Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260477
гр. Бургас, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 05.11.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина
Събева, като разгледа НАХД
№ 3091 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Н.К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-002014/29.06.2020 г., издадено от началник на Група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т.2, б. А ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. Б ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 13.05.2020 г., около 09:30 часа, в гр. *******************************,
след кръстовището с ул. Г.П., в посока ПВ „Юг“, жалбоподателят К., управлявал собствения си лек автомобил
"Пежо" с рег. № *******, в лявата лента. Предприел маневра за
навлизане в съседна дясна пътна лента, като отнел предимството на движещия се
направо л.а. Фолксваген с рег. № *******, управляван от св. М.В., при което настъпило
странично съприкосновение между двата автомобила. В резултат на ПТП и по двата
автомобила имало следи от нанесения удар, като на л.а. Фолксваген с рег. № *******,
били причинени и материални щети, а пострадалата св. М.В., която по времена на
инцидента била бременна, била прегледана и откарана в УМБАЛ Бургас, предвид
предизвикания емоционален шок и стрес, след което изписана за домашно лечение. Жалбоподателят
не е спрял на мястото на инцидента, бил е настигнат от пострадалата, която го
последвала и догонила с автомобила си, и след случилото се той си е тръгнал с
автомобила без да изчака идването на органите на МВР и без да ги уведоми за
настъпилото ПТП. На място пристигнали служители на МВР, сред които и св. Р. и
св. Х., като след оглед на камерите в района установили, че водач на въпросния лек
автомобил "Пежо" с рег. № *******, е жалбоподателя К.. Последният бил
издирен и открит в един сервиз в района на гробищен парк. В автомобила на
жалбоподателя била и съпругата му - св. П.К..
За констатираното св. С.Р. съставил АУАН за извършени три
нарушения по ЗДвП - по чл. 25, ал. 2 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б.
„б“. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН,
на 29.06.2020 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание "глоба"
в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт
за установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
констативен протокол за ПТП, справка за нарушител, писмо на община Бургас,
ведно с приложена скица, удостоверение, покана за доброволно изпълнение,
платежно, свидетелските показания на свидетелите С.Р., Д.А., Х.Х. и М.В., които навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът
ги кредитира при изясняване на фактическата обстановка. В съдебното следствие беш разпитана и свидетелката П.К., съпруга на жалбоподателя, чиито показания частично допринасят
за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор "Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на нарушението по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства
от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.
Както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна е изложено,
че управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл в съседна пътна лента и е
ударил неправомерно движещия се в лентата друг автомобил. Същата фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена по делото предвид събраните доказателства.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят
е управлявал автомобила си. От разпита на свидетелите С.Р. и Х.Х., както и от
прекия очевидец на случилото се - св. М.В., се установи, че при предприемане на
маневра от страна на жалбоподателя преминаване в съседна пътна лента е настъпило
съприкосновение между автомобила на жалбоподателя и движещия се направо л.а.
Фолксваген, на св. В.. Неоснователни
са доводите, че от дясната страна на автомобила на жалбоподателя е нямало друго МПС.
Видно от съвкупния доказателствен материал жалбоподателят се е движел в лявата
лента, а пострадалата е била в дясната. Това обстоятелство не се обори и от
показанията на водения от жалбоподателя свидетел – П.К.. От една страна, свидетелката
К. не посочи дали в другата лента е имало МПС. От друга страна, веднъж отрази,
че отпред и отзад тях не е имало коли, а след това в показанията си свидетелства,
че отзад е имало някаква кола. В същото време посочи, че е чула на самия
светофар и сигнал от клаксон /л. 54/, което се потвърждава и от самия
жалбоподател /л. 3 гръб/. За следи от съприкосновение между двата автомобила
свидетелстват не само св. С.Р., св. Х.Х. и св. М.В., но и св. Д.А., който също
е установил следи от удар. Дори самият жалбоподател посочва, че е установил
щети и по двата автомобила. В резултат на неговото виновно поведение е настъпило
и процесното ПТП, с оглед на което съдът намира, че така повдигнатото
административно обвинение е доказано по безспорен начин.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който,
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП по отношение на това, че не са спазени правилата за предимство,
като е посочена за нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която
пък при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Последната разпоредба
разписва именно правила за предимство, които не са били спазени от жалбоподателя,
който е предприела маневра завиване надясно без да пропусне другия автомобил, движещ
се в дясната лента, при което е настъпило съприкосновение между тях, поради което
отговорността му е била правилно ангажирана. При определяне на наказанието за нарушението,
наказващият орган законосъобразно е наложил наказание на основание чл. 179, ал.
2 от ЗДП- глоба от 200 лв., който е размер е фиксиран.
Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва
да бъде потвърдено.
По отношение на нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, същите касаят задължението
на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие
с пострадали хора да уведоми органите на МВР и да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането им.
От събраните по делото доказателства се установява, а и
страните не спорят по делото, че жалбоподателят нито е останал на мястото на пътнотранспортното
произшествие, нито е уведомил за него органите на МВР. Това се установява от показанията
на всички свидетели и от самопризнанията на самия жалбоподател. Вместо това, същият
е потеглил с автомобила си и по – късно е открит от органите на реда в сервиз в района на гробищен парк в гр.
Бургас. Ирелевантни са в случая възраженията за незнание на закона, доколкото
всеки е длъжен да го познава
и незнанието на закона не оправдава никого, респ. не изключва виновното поведение на водача. Без значение
за съставомерността на извършеното е и факта, че пострадалата е отказала да
бъде закарана в болницата или в КАТ, защото жалбоподателят във всички случаи е
имал задължението да уведоми компетентните органи на МВР за инцидента и да
остане на място до изясняване на случая.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава и на двете вменени му нарушения по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" ЗДвП.
За извършените нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"а" и б. "б" ЗДвП, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца
и глоба от 50 лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия
орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя са били наложени за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП наказания глоба в размер
от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП са били наложени наказания глоба
в размер от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Наложените
наказания са определени в минимален размер и се явяват справедливи предвид обществената
опасност и тежестта на деянията и ще постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
И двете нарушения, за които К.К. е бил санкциониран,
не са маловажни. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието
на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая,
деянията не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което не представляват маловажен случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложените му наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0769-002014/29.06.2020 г., издадено от началник на
Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя К.Н.К., ЕГН **********, на основание
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ ЗДвП, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, както
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС