Решение по дело №937/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 32
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20224210100937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Габрово, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявена от Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********" 78, ет. 2, ап. 4 срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, искова
молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата 691.80 лв., представляваща възнаграждение за
предоставена допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем"
предвидена в чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от
25.01.2021 г.
Ищецът твърди, че сумата, която е предмет на отрицателния установителен иск
е недължима, тъй като клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от договора за паричен
заем била нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и разпоредбите на
ЗПК, поради което и не пораждала правни последици, съответно задължение за
заплащането й.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника, искът се оспорва
като неоснователен. Клаузата, касаеща заплащането на допълнителна услуга,
предвидена в процесния договор била действителна и в съответствие с разпоредбите на
ЗПК.
В срока за отговор на исковата молба е предявена от „ВИВА КРЕДИТ" ООД,
ЕИК ********* срещу Г. С. К., ЕГН ********** насрещна искова молба, с предмет
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 995,27 лева – главница по договор
за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата 242,81 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. –
1
21.03.2022 г., сумата 136,02 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
08.03.2022 г. – 12.07.2022 г..
Ищецът по насрещните искове излага, че на 25.01.2021 г. между „ВИВА
КРЕДИТ" ООД като кредитор и Г. С. К., като кредитополучател бил сключен договор
за паричен заем Standard 14 № 5668244, въз основа на който на К. бил предоставен
заем, който следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за
експресно разглеждане. Сочи, че с решение № 292 от 10.06.2022 год. по гр. д. №
398/2022 г. на РС Габрово е прогласена за нищожна предвидената в процесния договор
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 461.40 лева. Твърди, че
ответникът е погасила доброволно суми в общ размер на 405 лева, в резултат на което
задължението към дружеството за главница било в размер на 995.27 лв., дължима била
и договорна възнаградителна лихва в размер на 242.81 лв. за периода 08.03.2021 г. -
21.03.2022 г., съответно такса експресно разглеждане в размер на 622.62 лв. за периода
22.03.2021 г. - 21.03.2022 г.. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на 136.02 лв. за периода от 08.03.2021 г.
до 12.07.2022 г..
Ищецът – ответник по предявените насрещни искове, в срока за отговор,
оспорва същите като неоснователни. Излага подробни съображения, че процесният
договор за кредит съдържа неравноправни клаузи и е недействителен на основание чл.
22 ЗПК, като били нарушени редица разпоредби на ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за паричен заем
Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г., се установява, че „Вива Кредит” ООД
предоставило на ответника Г. С. К. за временно и възмездно ползване сума в размер на
1100 лева, която последната следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна
лихва и такса за експресно разглеждане на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка
с размер от 69,19 лева, първата от които с падеж 08.02.2021 г., а последната – с падеж
21.03.2022 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 40.32 %, а
годишният процент на разходите – 49.34 %. В договора е уговорено, че за извършената
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на сумата 691.80 лева, платима разсрочено на равни части и
включена в размера на всяка от погасителните вноски - чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора.
В чл. 5 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да
предостави едно от посочените обезпечения 1). поръчител - физическо лице, което да
отговаря на условията на чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора за заем или 2). банкова гаранция,
при условията на чл. 5, ал.1, т. 2 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните
се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 461.40 лева.
Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай
дължимата вноска е в размер от 84.57 лева, или общата сума за плащане от заемателя
по договора възлизала на сумата 2537.10 лева.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
2
вещо лице И. Ц. се установява, че кредитополучателят Г. С. К. е заплатила в полза на
„Вива Кредит” ООД суми в общ размер на 405 лева, от които 215 лева са отнесени за
погасяване на първа, втора и частично трета погасителна вноска, които вноски
включвали главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за
непредоставяне на обезпечение. За погасяване на начислени разходи за събиране на
просрочени вземания били отнесени 190 лева. При това отнасяне е останала
непогасена сума в размер на 2322,10 лева, включваща главница в размер на 1041,41
лв., договорна лихва - 242,81 лв., неустойка за непредоставяне на обезпечение - 415,26
лв. и такса експресно разглеждане на документи - 622.62 лв. В случай, че всички
извършени от заемателя плащания по процесния договор бъдат отнесени единствено
към главницата и възнаградителната лихва при уговорения в договора размер /без
включени такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен
заем" предвидена в чл. 1, ал. З от договора и без неустойка за непредоставяне на
обезпечение, предвидена в чл. 5, ал. 2 от договора/ то е оставала непогасена сума в
размер на 996,17 лв., включваща главница -831,69 лв., възнаградителна лихва - 147,21
лв. и лихва за забава - 17,27 лв.
С определение от 03.10.2022 г. е обявен за служебноизвестен, на основание чл.
155 ГПК, факта, че с влязло в сила решение № 292 от 10.06.2022 г. на РС Габрово по
гр. дело № 398/2022 г. е признато за установено по предявения от Г. С. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет. 2, ап. 4, срещу „ВИВА
КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.
2, ап. офис 73Г, установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 461.40 лева (четиристотин шестдесет
и един лева и четиридесет стотинки), представляваща „неустойка за непредоставяне на
обезпечение", предвидена в чл. 5, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 №
5668244 от 25.01.2021 г..
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По предявения от Г. С. К. срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, ЕГН
********** иск, с правна квалификация, чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника
сумата 691.80 лв., представляваща възнаграждение за предоставена допълнителна
услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем", предвидена в чл. 1, ал. 3 от
договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г..
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иск с
правна квалификация 124, ал. 1 ГПК ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като
отрича в правната му сфера да съществува правно задължение за плащане на
процесната парична сума. Това поражда в тежест на ответника задължението да докаже
валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което да е задължението на ищеца да заплати възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги. Казаното предполага да е налице валидна уговорка за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги, която да поражда задължение за
престирането му.
3
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното
задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7,
ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на
решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че
системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на
заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по
дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на Г. С. К. като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение
съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
В случая условията на договора вероятно не са договорени индивидуално,
включително ответникът не излага такива твърдения и затова потребителят Г. С. К. не
е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Клаузата за заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи на
добрите нрави и има подчертано неравноправен характер, все характеристики, които я
превръщат в нищожна и поради това – негоден източник на правни последици.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
4
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
ползването на предоставения заем.
Съдът намира, че посочената такса за експресно разглеждане на кредита е
нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, като същата по своя характер е дейност по
отпускане и управление на кредита и с тази клауза в договора кредиторът цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е свързана с основното задължение
на кредитора - предоставяне на сумата в заем, което предоставяне няма как да бъде
предмет на някаква допълнителна услуга. Заплащането на допълнително
възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява
скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора,
което безспорно е в нарушение на добрите нрави. /В този смисъл и решение № 345 от
9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о./
С оглед изложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита е нищожна, поради което и същата не поражда права и задължения, което
изключва да е възникнало вземане в полза на ответника в размер на сумата 691.80 лева.
Това означава, че предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на
ответника вземане в обем на сумата 691.80 лв. по договор за паричен заем Standard 14
№ 5668244 от 25.01.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявените от „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* срещу Г. С. К., ЕГН
********** осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявен осъдителен иск при квалификацията на чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на
кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната
възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на вземането и релевирано от
задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята
на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на
сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на
вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният
договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на
потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не
се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната
сума не е спорно между страните. Ето защо, в правната сфера на ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
Независимо от това, съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на договора за договора за потребителски
5
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Сключеният договор съдържа
посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент
на разходите и методиката за изчисляването му, погасителен план и условията на
плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано
право на отказ от договора. Не е налице и нарушение на цитираните от ответника по
насрещния иск разпоредби на закона, които да обосноват нищожност на целия договор,
а в настоящото производство ищецът претендира единствено незаплатената главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
С оглед приетото по предявените отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК клаузите за заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане на кредита са
неравноправни. Ето защо плащането от заемателя на сумата от 405 лева, е произвело
погасителен ефект по отношение на съответната част от уговорените
възнаградителната лихва и главница и в никакъв случай плащанията не е следвало да
бъдат отнасяни от заемодателя в погасяване на задължение за неустойка за
непредоставяне на обезпечение, такса за експресно разглеждане на кредита и за
разходи за събиране на просрочени вземания, които са несъществуващи (арг. от чл. 19,
ал. 6 ЗПК).
След прихващане на плащането от 405 лева към възнаградителната лихва
(283.90 лева) и главницата (1100 лева), то остават дължими сумата от 831,69 лева,
представляваща непогасена главница и сумата 147,21 лв. - възнаградителна лихва
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск, съдът прие за установено,
че за ответника е възникнало задължение за заплащане на погасителни вноски с
уговорен падеж, съгласно договор от 25.01.2021 г., в който страните постигнали
съгласие при забава на длъжника, в негова тежест да се поражда задължение за
заплащане на обезщетение за периода на забавата, в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 831,69 лева за претендирания период
/08.03.2022 г. – 12.07.2022 г./, възлиза на сумата 17,27 лева, съгласно заключението на
ССчЕ, до който размер този акцесорен иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част
от исковете.
Ищецът Г. С. К. е доказала извършени в производството разноски в размер на 50
лева по предявения иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, които следва да й се
присъдят в цялост предвид уважаването на този иск. В полза на адв. П. Н. следва да се
6
присъди възнаграждение в размер на 520.30 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За провеждане защита по насрещния иск „ВИВА КРЕДИТ" ООД доказва
извършени релевантни разноски в размер на 780 лева, формирани от адвокатско
възнаграждение за защита по насрещния иск в размер на 350 лева (не се установява за
провеждане защита по първоначалния иск да е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение), внесена държавна такса в размер на 150 лева и депозит за вещо лице
за ССчЕ в размер на 280 лева, от която сума, следва да му се присъдят 565.47 лева.
По изложените мотиви съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет. 2, ап. 4, срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7,
бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г,
установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 691.80 лева, представляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем", предвидено в
чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г..
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет.
2, ап. 4, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28,
бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 831,69 лева /осемстотин
тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница по договор за паричен
заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на насрещната искова молба – 12.07.2022 г. до
окончателното й плащане, сумата 147,21 лева (сто четиридесет и седем лева и двадесет
и една стотинки) – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. – 21.03.2022 г.,
сумата 17,27 лева (седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата за периода 08.03.2022 г. – 12.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над сумата от 831,69 лева до пълния предявен размер от
995,27 лева, иска за възнаградителна лихва за разликата над сумата от 147,21 лева до
пълния предявен размер от 242,81 лева, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 17,27 лева до пълния предявен размер от 136,02 лева.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл.
АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г да заплати на Г. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
50 лева (петдесет лева) - разноски за производство, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл.
АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на адвокат П. Н. от АК-Варна,
7
сумата 520.30 (петстотин и двадесет лева и тридесет стотинки) лева – възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Г. С. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет.
2, ап. 4 да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл.
АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
565.47 лева (петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки) -
разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8