Р Е
Ш Е Н И Е №
…………………….2020
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева като изслуша докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.гр.д.
№ 113 по описа на съда за
Производство
с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 543/19.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 949/2019 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил предявените от И.Р.С. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В.В. искове с основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР – гр. С., с адрес: гр. С. , ул. „П.“ № *** за заплащане на сумата от 516,57 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, като неоснователни и недоказани. Със същото решение И.Р.С. е осъден да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР – гр. С. сумата 100,00 лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба
от И.Р.С.. В
нея посочва, че съдебният акт е постановен при нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че в настоящето
производство не е предявил иск за положен от него извънреден труд извън
редовното му работно време за всяка смяна, а претенцията му е за извънреден
труд в рамките на редовното работно време за всяка смяна, вследствие
преобразуването на нощен към дневен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
касаеща държавните служители. Счита, че заплащането следва да е по реда на
чл.187, ал.3 от ЗМВР при спазване на увеличението съгласно чл.262 от КТ.
Твърди, че неправилно районният съд приема, че в МВР е разрешено полагането на
8 часа нощен труд, тъй като в разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗВМР не е указана
нормалната продължителност на нощния труд. Не приема и извода на районния съд,
че за служителите на МВР е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация
на нощните часове в дневни с коефициент. Позовава се на разпоредбата на чл.46,
ал.2 от ЗНА, съгласно която когато нормативният акт е непълен, за неуредените в
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Предвид празнотата в наредбите от
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР чрез
юрисконсулт К.Б., в който моли да се потвърди решението на ЛРС като правилно,
мотивирано и законосъобразно. Счита, че районният съд е изследвал детайлно
приложимата нормативна уредба и правилно е квалифицирал видовете труд и тяхното
заплащане, като е отчел спецификата на реда в ЗМВР и неговата приложимост като
специален ред по отношение на общата уредба на КТ и подзаконовите актове по
прилагането му. Позовава се на разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, който
прави разграничение между извънреден и нощен труд, каквото ищецът не прави.
Цитира заповед на министъра на вътрешните работи, в която е определен размера
на възнаграждението за нощен труд. Твърди, че полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно
време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа
не се преобразува в дневен. Не приема
довода на жалбоподателя, че НСОРЗ се прилага за служителите на МВР.
Счита, че не е налице празнота в закона, като се позовава на разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР, в която е определена продължителност на часове нощен труд
от 8 часа. Затова моли съда да остави без уважение въззивната жалба и присъди
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован не се явява. В постъпилата молба от процесуалния му представител адв.В.
изразява становище, че поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемият редовно призован не изпраща
представител в съдебно заседание. В
постъпилата молба от процесуалният му представител гл.юрисконсулт
К.Б. изразява становище, че поддържа
аргументите, изложени в отговора на въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението на ЛРС, като присъди наппавените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт
в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Производството
по гр.д. № 949/2019 г. по описа на РС Ловеч е образувано по
постъпила искова молба от И.Р.С. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”МВР – С. с посочено правно
основание по чл.178, ал.1, т.2, вр.чл.179, ал.2 от ЗМВР във вр.с чл.9, ал.2 от
НСОРЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
работил на длъжността «водач на специален автомобил» в РС «ПБЗН»- гр.Ловеч при
Областна дирекция «ПБЗН» гр.Ловеч - ГД
«ПБЗН»МВР-С., като е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд
на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Посочва, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че в процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е
бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143,
като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Твърди, че с този
коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд,
което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд.
Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, който при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Посочва, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд
вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащането на получените часове над
тези установени за работното време. Твърди, че за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019
г. е положил общо 480 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с
коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 69 часа, който е трябвало да
му бъде заплатен допълнително. Счита, че съобразно заплатата му, часовата
ставка е в размер на 8.04 лв. или за 69 часа труд му се дължи сумата от 554.76
лв.
В петитума на ИМ е направил искане
съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 554.76 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, в мотивите на
обжалваното решение районният съд е приел, че в ЗМВР няма
препращаща норма, която да дава основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по
аналогия, които да дерогират специалния закон. Проследявайки нормативната
уредба съдебният състав е направил
извод, че установеният механизъм за отчитане на работното време при работа на
смени в чл.9 от НСОРБ касае хипотеза, при която продължителността на нощния
труд е по-малка от тази на дневния, каквато не е налице в настоящия казус. На
следващо място е изложен довод, че в чл.9 от НОСРБ не е посочено, че
изчисленият по този механизъм нощен труд е извънреден труд, за който има
законова регламентация в КТ и в специалния закон. Изтъкнато е, че ищецът не е
предявил иск за положен труд извън редовното работно време, а за неизплатен
извънреден труд в рамките на редовното работно време за всяка смяна, вследствие
преобразуването на нощен към дневен труд. Направен извод, че приложими в случа
са разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, като е цитирана съдебна
практика.
Между страните по делото не се спори, че за исковия период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г ищецът е заемал длъжността „водач на специален автомобил” в РС”ПБЗН” – гр.Ловеч при Областна дирекция „ПБЗН”-гр.Ловеч – ГД”ПБЗН” МВР - С. и е изпълнявал служебните си задължения на смени по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време. Не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа, както и че при изчисляване на отработените часове, положеният нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Тези факти се установяват от приложените от ответника по делото писмени доказателства.
По делото е установено, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и
06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен
същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между
22.00 и 06.00 часа.
От приетото като доказателство
по делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се
установява, че през процесния период ищецът е работил на 24 часови
работни смени. За процесния период същият е положил нощен труд по графиците за
дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 488 часа. Установено е,
че в процесния период от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към
дневен труд при отчитане на сумарното работно време. Според експертизата,
паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване
на нощния към дневен за целия период е в размер общо на 516.57 лв. При
извършената проверка вещото лице е констатирало, че за процесния период във
ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за
нощен труд 122.00 лв. /по 0.25 лв. за всеки отработен час/.
Спорен в
настоящото производство е въпроса, дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Настоящият
въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод
относно субсидиарното приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, обоснован с липсата на изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен за процесния период, каквото обаче е
съществувала в отм. чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Съгласно
разпоредбата на чл.
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Въззивната
инстанция счита, че такава непълнота в приложимата правна уредба за процесния
период не съществува. Съдебният състав приема, че за уредбата на
правоотношенията между страните е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.142 от ЗМВР. Според
чл.1 от същата, служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи
и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители
и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е
посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон.
Според ал.4 и ал.5 на същата разпоредба,
статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния
служител, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на КТ и на този закон.
На следващо място следва да се отбележи, че в
ЗМВР законодателя прави изрично разграничение между полагания от държавните
служители в МВР извънреден и нощен труд. Размерът на възнаграждението за
извънреден труд е посочен в закона /чл.187, ал.6 от ЗМВР/, а условията и редът
за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед. Въз основа на предвидената в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР законова делегация,
от министъра на вътрешните работи в процесния период са били издадени Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на
РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на
РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. От това
следва, че с издадените наредби е дадена
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага
приложение на друг нормативен акт по аналогия.
В посочените наредби, действала през процесния период, се съдържа и
изрична правна уредба относно работата на смени и продължителността на часовете
нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/ДВ., бр.53 от
27.06.2014 г./. Съгласно чл.
3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между
22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална
продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В наредбите се съдържа
регламентация за начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане.
Действително в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г е било предвидено, че при
сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд
между 22: 00 часа и 06: 00 часа за отчетения период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период,
но тя не е приложима за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва аналогична норма на
чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 0, 143. Липсата на норма, предвижда
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен не е пропуск, а възприето в
издадените след това наредби ново решение в отчитането на часовете нощен труд.
Действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
както беше посочено по-горе, са отменени от ВАС на РБ. Този факт обаче не може
да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между
страните за процесния период. В ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на
ВАС е прието, че спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са цитираните
наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК,
съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. От тази разпоредба следва изводът, че за
периода от приемането до отмяната им с влязло в сила на съдебното решение, тези
актове се считат за законосъобразни и пораждат валидни правни последици.
На следващо място
НСОРБ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо
правилото на чл. 9, ал. 2 от не следва
да се разглежда изолирано, а заедно с чл.
136, ал. 1 и ал.
3 и чл.
140, ал. 1 и ал.
2 от Кодекса на труда /КТ/, които предвиждат различна продължителност на
работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което
налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени,
какъвто е настоящия казус, законодателят е допуснал полагането на труд и през
нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Това законодателно решение е в
съответствие и с чл.8, б”а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември
Различната
уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на
дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните права и
задълженията да се регламентират от специален закон, като за компенсация на
някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по
трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се
приеме, че служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
В исковата молба
ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се
формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната
продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като
извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. В случая от страна на ищеца
не са наведени твърдения за полагане на труд извън определените 12-часови смени
или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Следва да се
отбележи, че ЗМВР, регламентиращ правата и задълженията на служителите, прави
разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд".
За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. В чл.
178, ал. 1 и чл.
179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните
служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности,
за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в
служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до
06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са
предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и
размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Както беше посочено
по-горе, възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Размерът на
допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на
основание чл.
179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на
разпоредбата на чл.
179, ал. 2 от ЗМВР в периода от
27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до
06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В
следващата редакция на този текст от 05.12.2017 г., която също обхваща процесния период, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От
изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00
часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение №
1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от
05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937
от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 и 06: 00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лева. От приетото като доказателство заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на
ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер
на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Не може да доведе
до извод за приложимост в отношенията между страните по делото на КТ и НОСРЗ и разпоредбата на чл.188, ал.2 от
специалния ЗМВР. Съдържащото се нея препращане към КТ за полагания от
държавните служители труд за времето
между 22.00 и 6.00 ч. касае само предвидената в КТ специална закрила.
В подкрепа на
изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. №
786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано,
че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Поради изложените
съображения въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането
по аналогия на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ. Ето защо и изложените във въззивната жалба доводи в тази
насока са неоснователни.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение на ЛРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР направените по
делото разноски за настоящата инстанция инстанции в размер на сумата 100.00
лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е
поискано във въззината жалба. Същото е определено съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за
съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв.
Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи
минималния размер от 100.00 лв. като размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
парвилно решение № 543 от 19.11.2019 год., постановено по гр.дело № 949/2019 по
описа на Районен съд – Ловеч
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8
от ГПК И.Р.С. ***,
ЕГН **********,, със съдебен адрес: ***, офис * – адв.В.В., да заплати
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР,
представлявана от главен комисар Н.С.Н. - директор, с адрес на призоваване: гр.С.,
ул.”Н.Г.” № ** сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.