Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 1.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на единадесети октомври 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Бойкинов
при секретаря П.С.
като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело № 4868 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
Чл.422, ал.1 от ГПК от „Б.П.Б.”АД срещу „О.П.К.”ООД/в открито производство по
несъстоятелност/, „Х.Б.”ООД, С.Л. А.- Т. и Т.Г.Т..
Ищецът моли да бъде постановено
решение, по силата на което
да бъде установено
по отношение на ответниците съществуването на вземане в размер на 1 315 619, 70 евро, главница; 103 778,90 евро, възнаградителна лихва за периода от 15.07.2011год. до
12.07.2012год.; 25 482, 02 евро, наказателна лихва за периода от
15.10.2011год. до 12.07.2012год.; 7 674,45 евро, административна такса за
периода от 01.06.2012год. до 12.07.2012год.; 2 373,50 евро,
застрахователна премия по имуществена застраховка за периода от 09.02.2012год.
до 12.07.2012год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение- 13.07.2012год. до
окончателното изплащане на сумата, произтичащи от Договор за инвестиционен
кредит № 410/2008 от 29.05.2008год., присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение от 03.08.2012год. въз основа на документ по Чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело № 33829/2012год. на СРС, 124с-в, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
С отговорите на исковата молба,
депозирани в законоустановения
срок от ответниците
се оспорва размера на иска.
Навеждат се твърдения за недействителност на договора
за банков кредит по отношение на кредитополучателя, както и на поемането на
солидарни задължения по договора от страна на ответниците
съдлъжници и поръчители.
Съдът като взе предвид доводите на страните,събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна :
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 03.08.2012год. по
ч.гр.д. № 33829/2012год. СРС, 124с-в е разпоредил на основание Чл.417,т.2 от ГПК ответниците
„О.П.К.”ООД, „Х.Б.”ООД, С.Л. А.- Т. и Т.Г.Т. да заплатят солидарно на
кредитора „Б.П.Б.”АД 1 315 619, 70 евро, главница; 103 778,90
евро, възнаградителна лихва за периода от
15.07.2011год. до 12.07.2012год.; 25 482, 02 евро, наказателна лихва за
периода от 15.10.2011год. до 12.07.2012год.; 7 674,45 евро, административна
такса за периода от 01.06.2012год. до 12.07.2012год.; 2 373,50 евро,
застрахователна премия по имуществена застраховка за периода от 09.02.2012год.
до 12.07.2012год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение- 13.07.2012год. до
окончателното изплащане на сумата, произтичащи от Договор за инвестиционен
кредит № 410/2008 от 29.05.2008год., както и съдебно-деловодни разноски в
размер на 56 911, 86 лева- дължима държавна такса по производството и
28 905, 93 лева- юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен и приет
като доказателство и копие на издадения въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист от 03.08.2012год.
Видно е също така от
представеното по делото разпореждане от 15.10.2012год., че СРС е уведомил
молителя „Б.П.”АД, че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от
ответниците, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеното по делото
и прието като доказателство съобщение ищецът е бил уведомен за горните указания
на съда на 18.07.2013год. и съответно искът е бил предявен пред СГС на
19.08.2013год, в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество предявеният
иск е основателен поради следните съображения :
Видно от представения по делото и
приет като доказателство Договор за инвестиционен кредит № 410/2008 от
29.05.2008год. ищецът „Б.П.Б.”АД е предоставил на
кредитополучателя „О.П.К.”ООД / с предишно наименование „У.П. И.”ООД/ кредит в размер
на 2 000 000 евро, целево за финансиране до
58% от общата стойност на строителството на жилищна сграда от апартаменти,
гаражи и магазини с обща РЗП от 7926кв.м., находяща
се в УПИ VII-550, 551,1149,
1150, кв.42, с площ от
2 985кв.м., по
архитектурен план на С., район В., ВЕЦ С., съгласно предоставеното обосновано
искане на клиента. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита,
съгласно чл.6, ал.5 от Договора за инвестиционен кредит е съответното число на
36-тия месец от датата на първото отпускане на средствата по кредита, но не
по-късно от 15.06.2011год.
Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от
договора за инвестиционен кредит поръчителите и солидарните длъжници
остават задължени по договора до пълното и окончателното погасяване на
задълженията на кредитополучателя. Страните са се съгласили, че продължаването
на срока, дадено от банката на кредитополучателя има действие и спрямо
поръчителите и солидарните длъжници, които с
подписването на договора са дали изричното си съгласие за това.
Ответниците „О.П.К.”ООД и „Х.Б.”ООД са оспорили договора за инвестиционен кредит с
твърдения, че положеният в договора подпис не е на техните договорни
представители- за Е.М.Д. по отношение на първия ответник и на Т.К., по
отношение на втория. Съдът на основание чл.193, ал.1 от ГПК е открил
производство по оспорване истинността на договора за кредит по отношение на
неговата автентичност след изявлението на ищеца, че ще се ползва от същия.
Видно от представения по делото и
приет като доказателство Анекс №3 от 06.01.2010год. страните са се съгласили,
че размерът на кредита се намалява с 500 000 евро до 1 500 000
евро/ съгл. чл.1 от анекса/.
Видно от представения по делото и
приет като доказателство Анекс №4/14.07.2010год. страните са се споразумели, че
срокът на кредита се удължава до 15.03.2012год./ съгласно чл.1 от анекса/.
Съгласно чл.2 от Анекс №
7/21.03.2011год. страните са се споразумели, че сумата на просрочената главница
в размер на 115 619, 70 евро, се натрупва към остатъка от редовната
главница, с оглед на което страните са се съгласили, че размерът на отпуснатия
кредит е 1 315 619,70 евро. Със същия анекс страните са се уговорили,
че срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до
15.09.2014год./съгл. чл.3 от анекса/.
Не се спори, а и се установява,
че за обезпечаване на вземанията на ищеца „Б.П.Б.”АД по договора за инвестиционен кредит от 29.05.2008год. са
учредени лични и реални обезпечения, а именно договорна ипотека, учредена от„О.П.К.”ООД с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
05.06.2008год., по нот.дело № 593/2008год. на
нотариус Р.Р., както и особен залог върху бъдещи
вземания, учреден от втория ответник „Х.Б.”ООД.
Не се спори, а и се установява,
че поради забава в плащанията, дължими по договора за инвестиционен кредит от
29.05.2008год. на длъжника е била
връчена нотариална покана, редовна оформена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
съдържаща изявление за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за
предсрочно изискуема при неплащане на посочените в поканите суми в указания
срок.
Видно е от приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.С.,
която съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвена, че
общият размер на усвоените суми по договора за инвестиционен кредит от
29.05.2008год., възлиза на сумата 1 500 000 евро. Установява се от
заключението на вещото лице, че сумите и датите на усвояване са, както следва :
На 16.06.2008год. сумата
250 000 евро;
На 11.08.2008год. сумата
250 000 евро;
На 10.10.2008год. сумата
250 000 евро;
На 05.01.2009год. сумата
250 000 евро;
На 23.01.2009год. сумата
250 000 евро;
На 18.06.2009год. сумата
250 000 евро;
Установява се също така от вещото
лице Г.М., което съдът също така
кредитира в тази му част, че всички искания са усвояване на суми по договор за
кредит от името на кредитополучателя са направени от Т.Г.Т., който е действал в
качеството на негов пълномощник.
Установява се от заключението на
вещото лице М.С., че общият размер на всички суми платени по Договор за
инвестиционен кредит №410/29.05.2008год. е както следва :
Главница- 184 380, 30 евро;
Възнаградителна и наказателна лихва-
513 322, 09 евро;
Разноски по кредита в размер на
79 680, 10 евро;
Административни такси в размер на
58 542,15 евро и
Съдебни разноски в размер на
115 160,96 лева.
При това положение според
заключението на вещото лице С. актуалният размер на задълженията на
кредитополучателя по договора за инвестиционен кредит след като се съобрази с
договореното съгласно Анекс №7/21.03.2011год. биха били в размер на 1
44 941,02 евро, от които :
1 315 619, 70 евро-
главница;
102 331,99 евро- възнаградителна лихва за периода от 15.10.2011год. до 12.07.2012год.;
26 361,38 евро- наказателна лихва за
периода от 15.10.2011год. до12.07.2012год.
0.0 евро- годишна административна
такса за 2012год./след приспадане на двойна заплатена такса за 2012год. в
размер на 9 375 евро до 7674,45 евро/;
672,95 евро- застрахователна
премия по имуществени застраховки/ след приспадане на двойна платени такси за
2012год. в размер на 9 375 евро до 1700,55 евро/.
От приетата съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещото лице И.И., чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено се
установява, че подписът за солидарен длъжник в оспорените Договор за
инвестиционен кредит № 410/2008год. и Анекс №1 от 19.12.2008год. към същия
договор не са положени от Т.С.К.- управител на „Х.Б.”ООД, от чието име
изхождат.
При така установените факти съдът
следва да формира изводите си за основателността на предявените искове.
Ответникът „О.П.К.”ООД прави
възражение зи нищожност на договора за инвестиционен
кредит на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради
противоречие на добрите нрави като твърди, че банката се е възползвала от
недостига на материални средства на дружеството, е предоставила такива за лично
облагодателстване и извличане на поръчителите Т.Г.Т.
и С.А., като първият от тях е действал и като пълномощник на кредитополучателя при
сключване на договора за кредит и усвояването на средствата по кредита. Този
факт не е спорен между страните, а и се установява и от представените по делото
и приети като доказателство пълномощно/на л. 444/ и декларация, с която
представляващият ответното дружество Е.М.Д. изрично потвърждава действията на
неговия пълномощник при сключването на договора за кредит/на л. 452 от делото/.
Това възражение съдът приема за
неоснователно. Същото е бланкетно формулирано, многократно
беше излагано от ответника в хода на делото от страна на ответника със
съответните доказателствени искания и съответно многократно беше изтъквано от съда,
че тези възражения са неотносими към предмета на
делото, тъй като естеството и характера на вътрешните облигационни отношения
между кредитополучателя от една страна и солидарните съдлъжници
и поръчители от друга страна, не са предмет на установяване в настоящия процес,
при който предмета на доказване следва да се ограничи единствено до
установяване на това какви са действителните задължения на ответника,
произтичащи от договора за банков инвестиционен кредит.
След като безспорно се установява
по делото, че банката е изпълнила коректно задължението си по договора за
инвестиционен кредит като е предоставила средствата чрез заверяване сметката на
титуляра с отпуснатия кредитен лимит, тя не може да
носи отговорност за целевото изразходване на средствата от лицето, чрез което
фактически е станало усвояването на средствата, което е действало в качеството
му на пълномощник на кредитополучателя. След този момент средствата по
предоставения кредит са изцяло в патримониума на
дружеството и в този смисъл и начинът им на изразходване е извън обема на
отговорността на банката. За начина на изразходването на предоставените
средства отговорност носи единствено пълномощикаи
същите нямат абсолютно никакво отношение към предмета на настоящия спор.
Неотносими към предмета на делото са и доказателствените искания на ответника във връзка с
причините поради които не се е реализирал инвестиционният проект за
осигуряването на средства за който е бил сключен договорът за банков кредит тъй
като те не са предмет на настоящото производство, което има за цел единствено
доказването на размера на вземането на банката към момента на приключване на
устните състезания.
Неоснователни са и възраженията
за недействителност на клаузите за възнаградителна и
наказателна лихви.Страните изрично са уговорили дължимите лихви по договора за
инвестиционен кредит и изрично са уточнили, че приемат и са запознати с Общите
условия към договора за кредит.Базисният лихвен процент, както се установи от
приетата и неоспорена ССЕ не представлява „неопределена и неопределяема
стойност“, както се твърди от ответника, а към всеки един момент е фиксиран и
заложен в системата базисен лихвен процент.
Ето защо съдът приема, че по
отношение на „О.П.К.”ООД е налице
валидно , ликвидно и изискуемо задължение, произтичащо от договора за банков
инвестиционен кредит от 29.05.2008год.
По отношение възраженията срещу
иска, отправени от ответника „Х.Б.“ООД:
Действително от приетата съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице И.И., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно
и професионално изготвено се установява, че подписът за солидарен длъжник в
оспорените Договор за инвестиционен кредит № 410/2008год. и Анекс №1 от
19.12.2008год. към същия договор не са положени от Т.С.К.- управител на „Х.Б.”ООД,
от чието име изхождат.
Същевременно, независимо от
безспорно установеното по делото обстоятелство, че подписът на представляващата
„Х.Б.”ООД – г-жа Т.К. не е бил положен от нея при подписването на договора за
инвестиционен кредит, съдът намира, че солидарната отговорност по отношение на
този ответник следва да бъде ангажирана на отделно и самостоятелно правно
основание, произтичащо от разпоредбата на чл.301 от Търговския закон.
Прилагането на презумпцията по чл.301 от ТЗ предполага изследване на конкретни
факти, от които да може да се направи извода, че търговецът е узнал, но въпреки
това не е оспорил веднага извършените от негово име без надлежно учредена
представителна власт действия. Такива конкретни факти съдът намира, че намират
израз в учредяването на договорна ипотека от „Х.Б.”ООД за обезпечаване на
поетото от това дружество солидарно задължение по същия договор за инвестиционен
кредит. Това се установява от представения по делото и приет като доказателство
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
05.06.2008год. по дело № 593/2008год. на нотариус Р.Р.,
от който е видно, че Т.К., действаща като управител на „Х.Б.”ООД е учредила договорна ипотека върху
собственост на дружеството недвижим имот, което е станало само шест дни след
сключването на договора за кредит и при положение, че в нотариалния акт изрично
е посочено за обезпечението на какво задължение е учредена ипотеката.
На следващо място, установява се
също така, че за обезпечаване на вземанията на ищеца по договора за
инвестиционен кредит на същата дата на която е сключен договора-
29.05.2008год., е бил сключен и Договор за особен залог върху вземания, като
същият е подписан от Т.К. в качеството й на управител на „Х.Б.”ООД и в договора изрично е посочено и
основанието за учредяването на особения залог- че обезпечава вземането на
заложния кредитор по Договор за банков инвестиционен кредит № 410/2008, сключен
между „Б.П.Б.“АД и „О.П.К.”ООД / с
предишно наименование „У.П. И.”ООД/ в размер на 2 000 000 евро, ведно
с всички лихви, неустойки, такси, комисионни и други разноски до окончателното
им изплащане/ чл.1 от договора за учредяване на особен залог на вземания/.
Истинността на този договор по отношение на неговата автентичност не беше
оспорена от „Х.Б.”ООД, поради което и съдът не вижда причина да не го кредитира
изцяло.
Следователно въз основа на така
установените факти безспорно може да се направи изводът, че ответникът „Х.Б.”ООД,действащ
чрез своя органен представител Т.К. е знаела, респ.
узнала за сключения Договор за инвестиционен кредит от 29.05.2008год., в който
този ответник е поел солидарно задължение, още към момента на учредяване на
реалните обезпечения, но не се противопоставила незабавно на извършените без
надлежна представителна власт действия и същите следва да се считат за
потвърдени от нея, съобразно разпоредбата на чл.301 от Търговския закон. В хода
на делото ответникът нито твърдеше, нито бяха ангажирани от него доказателства
в подкрепа на такова противопоставяне. Ето защо съдът счита, че в крайна сметка
ответникът „Х.Б.“ООД е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без
представителна власт действия, поради което и следва да се ангажира неговата
солидарна отговорност. Като допълнителен аргумент в този смисъл следва да се
посочи и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, която казва, че страната не може
да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, а от факта на учредяването на реални
обезпечения едновременно или скоро след сключването на договора за кредит може
да се съди именно за това нейно намерение.
По отношение възраженията на ответниците Т.Г.Т. и С. А.- Т. съдът намира същите за
неоснователни. Действително установява се, че тези ответници
не са подписали всички анекси към договора за кредит- по конкретно анекси №3, 4,5/
неподписан само от С. А./,6 и 7, но с
тези анекси само се намалява размера на общото задължение на кредитополучателя
по договора за кредит и се приема нов по-изгоден за него погасителен план и
следователно с тях не се увеличава, а се намалява обема на отговорността на
задължените лица и се разсрочва във времето погасяването на задълженията по
договора за кредит. И тъй като в разпоредбата на чл. 19 от договора за
инвестиционен кредит поръчителите изрично са дали съгласието си за това, то по арг. от 147, ал.2 от ЗЗД тези уговорки следва да се считат
за противопоставими на поръчителите.
Неоснователно е и възражението на
двамата за погасяване на отговорността им, съгл. чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
Изискуемостта на задължението по главния дълг представлява предпоставка, за да
стане задължението на поръчителя изискуемо. В настоящия случай се установява,
че цялото задължение по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо
посредством нотариална покана до кредитополучателя, връчена му на
11.05.2012год. по реда на чл.50, ал.4 във вр. с
чл.47, ал.5 от ГПК и от този момент следва да се счита, че е започнало да тече преклузивния шест месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за
предявяване на иск срещу главния длъжник. Няма спор, а и се установявало, че
това е станало 13.07.2012год. с подаването на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, като съгл. чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване
на вземането се счита, че е подаден от този момент. Следователно срокът по
чл.147, ал.1 от ГПК се счита, че е спазен.
На следващо място установи се от
заключението на вещото лице ССЕ, че предоставеният на първия ответник кредит е
бил усвоен изцяло от него. Длъжникът не е погасил на падежа ползвания от него
кредит, ведно с дължимите договорни лихви, като в тази връзка законосъобразно
ищецът се е възползвал от уговореното в Раздел VІ от договора за кредит потестативно
право едностранно да обяви цялото задължение на кредитополучателя за предсрочно
изискуемо. Неоснователно е възражението на ответниците, че обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е станало ненадлежно поради това, че те не са
получили изявлението на ищеца в този смисъл. Това е така защото съгласно
условията на Раздел VІ от договора за кредит страните предварително са се
съгласили, че при неизпълнение на всяко от задълженията по договора-главница
или лихва, кредиторът може да обяви вземането си едностранно, без предизвестие
за изцяло изискуемо. В настоящия случай ищецът се е възползвал именно от тази,
произтичаща от договора възможност, поради което и отправянето на нарочно
писмено изявление към длъжника няма отношение към осъществяването на
фактическия състав на уговорената предсрочна изискуемост.
С оглед на така изложеното по-горе съдът
следва да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответниците „О.П.К.”ООД/в открито производство по
несъстоятелност/, „Х.Б.”ООД, С.Л. А.- Т. и Т.Г.Т. съществуването на вземане в
размер на 1 315 619, 70 евро- главница; 102 331,99 евро- възнаградителна
лихва за периода от 15.10.2011год. до 12.07.2012год.; 26 361,38 евро- наказателна лихва за периода от 15.10.2011год.
до12.07.2012год.; 0.0 евро- годишна административна такса за 2012год./след
приспадане на двойна заплатена такса за 2012год. в размер на 9 375 евро до
7674,45 евро/; 672,95 евро- застрахователна премия по имуществени застраховки/
след приспадане на двойна платени такси за 2012год. в размер на 9 375 евро до
1700,55 евро/, съобразно изводите на приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С., като за разликата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Воден
от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците „О.П.К.”ООД/в открито производство по
несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, „Х.Б.”ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, С.Л. А.- Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********
и двамата с адрес *** дължат солидарно на „Б.П.Б.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** в размер на сумата 1 315 619, 70 евро- главница; 102 331,99
евро- възнаградителна лихва за периода от
15.10.2011год. до 12.07.2012год.; 26 361,38
евро- наказателна лихва за периода от 15.10.2011год. до12.07.2012год.; 0.0
евро- годишна административна такса за 2012год./след приспадане на двойна
заплатена такса за 2012год. в размер на 9 375 евро до 7674,45 евро/; 672,95
евро- застрахователна премия по имуществени застраховки/ след приспадане на
двойна платени такси за 2012год. в размер на 9 375 евро до 1700,55 евро/, ведно
със законната лихва върху главницата от 13.07.2012год. окончателното изплащане
на сумата, което задължение произтича от Договор за банков инвестиционен кредит
от 29.05.2008год., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 03.08.2012год. въз основа на документ по Чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело № 33829/2012год. на СРС, 124с-в.
Решението е постановено при участието на синдика на „О.П.К.”ООД/в открито
производство по несъстоятелност/- В.П.М., на осн. чл.
637, ал.3, т.2 от ТЗ, на който решението също следва да бъде съобщено.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :