Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260166
град Пловдив,
22.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХII граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13813 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда
на чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1
България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София, ул. Кукуш № 1, против И.П.Р.,
ЕГН **********,***, с предявени обективно и кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите .
Ищецът черпи права от няколко договора.
Твърди, че между него и длъжника има сключен
рамков договор , записан в системата на ищеца под клентски номер ********************.
В рамките на трайните отношения , страните сключили множество допълнителни
споразумения:
С приложение № 1 от 22.10.2015 г. ищецът
предоставил на ответника интернет пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер
********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна
абонаментна такса в размер на 14.90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента - 24
месеца, изтекъл на 22.10.2017 г.
С договор за продажба на изплащане
от 22.10.2015 г. ищецът продал на ответника продукт - пакет Таб ALCOTPixi3 7” Blaск
Рost 128K-Micro, в пакет със SIM карта с
телефонен номер ********, за срок от 23 месеца, като са уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 7.00 лева. Предаването на
вещта от продавача на купувача се удостоверило с приемо-предавателен протокол.
С приложение № 1 от 21.12.2015 г. ищецът
предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ************. Избраният от
абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 30.00
лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС). Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С приложение № 1 от 20.12.2016 г.
ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер ***********, при месечна абонаментна такса в размер на 33.99
лв. с ДДС (28.32 лв. без ДДС). Срокът за ползване по абонамента изтекъл на 20.12.2018 г.
С договор за продажба на изплащане
от 20.12.2016 г., ищецът продал на ответника продукт - Апарат Samsung Galaxy S7
Edge Gold MAT 35. Устройството е предоставено в пакет c горепосочената мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ********, за срок
от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 48.98 лева.
Част от вземанията на оператора по
тези договори останали неплатени, въпреки издадените за тях общи фактури. Тъй
като според договорите , при неплащане те се считали прекратени по вина на
абоната , то оператора начислил в тежест на последния и неустойки в общ размер
от 928.17 лева, за което издал и сметки
№№ ********* от 17.05.2017 г. и ********* от 17.05.2017 г.
Предвид неплащането, ищецът се снабдил по гр.д.
4605/2020 г. на Районен съд Пловдив със
заповед за изпълнение, издадена за следните суми: 1 444.26 лева – главница
( от която 254.72 лева –стойност на доставени телекомуникационни услуги и
1189.54 лева- стойност на незаплатени вноски за крайни устройства на изплащане);
928.17 лева - неустойка; 427.16 лева - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата на главницата от 1 444.26 лева за периода от 28.01.2017 г. до
21.04.2020. г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 450.67 лева - съдебни разноски, от които 57.09 лева
- държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и 393.58 лева -
адвокатско възнаграждение .Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което ищецът , на което дружество е даден срок по
реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си при горните условия.
Иска и присъждане на сторените разноски .
Ответникът оспорва исковете чрез
особен представител, възразява, че договорите са неподписани и не ангажират
отговорността му; моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената
счетоводна експретиза зава заключение , че съобразно договорите , остават за
плащане 1 444.26 лева главници ( от които
254.72 лева –стойност на доставени телекомуникационни услуги и 1189.54 лева-
стойност на незаплатени вноски за крайни устройства на изплащане); 928.17 лева
- неустойки; 427.16 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на
главницата от 1 444.26 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.04.2020 г.
Допустими установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими , сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК са спазени , и има идентичност между заповяданото за плащане
вземане и това, предмет на иска за установяване на съществуването му .
Съдът,
възоснова твърденията на страните и
ангажираните от тях доказателства , съобрази следното:
Сключването на процесните
договори е спорно . Съдът , предвид представените от ищеца заверени копия от
договорите , в които има положени подписи в графа „абонат „ , приема
сключването им ; представени са и приемопредавателните протоколи , с които на Р.
са предадени за ползване процесните вещи; съдът приема , че за последния е
възникнало задължението да плати стойността на доставените телекомуникационни
услуги и равностойността на предоставените вещи, доколкото личи съществуването
на облигационно правоотношение между страните като източник на задължение на
ответника да плати, а при забава в плащането – и обезщетение за тази забава. В тази връзка
, съдът следва да отбележи , че договорите , с които се договаря предаването на
вещи, нямат характер на лизинг по смисъла на ХХІІ от Търгавския закон, тъй като в тях отсъства договорка за
запазване на собствеността до изплащането на част или всички вноски.Тази
договори са на практика такива за продажба на изплащане , но без уговорка за
запазване на собствеността , и затова и оператора има право да получи
равностойността на същата вещ, върху която
вече абоната е придобил право на собственост.
Непредставянето на съставените
фактури не освобождава ответника от задължението му да плати.
Отсъстват обаче данни за едностранно прекратяване
на договорите, няма по делото документ,
в който да е обективирана волеизява на кредитора в този смисъл –
доказателствата се изчерпват с договора, приложенията към него и копия от
фактурите. Право на кредитора е съобразно чл. 4.1 от договорите , да прекрати
облигационното правоотношение при неизпълнение от страна на длъжника, но това
му право не се реализира автоматично с факта на неизпълнението, след като
съставлява правомощие , а не задължение. И принципно, развалянето
на договорите поради неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД не се
случва автоматично, необходимо е неизправната страна да бъде уведомена от съконтрагента
си за прекратяването, респективно , неговите последици. Това е така
включително и с оглед факта, че дължимата за прекратяване неустойка се
съразмерява със остатъка за плащане от сумата на месечните абонаментни такси от
датата на прекратяването до датата на изтичането на договора.
При липса на волеизявление за прекратяването, то иска да се установи
вземане за неустойка по този договор е недоказан освен по основание, така и с
оглед размера си.
Разноски
ответника не претендира, бил е представляван от особен представител, а на ищеца се присъждат такива пропорционално
на уважената част. При общ размер на разноските на ищеца от 1840.93 лева ,
дължат се съответно на уважената част 1230.59
лева ( 1840.93/ 2799.59*1871.42)
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на И.П.Р.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните дължи на „А1 България” ЕАД – гр. София (с
предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление София , ул. Кукуш № 1, плащане на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 2116 от дата 27.04.2020г. по
частното дело № 4605 по описа на ПРС за 2020г.: 1444.26 (хиляда четиристотин четиридесет и
четири цяло и двадесет и шест ст.) лева – главница, 427.16
(четиристотин двадесет и седем цяло и шестнадесет ст.) лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата от 1 444.26 лева за периода
от 28.01.2017 г, до 21.04.2020 г., и законната лихва от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.04.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска да се
установи заповяданото със същата заповед вземане за неустойка в размер на 928.17
(деветстотин двадесет и осем цяло и седемнадесет ст.) лева, като
неоснователен.
Осъжда И.П.Р., ЕГН **********,***,
да заплати на „А1
България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София, ул. Кукуш № 1,
сумата от 1230.59 лева разноски по двете дела.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ