№ 11724
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110139207 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на
сумата 19 104 лева /след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от
07.03.2023г./, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС”, поради настъпило застрахователно събитие
– кражба на МПС, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
05.07.2021г., до окончателното плащане, както и за сумата от 732 лева /след допуснато
увеличение на иска с протоколно определение от 07.03.2023г./, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 18.02.2021г. до 05.07.2021г.
Ищецът К. Т. Д. твърди, че на посочената в исковата молба дата - 08.02.2021г. в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие – кражба на
застрахования автомобил марка „Мерцедес С250“ рег. № К ... ВМ, за което ответникът
и компетентните органи на МВР били своевременно уведомени. Ответникът е
образувал щета № 21003003732 от 08.02.2021г. Ищецът е изпълнил добросъвестно
всички указания на застрахователя, като е предоставил изисканите документи, но на
18.02.2021г. ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение с мотиви,
че не е положил грижа на добрия стопанин за запазване на МПС. Предвид изложеното
претендира сумата 19 104 лева /след допуснато увеличение на иска с протоколно
определение от 07.03.2023г./, представляваща неплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“, лихва за забава върху главницата в
размер на 732 лева /след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от
1
07.03.2023г./, за периода от 18.02.2021г. до 05.07.2021г., както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД не е депозирал отговор на
исковата молба по делото. В становище с вх. № 156265/05.06.2023г. моли за
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.405, ал.1 КЗ:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже,
че е погасил задължението си за плащане.
От предметното съдържание на застрахователна полица № Е20990017850 от
19.10.2020г. се установява, че между ответника и Н.З.Н. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“,
Клауза П-201, за л.а. марка „Мерцедес С250“ рег. № СВ ..., рама №
WDD2040031A626575 с период на застрахователно покритие 19.10.2020г. –
18.01.2021г., по който кражбата на МПС представлява покрит застрахователен риск,
което обстоятелство не е спорно между страните. Установява се също, за
застрахованият Н.З.Н. е изразил съгласието си за сключване на договора за застраховка
при общи условия, като е декларирал, че е запознат и приема същите, поради което и
на основание чл. 348, ал.1 КЗ те обвързват страните, като допълват съдържанието на
учреденото с полицата застрахователно правоотношение.
В VI. Раздел „Права и задължения на застрахования“ от ОУ са уредени
задълженията на застрахования, сред които задължението в случай на настъпило
застрахователно събитие – кражба, да уведоми застрахователя в срок от 24 часа от
узнаване за настъпването му, да уведоми незабавно съответните оторизирани органи
според вида на настъпилото застрахователно събитие, да полага грижата на добрия
стопанин, както и да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди. Като санкция за неизпълнението на последното от изброените, което е в
причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие, е предвидено правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
2
Съгласно изискванията, поставени в чл. 3.4.3 от VIII. Раздел „Застрахователно
обезщетение“ от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие – кражба,
застрахованото лице следва да представи пред застрахователя служебна бележка от
РУП – МВР; постановление за спиране на наказателното производство от
прокуратурата, съгласно разпоредбите на НПК, или влязъл в сила съдебен акт.
Установява се, че с уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
07.02.2021г., ищецът е информирал ответното застрахователно дружество за
настъпилото застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС с рег. № К ...
ВМ, рама № WDD2040031A626575. Съгласно дадени от ищеца допълнителни писмени
пояснения във връзка със заявената кражба е посочено, че на 06.02.2021г. около 21:00
часа автомобилът е паркиран на паркинг до резиденция „Анастасия“ на ул.
„Славовица“, ж.к. „Мотописта“, като същият е оставен заключен и с включена аларма.
Изяснява се още, че ищецът е констатирал кражбата на 07.02.2021г. в 09:20 часа. Във
връзка с гореизложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че въпреки
наличието на разлика между регистрационния номер на лекия автомобил, посочен в
процесната застрахователна полица, и този, посочен в Уведомлението за щета,
безспорно се касае за едно и също моторно превозно, доколкото е налице съвпадение в
номера на рамата, който представлява основен идентификационен белег на превозното
средство – така Решение №209/28.10.2015г. по гр.д.№ 2922 от 2015 г. на ВКС, I
г.о.
По делото не е формиран спор и относно действителното настъпване на
твърдяното от ищеца застрахователно събитие – кражба на застрахованото при
ответника МПС. В тази насока са и ангажираните от ищеца писмени доказателства –
Удостоверение № 228000-3521/18.03.2021г. на 04 Районно управление към Столична
дирекция на вътрешните работи, от което се установява, че на 07.02.2021г. ищецът е
уведомил компетентните органи, че процесното МПС е било противозаконно отнето,
във връзка с което е образувано и ДП № 228ДПК-149/2021г. по описа на 04 РУ-СДВР.
Прието е като доказателство по делото и Постановление за спиране на наказателното
производство по ДП №149/2021г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №2784/2021г. по
описа на СРП, с което наказателното производство, образувано във връзка с
процесната кражба на л.а. рег. № К ... ВМ, е спряно на основание чл. 244, ал.1, т.2
НПК.
От представени по делото писма изх. № ОК-102633/18.02.2021г. и изх. № ОК –
218764/19.04.2021г. се установява, че ответното застрахователно дружество изрично е
отказло да удовлетвори претенцията на ищеца във връзка с процесното
застрахователно събитие, като се е позовало на текста на т.2.6 и т.2.8 от Раздел VI
„Права и задължения на застрахования“ от приложимите ОУ, а именно неизпълнение
на договорните задължения за полагане на грижата на добрия стопанин и вземане на
3
мерки за предпазване на застрахованото ППС от вреди, в частност непредоставяне на
застрахованото МПС за извършване на монтаж на допълнително защитно устройство.
От съдържанието на писмо изх. № ОК-102633/18.02.2021г. се извежда твърдението на
ответника, че с издаден на 19.10.2020г. Анекс към процесната застрахователна полица,
ищецът е уведомен за горното изискване, неизпълнението на което е обусловило отказа
на застрахователя.
От съдържанието на прието по делото писмо изх. № ОК-319186/10.06.2021г.
адресирано до Комисията по финансов надзор във връзка с отправена от ищеца жалба
срещу отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, се извежда
обосноваване на отказа на ответника за удовлетворяване претенцията на ищеца и с
липсата на подпис, положен от последния върху Добавък /Анекс/ за промяна на
собствеността на МПС, представляващ неразделна част от застрахователния договор. В
допълнение ответникът е мотивирал становището си, че последното обстоятелство
води до липса на съгласие с уговорените клаузите в договора, респективно съставлява
пречка новият собственик да се ползва от първоначално постигнатите уговорки и
условия по полицата.
Разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ регламентира основанията за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, като същите са неизчерпателно изброени,
както следва: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; в други случаи, предвидени със закон; и неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За
да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението в
последната хипотеза, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението (предвидено в закон или в застрахователния договор и то да е
значително с оглед интереса на застрахователя), и настъпилото застрахователно
събитие, съответно да се препятства доказването на обстоятелствата, при които то е
настъпило. Даденото разрешение е, че не може по договорен път причинната връзка да
бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, както и че при
предявен иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) преценката дали конкретното неизпълнено
задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интереса на
застрахователя, когато същото не е изрично предвидено в ОУ като изключен от
покритие риск, е изключително правомощие на решаващия съд, а не на застрахователя
– така Решение № 47 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 872/2019 г., I т.
о.
В настоящия случай безспорно се установява своевременното уведомяване на
4
застрахователя за настъпване на процесното застрахователно събитие. Освен това,
ищецът е изпълнил надлежно и задължението си за представяне на изискваните
съгласно чл. 3.4.3 от ОУ документи, а именно Удостоверение №228000-
3521/18.03.2021г. на 04 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните
работи и Постановление за спиране на наказателното производство по д.п.
№149/2021г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №2784/2021г. по описа на
СРП.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.1 КЗ, ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. С чл. 2.15 от ОУ за прехвърляне правата по процесната
застрахователна полица са предвидени и допълнителни условия – изрично писмено
съгласие от страна на застрахователя и извършване на оглед на застрахования
автомобил. В случая по делото не се твърди и не се установява липсата съгласно
приложимите ОУ на съгласие от страна на ответното застрахователно дружество.
Тъкмо обратното, съдът счита, че с издаването на процесния Добавък за промяна на
собственост № Е209900178501296395 от 24.10.2020г., ответникът е признал, че е
уведомен за извършената с процесното МПС прехвърлителна сделка, в резултат на
която ищецът К. Т. Д. е придобил правото на собственост върху същото от Н.З.Н.,
респективно с издаването на документа е изразил и съгласие. Неоснователно се явява и
твърдението на ответника, изложено в писмо до КФН, че приобретателят не е дал
съгласие правата по процесния договор за застраховка да се прехвърлят по отношение
на него, доколкото изискване за обективиране на изричното му съгласие не е
регламентирано в нормативната уредба. Напротив, с оглед разпоредбата на чл. 413,
ал.1 КЗ встъпването в правата и задълженията на застрахования по застрахователния
договор при прехвърляне на застрахованото имущество, се осъществява по силата на
самото правоприемство. Предвид това, съдът намира, че ищецът е встъпил в правата и
задълженията на застрахования по процесния застрахователен договор и е
легитимиран да предяви претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
във връзка с настъпило събитие, представляващо покрит по застрахователното
правоотношение риск, поради което и не са налице основания за отказ от плащането
му, обосновани с твърдения в противния смисъл.
Съдът намира, че е налице необоснован отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение и във връзка с вторият аргумент изложен от ответника в приетата по
делото извънсъдебна кореспонденция между страните по процесната щета, а именно
неизпълнение на задължение на ищеца да монтира допълнително защитно устройство в
застрахованото МПС. На първо място, следва да се отбележи, че нито в представения
по делото анекс от 19.10.2020г., нито в друг документ в приетата по делото преписка
по щета № **********, образувана при ответното дружество, се конкретизира видът на
5
допълнителното защитно устройство, нито се посочват каквито и да е
индивидуализиращи белези. В този смисъл, доколкото липсва необходимата
информация за определяне по точен и ясен начин на предназначението на устройството
и неговите функции, съдът намира, че не може да бъде извършена преценка за
действителната нужда от монтирането му, както и за това дали монтажът на такова
попада в обхвата на дължимата грижа, която застрахованото лице следва да полага за
запазването на застрахованото имущество, съгласно изискванията на т.2.6. от
приложимите ОУ. В допълнение към горното от съдържанието приетия по делото
Протокол за извършен оглед и маркиране на автомобил се установява, че към момента
на сключване на застрахователния договор, процесният автомобил е разполагал с
фабрична аларма, както и имобилайзер, обстоятелства неоспорени от ответника в
настоящото производство. В допълнение към горното следва да се посочи и че
процесният анекс, представен с изисканата по реда на чл.192 ГПК от КФН преписка, в
който е отразено твърдяното от ответника задължение на застрахования да монтира
допълнително защитно устройство, не е доведен до знанието на ищеца. Същият не
носи подписа на ищеца, нито са представени доказателства за надлежното му връчване
на последния.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява поведение на
застрахования, рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху
възможността за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие или
ограничаване на вредите и техния обем. Правно значимо за отказа е само това
поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от
закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия,
насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.
По гореизложените мотиви, съдът намира, че за ответника не е възникнало право да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилия риск
противозаконно отнемане/кражба на застрахованото имущество.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът му следва да се
определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и принципно е
равно на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на допуснатата по делото САТЕ, което след
извършена преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек
автомобил марка „Мерцедес Ц250“, рег. № К ... ВМ към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие възлиза на 19 104 лв. Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
6
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 05.07.2021г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
следва да се установи наличието на главен дълг, както и момента на уведомяване на
застрахователя и представяне на необходимите документи, пряко свързани с
установяване на събитието и размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I oт приложение № 1 или по т. 1 –
3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки по
големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или 2. мотивирано откаже плащането (арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1,
във вр. с чл. 106, във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с Раздел II, б. "А", т. 3
КЗ).
По делото се установява наличието на главен дълг. Ето защо, в тежест на ищеца
е да докаже момента на уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите
документи, пряко свързани с установяване на събитието и размера на вредите (чл. 106,
във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с Раздел II, б. "А", т. 3 КЗ).
В случая по делото не е спорно, а и се установява, че пред ответника е
образувана преписка по процесната щета на 08.02.2021г., за която няма данни да не е
била окомплектована с всички необходими за вземане на решение по претенцията
доказателства. Следователно от този момент е започнал да тече срокът по чл. 108, ал. 1
КЗ (15 работни дни) за определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и
същият е изтекъл на 01.03.2021г. (понеделник – присъствен ден). В този срок
ответното дружество не изплатило дължимото застрахователно обезщетение.
Следователно, считано от 02.03.2021г. то е изпаднало в забава в погасяването на
дължимото обезщетение в размер на 19 104 лв. Ето защо, върху сумата от 19 104 лв.
ответникът дължи лихва за забава за периода от 02.03.2021 г. до 05.07.2021г., която се
равнява на сумата от 668,64 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на онлайн електронен калкулатор. До посочената сума акцесорният иск е
основателен, а за разликата над нея, до пълния предявен размер от 732 лева, следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева.
Ответникът навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
7
което съдът намира за основателно при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правната сложност, извършените процесуални действия и броя на
проведените открити съдебни заседания – 3, както и минималният размер, определен
по чл. 7, ал.2, т. 4 НМРАВ – 1125,08 лв. (в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие). Предвид основателността на възражението
по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 500 лв., както и сумата от 1094 лева – за
платена държавна такса и депозит за САТЕ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2585,70 лева,
представляваща разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете,
съответно на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в размер
на 1,80 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Студентски град“, блок .. ап.2В, на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата 19
104 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, поради настъпило в срока на застрахователно покритие
събитие – кражба на МПС с рег. № К ... ВМ, рама № WDD2040031A626575, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 05.07.2021г., до окончателното
плащане и сумата от 668,64 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.03.2021г. до 05.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
разликата над сумата 668,64 лева до пълния предявен размер от 732 лева и за периода
от 18.02.2021г. – 01.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „Студентски град“, блок .. ап.2В сумата
2585,70 лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото
дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Студентски град“, блок .. ап.2В ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата
1,80 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9