Р Е Ш Е Н И Е
№
261131 11.10.22021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХХ граждански
състав
На
четвърти октомври две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Светлана Тонева
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 1029 по описа за 2021 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Теленор България“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К.и
М.С. против К.Д.К., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 99.37 лева, представляваща такси и суми
за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 77.71 лева за лизингови вноски по договор за
лизинг за периода от януари 2016г. до юни 2018г.
Твърди се в исковата молба, че
страните са свързани с облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги
от 13.04.2016г. и допълнително споразумение от 04.07.2016г. и договор за лизинг
от 04.07.2016г. Ответницата не е заплатила сумите по две издадени фактури за
периода от юни 2016г. до август 2016г. на стойност общо 149.37 лева.
Неплащането на задълженията е станало причина ищецът да прекрати едностранно
договора. След прекратяване на договора ответницата е платила 50 лева, поради
което дължимата от нея сума за такси и услуги е намалена до 99.37 лева. Отделно
дължи 77.71 лева за незаплатени лизингови вноски, които са обявени за
предсрочно изискуеми на основание чл.12, ал.2 от ОУ, тъй като договорът за
мобилни услуги е прекратен. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор
в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се представлява.
За едно от процесните вземания е
била издадена заповед за изпълнение № ***г. на ПРС ч.гр.дело № ***г.
В нарочна молба ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.
По
искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са
налице.
Наред с това, съгласно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 05.03.2021г. на ответника по
делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни.
Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени
писмени доказателства – договори за мобилни услуги от 13.04.2016г.
и от 19.07.2016г., договор за лизинг от 04.07.2016г., фактури за доставяните
услуги и общи условия. От тях е видно, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на далекосъобщителни
услуги в полза на ответницата. Ответницата е ползвала мобилни услуги, за което
потребление са издавани съответните фактури, неоспорени от нея. Те
удостоверяват размерите на съответните цени на услугата. По договора за лизинг
не са платени търсените лизингови вноски, които също се дължат. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно
основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена
да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 255 лева, представляващи платена държавна такса и адвокатски
хонорар, както и разноски в заповедното дело в размер на 89.91 лева, съразмерно
на предявения иск /със заповедта по чл.410 ГПК са присъдени по-високи суми за
главница, както и суми за лихва за забава, които обаче не се претендират в
исковото производство/.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К., ЕГН **********
***, че дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д.К.К.и М.С. сумата от 99.37 лева /деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща такси и суми за предоставени и таксувани далекосъобщителни
услуги, по сключен договор за мобилни услуги
от 13.04.2016г., за което е издадена фактура № **********/15.10.2016г., за
периода от 28.06.2016г. до 14.10.2016г., което вземане е част от предмета на
заповед за изпълнение № ***г. на ПРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д.К.К.и М.С. сумата от 77.71 лева /седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/
за лизингови вноски по договор за лизинг от 04.07.2016г. за периода от януари
2016г. до юни 2018г.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.К.К.и М.С. сумата от 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени
по делото разноски и сумата от 89.91 лева /осемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/
разноски по заповедното дело.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Вярно с оригинала: СТ РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)