Решение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: 260096… Година  2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                                      ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 15.03.                                                                                              2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АЛБЕНА ПАЛОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА                                                 МАРИАНА ДИМИТРОВА  

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в.  гр. д . №  5  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик  е сезиран с искова молба,подадена от  И.И.П. ,  ЕГН **********,***,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ към Министерство на правосъдието  гр. София .     

С Решение № 260126/ 07. 10.2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. №  4773/2019г. по описа на същия съд, предявените  искове  са уважени частично.  

Решението на районния съд се обжалва с въззивна  жалба в уважителните части  от  ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ към Министерство на правосъдието  гр. София . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и  необоснованост.  Искането е да се   отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се уважат частично   предявените  искове.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор   от въззиваемата страна И.И.П. ,  ЕГН **********, подаден чрез пълномощника на страната.  В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното  съдебното решение    ,  които са посочени във въззивната   жалба , като взе предвид становището на страните  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната   жалба  е  процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна  ( ответник   в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е   подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

 В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

І. Обстоятелства, които са изложени в исковата молба и направено искане . 

В исковата молба  ищеца твърди ,че е работил по служебно правоотношение , като държавен служител, на длъжността“ командир на отделение“   в Затворническо общежитие „Средна гора „ гр. П. към Затвора гр. Пазарджик. Твърди ,че служебното му правоотношение с ответното учреждение е прекратено ,считано от 30. 06. 2013г. Твърди ,че за периода 01. 01. 2012г. до 30. 06. 2013г. е положил извънреден труд в размер на 164ч.  Извънредния труд е положен при работа на  смени . Твърди ,че за положения извънреден труд работодателя му е изплатил допълнително възнаграждение в размер на 1423, 75лв.,въз основа на съдебно решение на СРС и СГС.  

Ищецът твърди ,че за положения извънреден труд има право на допълнителен платен годишен отпуск.Тъй като служебното  правоотношение е прекратено ищеца  иска да му бъде заплатено обезщетение за  неизползвания платен годишен отпуск в размер на 750 лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата 110лв. , представляваща изтекли лихви за забава върху главницата ,за времето от датата писмената покана 24. 02. 2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда 05. 08. 2019г.  

ІІ. Нормативна уредба на правния спор.

В текста на чл. 19 ал. 1 т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено  кои лица са държавни служители в ГД „ИН“ и в териториалните й служби. Това са лицата, които пряко осъществяват дейност по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“.  Няма спор за това ,че служебната дейност на ищеца попада в категорията „ държавен служител“.  

В текста на чл. 19 ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/е посочено ,че по отношение на държавните служители се прилагат разпоредбите на този закон , а по неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗМВР.

В текста на чл. 202 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено ,че  за положения извънреден труд на  държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение. 

В текста на чл. 211 ал. 3 от ЗМВР е посочено  как се формира работното време на държавните служители – подневно -в работни дни или почасово при работа на смени . Смените са на   8, 12 или 24часа. При работа на смени работното време се отчита  сумирано за тримесечен период.      

В текста на чл. 211 ал. 5  т.2 от ЗМВР е посочено как се обезщетява извънредния труд   на държавните служители . Когато извънредния труд е до 50 часа на тримесечие той се обезщетява с допълнително възнаграждение за извънреден труд. Извънредният труд над 50 часа на тримесечие се обезщетява с допълнителен платен годишен отпуск.  

В текста на чл. 212 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено ,че размера на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 211  ал. 5 е до 12 работни дни.    

В текста на чл. 212 ал. 4 от ЗМВР е посочено,че не се допуска компенсация на платения годишен отпуск с парично обезщетение , освен при прекратяване на служебното правоотношение.

ІІІ. Правни изводи.

От представените по делото писмени доказателства и от  основното и допълнителното заключение на приетата по делото СИЕ се установява ,че ищеца е работил по служебно правоотношение, като държавен служител , на длъжността“ командир на отделение“,   в Затворническо общежитие/ЗО/ „Средна гора „ гр. П. към Затвора гр. Пазарджик. Със Заповед № 1-4439/2 / от 21. 05. 2013г. на директора на ГД „ Изпълнение на наказанията „ към МП, служебното правоотношение с ищеца е прекратено , считано от 30.60 2013г. От приложените към исковата молба  Решение № 13955/ 02. 09. 2016г. на районен съд София, постановено по гр. д. № 10218/2015г.  , Допълнително решение  / без номер / от 11. 01. 2017г.  и Решение   от 24. 10. 2017г. на СГС , постановено по гр. д. № 3802/2017г.(трите решения са влезли в законна сила ) се установява ,че работното време на ищеца е включвало даването на  24-часови дежурства( смени ) , със съответните почивки между дежурствата. В съдебните решения е прието ,че при това положение работното време на държавния служител следва да се отчита сумирано за тримесечен период. 

 С  влязло в сила  Допълнително решение  / без номер / от 11. 01. 2017г. на СРС е прието за установено по отношение на ответника ,че за времето от 01. 01. 2012г. до 30. 06. 2013г. ищеца е положил извънреден труд  в размер на 164 часа,за което има право на допълнителен платен годишен отпуск. В съдебното решение не е посочен размера на допълнителния платен годишен отпуск за положения извънреден труд от 164 часа.

При тези данни съдът прави следните изводи:

1/ За положения извънреден труд от 164 часа ищеца има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд за  150 часа ( 3 месеца x 50 часа = 150 часа ) . Текстът на чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР казва до 50 часа на отчетен период. При тримесечен отчетен период размера на допълнителното възнаграждение е за 150 часа извънреден труд .

2/ За положения извънреден труд от 164 часа ищеца има право на допълнителен платен годишен отпуск за 14 часа ( 150 +14 =164 часа). Тъй  като служебното правоотношение е прекратено допълнителния платен годишен отпуск може да се  компенсира с парично обезщетение.

От допълнителното заключение на СИЕ се установява ,че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е  изплатено възнаграждение за извънреден труд за 158 часа или с 8  часа повече от дължимите 150 часа. Също от допълнителното заключение на  СИЕ се установява ,че размера на паричното обезщетение за 14 часа извънреден труд, което се трансформира  в 14 часа допълнителен платен годишен отпуск е сумата 61,18лв. Размерът на лихвата за забава върху паричното обезщетение  от 61,18лв.  за допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд , за периода от датата на поканата за плащане 24. 02. 2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда 06. 08. 2019г. е сумата 9, 63 лв.       

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се отмени решението на районния съд в частта, в която исковете са уважени над посочените размери , като се отхвърлят исковете в тези части.

Ще следва да се отмени решението на районния съд и в частта за разноските по делото, като се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата 41,17лв. , представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред двете инстанции, съобразно ,уважената част от исковете.

Разноски  в полза на ответника по иска,съобразно отхвърлената част от исковете,  съдът не присъжда , тъй като няма направено искане в тази насока от пълномощника на  противната страна. 

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1  от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯВА Решение № 260126/ 07. 10.2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. №  4773/2019г. по описа на същия съд В ЧАСТТА , в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, за положен извънреден труд ,за времето от 01. 01. 2012г. до 30. 06. 2013г.  ,над размера 61,18лв. до уважения размер  716, 68лв. ,  или за разликата от 655, 50 лв., както и  В ЧАСТТА , в която е уважен иска за заплащането на лихви за забава  върху главницата, за времето от датата на поканата за плащане 24. 02. 2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда 06. 08. 2019г.,над размера 9,63лв. до уважения размер  105,11лв. ,или за разликата от 95,48лв. , вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на И.И.П. ,  ЕГН **********,***,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ към Министерство на правосъдието  гр. София ,  в отменените  части.

В останалата обжалвана част  ПОТВЪРЖДАВА  решението на районния съд.

 ОТМЕНЯВА Решение № 260126/ 07. 10.2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. №  4773/2019г. по описа на същия съд В ЧАСТТА за разноските по делото,вместо което постановява:

 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ към Министерство на правосъдието  гр. София , да заплати в полза на И.И.П. ,  ЕГН **********,***, сумата 41,17лв. , представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред двете инстанции,съобразно уважената част от исковете.         

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не  подлежи на касационно обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :