№ 33
гр. П. , 15.03.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Г. Ненкова
като разгледа докладваното от Камелия Г. Ненкова Гражданско дело №
20201720104725 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация –П.“ А* с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу Ю. Д. А., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., кв. „Д.М.“, № ** вх. * ет.* ап. **
Длъжникът А. С. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., кв.Д.М. №** вх.* ет.*
ап.** да заплатят РАЗДЕЛНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, БУЛСТАТ: BG113012360,
адрес гр. П.,230* ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
представляван от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор,както следва:
Ю. Д. А. – 1/2 ид.ч.
А. С. А. – 1/2 ид.ч.
от следните суми:
сумата 652,3 лв. /шестстотин петдесет и два лева и 30 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
сумата 84,62 лв. /осемдесет и четири лева и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата 652,3 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.06.2020 г., до изплащане на
1
вземането, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева /, представляваща държавна такса
и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за топлофициран имот, находящ се в гр.П., кв.Д.М. **/*/**-
с искане съдът да признае, че ответниците дължа на ищцовото дружеството описаните
суми. Като производството по делото в исковото такова е продължимо само спрямо
длъжника А. С. А., с ЕГН: **********, като относно другото лице- Ю. Д. А., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., кв. „Д.М.“, № ** вх. * ет.* ап. **, сумите са
били заплатени, за което и ищецът е представил доказателства по делото и исковата молба е
заведена само спрямо ответника А..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия,
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 29.05.2020 г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр.
д. № ЧГД №№ ***** по описа на съда за 2020 г., по описа на ПРС. Отправено е искане за
назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с
въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител- адв. В. На следващо място заявява, че не притежава в гр. П. и подробно,
описан в ИМ с административен адрес В ИМ. Оспорва размера на правата на собственост и
ползване сам и единствен и от страна на мен ответника изцяло. Оспорва претенциите като
недължими, оспорва ги както по основание, така и по размер. Оспорва и наличието на
облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ
ИМОТ, като сочи, че няма качеството на потребител на ел. енергия. В производството и от
ангажираните доказателства не се установявало, че партидата се води на името на
ответника, не се установявало и от кой момент е открита на негово име евентуално, не се
установява ответникът да е собственик на процесния имот. Тези всички факти подлежат на
пълно и главно доказване в процеса и съобразно указаната доказателствена тежест, като и
съобразно ОУ и отразеното в тях не можело да се приеме че договорът между страните в
настоящото производство следва да се счита сключен не по силата на закона и не от
момента в който съответното лице е придобило право на собственост или ползване върху
топлофицирания имот. На следващо място заявява, че не ОСПОРВА исковите претенции,
2
като да са погасени по давност изпяло. Оспорва пасивната материална легитимация на този
ответник по отношение имота и задължението в претендираннте размери.
Оспорва, че през процесния перио* именно ответникът е ползвал каквато и да е
доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже моя собственост.
Моли съда да не да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които
да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството
и за двете страни.
Счита, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото. Още повече, че
формулираните въпроси не изискват специални знания, а представляват опит на ищеца да
замести с вещо лице липсата на годни писмени доказателства относно твърдените чрез
въпросите на СТЕ и ССчЕ факти и обстоятелства, още повече че не оспорваме справката
представена от ищеца. Моли евентуално по поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй
като тя ще бъде изготвена само и единствено върху „документи - фактури или квитанции” и за
които самия ищец сочи че са „начислявани”, докато подобна експертиза следва да бъде
обоснована от наличните в паметта на СТИ (топломер) данни за реално отчетена
топлоенергия, преминала през законно монтирано и сертифицирано СТИ. Така
формулираните задачи са недопустими и целят само увеличаване разноските по делото и
желание ССЕ да преразкаже твърденията във фактурите относно факти, които не оспорва.
Претендира разноски, прави възражение за разноските на ответната страна.
В проведеното по делото с.з. са се явили процесуалните представители и на
двете страни по делото, като съдът е докладвал и приел по делото постъпили по електронен
път писма от „Топлофикаця-П.“ А* като с писмо от 15.02.20** г. заявяват желание за
виртуално участие в съдебното заседание, а с писмо рег.№ 234/17.02.20** г. прилагат и
молят да се приеме преводно нареждане „Авизио местен превод“ за сумата от 410,04 лв. и
списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски. От приложената молба- платежно нареждане, е
видно, че е била заплатена сума главница и лихви за ½ ид. част от Ю.А., тъй като заповедта
за изпълнение на парично задължение е издадена срещу Ю.А. и А.А.. Ищецът заявява, че
претендира иск срещу А. С. А., тъй като производството е прекратено в частта спрямо Ю. Д.
А., като това е отразено и в извлечението от сметка.
Съдът по искане на страните с нарочно протоколно определение по делото, е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите, че се касае
за топлоснабден имот за посочения административен адрес, посочен в исковата молба, че
сумите така, както са посочени като размери в исковата молба и се претендират от ищцовата
страна, не се оспорват от ответника по размер, посочен и описан като главници, лихви и
периоди в исковата молба. По същество процесуалните представители на страните молят за
уважаване, респ. за отхвърляне на исковата претенция.
3
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. по
ч.г.д.№ *****г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са процесуално допустими
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”А* освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1, т.44 ДР към ЗЕ, поради
което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е
рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл.
15* ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
От съвкупната преценка Нотариален акт №** от **.**.****г. на нотариус И. Иванов,
удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ответникът по делото е придобил
правото на собственост върху процесния апартамент на **.**.****г., през време на брака, в
режим на съпружеска имуществена общност с Ю. Д. А., с ЕГН: **********, с постоянен и
4
настоящ адрес: гр.П., кв. „Д.М.“, № ** вх. * ет.* ап. **, за която претендираните суми по
делото са били заплатени. Доколкото няма данни за обратното съдът намира, че се прилага
законовата презумпция за съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване
на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че
същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването
на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия.
Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя
към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния
размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. По аргумент на по-
силното основание от разпоредбата на чл.122 ЗЗД кредиторът може да насочи претенцията
си и към двамата длъжници едновременно за различна част от своето вземане, включително
и за равни части от цялото вземане.
В съдебно заседание съдът по искане на страните с нарочно протоколно определение
по делото, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
фактите, че се касае за топлоснабден имот за посочения административен адрес,
посочен в исковата молба, че сумите така, както са посочени като размери в исковата
молба и се претендират от ищцовата страна, не се оспорват от ответника по размер,
посочен и описан като главници, лихви и периоди в исковата молба. По същество
процесуалните представители на страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на
исковата претенция. Следователно, съдът е определил като безспорно между страните и
съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена
топлинна енергия на стойност: от 652,3 лв. /шестстотин петдесет и два лева и 30 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв.“Д.М.“, бл.** вх.* ап.** за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., за сумата 84,62 лв. /осемдесет и четири лева и 62 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
29.05.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата 652,3 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.06.2020 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.г.д.№ *****
по описа на съда за 2020 г. на ПРС. . Спорна по делото е била само пасивната
легитимация на ответникът да отговаря по процесните искове.
Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответникът е носител
на правото на собственост върху процесния апартамент за процесния перио* то и исковете
следва да бъдат уважени като основателни така както са предявени.
По разноските :
5
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и
исковото производства.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото
производства.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да
осъди ответникът да заплати общо на ищеца сумата от 200,00лв., представляваща
направени разноски по делото в хода на заповедното и на исковото производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”А* с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу А. С. А. с адрес: гр.П., кв.“Д.М.“, бл.** вх.* ап.**, че ответникът дължи
на ищеца сумата от сумата 652,3 лв. /шестстотин петдесет и два лева и 30 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв.“Д.М.“, бл.** вх.* ап.** за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., за сумата 84,62 лв. /осемдесет и четири лева и 62 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
29.05.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата 652,3 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.06.2020 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.г.д.№ *****
по описа на съда за 2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. С. А. с адрес: гр.П., кв.“Д.М.“, бл.** вх.* ап.**, да заплати на
“Топлофикация- П.”А* с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 200 лева., представляваща направени разноски в
заповедното и исковото производства.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ ***** по описа на съда за 2020 г. на ПРС
да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7