Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 3029 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 13326 от 16.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 47232/2019 г. на СРС, I ГО, 162
състав, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на З. „Е.“ АД, на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД сумата от 3 759 лв. – част от претендирано вземане в общ размер на 4 684,
09 лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични
търговци и организации“ № 00100100049053/19.10.2018 г. за настъпило на
06.12.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 150 лв.
– част от претендирано вземане в общ размер на 182, 16 лв., представляващо
обезщетение за забава за периода 27.03.2019 г. – 12.08.2019 г. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 108,
96 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображение, че от страна на ищеца не е било доказано кумулативното наличие на
всички предпоставки, изискуеми за уважаване на претенцията на ищеца, а именно –
ответникът да е причинител на вредата, която да е резултат от виновното
поведение на лицата, на които е възложил работа и причинната връзка между
вредата и неизпълнението. В тази връзка навежда оплакване, че в Общите му
условия ясно са посочени случаите, в които дружеството не носи отговорност,
като тези клаузи кореспондират с нормата на чл.81 ЗЗД. Позовава се на чл.45,
ал.1 от Общите условия, според която електроразпределителното предприятие не
носи отговорност при неизпълнение на задълженията си в случаите по чл.32 от
договора, съгласно който електроразпределителното предприятие може временно да
прекъсне снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на
потребителите при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от него
причини. Съдът е приел, че вредите са настъпили единствено в резултат на
договорното неизпълнение на ответника да осигури непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната ел.енергия. В тази връзка навежда
оплакване, че всъщност е имало единствено оперативни превключвания, които са
необходими понякога при експлоатация на мрежата. Позовава се на нормата на
чл.81 ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Счита, че дори да е
налице неизпълнение, то същото не може да му се вмени във вина, поради което не
следва да отговаря за вреди, които не е имало как да избегне, за разлика от
ищеца, който е могъл да ги избегне, като инсталира защита на собствените си
съоръжения, след границата на собственост. Твърди, че действително са били
регистрирани прекъсвания, но причината за тях не е била напълно изяснена, както
и че има вероятност същите да са предизвикани от независещи от ответника
обстоятелства. Твърди, че не са постъпвали сигнали за изгорели уреди от други
потребители в района, в който се намира имотът на застрахованото лице. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца З. „Е.“ АД, с който същата се оспорва. Въззиваемият
счита, че жалбоподателят се брани с доводи по правна квалификация, каквато не е
била дадена на предявения от ищеца иск, тъй като претенцията на ищеца е за
регресно вземане, възникнало в резултат на изплатено застрахователно
обезщетение за вреди, настъпили за застрахованото лице в резултат на договорно
неизпълнение от страна на ответника, а
не от деликт. Счита за преклудирано възражението на жалбоподателя, че са налице
изключващи отговорността му обстоятелства, подкрепено с позоваване на клаузи от
Общите му условия. Счита за неоснователно възражението, че застрахованият е
могъл да избегне уврежданията, ако инсталира защита на собствените си
съоръжения. Позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е
възникнало регресно вземане към ответника за изплатено на 1 СУ „П.С.“
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4 684, 09 лв. за
настъпили на 06.12.2018 г. – в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“ №
00100100049053/19.10.2018 г., вреди на застраховано имущество в причинна връзка
с неизпълнение на договорното задължение на „Ч.Р.Б.“ АД към 1 СУ „П.С.“ да
осигури непрекъснатост на електроснабдяването, както и неговите сигурност и
качество и съхраняване собствеността на гражданите. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 3000 лв. – частичен иск от 4 684, 09 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на сумата, както и
сумата от 116, 66 лв. – частичен иск от 182, 16 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 26.03.2019 г. – 12.08.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, който оспорва предявените искове по основание и
размер, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
С определение на съда от 26.11.2019 г. по реда на
чл.214 ГПК е допуснато увеличение на размера на исковете, като искът за
главницата се счита предявен за сумата от 3 759 лв. – частичен от 4 684,
09 лв., а искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 150 лв. –
частичен от 182, 16 лв.
Не е спорно между страните, че на 06.12.2018 г. е
настъпил токов удар в 1 СУ „П.С.“, в резултат на което е било увредено
имущество, застраховано при З. „Е.“ АД в
срока на действие на договор за имуществена застраховка „Имущества на
юридически лица, еднолични търговци и организации“ № 00100100049053/19.10.2018
г., както и че застрахователното събитие представлява покрит риск по договора
за имуществена застраховка, като посочените обстоятелства се потвърждават от
ангажираните писмени доказателства, в какъвто смисъл са и изводите на
първоинстанционния съд.
Със заявление вх. № **********/14.12.2018 г. 1 от СУ „П.С.“,
с адрес: гр. София, ул. „****, с посочени клиентски и абонатни номера „Ч.Р.Б.“
АД е уведомено за настъпилите на 06.12.2018 г., след многократното спиране и
пускане на ел.захранването в училището, материални щети на уреди и системи.
С писмо вх. № 1021/11.01.2019 г. „Ч.Р.Б.“ АД е
уведомило СУ „П.С.“, че при направената справка в регистрите на дружеството е
установено, че на 06.12.2018 г. има регистрирани прекъсвания в електрозахранването
на съоръженията, захранващи обекта, както и че редът за реализиране на
имуществената отговорност се урежда от клаузата на чл.51, ал.1 от Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“
АД
Представено е уведомление от 1 СУ „П.С.“ до З. „Е.“ АД,
с което застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като в същото е посочил, че през нощта на 06.12.2018 г. поради
многократно спиране и пускане на тока до отстраняване на аварията около 10 часа
вследствие на токов удар са получени повреди на следните системи и уреди:
турникет на системата за достъп, изгорял монитор ASUS на компютъра за видеонаблюдение, повреда по системите
за отчитане на картите за достъп в училището UPS PRB-S 1000, свързан с един компютър, повреди в системата за
пожароизвестяване.
Представено е искане за завеждане на претенция от 1 СУ
„П.С.“ от 13.12.2018 г. по застрахователен договор № 00100100049053 от 19.10.2018
г. Съставен е констативен протокол за извършен оглед от 13.12.2018 г., в който
са описани щетите, както следва: 1 бр. компютър – ASUS 19 инча – за диагностика, 1 бр. UPS – за диагностика, 2 бр. табла – пожароизвестяване,
спрели бутони – за диагностика, турникет от системата за контрол на достъпа на
входа на училището – не работи, за диагностика и ремонт, 2 бр. DVR нямат записи – за диагностика.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото, изготвена от вещите лица ас. инж. К.Т.и инж. Х.Й., се установи, че на
06.12.2018 г. между 2:21 часа и 10:31 часа в дневника за смущенията и
нарушенията в електроразпределителната мрежа са отразени четири непланирани
прекъсвания на електрозахранването на клиентите, присъединени към трафопост
„Париж 13“, с продължителност 2:51, 1 и 130 минути. Засегнатите клиенти при
краткотрайните прекъсвания са 2618 (при 2 минутното прекъсване) и 1838 (при 1
минутното прекъсване). Като причина за прекъсванията са посочени „оперативни
превключвания“, „претоварване“, „повреда“ и отново „претоварване“. В резултат на прекъсванията в електрозахранването на 06.12.2018 г.,
отразени в регистрите на електроразпределителното дружество между 2:21 часа и
10:31 часа за обект, находящ се на адрес: гр.София, ул. „**** - СУ „****“, се е получил „токов удар“,
вследствие на което са нанесени следните увреждания на имущество, собственост
на училището: повредени са монитор Asus
VW193D-B и UPS-100VA/600W PRB-S1000, видно от
Протокол за диагностика на техника от 06.12.2018 г. и Протокол за брак от
същата дата. Диагностиката е извършена от „Нерро Консулт“ ООД въз основа на договор за системно
администриране и поддръжка на компютърна техника № 573/18.12.2017 г. Разредили са се
акумулаторните батерии на пожароизвестителната системи. Измерените напрежения,
съгласно протокол за извършена ремонтна дейност от 11.12.2018 г. от „EH-ДИ ГРУП 2010“ ЕООД са: 2.34 V;
3.21 V; 8,56 V и 9.03 V. При тези стойности на измерените върху полюсите на
акумулаторите напрежения според заключението настъпват необратими химически
процеси, вследствие на които акумулаторите не могат да бъдат повторно
зареждани. Допустимия минимум на разреждане е 1,7 волта на клетка или общо 10,2
волта, измерени на полюсите на дванадесетволтова
батерия. Под това напрежение акумулаторите задължително се подменят с нови. Причината
за дълбокия разряд на батериите е „токовият удар“, при който са прекъснали
вградените предпазители на захранващите блокове на пожароизвестителните
системи. Вследствие на това, същите са останали в работен режим до изчерпване
на заряда на батериите под допустимото възстановително ниво. Повредили са се и компоненти
от системата за достъп и контрол, в т.ч. турникети (входно-изходни механични
елементи от висококачествена метална сплав за контрол на достъп, интегрирани
към софтуерни системи за контрол, изискващи идентификационен пропуск),
захранване на контролер, контролер, липса на база
данни и неработещо софтуерно приложение. Тези повреди са отразени в констативен
протокол от 06.12.2018 г. На 06.12.2018 г. с „Мулти Сеюорити Солюшънс“ ООД е сключен
договор за доставка и монтаж на нови компоненти с оглед компрометирането на
старите и за цялостна настройка на системата с новите компоненти, като за
извършването на дейностите е издадена фактура № 1104 от 19.12.2018 г. в размер
на 3855,60 лв. с ДДС. Дейностите са били извършени и на 19.12.2018 г. е
подписан приемо-предавателен протокол за извършените дейности и доставки - 7
позиции. Според заключението на експертизата причината за настъпилите
увреждания в конкретния случай е комутационно пренапрежение (токов удар). Това
заключение се основава на следните съображения: едновременното дефектиране на монитора, непрекъсваемото захранване (UPS),
акумулаторните батерии на пожароизвестителната система и системата за достъп и
контрол (т.нар. „турникети“) изключва това да се е случило вследствие на
изчерпване на експлоатационния ресурс на описаните съоръжения и техните
елементи, още повече, че компонентите от системата за достъп и контрол са
закупени, доставени и влезли в експлоатация от „Мулти
Сеюорити Солюшънс“ ООД по
силата на договор № 508/01.12.2017 г., т.е. 1 година преди да се повредят
съвкупно описаните елементи и устройства. При извършване на оглед на увредените
монитор и UPS вещите лица не са установили следи от нарушаване на
електрическата изолация на съоръженията, което да доведе до възникване на къси
съединения. Поради това са изключили възможността повредата да е предизвикана
от късо съединение, възникнало вследствие на повреда в електросъоръженията.
Съгласно предоставената информация от „ЧЕЗ“, на 06.12.2018 г. са станали две
краткотрайни и две по-дълги прекъсвания на електрозахранването не само в
процесния обект, а както се установява, засегнатите клиенти са веднъж 1838 и
втори път - 2618, а описаните причини за това обуславят извод за многократно
възникнали пренапрежения, като отрицателните последствия и причината за
възникването им са изяснени от заключението на експертизата. Констатира се, че възникналите
на 06.12.2018 г. повреди по електросъоръженията се дължат не на неизправност,
породена след границата на собственост на тези съоръжения, а преди нея, т.е.
преди входните клеми на средството за търговско измерване – електромера, т.е.
пораженията на процесната дата не се дължат на причини, възникнали по вътрешната
ел.инсталация, а се дължат на причини, възникнали в трафопоста на ул. „Париж“
№13, откъдето училището се електроснабдява. Дадено е заключение относно
стойността на щетите по средни пазарни цени.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представеното преводно нареждане от 04.02.2019 г., че З. „Е.“ АД е изплатило на 1 СУ „П.С.“ сумата
от 4 684, 09 лв. застрахователно обезщетение по процесната щета.
Застрахователят е отправил регресна покана до „Ч.Р.Б.“
АД за сумата от 4 684, 09 лв., получена на 19.03.2019 г., видно от
представеното известие за доставяне обр. 243.
В отговор на регресната покана с писмо вх. №
РК-014-12651/09.04.2019 г. „Ч.Р.Б.“ АД е уведомило застрахователя, че съгласно
чл.51, ал.1 от Общите условия на дружеството всяка от страните, която е
претърпяла вреда от действие или бездействие на другата страна, е длъжна в срок
до 3 работни дни от настъпването й да уведоми другата страна, която в случая не
е сторено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи
към обсъждане на доводите относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на делото е спорното субективно материално
право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ с
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Доколкото от страна на ищеца се твърди, че вземането му към ответника представлява
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили в
причинна връзка с неизпълнение на договорно задължение на ответникът към
застрахованото лице, съдът намира, че правната квалификация на ищцовата
претенция към ответника е по чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД. Нормата на
чл.410, ал.1, т.2 КЗ касае регресно вземане на застрахователя за изплатено
застрахователно обезщетение срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Последната не е относима към процесния случай, в който се твърди вредите да са
настъпили в причинна връзка с неизпълнение на договорно задължение на ответника.
Като е приел правна квалификация по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД,
първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като изцяло е
основал изводите си на въведените от ищеца фактически твърдения, съставляващи
основание на претенцията му и на ангажираните за установяването й доказателства
по делото. По изложените съображения настоящата инстанция следва да изложи
съображенията си във връзка с релевираните с въззивната жалба оплаквания при
съобразяване на правилната правна квалификация по чл.410, ал.1, т.1, вр. чл.82 ЗЗД.
За основателност на регресния иск в случая следва да
бъдат доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен застрахователен
договор, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря
пред застрахования въз основа на правилата на договорната отговорност и застрахователят
да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.
Между страните по делото не се спори, че в срока на
действие на застрахователния договор за имуществена застраховка, сключен между
ищеца и 1 СУ „П.С.“, е настъпило застрахователно събитие на 06.12.2018 г., при
което е било увредено имущество на застрахованото лице, както и че в изпълнение
на задълженията си по застрахователния договор застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4 684, 09
лв.
Спорно е между страните настъпването на процесните
имуществени вреди в причинна връзка с неизпълнение на ответника на негови
договорни задължения към застрахованото лице.
Между страните не се спори, а се потвърждава и от писмените
доказателства – заявление от 1 СУ „П.С.“ до „Ч.Р.Б.“ АД от 14.12.2018 г., в
което са посочени клиентски и абонатни номера на заявителя, и писмо от „Ч.Р.Б.“
АД до 1 СУ „П.С.“ от 11.01.2019 г., че помежду им съществува облигационно
правоотношение по договор за използване на електроразпределителната мрежа при
Общи условия за обект, находящ се в гр. София, ул. „****. По делото са
представени Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР. Съгласно
чл.12, т.2 от Общите условия електроразпределителното предприятие се задължава
до границата на собственост на електрическите съоръжения да осигурява на
потребителите електрическа енергия в
съответствие с изискванията за качество и безопасност. Съгласно чл.12, т.3 от
Общите условия електроразпределителното предприятие се задължава до границата
на собственост на електрическите съоръжения да обслужва интересите на отделните
потребители и на обществото, като обезпечава сигурността на снабдяването,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, ефективното използване
на енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота
и собствеността на гражданите. Така посочените задължения съгласно Общите
условия на ответника кореспондират на нормата на чл.89, т.2 ЗЕ, която вменява
на ответника задължение да осигурява за лицензионната територия, обхваната от
електроразпределителната мрежа, непрекъснатост на електроснабдяването и
качество на доставяната електрическа енергия.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се налага
извод, че процесните щети по имуществото на застрахованото лице са настъпили в
причинна връзка с установеното комутационно напрежение - токов удар. Вещите
лица са изключили възможността щетите да са причинени от вътрешни повреди в
инсталацията на училището.
Съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. Жалбоподателят се позовава на клаузата на чл.45 от Общите
условия, в която обаче, противно на посоченото от него, не се уреждат
изключващи отговорността на ответника обстоятелства, а се урежда „Отговорност
на електроразпределителното предприятие при некачествено електроснабдяване“.
Изключване на отговорността на електроразпределителното предприятие е уредено в
клаузите на чл.46, ал.1-4, чл.47 и чл.48 от Общите условия на ответника. От
страна на ответника обаче не се твърди и установява да е налице някое от
посочените изключения. Доводът на жалбоподателя, че се касаело единствено за
оперативни превключвания, които били необходими понякога за експлоатация на
мрежата, не е от естество да изключи отговорността на ответника, при положение,
че в причинна връзка с прекъсванията на електроснабдяването и комутационното
пренапрежение (токов удар) са настъпили вреди на застрахованото имущество.
Доводът на жалбоподателя, че вредите са могли да бъдат
избегнати при инсталиране от страна на застрахования на защита на собствените
му съоръжения след границата на собствеността е релевиран за пръв път с
въззивната жалба, поради което не следва да бъде обсъждан по аргумент от
нормата на чл.266, ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да
беше своевременно заявен, същият би се явил неоснователен, тъй като според
заключението на експертизата липсата на защита срещу токов удар в главното
захранващо табло на училището е обичайна практика, доколкото наличието на
подобна защита не е задължително и обичайно и такава не се монтира дори в нови
табла, поради което не може да се приеме, че като не е монтирал защита срещу
токов удар, ползвателят на електроразпределителната мрежа не е положил грижата
на добър стопанин съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане към ответника за изплатеното на 1
СУ „П.С.“ застрахователно обезщетение. По същество, въззивният съд намира, че
решението на СРС по отношение на главния иск е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено с посочване на
правната квалификация по чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД.
От страна на жалбоподателя не са релевирани оплаквания
във връзка с основанието и размера на претенцията за мораторна лихва, поради
което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната
жалба съгласно чл.269 ГПК.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, определено при съобразяване на чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
13326 от 16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 47232/2019 г. на СРС, I ГО, 162 състав, с което „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******** е
осъдено да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, сумата от 3 759 лв. – част от претендирано вземане в общ размер на
4 684, 09 лв., представляващо регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Имущества на юридически
лица, еднолични търговци и организации“ № 00100100049053/19.10.2018 г. за
настъпило на 06.12.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 150
лв. – част от претендирано вземане в общ размер на 182, 16 лв., представляващо
обезщетение за забава за периода 27.03.2019 г. – 12.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ******** да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.