№ 2012
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110134012 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ГПК във вр. с чл.7,
т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр............... чрез адв.К.В.-САК срещу ответник
„Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр........., с предявен иск и
молба до съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответника
ДЪЛЖИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 400,00 евро представляваща обезщетение по чл. 7,
параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004, за закъснял полет BGH5545 по
направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) осъществен на 12.7.2019г. с над 3
часа закъснение на кацането, ведно със законна лихва за забава, считано от 22.3.2021г. - дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу
(GLA) на 11.7.2019г., с планиран час за излитане - 16:20 ч. местно време.
В деня на полета ищецът твърди, че се е явил навреме за полета от Бургас (BOJ) и е
преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури.
В ИМ се твърди, че ищецът е пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече
от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, което се установява от значително
1
закъснение в планирания час на кацане. Това произтекло от обстоятелството, че полет
BGH5545, по разписание е следвало да излети в 16:20 ч. местно време на 11.7.2019г., но
реално е излетял едва в 00:05 часа на 12.7.2019г.
На 5.1.2021г. ищецът е изпратил Покана за изплащане на обезщетение по
Регламент 261/2004 до ответника.
Ответникът не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на
входиране на исковата молба.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца по заповедното производство - ЧГД № 16164/2021г. по описа
на СРС, заедно със сторените разноски и адвокатски хонорар по настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК в
законовия едномесечен срок. Не е възразил срещу иска, не е направил доказателствени
искания. Той е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като твърди, че не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД №
16164/2021г. по описа на СРС заповед за изпълнение. Подадена е самата бланка на
възражението, като в нея не са посочени конкретни възражения. С молба от ответника
изпратена по имейл с вх. № 6387 от 13.2022г. оспорва сключването между ищеца и
ответника на договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет BGH5545 по
направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) на 11.7.2019г., с планиран час за
излитане - 16:20 ч. местно време, прави възражение за изтекла погасителна давност по
Закона за гражданското въздухоплаване по чл. 135 от ЗГВ, както и се прави възражение, че
не е спазено регламентираното производство преди предявяване на настоящия иск по чл.
134 от ЗГВ.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа ИМ, като и с молба от 26.1.2022г./Л.46-56/, моли съда да уважи
претенциите му.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно и с молба с вх.№ 6387/13.1.2022г. /подадена преди о.с.з., л.31-33/ и с молба с
вх.№ 11660/24.1.2022г. /подадена преди 2-ро о.с.з., л.39-43/, моли ищцовите претенции
изцяло да се отхвърлят с решението на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на
спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени доказателства надлежно заверени
по ГПК – Електронен билет на името на ищцата от 3.6.2019г., с референция на резервацията
505472 за полет № BGH5545 /л.9-10/, имейл кореспонденция проведена между Адвокатско
дружество В. и партньори и летище Бургас /л.11-14/, картограф /л.16/, ЧГД №16164/2021 г.
по описа на СРС, Молба от 13.1.2022г. от ответника с вх.№6386/13.1.2022г. /л.31/ с
2
приложени към нея списък на разноските по чл.80 ГКП /л.32/ и пълномощно /л.33/, Молба от
ищеца от 26.1.2022г. с вх. № 14404 /л.46-50/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които ищеца е изправна
страна. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-
горе обстоятелства, да докаже своите възражения, които е навел с молбите депозирана от
него с вх.№ 6387/13.1.2022г. и с вх.№ 11660/24.1.2022г.
В разглеждания случай ищецът не доказва, че е бил сключен между страните,
договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет BGH5545 по направление летище
Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) на 11.7.2019г. От представеният електронен билет на
името на ищцата от 3.6.2019г./л.9-превод на български и л.10-на английски език/, с
референция на резервацията 505472 за полет № BGH5545 не става ясно дали тя е сключила
договор с ответника или е сключила договор с туристическа агенция която организирала
международна екскурзия. Следва да се отбележи, че ищеца не е спазил разпоредбата на
чл.185 ГПК - Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на
български, заверен от страната. Видно е от представения превод на това, което ищеца
твърди да е електронния спорен билет /л.10 от делото/ и представения превод /л.9 от делото/,
който не е точен, а отделно от това е направен отъ адоката подал исковата молба. Вижда се,
че в превода липсва една голяма част от информацията, отделно от това превода не може да
изхожда от адвоката на ищеца, а следва да бъде заверен от него, т.е. превода следва да бъде
направен от преводач от английски език. Не на последно място следва да се посочи, че
съдът, с оглед възражението на ответника, че не е сключил договор за превоз с ищеца, в
о.с.з. проведено на 14.1.2022г./л.35 от делото/ е дал последна възможност на ищеца да
представи доказателства за сключен договор за превоз за редовен полет с ответника, с
превод на български език, като това не е сторено, защото с молбата си от 26.1.2022г. са
представени ОУ на ответника с избирателен превод от адвоката на ищеца /л.51-превод и от
л.52 до л.55 от делото ОУ отпечатани на английски език от интернет страницата на
ответника/.
Твърденията на ищеца направени в ИМ, че се касае за редовен полет на ответника
в направление от Бургас до Глазгоу остават недоказани, и са възразени от ответника, който
твърди, че полета е бил чартърен и сключен с туристическа компания, като ищеца не
представя договор с туристическата компания, която е сключила договора за превоз с
ответника. Доколкото представените от ищеца доказателства не са такива, които да доведат
съда до заключение, че Регламент (ЕО) 261/2004 е приложим и са налице изключенията
предвидени в него, и като се има предвид възражението на ответника, че оспорва сключен
договор с ищеца по електронен билет за превоз, за да иска обезщетение по чл.7 от Регламент
(ЕО) 261/2004, то съдът достига до единствения възможен извод, че направеното
възражение от ответника е основателно, защото не се прилага Регламент (ЕО) № 261/2004 и
3
следователно отпада правото на обезщетение на ищеца, доколкото мултимодалните
пътувания/т.е.пътуване на повече от едно лица във връзка с организирана екскурзия и
чартърен полет/ не се обхващат от разпоредбите на същия, съответно туристическата
агенция, организатор на пътуването, носи отговорност за всички настъпили вреди/чл.3 от
прилага Регламент (ЕО) № 261/2004/.
Поради изложеното иска подлежи на отхвърляне поради обстоятелството, че няма
сключен договор за превоз на пътник между ответника и ищеца и обезщетение не се дължи
по Регламент (ЕО) 261/2004.
С оглед направените изводи, и неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004,
предявените искове за главница и законна лихва за забава подлежат на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
360,00 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.32 и л.41 от делото/. Възражения
по списъка от страна на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК не са направени нито в последно
проведено о.с.з., нито с молбата на ищеца от 26.1.2022г.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан установителния иск предявен от
ищец СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр. .............. чрез адв. К.В.-САК срещу ответник
„Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“
№ 7, ет. 2, за ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – 400,00 евро представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от
Регламент (ЕО) 261/2004, за закъснял полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) -
летище Глазгоу (GLA) осъществен на 12.7.2019г. с над 3 часа закъснение на кацането, ведно
със законна лихва за забава, считано от 22.3.2021г. - дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС, на основание чл.415 ГПК във вр.
с чл.7, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и
Северна Ирландия, родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр............... чрез адв.К.В.-САК, да
заплати на „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Дякон
Игнатий“ №7, ет.2 СУМАТА от 360,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5