. Шумен, при управление на МПС – лек автомобил „Деу ***“ с рег. № Н ***
ВА нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – при приближаване на
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ф.Х.С. ***, изразяваща се в счупване на външния кондил на големия
пищял, довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник, за
срок по-голям от един месец – средно за 4 - 6 месеца, като деянието е извършено
на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, прeдл.
второ от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Тъй като по отношение на управлявания от водача
лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в полица №BG/08/118000053559, издадена от „***“ АД ищцата подала писмена покана до
ответното дружество, заведена на 29.11.2018 год. за доброволно уреждане на
отношенията по изплащане на застрахователно обезщетение чрез сключване на
извънсъдебно споразумение, като претендирала сумата от 80 000 лева. В тази
връзка на ищцата било определено и изплатено обезщетение по ликвидационна
преписка №********* в размер на 18500 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелите С.К.К. и Х.А.А., от следните писмени доказателства: Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 15.10.2018 год.
№2018-1038-592, Епикриза от *** АД, Писмо изх.№3613/05.11.2018 год.,
История на заболяването №16514, Направление за хоспитализация, Пълномощно,
Епикриза, Протокол на медицинска комисия, ведно с придружаващи документи от
изследвания на лицето, Касови бонове – 5 бр., Документ за номер на банкова
сметка, ***, Извънсъдебна претенция, Известие за доставяне, Писмо
изх.№*********/19.01.2019 год., Молба, Документ за заплатена държавна
такса. полица
за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ №BG/08/18000053559, сключена на 18.12.2018 год., Преводно
нареждане от 05.02.2019 год., административно-наказателна преписка, образувана въз
основа на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.10.2018 год. №2018-1038-592., Предложение от прокурор при ШРП,
Постановление за спиране на наказателното производство, Пълномощно, писмо рег. № 14748/16.08.2019 г., ведно със
заверен препис на полица № BG/08/118000053559/18.12.2017 г. и товарителница,
административна преписка образувана въз основа на акт № 2941/18.10.2018 г., медицинско направление за ТЕЛК,
заверено копие на амбулаторен лист от 29.10.2019 г., заверено копие на рецепта,
заверено копие на страница от лична амбулаторна книжка, материалите, приложени
по ДП № 1287/2018 г.
по описа на РУ – Шумен.
Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че причина за станалото ПТП е че водачът на лекия
автомобил не е употребил спирачка и не е
преустановил движението преди навлизане в чертите на пешеходната пътека,
каквато възможност е имал, както и че в
конкретната ситуация, имайки предвид показанията на свидетелите и деформацията
на предния капак на лек автомобил „Деу ***“ може да се даде заключение, че
мястото на удара с пострадалата пешеходка е на около 4 метра западно от
източния й край, а по широчина на пътеката около средната й част.
За изясняване на
фактическата обстановка в хода на съдебното производство е назначена и
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
настъпилите травматични увреждания на ищцата са в резултата на претърпяно на
15.10.2019 год. ПТП, като в резултата на последното С. е получила счупване на
външния кондил на големия пишял на дясната подбедрица, като счупването на
литералния кондил на дясната тибия е било без разместване, поради което й е
било проведено консервативно лечение – гипсова имобилизация за два месеца.
Проведеното лечение е било своевременно, като е била приета за лечение в деня
на настъпилото ПТП, наложена й е гипсова имобилизация и 22 ½ часа след
хоспитализацията е била изписана. Вещото лице дава заключение, че от
материалите по делото не се установяват настъпили усложнения, като липсват
резултати от назначени след
дехоспитализацията на лицето контролни прегледи или за проведени
рехабилитационни процедури, както и записи за периода от изписването й –
16.10.2018 год. до 13.05.2019 год.; че е нормално наличието на остатъчна болезненост
след счупването при продължително ходене, статично положение на тялото, при
промяна на времето и др., както и че доколкото се касае за практически
неразместена фрактура само на външния кондил на тибията, е практически възможно
самостоятелно предвижване след травмата, но е придружено с болка и куцане,
които в следващите часове се увеличават прогресивно, а обема на движението в
областта на колянната става се ограничава значително, поради развитието на
травматичен оток, а понякога и кръвоизлив.
При преценка на събраните гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
С.К.К. и Х.А.А., доколкото същите
са последователни, еднопосочни и кореспондират с
останалия, събран по делото доказателствен материал и подкрепят напълно
установената по-горе фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира и заключенията на
изготвените в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, доколкото
същите са обективни и отговарят пълно и ясно на поставените въпроси. В същото
време кореспондират изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал
и с установената от съда фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.432, ал.1 от КЗ Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/2010
год. от 06.06.2012 на ОСТК на ВКС по
т.д. №1/2010 год. В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори
между страните, че по отношение на управлявания от лицето М.С.Т. лек автомобил е
имало сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №BG/08/118000053559/18.12.2017 год. при
Застрахователно дружество „***“ АД, с валидност от 00.00 часа на 01.01.2018
год. до 23.59 часа на 31.12.2018 год.
При преценка на иска съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото правото на увредения, установено с разпоредбата
на чл.432, ал.1 от КЗ възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение
от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като
пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата. Въпреки, че отговорността на застрахователя за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо насрещната страна по
застрахователния договор – застрахования, в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ
отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е
тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл.45
от ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на увредения това, което му дължи и
деликвентът по правилата на деликтната отговорност. В този смисъл е и
константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно: Решение №100 от
13.11.2009 год. на ВКС по т.д. №92/2009 год., І т.о., ТК, Решение №238 от
20.06.2008 год. на ВКС по т.д. №924/2008 год., ІІ т.о, НК, Решение №20 от 16.02.2009 год. и др.
Съдът
не кредитира направеното в отговора на исковата молба оспорване на изключителната вина на прекия
причинител на вредата, както и твърденията за съпричиняване от страна на
пострадалата. В настоящия случай, въпреки формалното оспорването на механизма
на ПТП, от страна на ответното дружество, от тяхна страна не са ангажирани
доказателства, които да оборят
материална доказателствена сила на съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 15.10.2018 год., както и да поставят под съмнение
отразените в него факти и
обстоятелства, както и механизма на станалото ПТП. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от
15.10.2018 год. е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, която не бе оборена, въпреки направеното формално оспорване
от ответната страна, то същия следва да се кредитира изцяло. А от изложеното в
него не може да се направи извод за наличие на такова виновно поведение от
страна на пострадалото лице, което да доведе до извод за съпричиняване на
резултата, а от тук и до намаляване отговорността на прекия причинител на
вредата за нейното възстановяване. В този смисъл съдът, преценявайки изложеното
в протокола установи, че в същия е отразено, че пострадалата е пресичала на
пешеходна пътека, тип „Зебра” отляво надясно по посока на движението, при което
е била блъсната от движещия се по пътното платно на ул.”***” лек автомобил. В
подкрепа на този извод е и представеното по делото Определение от
18.05.2020 год., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по делото между лицето М.Т. и ШРП и с което на
водача е било наложено наказание за това, че на 15.10.2018 г. в гр. Шумен, при управление на МПС – лек автомобил „Деу ***“
с рег. № Н *** ВА нарушил правилата за движение - чл.119, ал.1 от ЗДвП – при
приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Ф.Х.С. ***, изразяваща се в счупване на външния кондил на
големия пищял, довело до трайно затруднение в движението на десния долен
крайник, за срок по-голям от един месец – средно за 4 - 6 месеца, като деянието
е извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, прeдл.
второ от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК. В подкрепа на този извод е и изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-автотехническа експертиза.
С оглед на изложеното се налага категоричния
извод, че вината за станалото ПТП е именно на водача Т. и че не са налице данни
за наличие на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалата.
С
оглед на всичко изложено се налага извода, че причинените на ищцата увреждания
са пряка последица от действията на водача на автомобила, които се явяват
неправомерни и е налице пряка причинно-следствена връзка между последните и
причинения неблагоприятен резултат. А факта, че неправомерното и правно укоримо
от субективна гледна точка деяние, е засегнало неблагоприятно чужда правна
сфера, налага извода, че това поведение следва да бъде коригирано, чрез
предвидената в закона санкция, която в случая се изразява в задължение за
възстановяване на нанесените на пострадалото лице щети.
При преценка на размера на дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази събраните в тази насока
писмени и гласни доказателства. От материалите по делото и най-вече от
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Ф.С. е било
причинено счупване
на външния кондил на големия пишял на дясната подбедрица, като счупването на
литералния кондил на дясната тибия е било без разместване, поради което й е
било проведено консервативно лечение – гипсова имобилизация за два месеца.
Проведеното лечение е било своевременно, като е била приета за лечение в деня
на настъпилото ПТП, наложена й е гипсова имобилизация и 22 ½ часа след
хоспитализацията е била изписана. Вещото лице дава заключение, че от
материалите по делото не се установяват настъпили усложнения. Посоченото травматично увреждане е причинило на
пострадалото лице болки и страдания, които са продължили в период повече от
един месец. В същото време, причинените й травматични увреждания са повлияли на
качеството й на живот, доколкото при първоначалното придвижване с помощни
средства, се е нуждаела от чужда помощ, каквато й е била указана от лицето, с
което живее на семейни начала. От разпита на свидетеля Х.А. се установява, че
ищцата и към настоящия момент изпитва известни болки, въпреки че по делото
липсва медицинска документация в този смисъл, както и данни за провеждане на
рехабилитация или други процедури, след премахване на гипса. Такива не са
установени и отразени и от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза по делото. При преценка на причинените на ищцата травматични
увреждания съдът съобрази и заключението на вещото лице, че е нормално наличието на
остатъчна болезненост след счупването при продължително ходене, статично
положение на тялото, при промяна на времето и др.
Последователно
в константната съдебна практика, обективирана в Постановление №4 от 23.12.1968
год. на Пленума на ВС, Решение №124 от 11.11.2010 год.,
по т. д. №708/2009 год. на II т.о.; Решение №749/05.12.2008 год.,
по т. д. №387/2008 год. на II т. о., Решение №151 от 12.11.2013 год.,
по т. д. № 486/2012 год. на II т. о.; Решение №130/09.07.2013 год.,
по т. д. №669/2012 год. на II т. о. и др. ВКС е поддържал разбирането, че
"справедливо" по смисъла вложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, носени от увреденото лице и тяхната
продължителност и интензитет, но и на всички онези неудобства, емоционални и
психологически сътресения, които съпътстват същите. От значение са също
възрастта на увреденото лице, неговото обществено положение, прогнозите за
отзвучаване на получените травматични увреждания, както и факторите,
детерминиращи общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото, един от които е и икономическото състояние в страната
към момента на непозволеното увреждане, обективен ориентир за което са нивата
на застрахователно покритие.
Преценявайки събраните доказателства, причинените на
ищцата травматични увреждания, продължителността на възстановителния процес и
претърпените от нейна страна болки и страдания през този период, както и
последствията и отражението, които последните имат върху начина на живот на
ищцата, съдът намира, че е справедливо и съответно на доказаните в
производството болки и страдания на ищцата да бъде определено обезщетение за
претърпените от нейна страна неимуществени вреди общо в размер на 20 000 лева. От
така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато изплатеното на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от ответното дружество в размер
на 18 500 лева, като ответното дружество следва да бъде осъдено да и заплати допълнително
сумата от 1500 лева. При определяне размера
на иска съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства и константната
съдебна практика в тази насока, съгласно която на обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
на непозволеното увреждане. В този смисъл е Постановление №4 от 23.12.1968 год.
на Пленума на ВС, Решение №24 от 25.06.2013 год. на ВКС по т.д. №767/2011 год.,
ІІ т.о., ТК, Решение №17 от 27.02.2013 год. на ВКС по т.д. №266/2012 год., ІІ
т.о., ТК и др. В този смисъл съдът
съобрази и Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV
г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. При
определяне размер на конкретното обезщетение съдът се съобрази и с константната
съдебна практика при определяне на размера на обезщетения за неимуществени
вреди при телесни повреди от подобен род. В този смисъл са Решение №106 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., I г.
о., ГК, Определение №857 от 13.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4546/2019 г., III г. о., ГК и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като бъде осъдено ответното дружество „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***” №68, представлявано
заедно от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. да заплати на Ф.Х.С., с ЕГН**********,***, със
съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, чрез адв. Н. Н. Д.сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /извън определеното
и заплатено от застрахователя обезщетение в размер на 18500 лева/, като за
разликата до пълния предявен размер от 10000 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При преценка на иска
съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно константната съдебна практика,
обективирана най-вече в Тълкувателно решение №1 от 30.01.2016 год. на ВКС по т. д. №1/2016 год. на ОСГТК при сключено
извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие,
изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма
основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл.45 и
сл. от ЗЗД. В настоящия случай обаче между страните по делото не е било постигнато такова
споразумение, като никоя от тях и не твърди подобни обстоятелства. С оглед на
изложеното съдът намира, че независимо от изплатената част от претендираното от
ищцата застрахователно събитие, за нея не съществува пречка да претендира
допълнително обезщетение, както от деликвента, така също и пряко от
застрахователя, което е и предмета на настоящия правен спор, поради което искът
е допустим.
Ответното дружество дължи и законната лихва върху
присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019
год. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото
производство в размер на 105 лева, включващи заплатена държавна такса и възнаграждения
за вещи лица съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
С оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният
от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата
разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение във връзка с предявения
иск, съобразно с уважената част от него. Имайки предвид естеството на иска и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
упълномощения от ищеца адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 117 лева /с включен ДДС/, определен в размер
на минимално предвидения в посочената разпоредба размер, съобразно с цената на
предявения иск и уважената част от него.
В същото време на основание разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от
иска. В тази връзка съдът при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение намира същото за основателно. При
преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че ответната страна претендира
възнаграждение в размер на 450 лева. Имайки предвид естеството на иска и
правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него,
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер значително над максималния размер, посочен в разпоредбата
на чл.25 от Наредбата на
заплащането на правната помощ. С оглед на изложеното и обстоятелството, че от материалите по делото не
се установява същото да е с фактическа или правна сложност, настоящият състав
намира, че са налице условията за намаляване на така определеното
възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на максимално дължимото
възнаграждение за предявения осъдителен иск, изчислен по реда, указан в
разпоредбата на чл.25 от Наредбата
на заплащането на правната помощ следва да бъде в размер на 300 лева. Доколкото претендирано от страната
възнаграждение е в размер на 450 лева се налага извода, че същото е прекомерно,
поради което и възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважено. Ето защо, съобразявайки изложеното
по-горе и обстоятелството, че предявеният иск е отхвърлен частично, се налага
извода, че ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответното дружество сумата от 255 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК
на третото лице – помагач на страната на ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „***” №68, представлявано заедно от Д. Х. Д. и Ж. М.
Д. да заплати на Ф.Х.С., с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, чрез адв. Н. Н. Д.от САК сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на претърпени болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания
при ПТП, станало на 15.10.2018 год. в гр.Шумен, на ул.“***“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 1500
лева до пълния предявен размер от 10000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „***” №68, представлявано заедно от Д. Х. Д. и Ж. М.
Д. да заплати на Ф.Х.С., с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, чрез адв. Н. Н. Д.от САК сумата от 105 лева /сто и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждения
за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „***” №68, представлявано заедно от Д. Х. Д. и Ж. М.
Д. да заплати на да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
упълномощения адвокат на ищеца – адв.Н. Н. Д.от САК сумата от 117 лева /сто и седемнадесет лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф.Х.С., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***,
полуетаж 4, офис 4, чрез адв. Н. Н. Д.на основание разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „***” №68, представлявано заедно от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. сумата от 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Делото е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответното дружество „***“ АД, с ЕИК*** - М.С.Т., с ЕГН**********.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК
на третото лице-помагач на страната на ответника разноски не се дължат.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: