Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

 

гр.Русе, 16.02.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

      Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

и в присъствието на прокурора: ………………………………….,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2235 / 2017 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Л.И.Д. срещу Наказателно постановление № НП-193 от 04.10.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което на основание чл. 41, ал.1, т.5 от ЗОЗЗ й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Излагат се доводи за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, жалб.Д. се явява заедно с процесуален представител и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, също редовно призовани, изпращат процесуален представител, който иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Русенска районна прокуратура, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

 

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

 

От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на 29.05.2017г. от контролните органи било констатирано, че жалб.Д. е изградила сграда в имота си, находящ се местността „Кону бунар“, чиято застроена площ била 76,31 кв.м. Съобразно разрешението за строеж на главния архитект на Община Русе и даденото положително становище на ОД „Земеделие“ – Русе, застроената площ следвало да бъде 75,44 кв.м. Поради това срещу Д. бил съставен АУАН, а впоследствие и санкционирана с обжалваното наказателно постановление, тъй като е започнала изграждане на обект върху по-голяма площ от разрешената му.

Тази безспорно установено фактическа обстановка, съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съобразно нормата на чл.41, ал.1, т.5 от ЗОЗЗ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което започне изграждането на обект върху по-голяма площ от разрешената му или го измести върху земя от по-висока категория.

В настоящия случай, действително е налице изградена по-голяма площ от разрешената, с което формално е осъществен състава на нарушението, но поради явната незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2, пр.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, не следва спрямо жалбоподателката да бъде реализирана административнонаказателната отговорност за това деяние.

По делото, по категоричен начин се установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения, въпреки че жалбоподателката е надвишила разрешената площ на обекта. Става ясно, че е било издадено разрешението за строеж на главния архитект на Община Русе, имало е и положително становище на ОД „Земеделие“ – Русе. Разликата в повече се равнява на 0,87 кв.м., т.е. под един кв.м. При така изложеното, съдът намира, че деянието се характеризира с явно незначителна обществена опасност, която не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да се вмени отговорност.

Ето защо, макар деянието да е административно нарушение, поради  явната незначителност на обществената му опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 пр.2 от НК, е налице обстоятелство, което на основание чл. 11 от ЗАНН, изключва административнонаказателната отговорност.

Неприлагането на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл.9, ал.2, пр.2 от НК е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото подлежи на отмяна.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК и съобразно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при отменяне на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. С оглед на това и при този изход на делото, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда въпроса може ли въобще да се присъжда юрисконсулско възнаграждение в съдебното производство, по което се преценява законосъобразността на обжалваното наказателното постановление, а претенцията за подобно възнаграждение, следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-193 от 04.10.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на наказващия орган.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – РУСЕ по реда на глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: