Протокол по дело №120/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 169
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20225200500120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 169
гр. Пазарджик, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500120 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:05 ч.:
Страните не се явяват, редовно призовани.
От процесуалния представител на жалбоподателя „Фератум България“
ЕООД – адв. Минов е постъпила писмена молба по делото, в която заявява, че
поради служебна ангажираност не може да се яви в днешното съдебно
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Моли се да се приемат
представените с въззивната жалба писмени доказателства. Изразява се
становище по съществото на спора, като моли да се уважи въззивната жалба.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение
за прекомерност.
Постъпило е и писмено становище по делото от страна на процесуалния
представител на ответника – адв. Ч.. Моли се да се даде ход на делото в
негово отсъствие, тъй като няма възможност да се яви поради служебна
ангажираност. Оспорва се въззивната жалба, респ. поддържа подадения
отговор. Излага се становище по съществото на спора. Претендират се
съдебно –деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №1160/20.12.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100927/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъден „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителите *** и ***, да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН
********** от гр.*** на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от
966,61лв., от която договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 232,85лв.,
такса в размер на 12,50лв. и такса за поръчителство в размер на 721,26лв.,
представляваща заплатена без основание сума по договор за заем №650274 от
03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 10.03.2021г., до окончателното плащане.
Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителите *** и ***, да заплати на
Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
разноски за държавна такса в размер на 50лв. и депозит за вещо лице в размер
на 250лв.
Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителите *** и ***, да заплати на
адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от АК- София, със съдебен адрес: гр.София,
ул.„Иван Денкоглу” №7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във връзка с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Ц. от АК- София.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Визира се, че решаващият съд правилно е приел, че между ищеца и
ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, както и че
същият не е нищожен поради липса на волеизявление от страна на ищеца,
поради нарушение на предписаната от закона форма или поради размер, по-
2
малък от законоустановения.
Приема се, че погрешни са обаче изводите за нищожност на договора,
изложени в обжалваното решение.
В тази насока се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е указал по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, за
част от твърдените от ответника факти не са ангажирани доказателства.
Счита се, че не е правилен извода на съда, че годишния лихвен процент
на разходите по кредита /ГПР/, посочен в договора не съответства на
действителните разходи.
Визира се, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата
договорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в
ГПР на кредита, съгласно пар.1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В
допълнение се посочва, че тази сума не е била известна на кредитодателя,
доколкото се уговаря между потребителя и трето за кредитното
правоотношение лице, т.е. не отговаря на предпоставките за включване в
кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките
за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1 от ДР на ЗПК,
а и с оглед житейската и правна логика.
Твърди се, че не е налице нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, съответно
чл.10а, ал.4 от ЗПК. В процесният случай, кредиторът не е изисквал подобни
такси, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се
уговаря, нито се дължи от дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не
знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към
поръчителя, поради което е обективно невъзможно да включи тази сума в
ГПР. Приема се, че изводът на съда в обратния смисъл е произволен, като за
това не са събрани никакви доказателства в хода на съдебното дирене.
Относно липсата на неравноправност на клаузата за обезпечение по
смисъла на ЗЗП, съответно липса на заобикаляне на закона чрез уговаряне на
задължение за обезпечаване връщането на отпуснатите кредитни средства се
моли да се приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат
кредит, поето доброволно от едната страна не нарушава закона и
представлява неравноправна клауза, особено при условията на пазарна
икономика.
Сочи се, че включването в договора за кредит на задължение за
3
обезпечаване на неговото връщане е напълно законосъобразна уговорка
между страните.
В допълнение се визира, че възнаграждението по договора за гаранция
е заплатено в полза на трето лице по спора. Предвид на което, „Фератум
България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция. Това означава не само, че не е налице намерение за заобикаляне на
закона от страна на ответника, но и че при потвърждаване на постановеното
съдебно решение, ищецът би се обогатил без правно основание за сметка на
ответника.
Ето защо се счита, че нищожност на договора не е налице, поради което
предявения кондикционен иск не е основателен.
Относно полученото от „Фератум България“ ЕООД и впоследствие
заплатено на „Фератум Банк /Малта/ възнаграждение се сочи, че обратно на
посоченото от съда, релевантно спрямо основателността на иска е
обстоятелството, че възнаграждението по договора за гаранция, сключен
между ищеца и „Фератум Банк /Малта/ е прехвърлено на „Фератум България“
ЕООД към поръчителя.
Сочи се, че следва да се съобрази признанието на ищеца в исковата
молба, че има задължения към „Фератум Банк“, като на основание чл.16, ал.2
от Общите условия към Договор за потребителски кредит 4фератум
България“ ЕООД има право да събира тези задължения и следователно има
правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на
ответника суми по договора за потребителски кредит. Следователно,
възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето по
спора лице. „Фератум България“ не се е обогатило от платените суми,
свързани с договора за гаранция.
Моли да се приеме, че твърдението за нищожност на уговореното
възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум
Банк /Малта“ не влече след себе си действителност на целия договор,
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Твърди се, че обстоятелството, дали предвиденото в договора за кредит
възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и
следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира
върху действителността на договора като цяло, а единствено би могло да
4
доведе до разсъждения за действителност на клаузата за възнаграждение за
поръчител.
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни.
Моли се за присъждане на направените по делото пред първата и втора
инстанция разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. ИВ.
Й., чрез процесуалния й представител адв.Г.Ч..
В него се визира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.
Счита се, че в хода на първоинстанционното производство е доказано
по безспорен и категоричен начин, че са налице всички необходими
предвидими предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на
ответното дружество.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна
жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден.
Моли се за присъждане на сторените в производство разноски.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане, по което съдът
е постановил с разпореждането си за насрочване на делото, че ще се
произнесе в съдебно заседание след изслушване на страните по делото.
С писменият отговор не са направени доказателствени искания.
По отношение на направеното доказателствено искане за приемане на
Договор за сътрудничество, сключен между „Фератум България“ ЕООД и
„Фератум Банк“ /Малта/ в превод на български език, съдът приема от една
страна, че първата инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните
правила относно изготвянето на доклада за да има основание на това
основание да се приеме този документ, като писмено доказателство. От друга
страна, въззивника е имал възможност с оглед датата на сключване на
договора през 2014г. да го представи пред районни съд. С оглед на тази
констатация, искането се явява и преклудирано.
5
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на въззивникът за приемане като
писмено доказателство по делото на Договор за сътрудничество, сключен
между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ /Малта/, в превод на
български език.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
30.04.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.



Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6