№ 44
гр. Велико Търново, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:А.АНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234000600050 по описа за 2023 година
С присъда №41 от 09.12.2022г. постановена по нохд № 497 по описа за 2022г.
на Плевенски окръжен съд подсъдимият К. П. Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на това основание
във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода,
което да търпи при първоначален общ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК
не му е наложено наказание глоба.
Подсъдимият К. Г. е признат за виновен и за извършено престъпление
по чл.115 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като на това основание във вр.с чл.54 от
НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода, което да търпи
при първаначален строг режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К. Г. е определено общо
наказание от четиринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален „строг“ режим. Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК.
Подсъдимият К. Г. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение по чл.339, ал.1 от НК.
1
С присъдата подсъдимият А. О. Ш. от гр.Бяла Слатина е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.115 във вр.с чл.20, ал.2 от НК,
като на това основание във вр. с чл.54 от НК е осъден на десет години
лишаване от свобода, което да търпи при първоначален „строг“ режим.
Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. В. Х. и адв. А. М., в
качеството на повереници на частните обвинители Ю. К. и П. К., в частта
относно престъплението по чл.115 от НК. Навежда се довод за явна
несправедливост на присъдата в тази й част. Сочи се, че се касае за
причиняване на смърт на непълнолетен младеж, като най- справедливото
наказание за извършеното от подсъдимите е в максималния размер на
„лишаване от свобода“, а именно двадесет години. Именно с такова наказание
ще се въздейства възпитателно и предупредително на другите членове на
обществото. Следвало да се отчете и обстоятелството, че след извършване на
убийството, двамата подсъдими са направили всичко възможно да заличат
следите от деянието. От заключението на СМЕ не можело да се обоснове
времевия диапазон между първия и останалите удари, нанесени по главата на
починалия и от двамата подсъдими. Направено е искане за изменение на
присъдата в обжалваната й част, като се увеличат наложените и на двамата
подсъдими наказания в размер на по двадесет години.
Срещу присъдата, в осъдителните й части, е подадена жалба от адвокат
Д. З., в качеството на процесуален представител на подсъдимия К. П. Г.. В
жалбата се навежда довод за незаконосъобразност и неправилност на
присъдата в обжалваните части. Присъдата е обжалвана и в частта относно
разноските по делото. Направено е искане за отмяната й в осъдителните части
по отношение на подсъдимия Г. и постановяване на нова, с която да бъде
оправдан по обвиненията по чл.115 от НК и по чл.354а, ал.3 т.1 от НК, както и
да им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
оспорва жалбата на адвокат З. и не оспорва жалбата на частите обвинители.
Предлага жалбата на подсъдимия да се остави без уважение като излага
подробни доводи за това.
2
Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват и не вземат
отношение по подадените жалби.
Подсъдимият К. Г. и защитника му адвокат Д. З. поддържат
депозираната от тях въззивна жалба по изложените в нея доводи. Адвокат З.
навежда и нови доводи, а именно за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на присъдата, нарушение на
материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, като
излага подробни доводи за това. Прави искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно- подсъдимият Г. да
бъде оправдан по предявените му обвинения или да се намали размера на
наложеното за престъплението по чл.115 от НК наказание. Оспорват жалбата
на частните обвинители и молят да се остави без уважение.
Подсъдимият А. Ш. и защитника му адв. К. заявяват, че не се
присъединяват към въззивната жалба на подсъдимия Г.. Оспорват жалбата на
частните обвинители и молят същата да се остави без уважение.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадените жалби с
изложените в тях доводи и направено искане, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата
съгласно чл.314 от НПК. При извършената служебна проверка съдът
констатира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната й на основание чл.334,
т.1 във вр.с чл.335, ал.2 във вр.с чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
На първо място съдът констатира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на разпоредителното заседание. В
рамките на това заседание се решават съществени за бъдещия процес
въпроси, изчерпателно посочени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Част от
тях могат да бъдат поставени за разглеждане по инициатива на страните
единствено и само на този етап от развитието на съдебния процес- тези по т.3,
а именно дали на досъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата им. Това е така,
защото законодателят предвижда преклузия за възражения от страните,
свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения- арг.
чл.248, ал.3, чл.320, ал.2 и чл.360, ал.2 НПК. Именно поради това при
провеждане на разпоредителното заседание следва да бъдат спазени стриктно
3
изискванията на процесуалните норми.
Съгласно нормата на чл.248, ал.5 от НПК, съдът се произнася с
определение по посочените в ал.1 въпроси, след изслушване на прокурора и
лицата по чл.247в, ал.1 и 2 от НПК, а именно подсъдимият, защитника, както
и пострадалият и неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
В проведеното на 09.12.2022г. разпоредително заседание са се явили
подсъдимите и техните защитници, пострадалите Ю. К. и П. К. и техните
повереници, пострадалия Сарпион Спиров и пострадалата Снежана Х.. След
даване ход на разпоредителното заседание по въпросите по чл.248,ал.1 от
НПК са взели становище единствено защитниците и подсъдимите. Видно от
протокола от проведеното заседание е, че такава възможност не е била
предоставена на явилите се лично в заседанието пострадали лица.
Възможност за становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК не е била
предоставена на пострадалите – Ю. К. и П. К. и техните повереници, дори и
след като съдът ги е конституирал като частни обвинители в процеса.
Действително с разпоредбата на чл.247, ал.3 и ал.4 НПК е даден 7-мо дневен
срок от съобщението пострадалите да дадат отговор по въпросите, които се
обсъждат в разпоредителното заседание и да направят своите искания за
конституиране като страни в процеса. Този срок обаче не е преклузивен,
поради което след като пострадалите са се явили лично в заседанието, съдът е
бил длъжен, преди да постанови определението по чл.248, ал.5 НПК, да ги
изслуша по въпросите по ал.1.
Настоящият съдебен състав намира допуснатото нарушение в хода на
разпоредителното заседание за съществено, доколкото с неправилното му
провеждане са били нарушени правата на пострадалите лица.
На следващо място съдът констатира, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното съдебно
следствие. Съдебното производство е проведено по диференцираната
процедура по чл.371, т.1 от НПК. Съгласно посочената норма съгласието на
страните в процеса, с изключение на прокурора, е задължително за
законосъобразно вземане на решение от страна на съда дали да проведе тази
процедура. Видно от протокола на проведеното разпоредително заседание
съгласие за протичане на производството по реда на чл.371,т.1 от НПК - да не
се разпитват свидетелите и вещите лица, с изключение на това на СМЕ, са
4
дали защитниците на подсъдимите и самите подсъдими. След
конституирането на частните обвинители, съдът не е поискал тяхното
съгласие за протичане на производството по посочения ред и въпреки това е
постановил, че то ще протече по реда на чл.371, т.1 от НПК, като е
постановил и определение, с което е одобрил изразеното съгласие от
подсъдимите и защитниците им, да не се провежда разпит на свидетелите и на
вещите лица, с изключение на СМЕ. Съгласие от частните обвинители не е
било поискано от съда и в проведеното на 09.12.2022г. съдебно заседание.
При провеждане на съдебното производство по реда на чл.371, т.1 от
НПК съдът е допуснал и друго съществено процесуално нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.1 от НПК, в случаите по чл.272, ал.3 НПК, при
провеждане на съдебното следствие пред първата инстанция не се извършва
разпит на свидетели и вещи лица, за които се отнася одобреното от съда
съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се
прочитат по реда на чл.283 от НПК. Тази норма е императивна и тя не зависи
от волята на страните в процеса, тъй като именно чрез прочитането им те се
приобщават към доказателствения материал по делото. Видно от съдебния
протокол от 09.12.2022г. съдът не приобщил протоколите за разпит на
свидетелите и заключенията на съдебните експертизи чрез тяхното
прочитане по реда на чл.283 от НПК. По посочения ред съдът не е приобщил
и писмените доказателства по делото- протоколи за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на труп и др.. Определението, с което
съдът е постановил, че приема и влага по делото документите и протоколите
от досъдебното производство, не е в съответствие с посочените процесуални
норми и не може да се приеме, че с него са били приобщени гласните и
писмени доказателства по делото, както и заключенията на съдебните
експертизи.
Въпреки, че доказателствата по делото- показанията на свидетелите,
заключенията на съдебните експертизи, с изключение на заключението по
СМЕ и писмените доказателства не са били приобщени по cъответния
процесуален ред, то видно от мотивите е, че именно на тях съдът се е позовал
при постановяване на присъдата. С това първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК,
тъй като вътрешното му убеждение е било формирано въз основа на
доказателствени материали, които не са били събрани и приобщени по
5
предвидения процесуален ред, в резултат на неизпълнение на предписанията
на чл.373, ал.1 от НПК. Последица от това е ограничаване правата на всички
страни в процеса, което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Съдът намира за основателен и довода на защитника на подсъдимия Г.
за допуснато нарушение на процесуалните правила. Действително, видно от
съдебния протокол от 09.12.2022г. съдът не е предявил на страните
веществените доказателства по делото, като и по отношение на нормата на чл.
284 от НПК следва да се посочи, че е императивна и не зависи от волята на
страните.
Основателно е и другото възражение на защитника. Видно е, че в
мотивите на присъдата съдът, за да приеме за установена фактическата
обстановка, наред с другите доказателства е ценил и дадените от подсъдимия
К. Г., в хода на досъдебното производство, обяснения. Тези обяснения съдът
не е приобщил по предвидения процесуален ред, а именно по реда на чл.279
от НПК, поради което незаконосъобразно същите са обсъждани при
постановяване на присъдата.
Посочените допуснати нарушения на процесуалните правила са
отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.
Налице са предпоставките на чл.334т.1 във вр.с чл.335, ал.2 от НПК, като
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена изцяло , а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на
разпоредителното заседание.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи основание за връщане на делото за ново разглеждане, са
пречка за осъществяване на въззивна проверка върху обжалваната присъда в
контекста на наведените в жалбите доводи по съществото на делото.
В съответствие с изложеното и на основание чл.334, т.1 във връзка с
чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 41 от 09.12.2022г., постановена по нохд № 497
по описа за 2022г. на Плевенски окръжен съд.
6
ВРЪЩА делото на Окръжен съд –Плевен за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7