Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.05.2021г.
ГО, V-ти
Районен
съд – Дупница В ИМЕТО НА НАРОДА
състав
20.04. 2021
на година
Мирослав
Саневски
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 463 2021
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност
от КнОС по искова молба, депозирана от С.С.Ч., ЕГН **********,*** срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК. Искането е съдът да приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищецът не й дължи сумите по
издадения изпълнителен лист по НОХД №
478/2006 г. по описа на РС-Дупница: главница в размер на 10 000.00 лв.
ведно със законната лихва от 29.02.2020 г. и мораторна лихва в размер на
16 028.90 лв., начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г.
Ищецът твърди, че по
силата на присъда от 17.06.2011 г., постановена по НОХД № 478/2006 по описа на
РС-Дупница е бил осъден да заплати на ответницата сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща обещетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2005 г. до окончателното й
изплащане. Въз основа на издаден в полза на ответницата изпълнителен лист по
посоченото наказателно дело е било образувано изпълнително дело №
20137430400005 по описа на ЧСИ Е.Х. с район на действие ОС – Кюстендил за
събиране на присъдените суми. Твърди, че молбата е била подадена на 14.01.2013
г., като описва какви действия са били предприети по посоченото от страна на
ЧСИ и на взискателя. Твърди, че по изпълнителното дело не са били налагани
обезпечителни мерки, не са били извършвани принудителни действия, поради което
с молба от 29.11.2019 г., поискал от съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, тъй като в продължение на срок от две години, в
периода от 14.01.2013 г. до 29.11.2019 г., взискателят не е поискал и не са
били извършени никакви реални действия по делото. Сочи, че с постановление от
04.12.2019 г. съдебният изпълнител е уважил молбата и на основание чл. 433, ал.
1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното дело.
Ищецът подържа, че
след прекратяване на изпълнителното производство по посоченото дело, В.В. е
иницирала друго изпълнително производство, а именно ИД № 202007434000085 по
описа на ЧСИ Е.Х. с район на действие ОС – Кюстендил, по което на 11.03.2020 г.
е получил покана за доброволно изпълнение. Ищецът счита, че нито сумата по
главницата, нито сумата за лихва са дължими към настоящият момент, като
поддържа, че вземанията са погасени с изтичането на 5 – годишен давностен срок
за главницата и 3 – годишен давностен срок за лихвата, поради обстоятелството,
че след 14.01.2013 г. не са били извършвани никакви действия, с които да бъде
прекъсната давността.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора ответницата не оспорва
образуването и последвалото прекратяване на ИД №
20137430400005, но счита, че същата разполага с правото по изпълнителния лист,
с които се е снабдила, да образува ново изпълнително производство като намира,
че вземанията по изпълнителният лист не са погасени с изтичане на посочените в
исковата молба давностни срокове. Ответницата сочи, че с молба от 10.05.2014 г.
по ИД № 20137430400005 е поискала извършване на справка за
имущественото състояние на длъжника, а с молба от 26.09.2014 г. е поискала
извършване на принудителни действия срещу длъжника. Като причина да не са били
налагани обезпечителни мерки и да не са били извършвани принудителни действия,
ответницата сочи факта на неустановяване на имущество на длъжника. Излага
доводи, че подаването на молба с вх. № 5520/26.09.2014 г., с искане за
извършване на принудителни действия, представлява действие, прекъсващо
давността, като счита че след изтичане на 2 – годишния срок от тази дата,
визиран в нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е започнала да тече нова 5 –
годишна давност, изтичаща на 26.09.2021 г. Всяка от страните претендира
присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в
тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело №
20137430400005 по описа на ЧСИ Е.Х., се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 20.06.2012г., издаден по НОХД №
478/2006 по описа на РС-Дупница и по повод молба с вх. № 224/14.01.2013г.,
е образувано посоченото изпълнително дело с взискател ответницата по настоящото
дело и длъжник ищеца.
С покана за доброволно изпълнение
с изх. № 651/ 22.01.2013 г. С.Ч. е поканен от ЧСИ доброволно да изпълни
задължението си. С молба с вх. № 2463 от 10.05.2014 г. взискателят е поискал
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника. С молба с вх. №
5520 от 26.09.2014 г. взискателят е възложил на съдебният изпълнител да извършва
всички действия и да определя начина на изпълнение. Срещу длъжника не са
налагани обезпечителни мерки и не са извършвани принудителни действия, понеже
не е открито имущество, към което да бъдат насочени.
С молба с вх. № 16751/29.11.2019
г. длъжникът Ч. е поискал от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело, тъй като
в продължение на две години в периода от 14.01.2013 г. до 29.11.2019 г. не са
извършвани никакви действия по принудително събиране на сумите. С Постановление
от 04.12.2019г. на ЧСИ Е.Х. изпълнително дело № 20137430400005 е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като ищецът е бил уведомен със съобщение с
изх. № 13027/04.12.2019г.
Впоследствие В.В. е иницирала
друго изпълнително производство, а именно ИД № 202007434000085 по описа на ЧСИ Е.Х.
с район на действие ОС – Кюстендил, по което на 11.03.2020 г. С.Ч. е получил
покана за доброволно изпълнение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението
с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др). Именно такъв
факт се навежда от ищеца като основание за изключване на процесното
вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след
влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответницата
обещетение за неимуществени вреди по силата на
присъда от 17.06.2011 г., постановена по НОХД № 478/2006 по описа на
РС-Дупница. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца
е налице правен интерес от предявяването на настоящите установителени искове за
съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу него,
поради което искът е допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на
вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от
своя страна трябва да установи твърдението за извършване на акт прекъсващ
давността и в частност, че нова такава е започнала да тече, считано от
26.09.2016 г.
В случая между страните не е
спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
процесното вземане произтича от Присъда № 78 от
17.06.2011 г., постановена по НОХД № 478/2006 по описа на РС-Дупница, влязла в
сила на 22.02.2012г., по която е уважен гражданският иск на В.В. срещу Георги
Чераклиев за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 10 000.00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-12.11.2005г.,
до окончателното изплащане на вземането и е издаден изпълнителен лист от
20.06.2012г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20137430400005 по описа на ЧСИ Е.Х..
Основният
спор по делото касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и
прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането
по заповедта за изпълнение. В случая исковете касаят главницата по
изпълнителния лист и мораторната лихва.
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е винаги петгодишен. Това означава, че давностният срок относно процесните
вземания е петгодишен. Ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност, считано от
образуването на 14.01.2013 г. на изпълнително дело № 20137430400005 по описа на ЧСИ Е.Х.. От
този момент е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея, като
същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло
от волята на кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС №3/1980г. и
до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на изпълнителния процес не е
текла, на основание чл.115, б. „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в
действие е именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за момента, от
който поражда действие обявявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г.,
извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно
действие във времето по отношение на извършени преди постановяването му
изпълнителни действия по висящи или приключили изпълнителни производства, са
постановени различни съдебни актове, вкл. е висящо и образувано ново ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС. По този
правен въпрос са постановени решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, IV г. о. Според дадения отговор на правния въпрос в тези решения, когато
се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се
счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове.
Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна
в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо
или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно
действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед задължителното
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира,
тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС №
3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.
По
делото е установено, че от 26.09.2014 г. в продължение на две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, като
изпълнителното производство е било прекратено поради т. нар. „перемпция”, която
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Без правно
значение е, че съдебният изпълнител едва през 2019 г. е постановил акта си за
прекратяване на изпълнителното производство. След 26.06.2015 г. е приложимо
новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането,
като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи
(т.р. № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Посочените
правила относно приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съотнесени към разглеждания случай и
проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия
мотивират съда да приеме, че до 26.06.2015 г. двугодишният срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е прекъсван и не е изтекъл, съответно до тази дата пог. давност не
е текла. От 26.06.2015г. е започнала да тече отново погасителна давност, чийто
срок изтича на 27.06.2020г. Ответникът – кредитор не е ангажирал други
доказателства за предприети от него действия до 27.06.2020г., които да са
основание за прекъсване/спиране на погасителната давност /предявяването на иск,
в това число и насрещен иск или с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД/, поради което процесните вземания
са погасени по давност на 27.06.2020 г. – в хода на производство по
гр.д.№173/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, който факт – изтичането на определен
период от време, следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
С
оглед на всичко изложено, вземанията на ответницата срещу ищеца са се погасили
по давност, а оттам и са недължими, поради което предявеният иск по чл. 439,
ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК и предвид направеното искане, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски по делото в размер на общо 2512.19 лв., от които:
1112.19 лв.-внесена държавна такса и 1400.00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание
чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК,
предявени от С.С.Ч., ЕГН: **********,***, срещу В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, че С.С.Ч. не дължи на В.Г.В. сумите по издадения по
НОХД № 478/2006 г. по описа на РС-Дупница изпълнителен лист от 20.06.2012г.,
както следва: главница в размер на
10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г.
и мораторна лихва в размер на
16 028.90 (шестнадесет хиляди и двадесет и осем лева и деветдесет
стотинки), начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз основа на който изп.
лист е образувано изпълнително дело № 2020743400085 по описа на ЧСИ Е.Х., с
рег. № 743 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на С.С.Ч., ЕГН:
**********,***, сумата от 2512.19 лв. (две хиляди петстотин и дванадесет лева и
деветнадесет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: