Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, I състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен Съдия: Николай Василев
при
участието на секретаря Ивана Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 122 по описа за 2020 година на Районен съд - Сливница, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Б.В.И.Г.”
, с която срещу А. „П.И.” е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100,75 лева, представляваща част
изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило 14.03.2018 г., в едно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането.
Ищецът твърди, че на 14.03.2018 г. на път София-Сливница, III-811 е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек
автомобил „М.”, с рег.№ ****, собственост на А.В.и управляван от В. В., е попаднал в необезопасена и необозначена
дупка. Излага се, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка „Каско”
при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица от 26.07.2017 г.,
валидна към момента на събитието. При ищеца е заведена щета и след извършена
оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 100,75 лева. Ищецът счита, че с изплащането на
застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу А.
„П.И.”, доколкото ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа.
На ответника А. „П.И.” е изпратен препис от исковата
молба и в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска.
Ответникът оспорва влизането в сила на застрахователния
договор и изплащането на застрахователното обезщетение, за които твърди, че не
са предоставени убедителни доказателства. Оспорват се описаните фактически
обстоятелства на твърдяното от ищеца ПТП и неговото настъпване, поради липса на
съставен протокол за ПТП, който да ги докаже безспорно. Оспорва се наличието на
причинна връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди,
като се твърди също, че водачът на увреденото МПС е изцяло виновен за
реализиралото се ПТП. Оспорва се, че настъпилото събитие представлява покрит
риск по застраховката. При условията на евентуалност се прави възражение, че
водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП.
Ответникът е поискал привличането на Община Сливница като
трето лице помагач и в срока по чл. 219 от ГПК е предявил срещу нея обратен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. По предявения обратен иск ответникът
твърди, че поддържането, управлението и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се осъществява съвместно от него и
общината по взаимна договореност. На общината са възложени същите дейности по
републиканските пътища, които са в границите на градовете. Твърди, че в случая
община Сливница е следвало да поддържа процесния пътен участък. Ответникът моли
в случай на уважаване на предявения главен иск срещу него, да бъде уважен и
предявения обратен иск срещу Община Сливница с оглед договорното неизпълнение
от негова страна.
Третото лице – помагач и ответник по предявения обратен
иск Община Сливница не взима становище по предявените искове.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
От съвкупната преценка на показанията на свидетеля В.Б. и
представената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие се
установява, че на 14.03.2018 г. на пътя от гр. София за гр. Сливница, път III-811, на около
300-400 м. преди „С.Б.Т.С.” се е състояло ПТП, при което л.а. „М.“ с рег. № ****
е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Поради това
неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност настъпването
на ПТП. Според свидетеля (както е посочено и в декларацията) в резултат от
процесното ПТП е спукана задна дясна гума на автомобила. Заключението на
автотехническата експертиза по делото също потвърждава, че щетите по автомобила
са в причинна връзка с посочения механизъм на ПТП. Ето защо доводите на
жалбоподателя за противното са неоснователни. По същите аргументи неоснователни
се явяват и доводите на жалбоподателя, че по делото не е изяснено дали щетите
са резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са
резултат от повреда поради износване, стареене на материал или скрит дефект.
Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина
за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен
по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП, след отчитане и
овехтяването на гумите, възлиза на 107,94 лева.
Видно от представената застрахователна полица № 4704170420000638
от 19.07.2017 г. към датата на процесното ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован
по имуществена застраховка при ищеца със срок на застрахователно покритие
26.07.2017 г. до 26.07.2018 г. Според посоченото в полицата и видно от приложените
общи условия на ищеца застраховката е била сключена при клауза „Пълно Каско” и покрива
всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради
което процесното ПТП също представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представеното преводно нареждане от 07.05.2019
г., на посочената дата застрахователят е заплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 100,75 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било реализирано процесното
произшествиет, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата
/същият е включен в списъка на Републикански пътища като път III-811
Ок.п.София - Петрохан - Богьовци - Сливница - Гургулят - Ракита - Брезник –
Палилула/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските
пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП
управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани
непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на
ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната
неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното
платно е установено наличието на дупка, то лицата, на които е възложено от АПИ
да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно
не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие,
доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и
процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на
дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ, следва да отговаря
за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да
извършат тези дейности.
Неоснователно е възражението на ответника АПИ за това, че
водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка, за да може да спре или да избегне препятствията на пътя,
включително дупката, в която е попаднал. От разпита на свидетеля Б. се
установява, че той е управлявал автомобила със скорост около 30 км/ч., която
скорост е съобразена с пътната обстановка, а и от показанията му става ясно, че
дупката е била покрита с вода и той не е имал обективната възможност да я
забележи.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е
установено дали водачът на лекия автомобил не е бил употребил алкохол.
Доказателства за това обстоятелство не са били представени в хода на процеса, а
в тежест на ответника е да докаже това свое възражение. По делото не се
установи и следващото възражение на ответника, а именно, че водачът на лекия
автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.
По предявения обратен иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД
С оглед сбъдването на вътрешно – процесуалното условие –
уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр. 2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението /чл. 82, ал. 1 от ЗЗД/.
По делото е представен споразумителен протокол от
01.11.20117 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища
в чертите на град Сливница сключен между А. „П.И.“ и Община Сливница. По силата
на чл. 1 от това споразумение страните са се уговорили съвместно да финансират
поддържането на платната за движение на републиканските пътища в границата на
гр. Сливница, изброени в Протокол № 1, в който е посочен и процесният пътен
участък. Съгласно чл. 4 организирането, възлагането и контрола на дейностите по
поддържането на републиканските пътища в границите на града се извършва от
Общината. Дейностите по поддържането следва да бъдат извършвани така, че да
осигурят безопасни условия за движение на моторните превозни средства. Видно от
чл. 7 от споразумителния протокол Община Сливница се задължава своевременно да
осигурява всички необходими финансови средства за финансиране на дейностите по
текущ ремот и поддържане на пътя за 2018 г. Срокът на споразумението е за една
календарна година – от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Доколкото по делото се установи настъпването на
процесното ПТП, което се е реализирало чрез попадане на лекия автомобил в
необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, то следователно Община Сливница не е изпълнила задълженията си
по споразумителния протокол, сключен с ответника по първоначалния иск и ищец по
обратния иск - А. „П.И.“. В резултат на това е реализирана отговорността
на А. „П.И.“ по отношение на застрахователя по застраховка „Каско“ на
увреденото лице. Ето защо А. „П.И.“ има право да иска от Община Сливница
заплащането на сумата от 100,75 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора по
първоначално предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
ЗАД „Б.В.И.Г.” следва да бъдат присъдени разноски в
размер от 50 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице по САТЕ и
300 лева за депозит за ССчЕ, както и 20 лева депозит за свидетел. Ищецът е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 360 лева за адвокатско
възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Ответникът А. „П.И.“ няма право на разноски по
първоначалния иск.
С оглед изхода на спора по обратния иск, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца А. „П.И.“ се дължат разноски. Съдът
констатира, че той не е заплатил дължимата държавна такса поради което с оглед
изхода на делото ответникът Община Сливница следва да бъде осъден да я заплати.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, представляващо половината от определеното
от съда възнаграждание в размер на 100 лева, доколкото процесуалното
представителство от юрисконсулт е осъществено както по първоначания иск, така и
по обратния иск и от ответника по обратния иск се дължи само съответната част.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. „П.И.”,
със седалище гр. София, пл. Македония 3 да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата 100,75 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди на лек автомобил „М.”, с рег.№ ****
от застрахователно събитие, настъпило 14.03.2018 г. на път III-811, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община
Сливница, с адрес: гр. Сливница, пл. „Съединение“ № 1 да заплати на А. „П.И.”,
със седалище гр. София, пл. „Македония“ № 3, по предявения обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД, сумата от 100,75 лева,
обезщетение за вреди на лек автомобил „М.”, с рег.№ **** от застрахователно
събитие, настъпило 14.03.2018 г. на път
III-811, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. „П.И.”, със седалище гр. София, пл. Македония 3
изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по иска по чл. 410, ал. 1,
т. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 100,75 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. „П.И.”,
със седалище гр. София, пл. Македония 3 да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1130 лева – разноски по делото по първоначания
иск.
ОСЪЖДА Община
Сливница, с адрес: гр. Сливница, пл. „Съединение“ № 1 да заплати на А. „П.И.”,
със седалище гр. София, пл. Македония 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 50 лева – разноски по делото по обратния иск.
ОСЪЖДА Община
Сливница, с адрес: гр. Сливница, пл. „Съединение“ № 1 да заплати по сметка на
Районен съд – Сливница, сумата от 50 лева – държавна такса по предявения
обратен иск.
Решението е постановено при
участието на Община Сливница като третото лице - помагач на страната на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: