Р Е Ш Е Н И Е
№108
гр. Велико Търново, 21.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря в.г.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Д.М., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 099/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Същото е образувано по
касационна жалба на И.Ц.К. действащ чрез
*** Д.С. против Решение № 199/2.3.2020г. постановено по НАХД 199/2020г. по
описа на Районен съд Велико Търново ,с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление –НП$ № 24-0000001/13.1.2020г. на Началник на ОО „АА“ гр. В. Търново, с което на
касатора за извършено административно нарушение на чл. 40, изр.1 от Наредба №
34 от 6.12.1999г. на МТ и на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, при съществени нарушения на формалните изисквания. На първо място намира, че поведението на
касатора не е съставомерно ,доколкото в цитирания текст от Наредбата не е
посочено кога точно се попълва пътния лист, а видно от свидетелските показания
на актосъставителя и свидетел на
нарушението, касаторът е спрял пред тях и е започнал да попълва пътния лист,
който е останал с непопълнени реквизити поради тяхна вина. На следващо място
неправилно е посочено от АНО, че автомобилът е престоявал, тъй като съгласно
чл. 93, ал.1 от ЗДвП МПС е в престой, когато е спряно за ограничено време ,
необходимо за качвае и слизане на пътници или за извършване на товаро-
разтоварни работи в присъствието на водача, а такава фактическа обстановка по
делото не е установена.АНО е посочил в НП като нарушен чл. 40, изр.1 от Наредба
№ 34/6.12.1999г. на МТ, която обаче има две хипотези : „Нередовно“ и „Неточно“,
като в нарушение на формалния характер на административно- наказателното
прозиводство не е уточнено коя от двете хипотези е осъществена. Налице е
нарушение и на чл. 57, ал.1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, поради непълно и бланкетно
описание на нарушението в НП, което препятства касатора да разбере в какво е
обвинен, което съществено е накърнило правото му на защита. Намира, 1че в
чл.181 т.3 от ЗДвП е предвидена „Глоба“ в размер на 50 лева за водач , който не
носи определените за това документи, във връзка с извършвания превоз или те не
отговарят на съответните изисквания, докато на касатора е определена
четирикратно по- голяма такава. Освен това намира, че ВТРС неправилно не е
приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на така
изложеното намира, че процесното решение е порочно и като такова следва да бъде
отменено като се постанови друго, с което се отмени НП.
В съдебно заседание
се представлява от ***С., който поддържа така подадената жалба с
направените в нея оплаквания. Освен това намира, че е останала неизяснена
компетентността на АНО, тъй като на касатора са заявили, че са служители на РД
–Плевен.
Ответник касационна жалба- ОО“Автомобилна администрация“
Велико Търново заема становище за
неоснователност на така подадената жалба. Намира, че решението на ВТРС е
правилно, обосновано и законосъобразно. В писменото си становище подробно е
изразил мотивите в подкрепа на това. В допълнение посочва ,че Устройствения
правилник на ИАОО от 1.2.2020г. с което инспекторите по време на първото
заседания на РС вече се водят към РД Плевен. Но към момента на съставяне на
АУАН и издаване на НП, те са служители на ОО АА Велико Търново. Не е налице и
твърдяната от касатора „Грешка“, тъй като последният попълва пътна книжка,
която е проверена от контролните органи и е заверена на 2.3.2017г. когато за
изминалите 3 години са попълнени само
100 пътни листа, което води до извода, че това е редовно негово нарушение.
Подчертава, че повечето от водачите на таксите не попълват работното време ,
защото се водят на два или четиричасов трудов договор, а работят по 10-12 часа,
с което се ощетява държавния бюджет и плащането на осигуровки.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, решението на ВТРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 199/2.3.2020г.
постановено по НАХД 199/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново ,с което
е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП$ №
24-0000001/13.1.2020г. на Началник на ОО
„АА“ гр. В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение
на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34 от 6.12.1999г. на МТ и на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„Глоба „ в размер на 200 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 23.12.2019г. около 11,30 часа в гр.В.Търново, на бул“България“ срещу дом № 2 на таксиметрова стоянка при Кооперативен пазар , касаторът е престоявал с цел очакване на пътници с лек автомобил „Опел „ модел „Марива“ с рег. № ВТ 3293КА, обозначен като работещ с открит знак „Такси“ и без поставена табела „Не работи“ ,с включен ЕТАФП . Касаторът притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 44 от 31.12.2019г. на „Милениум такси“ ЕООД.При извършената проверка на водача било установено, че касаторът не е попълвал редовно и точно в пътната книжка със сер.№ ВГ №6 която е била заверена на 2.3.2017г. пътен лист № 100, в който не били отразени – дата и час започване на работа. За извършеното нарушение, израз0яващо се в бездействие е съставен АУАН, връчен на нарушителя на 23.12.2019г. който не е дал обяснения по реда на чл. 42,т. 8 от ЗАНН. След това е издадено процесното пред въззивната инстанция НП, което е обжлавано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна, ВТРС е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. ВТРС е приел, че правилно е приложен материалния закон като е правилна дадената от АНО правна квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 40, изр. 1 от Наредба №34/6.12.1999г. на МТ поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка, в която датите и часовете се изписват с арабски цифри, като по- малките от 10 се записват задължително с нула отпред. Съгласно приложение №12 към Наредбата е посочен образецът на пътна книжка, официално е обявено и упътването , че пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. В конкретната хипотеза, касаторът е осъществил нарушението чрез бездействието си, изразяващо се в непопълване на началния час на започване на работа,или налице е нередовно и неточно попълване на пътната книжка. ВТРС е намерил, че фактът на нарушението е доказан от разпитите на свидетели, чрез представените писмени доказателства- пътна книжка и пътен лист №100. Съдът е намерил, че не са установени факти по делото, които да опровергаят горепосочената фактическа обстановка. Съдът е намерил твърденията на касатора, че не е имал клиент към момента на проверката за ирелевантно към въпроса за административно- наказателната отговорност. В самото обяснения той сочи, че не е попълнил пътната книжка респ. признава извършеното административно нарушение. ВТРС е квалифицирал деянието като формално нарушение, при осъществяването на което не е предвидено настъпване на други обществено-опасни последици. Съдът е преценил, че не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, като извършеното деяние е от типичните за таксиметровите превози, поради което същото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност, такава не е налице и по отношение на дееца, поради което не може да бъде приложена разпоредбата начл. 28 от ЗАНН.
Постановеното
от Районен съд Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се
констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до
отмяна на обжалваното решение.
На следващо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, а наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
По приложението на материалния закон съдът намира
следното: Действително както е посочил и въззивният съд сочената за нарушена
правна норма на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. на МТ за таксиметров
превоз на пътници въвежда задължение за водача на таксиметровия автомобил да
попълва редовно и точно пътната си книжка,
като неизпълнението на това задължение законодателят наказва със санкционата
разпоредба на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвтП.
По делото е безспорно
обстоятелството, че ответник касационна жалба извършва таксиметров превоз на
пътници по смисъла на §1, т.3,
вр. т.1 ДР на ЗАвтПр,
тъй като е бил регистриран като водач на лек таксиметров автомобил и му е била
издадена пътната книжка. Безспорно е също така, че към момента на
извършената проверка същият не е попълнил задължителния пътен лист, съдържащ се
в пътната книжка. Както правилно е
отразил ВТРС съгласно предвижданията на чл. 40 Наредба № 34/1999 г., водачът на
таксиметров автомобил задължително попълва редовно и точно пътната книжка. В приложение № 12 от Наредба № 34 е
даден образецът на пътната книжка и точни
указания за попълването й, като тя се попълва за всяка смяна на водача на
таксиметровия автомобил с посочване на началния час и точния километраж.
Защитната теза на жалбоподателя е свързана с това, че към посочения час и дата,
когато бил спрян за проверка от служители на ОО "АА", не бил работна
смяна, поради което не бил попълнил пътния лист, не е имало пътник. За да се
приеме, че таксиметровият автомобил не е бил в работен режим, следва да са
изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34, а именно вдясно на
предното му стъкло да е поставена табела с надпис "Не работи"
/приложение № 13 към чл. 46 от наредбата/ и знакът "Такси" да е
свален или закрит с калъф /приложение №
8 към чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата/. От събраните в
административнонаказателното и в въззивното съдебно производство писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че тези изисквания не са
изпълнени, а автомобилът е бил спрял на улицата за изчакване на клиенти, като е
бил с поставен открит знак "Такси" и включен електронен таксиметров
апарат с фискална памет, на "свободен" режим, поради което се приема,
че същият е в работен режим и с непопълването на пътната книжка, е осъществен визираният състав на
административно нарушение.
Предвид изложеното, с
непопълване на пътната книжка - конкретно
на начален час и дата в пътния лист за превоза ответник касационна жалба е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 105, ал. 1 от
ЗАвтП, за което правилно е санкциониран на посоченото правно
основание, като му е наложена глоба в размер на 200 лева. Правилно АНО е наложил
наказание на основание посочената разпоредба, тъй като именно в нея се съдържа
регламентация на наказването, в случай, че в друга разпоредба това не е
предвидено. Не може да се приложи разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.2
ЗАвтП, тъй като същата касае други хипотези, а освен това,
наказанието предвидено в нея е 2 000,00 лв., което е по-неблагоприятно за
жалбоподателя
Действително по силата
на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН
и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС,
в съдебното производство АУАН няма обвързваща материална доказателствена сила,
но от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства е зачел
доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ,
съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите
правомощия. Вярно, че в Наредба № 34 от 06.12.1999 г. не е посочено изрично
какво следва да се разбира под "редовно и точно попълване на пътната книжка", нито е определен моментът, в
който следва да бъде попълнена пътната книжка.
Тази законодателна
празнота обаче налага тълкуване на чл. 40 от Наредбата съобразно изискванията
на чл. 46 от ЗНА.
В тази връзка с оглед естеството на пътната книжка
- основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров
автомобил /т. 1 от Приложение № 12 към чл. 31, ал.1, т.5 от Наредбата/,
употребата в нормата на чл. 40 от Наредба № 34 на думите "редовно" и
"точно", следва да се приеме като изискване за коректност и
своевременност при попълването на документа. Съгласно посоченото Приложение №
12, пътната книжка съдържа 100 пътни
листа (т.1), като всеки водач попълва отделно пътен лист за своята смяна и
реквизитите в пътния лист (вкл. началния час на работната смяна на водача) се
попълват ясно и четливо с химикал. Доколкото като реквизит на пътния лист се
посочват началото и края на работната смяна /с отбелязване на часове/ и начални
и крайни показания на километража, то точно в началото на смяната следва да
бъдат попълнени наличните към този момент данни - начален час на работната
смяна и начални показания на километража. Именно когато пътната книжка е надлежно и коректно оформена в самото
начало на работната смяна /т.е. преди предприемане на каквито и да било
последващи фактически действия от страна на водача по осъществяване на
таксиметрова дейност - подготвителни (включване на апарата на зелена светлина
указваща на потенциалните клиенти, че таксиметровият автомобил е в режим на
готовност да им предостави таксиметрова услуга) или действия по фактическо
осъществяване на таксиметрова услуга по заявен от клиент маршрут/, ще бъде
удовлетворено нормативното изискване по чл. 40, изр. първо от Наредба № 34 от
06.12.1999 г.
Направеното в
касационната жалба възражение, че касаторът не е в престой, тъй като не е
осъществен състава на чл. 93, ал.1 от ЗДвП правилно е прието за неоснователно
от ВТРС. В конкретния случай не се изисква да е изпълнена горната хипотеза на
ЗДвП, а тази по ЗП, доколкото касаторът е бил в автомобила, последният е бил на
обозначената за това „таксиметрова стоянка“. Фактът, че наказанието по чл.105,
ал.1 от ЗП е по- голямо от това по чл.181, т. 3 от ЗДвП при непредставяне на
необходимите документи или неотговаряне на изискванията им за редовност
означава, че законодателят е приел, че нарушенията по ЗП представляват по-
голяма степен на обществена опасност. Освен това посоченият довод, касаещ
различни състави на административни нарушения не може да освободи касатора от административно-
наказателна отговорност.
По приложението на чл.
28 от ЗАНН съдът изцяло споделя доводите
на ВТРС. Цитираното от касатора решение по КНАХД 10 252/2019г. не е в
противоречие с гореизложеното, но съдът е взел предвид,че извършеното нарушение
има белезите на такова с по- ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца: като се има предвид неговото здравословно състояние, напреднала възраст,
фактът, че в пътния лист е посочил показания на километража, които съответстват
на действителните такива, че не се е намирал точно на таксиметровата стоянка, а
а на около 500м. от нея, нямало е пътник в колата. Горепосочените обстоятелства
не са налице в настоящия казус, напротив налице е типично нарушение от
посочения вид, а обществената опасност на дееца е преценена на база издадените
само 100 пътни листа за три години, което от своя страна показва системност на
нарушения от този вид.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/2.3.2020г. постановено по НАХД
199/ 2020г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление –НП № 24-0000001/13.1.2020г. на
Началник на ОО „АА“ гр. В. Търново, с което
на И.Ц.К. *** за извършено
административно нарушение на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34 от 6.12.1999г. на МТ
и на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „Глоба „ в размер на 200 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.