Присъда по дело №61/2023 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 9
Дата: 31 юли 2023 г. (в сила от 16 август 2023 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20233430200061
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Тутракан, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
и прокурора П. Г. А.
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20233430200061 по описа за 2023 година
и като взе предвид събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. С., ***, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2021 г. и на 25.04.2021 г. в гр. Главиница, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
български наказателно отговорен гражданин, съгласно Заповед № РД-01-
196/31.03.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването на Република
България на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за
здравето, чл. 73 от Административно процесуалния кодекс и във връзка е
Решение № 72 на Министерски съвет от 26 януари 2021 г. за удължаване
срока на обявената с Решение 325 от 14 май 2020 г. извънредна епидемична
обстановка, във връзка с чл. 29 от Наредба № 21 от 18 юли 2005 год. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, наруши мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората - COVID-19,
а именно следните противоепидемични мерки:
- по т. 8 от Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г., издадена от Министъра
на здравеопазването на Република България било нарушено издаденото
1
Предписание за поставяне под карантина с № 210417/336666 по описа
Регионална здравна инспекция - Варна към Министерството на
здравеопазването, издадено от Д.С.М. на длъжност „Директор на Регионална
здравна инспекция - Варна“ за Поставяне под карантина с начална дата на
карантината 17.04.2021 г. и десетдневен срок, с адрес за карантиниране: гр.
Главиница, обл.Силистра, ул. „Витоша“ № 57, като лице пристигащо от
рискова зона - Германия и запознат с посоченото предписание с декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина, връчено лично на
лицето на дата 17.04.2021 г.; - - по т. 15 от Заповед № РД-01-
610/22.10.2020 г„ издадена от Министъра на здравеопазването на Република
България: „В периода на карантината лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не
напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в
Приложение № 6“, като напуснал адреса на който се изпълнява карантината, а
именно: гр. Главиница, обл. Силистра, ул. „Витоша“ № 57 и пребивавал на
обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето и деянието е извършено
по време на пандемия от COVID - 19 и извънредно положение върху цялата
територия на Република България, свързано със смъртни случаи (обявено с
Решение № 72 от 26 януари 2021 г. за удължаване срока на обявената с
Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка),
поради което и на основание чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 26 от НК
и чл. 54 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл. 66 от НК
отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 10 000.00 (десет
хиляди) лева.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен
срок пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9/31.07.2023 год.
по НОХД № 61 от 2023 год.

Подсъдимият Д. И. С., роден на ***, с ЕГН **********, е предаден на
съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за
това, че на 23.04.2021 г. и на 25.04.2021 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на български
наказателно отговорен гражданин, съгласно Заповед № РД-01-196/31.03.2021
г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България на
основание чл. 61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.
73 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с Решение № 72 на
Министерски съвет от 26 януари 2021 г. за удължаване срока на обявената с
Решение № 325 от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, във
връзка с чл. 29 от Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, нарушил мерки издадени против
разпространяването на заразна болест по хората – COVID-19, а именно
следните противоепидемични мерки:
по т. 8 от Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България, било нарушено издаденото
Предписание за поставяне под карантина № 210417/336666 по описа на
Регионална здравна инспекция – Варна към Министерството на
здравеопазването, издадено от Д.С.М. на длъжност „Директор на
Регионална здравна инспекция – Варна“ за поставяне под карантина с
начална дата на карантината 17.04.2021 г. и десетдневен срок, с адрес на
карантиниране: ***, като лице, пристигащо от рискова зона – Германия,
и запознат с посоченото предписание с декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина, връчено лично на лицето на
дата 17.04.2021 г.;
по т. 15 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България: „В периода на карантината
лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в
което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок
и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 6“, като напуснал
адреса, на който се изпълнява карантината, а именно: ***, и пребивавал
на обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето и деянието е
извършено по време на пандемия от COVID-19 и извънредно положение
върху цялата територия на Република България, свързано със смъртни
случаи (обявено с Решение № 72 от 26 януари 2021 г. за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка) – престъпление по чл. 355, ал.2 във връзка с ал.1
и чл. 26 от НК.
Съдебното производство, на основание чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, се
проведе в отсъствие на подсъдимия, поради което на основание чл. 94, ал.3
във връзка с ал.1, т.8 от НПК съдът му назначи служебен защитник.
Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира
1
признаването на подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и
налагане на предвидените в закона кумулативни наказания, които да бъдат
индивидуализирани в минимален размер, като по отношение на наказанието
лишаване от свобода да се приложи чл. 66, ал.1 от НК и същото да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.
Служебният защитникът на подсъдимия счита обвинението за доказано.
Пледира за прилагане на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК по отношение на
наказанието лишаване от свобода, а по отношение на наказанието глоба – да
се приложи чл. 55, ал.3 от НК и същото, като по-леко по вид, да не бъде
налагано.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. И. С. е роден на ***.
С Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерския съвет била обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14
май до 14 юни 2020 г. С Решение № 72/26.01.2021 г. на МС срокът на
извънредната епидемична обстановка бил удължен, считано от 01.02.2021 г.
до 30.04.2021 г.
На 22.10.2020 г. от министъра на здравеопазването била издадена
Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., т. 15 от която указвала, че лицата по т. 13
(всички близки контактни на потвърден случай) и т. 14 (лицата, които са
влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на
министъра на здравеопазването) са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 6.
На 31.03.2021 г. била издадена Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. за
временна забрана за влизане на територията на Република България, считано
от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. на всички лица, независимо от тяхното
гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски,
железопътен и автомобилен транспорт, като съгл. т. I, подт. 2, забраната не се
отнасяла за българските граждани. Съгл. т. I, подт. 8, българските граждани,
които не представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено
до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19, се поставят под карантина за
срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на
съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него
заместник-директор.
На 17.04.2021 г. подс. Д. С. влязъл в Република България през ГКПП
Аерогара – Варна. Поради това му било издадено Предписание №
210417/336666 на директора на РЗИ – Варна. С него подсъдимият бил
2
поставен под карантина за 10-дневен срок от 17.04 до 26.04.2021 г.
включително, като адресът на карантиниране бил ***. Във връзка с това подс.
С. подписал декларация за запознаване с предписание за поставяне под
карантина.
На 23.04.2021 г. подсъдимият се явил на ГКПП Аерогара – Варна, тъй
като имал самолетен билет за полет на същата дата. Св. Х. Х., заемащ
длъжността „Командир на отделение“ в ГКПП Аерогара – Варна, издал
Разпореждане УРИ 5394р-7305/23.04.2021 г., с което подсъдимият следвало в
6-часов срок да се върне на адреса си на карантиниране и да спазва
наложената му карантина.
На 25.04.2021 г. в 23:34 ч. подс. С. напуснал пределите на Република
България през ГКПП Дунав мост.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля и
прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: справка за
съдимост; автобиография; декларация за семейно и материално положение на
подс. С.; Писмо от РЗИ – Варна изх. № 06-387-1/02.06.2021 г.; Предписание
за поставяне под карантина № 210417/336666 на РЗИ – Варна; разписка за
връчена декларация за запознаване с предписание за поставянето под
карантина, подписана от Д. С. на 17.04.2021 г.; справка за пътуванията на обв.
Д. С., изготвена от И.И. – служител на РУ – Тутракан; справка за типа статус
на Д. С. във връзка с поставянето му под карантина поради заболявания от
COVID-19; фотокопие на страница от задграничния паспорт на Д. С. и на
самолетен билет; Разпореждане УРИ 5394р-7305/23.04.2021 г. по описа на
ГПУ Летище – Варна; фотокопие на PCR тест, издаден на името на Д. С. от
името на лаборатория „Биомед“; справка за задграничните пътувания на Д. С.,
изготвена на 20.07.2021 г.; писмо от РЗИ – Варна изх. № 06-514-1/23.07.2021
г.; писмо изх. № 144/20.07.2021 г. по описа на МДЛ „Биомед-99“ ООД –
София; писмо изх. № 245/2021 г. по описа на МДЛ „Биомед-99“ ООД –
София; писмо № 06-255-1/10.06.2021 г. по описа на РЗИ – Варна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Подсъдимият е наказателно отговорно лице. Същият е осъществил от
обективна страна престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на мерки –
противоепидемични такива, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората, а именно COVID-19. Част от противоепидемичните мерки,
които подсъдимият е нарушил, се съдържат в разпоредбата на т. 8 от Заповед
№ РД-01-196/31.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която
е бил поставен под карантина с Предписание № 210417/336666 от 17.04.2021
г. за 10-дневен срок от 17.04 до 26.04.2021 г. вкл. Съгл. т. 47 от ДР на Закона
за здравето „Карантина е действие по отделяне на контактни лица на лица,
3
болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на
територията на страната от други държави, с цел предотвратяване
разпространението на съответната заразна болест“. Оттук следва, че не
спазвайки предписанието и не отделяйки се от другите хора, подсъдимият е
осуетил изпълнението на основната мярка за постигане на главната цел на
поставянето му под карантина, а именно – предотвратяване
разпространението на заразната болест. Втората нарушена от подсъдимия
мярка е тази по т. 15 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването, тъй като не е пребивавал на посочения в Предписанието
адрес за посочения в същото срок, с което отново е създал предпоставки за
осуетяване на целта на наложените мерки – предотвратяване
разпространението на COVID-19.
Обстоятелството, че COVID-19 представлява заразна болест по хората,
се извежда от т. 47 от ДР на ЗЗ (дефиниращ понятието „карантина“) и
препращането към чл. 61, ал.1 от ЗЗ, където фигурира коментираната болест.
Налице са квалифициращите признаци по чл. 355, ал.2 от НК, а именно,
че деянието на подсъдимия е извършено по време на пандемия от COVID-19 и
по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, които
представляват ноторно известни за съда факти.
От субективна страна подсъдимият е действал с умишлена форма на
вината, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици. Съдът приема, че подсъдимият е
действал в условията на евентуален умисъл, тъй като същият не е целял пряко
нарушаването на противоепидемичните мерки, но го е съзнавал и допускал,
като се е отнасял с безразличие към него и неговите последици с оглед
постигане на главната си цел (която се явява непрестъпна) – напускане на
държавната граница.
От изложеното е видно, че се касае за осъществено продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, доколкото подс. С. е извършил две
деяния (на 23.04 и на 25.04.2021 г.), всяко едно от които изпълващи
поотделно състава на едно и също престъпление по чл. 355, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК, като са извършени в непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината – умисъл.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия Д. И. С. за виновен в това,
че на 23.04.2021 г. и на 25.04.2021 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на български
наказателно отговорен гражданин, съгласно Заповед № РД-01-196/31.03.2021
г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България на
основание чл. 61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.
73 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с Решение № 72 на
Министерски съвет от 26 януари 2021 г. за удължаване срока на обявената с
Решение № 325 от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, във
връзка с чл. 29 от Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, нарушил мерки издадени против
разпространяването на заразна болест по хората – COVID-19, а именно
4
следните противоепидемични мерки:
по т. 8 от Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България, било нарушено издаденото
Предписание за поставяне под карантина № 210417/336666 по описа на
Регионална здравна инспекция – Варна към Министерството на
здравеопазването, издадено от Д.С.М. на длъжност „Директор на
Регионална здравна инспекция – Варна“ за поставяне под карантина с
начална дата на карантината 17.04.2021 г. и десетдневен срок, с адрес на
карантиниране: ***, като лице, пристигащо от рискова зона – Германия,
и запознат с посоченото предписание с декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина, връчено лично на лицето на
дата 17.04.2021 г.;
по т. 15 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България: „В периода на карантината
лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в
което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок
и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 6“, като напуснал
адреса, на който се изпълнява карантината, а именно: ***, и пребивавал
на обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето и деянието е
извършено по време на пандемия от COVID-19 и извънредно положение
върху цялата територия на Република България, свързано със смъртни
случаи (обявено с Решение № 72 от 26 януари 2021 г. за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка), с което е извършил престъпление по чл. 355,
ал.2 във връзка с ал.1 и чл. 26 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът, на основание чл. 54 от
НК, съобрази кумулативно предвидените в чл. 355, ал.2 от НК санкции:
лишаване от свобода за срок до пет години и глоба от десет до петдесет
хиляди лева. Настоящият съдебен състав, в противовес на доводите на
служебния защитник, счита, че единственото смекчаващо вината
обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия, не е в състояние да
изиграе ролята на изключително такова по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК.
Поради това, прилагането както на чл. 55, ал.1, т.2 от НК по отношение на
наказанието ЛОС, така и на чл. 55, ал.3 от НК по отношение на наказанието
глоба, се явява неоснователно. От друга гледна точка, наличието на
продължавано престъпление, което на основание чл. 26, ал.2 от НК следва да
е по-тежко наказуемо, както и неуважителното процесуално отношение на
подсъдимия, дават основание на съдебния състав да му наложи по-тежко
наказание.В тази насока следва да се има предвид,че подсъдимия не само е
нарушил определената му мярка но и е направил първо опит и впоследствие
успешно е напуснал и стрната. Поради изложеното, съдът смята за оправдано
наказанието лишаване от свобода да е за по-дълъг срок от минимално
предвидения, а именно – да е в размер на 6 месеца. Въпреки наличието на
коментираните отегчаващи вината обстоятелства, видно е, че кумулативно
предвиденото наказание дори и в минимален размер от 10 000 лв. е
достатъчно тежко, за да успее в съчетание с по-тежкото по вид такова да
5
постигне целите на индивидуалната и генералната превенция по чл. 36 от НК.
Съдът, като отчете липсата на минали осъждания спрямо подс. С., както
и това, че с оглед постигането на целите на наказанието, споменати по-горе, и
най-вече – поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието ЛОС, поради което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, отложи
изтърпяването на наказанието ЛОС за срок от 3 години.

На основание чл. 306, ал.1, т.4 във връзка с чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Тутракан сторените в съдебното производство разноски в
размер на 82,92 лв.
Съдът отмени взетата в ДП мярка за неотклонение „подписка“ по
отношение на подсъдимия.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6