Решение по дело №45036/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8144
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110145036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8144
гр. С, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110145036 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от
АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“ №23Б срещу ИВ. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
„ХД“, бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 55, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 2458,10 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „ХД“, бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 55, аб.№ 281107 ведно
със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
220,77 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 4.2.2021 г., сумата от 6,73 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2020 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
0,51 лв. за периода от 31.3.2020 г. до 4.2.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9913/2021г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
1
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника
е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците
от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание ответникът е редовно
призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се
гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебното заседание. Наред с
изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от
ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват вероятно
основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за
държавна такса в размер на 53,73 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, както и 53,72 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ИВ. Г. В., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к. „ХД“, бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 55, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“ №23Б, сумата от 2458,10 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г.
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „ХД“, бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 55, аб.
2
№ 281107, ведно със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
220,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.9.2018 г. до 4.2.2021 г., сумата от 6,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.2.2020 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от
19.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,51 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.3.2020 г. до 4.2.2021 г.,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9913/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА ИВ. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „ХД“, бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 55 да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“ №23Б на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в размер на 53,73 лева за
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер на 53,72 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка на кредитора при Общинска
Банка АД - IBAN: BG48SOMB91301011253302.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3