Решение по дело №2116/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1909
Дата: 26 април 2023 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20221110202116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1909
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110202116 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 2116 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Старком Холдинг“ АД, ЕИК ,
представлявано от изпълнителния директор А М Х срещу Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-17 от 25.01.2022 г., издадено от М А Ф –
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.
221, ал. 8, т. 2, предл. първо от Закон за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/ на жалбоподателя „Старком Холдинг“ АД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 115, ал. 8, изр. първо, хипотеза трета във вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4 от
ЗППЦК.
В жалбата от „Старком Холдинг“ АД, депозирана чрез изпълнителния
директор А М Х, се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни аргументи за липса
на изискване за представяне на декларация по чл. 237, ал. 3 от Търговския
закон /ТЗ/ заедно с писмените материали по въпросите от дневния ред на
общото събрание и съответно за липса на извършено административно
нарушение. Сочи се, че в случая по отношение на дружеството е приложима
1
специалната разпоредба на чл. 114б от ЗППЦК, а не тази на чл. 237, ал. 3 от
ТЗ. Навеждат се доводи, че кандидатът за член на Надзорния съвет на
публичното дружество е представил декларация на основание чл. 237, ал. 3 и
ал. 5 от ТЗ в деня преди провеждане на редовно годишно общо събрание на
акционерите. В подкрепа на становището за липса на извършено нарушение в
жалбата се цитират мотиви от Решение № 66 от 19.05.2009 г. по т. д. №
832/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, I т.о. При условията на евентуалност
се иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател „Старком Холдинг“ АД, редовно призовано се
представлява от адв. В Х от САК, редовно упълномощен. Същият поддържа
жалбата, като счита, че дружеството не е осъществило вмененото му
нарушение, тъй като в разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ТЗ изчерпателно са
изброени необходимите писмени материали, свързани с дневния ред на
общото събрание, и в тях не се включва декларация за обстоятелствата по чл.
237, ал. 3 от ТЗ, като разпоредбите на ТЗ и ЗППЦК не предвиждат тази
декларация да бъде предоставяна ведно с писмените материали. В допълнение
в писмен вид излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното НП. Моли за отмяна на същото и претендира присъждане на
заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемата страна – Заместник-председател на КФН, редовно
призована, се представлява от служител с юридическо образование М В,
която оспорва жалбата, счита нарушението за безспорно доказано и моли за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
В допълнение представя и писмени бележки от гл. юрк. Биляна Герчева
от КФН, процесуален представител на заместник – председател на КФН.
Прави възражение относно претендираната държавна такса, както и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и моли за
присъждане на юрисконсултско такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
„Еврохолд България“ АД, ЕИК *********, е публично дружество,
вписано под № РГ-05-44 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ и като такова е адресат на
разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на
КФН по електронен път - e-Register, вх. № 10-05-2987 от 29.05.2021 г.,
„Еврохолд България“ АД представило в КФН покана за свикване на редовно
годишно общо събрание на акционерите /РГОСА/ на 30.06.2021 г., съответно
на 16.07.2021 г. при условията на чл. 115, ал. 14 от ЗППЦК.
С писмо, вх. № РГ-05-1549-16 от 16.06.2021 г., в КФН бил представен
списък по чл. 223а от Търговския закон, с който били представени въпроси и
2
предложения за решения по тях, ведно с материали, от акционера „Старком
холдинг“ АД, с цел включването им в дневния ред на РГОСА на публичното
дружество „Еврохолд България“ АД. В тази връзка, поканата била
актуализирана от публичното дружество по реда на чл. 115, ал. 8, изр. второ
във вр. с чл.100т, ал. 3 от ЗППЦК и на 16.06.2021 г. била представена на
обществеността посредством специализираната информационна медия
www.x3news.bg.
След извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Еврохолд
България“ АД било установено, че на основание чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК
във вр. с чл. 223а от ТЗ, на 09.06.2021 г. /в законоустановения срок по чл.
223а, ал. 2 от ТЗ/ било подадено искане от „Старком Холдинг“ АД –
акционер, притежаващ над 5 % от капитала на „Еврохолд България“ АД, за
включване на въпроси и предложения за решения в дневния ред на РГОСА,
насрочено за 30.06.2021 г. По партидата на „Еврохолд България“ АД в
ТРРЮЛНЦ било обявено вписване № 20210615164027 на така направеното
искане на 15.06.2021 г.
С писмо, изх. № РГ-05-1549-16 от 23.08.2021 г., КФН отправила
запитване до „Българска фондова борса“ АД /„БФБ“ АД/ относно датата, на
която му е предоставен списъкът по чл. 223а от ТЗ, ведно с материалите,
съгласно изискването на чл. 115, ал. 8 от ЗППЦК, като било изискано да
бъдат приложени входираният списък и материалите към него. В отговор на
това, с писмо, вх. № РГ-05-1549-16 от 25.08.2021 г., „Българска фондова
борса“ АД информирало Комисията за финансов надзор, че списъкът е
представен от „Старком Холдинг“ АД на 15.06.2021 г. чрез електронна поща
и е заведен в „БФБ“ АД с вх. № 3711 от 16.06.2021 г. Към отговора на „БФБ“
АД били приложени и всички материали, постъпили с входирания от
„Старком Холдинг“ АД списък.
При извършена документна проверка на място в КФН свид. В. С., на
длъжност „младши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”,
дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на
инвестиционната дейност” на КФН, установила, че „Старком Холдинг“ АД не
е представило пред „Българска фондова борса“ АД – регулирания пазар, на
който са допуснати до търговия акциите на „Еврохолд България“ АД, в
пълнота писмените материалите по чл. 223а, ал. 4 от ТЗ, във връзка с
включените от дружеството, в качеството му на акционер, притежаващ над
5% от капитала на публичното дружество „Еврохолд България“ АД, въпроси
в дневния ред на редовно общото събрание на акционерите на „Еврохолд
България“ АД, насрочено за 30.06.2021 г., респективно за 16.07.2021 г. при
условията на чл. 115, ал. 14 от ЗППЦК. В случая искането от акционера било
представено на „БФБ“ АД, без да бъде приложена декларация по чл. 237, ал. 3
от ТЗ за предложения за избор нов член на надзорния съвет на публичното
дружество. Свид. С. преценила, че по този начин „Старком Холдинг“ АД е
извършило нарушение на разпоредбата чл. 115, ал. 8, изр. първо, хипотеза
3
трета във вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК.
Въз основа на установеното при извършената проверка и в
присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател, свид. В. С. съставила против „Старком Холдинг“
АД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-770
от 31.08.2021 г. за това, че с непредставянето в срок до 16.06.2021 г. в пълнота
на „БФБ“ АД на необходимите материали за предложения за избор член на
надзорния съвет на публичното дружество, като част от писмените материали
към представения списък по чл. 223а от ТЗ за включване на въпроси в
дневния ред на РГОСА на публичното дружество „Еврохолд България“ АД,
насрочено за 30.06.2021 г., съответно за 16.07.2021 г. при условията на
чл. 115, ал. 14 от ЗППЦК, на 17.06.2021 г. в гр. София „Старком Холдинг“ АД
е извършило нарушение на чл. 115, ал. 8, изр. първо, хипотеза трета във вр. с
чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК. Актът бил подписан от актосъставителя,
свидетелите и упълномощения представител на дружеството. Препис от него
бил връчен на последния, който не изложил възражения срещу акта. Такива
постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като в тях са изложени аргументи
за липса на изискване за представяне на декларация по чл. 237, ал. 3 от ТЗ
заедно с писмените материали по въпросите от дневния ред на общото
събрание и съответно за липса на извършено административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН и приемайки възраженията срещу
него за неоснователни, при идентично описание на нарушението и дадената
му правна квалификация заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” издал обжалваното НП №
Р-10-17 от 25.01.2022 г., с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. първо
от ЗППЦК наложил на дружеството жалбоподател „Старком Холдинг“ АД
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева. Препис от НП бил връчен на
жалбоподателя на 27.01.2022 г., а на 08.02.2022 г. пред наказващия орган е
депозирана жалбата срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля В. П. С., дадени в хода на съдебното следствие,
заверени копия на: известие за доставяне на НП, писмени възражения, писма
от и до КФН, разпечатки от ТРРЮЛНЦ и единната система за предоставяне
на информация по електронен път - e-Register, заповед на Заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, относно компетентността на актосъставителя, както и останалите
съдържащи се по административнонаказателната преписка и събрани в хода
на съдебното следствие писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. С., намирайки ги за
обективни, последователни и логични, като същите се подкрепят и допълват
от писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се
установяват обстоятелствата около извършената лично от него проверка на
4
дружеството - жалбоподател, констатациите от нея и съставянето на
процесния АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи съгласно правилото на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК, при спазване на
предвидения за това процесуален ред и отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
констатираното нарушение е изчерпателно описано, като са посочени и
датата и мястото на неговото извършване. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК лицата,
притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на
публично дружество, могат да искат включването на въпроси и да предлагат
решения по вече включени въпроси в дневния ред на общото събрание по
реда на чл. 223а от Търговския закон.
Съгласно чл. 115, ал. 8, изр. първо, хипотеза трета от ЗППЦК, в
случаите по чл. 118, ал. 2, т. 4 акционерите представят на регулирания пазар,
на който са допуснати до търговия акциите на дружеството най-късно на
следващия работен ден след обявяването на въпросите в търговския регистър
материалите по чл. 223а, ал. 4 от Търговския закон. За да приеме, че е налице
нарушение на цитираната разпоредба АНО е посочил, че в случая не е
представена декларация по чл. 237, ал. 3 от ТЗ.
Според разпоредбата на чл. 223а, ал. 4 от ТЗ най-късно на следващия
работен ден след обявяването, акционерите представят списъка от въпроси,
предложенията за решения и писмените материали по седалището и адреса на
5
управление на дружеството. Прилага се съответно и чл. 224.
Съгласно алинея първа на чл. 224 от ТЗ, писмените материали, свързани
с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на
разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или
изпращане на поканите за свикване на общото събрание.
Минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато общото
събрание при избора на нов член на надзорния съвет на дружеството, е
въведен по императивен начин в разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ТЗ, която
гласи, че когато дневният ред включва избор на членове на съвета на
директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и
данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на
лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е
включен в дневния ред по реда на чл. 223а.
По делото не е спорно, че дружеството „Старком Холдинг“ АД е
представило изискуемите в посочената като нарушена разпоредба документи
– списъка по чл. 223а от ТЗ, предложенията за решения, биографична
справка, включваща данни за имената, постоянния адрес и професионалната
квалификация на предложеното лице за нов член на надзорния съвет, както и
свидетелството му за съдимост и декларация по чл. 116а¹, ал. 2 от ЗППЦК. В
сочената за нарушена норма на чл. 115, ал. 8 от ЗППЦК, както и в чл. 223а и
чл. 224 от ТЗ липсва изискване за представяне на декларация по чл. 237, ал. 3
от ТЗ, относима към провеждането на общото събрание на дружеството.
Нещо повече, законът не поставя изисквания за наличие на определена форма
на уведомяване по чл. 237, ал. 3 от ТЗ, поради което не може да се приеме, че
тази декларация е част от писмените материали по чл. 224 от ТЗ.
Посочените норми са ясни и не следва да се тълкуват разширително,
особено в административнонаказателното производство, както в случая е
сторено от АНО. Този порок безспорно рефлектира върху правото на защита
на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира
защитата си в пълен обем. Административните наказания са форма на
държавна принуда – репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено
лице, след като законодателят е направил разграничение в закона. Основен
принцип в наказателната правна доктрина е, че санкционните норми следва да
се тълкуват буквално, а при съмнение във волята на законодателя – и
стеснително, но никога разширително.
Във връзка с гореизложеното съдът приема, че „Старком Холдинг“ АД
не е извършило вмененото му нарушение на чл. 115, ал. 8, изр. първо,
хипотеза трета във вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК, поради което
наказателното постановление подлежи на отмяна като неправилно.
Следва още да бъде посочено, че по силата на чл. 116а¹, ал. 2 от ЗППЦК
най-малко една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния
съвет на публичното дружество трябва да бъдат независими лица, като
6
независимият член на съвета не може да бъде: служител в публичното
дружество; акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица най-
малко 25 на сто от гласовете в общото събрание или е свързано с дружеството
лице; лице, което е в трайни търговски отношения с публичното дружество;
член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на
търговско дружество или друго юридическо лице по т. 2 и 3; свързано лице с
друг член на управителен или контролен орган на публичното дружество.
Алинея 4 на същия член пък изрично посочва, че кандидатите за изборна
длъжност доказват липсата на обстоятелствата по ал. 1 със свидетелство за
съдимост, а по ал. 2 – с декларация. Документите по изречение първо са част
от писмените материали за общото събрание, в чийто дневен ред е предвиден
избор на членове на съвет на директорите или надзорен съвет. Лицата по
изречение първо потвърждават верността на предоставените съгласно
предходното изречение документи на общото събрание, на което е предложен
изборът им.
От друга страна, съгласно чл. 237, ал. 3 от ТЗ, лицето, предложено за
член на съвет, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание на
акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски
дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на
повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в
управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител
или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е
избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление.
От изложеното се налага извода, че разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ТЗ
кореспондира с тази на чл. 116а¹, ал. 2 от ЗППЦК, а непредставянето на
документите по чл. 116а¹, ал. 4 от ЗППЦК осъществява състав на нарушение
именно по посочената разпоредба, което поведение подлежи на
санкциониране на самостоятелно основание съобразно чл. 221, ал. 1, т. 2 във
вр. с ал. 8, т. 2 от ЗППЦК. За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори да се приеме, че АНО е допуснал смесване на съставите на
административни нарушения /на това по чл. 115, ал. 8 от ЗППЦК и това по чл.
116а¹, ал. 4 от ЗППЦК/, то в случая е безспорно доказано представянето от
страна на публичното дружество на декларация по чл. 116а¹, ал. 4 от ЗППЦК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
случая е налице несъответствие между правната квалификация на
нарушението и словесното му описание, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В заключение, съдът намира, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от
7
ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза
на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В настоящото
производство дружеството-въззивник е представлявано от адв. В Х от САК,
като от представения договор за правна защита и съдействие /вж. л. 43/ е
видно, че същото е извършило разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа
сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, както и
разпоредбите на чл. 36 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокатска защита. Предвид
изложеното, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат възложени в цялост в тежест на Комисията за финансов надзор.
Искането за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 50 лева не
следва да се разглежда, доколкото по делото не са представени документи, от
които да се установява заплащането на държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-17 от 25.01.2022 г.,
издадено от М А Ф – Заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. първо от Закон за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ на „Старком Холдинг“ АД, ЕИК
*********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, за нарушение на чл. 115, ал. 8, изр. първо, хипотеза трета във вр. с чл.
118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор /КФН/ гр. София да заплати
на „Старком Холдинг“ АД, ЕИК , сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатени по делото разноски от дружеството за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8