№ 536
гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500641 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
Обжалвано е определение на съда , с което е върната искова молба, вх.
№ 260859/29.10.2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, предявена от
В. Д. Б., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. «Н.Г.» № 35 А, чрез пълномощника
адв. Г. И. П. от ПзАК, поради неизпълнение на указанията на съда.
В частната си жалба против така постановеното определение ,
жалбоподателят В. Б. , чрез процесуалния си представител твърди, че по
отношение на Община Стрелча, бил предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът
Община Стрелча дължи на адв. В. Б. сума в размер на 1 780.00 лв. / хиляда
седемстотин и осемдесет лева / - главница, ведно със законна лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението, както и 37.00 лв. ДТ.
Главницата представлявала неизплатено адвокатско възнаграждение за
процесуална защита и съдействие, ведно със законната лихва считано от
постъпване на заявлението в канцеларията на съда, а именно 19.08.2020 год.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 472 / 2020
год. по описа на PC - Панагюрище.
Издадената заповед била обезсилена и с определение на съда на ищеца
били дадени указания да отстрани нередовности на исковата молба в следния
смисъл:
1
да обоснове правен интерес за предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК, с оглед липсата на валидно изпълнително основание
да конкретизира размера на претендираната мораторна лихва.
С молба с Вх.№ 261627 / 13.04.2021 год. указанията на съда били
изпълнени, но съдът приел, че са изпълнени частично и постановил
обжалваното определение.
Правния интерес от провеждане на установителен иск по реда на чл.422
от ГПК бил обоснован, той бил приет за редовен и въз основа на него
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение .
След две години, съдът приел, че има нередовности исковата молба в
противоречие с първото издадено от същия този съдебен състав определение.
Определението на съда било незаконосъобразно и поради допуснато
процесуално нарушение , изразяващо се в необсъждане на доказателствата в
тяхната взаимна връзка.
Молят определението да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционният съд за разглеждане.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Стрелча.
Намират обжалваното определение за правилно и обосновано,
постановено при спазване на материалния закон, в съответствие с
доказателствата по делото.
В обжалваното определение съдът подробно и последователно изложил
съображенията си, поради които е върнал исковата молба, като е
конкретизирал, че видно от справка по ч. гр. д. № 472/2020г. по описа на
Районен съд - Панагюрище издадената по него заповед за изпълнение № 247
от 20.08.2020г.е обезсилена с Определение № 382 от 17.11.2020г. постановено
по делото, който акт е обжалван пред Пазарджишки окръжен съд. С
Определение № 260337 от 12.02.2021г. по ч. гр. д. № 15/2021г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик, обжалваното определение било потвърдено.
Със свое Определение № 260166/05.04.2021г. Панагюрският районен
съд е указал на ищеца В. Б., в законоустановения срок да отстрани
констатираните в исковата молба нередовности, а именно да обоснове правен
интерес за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, с оглед
липсата на валидно изпълнително основание за вземането на кредитора,
издадено по реда на заповедното производство, както и да конкретизира
размера на претендиралата с исковата молба мораторна лихва.
С молба с вх. № 261627/14.04.2021г. ищецът е отстранил част от
нередовностите в исковата молба, като е посочил стойност на претендираната
мораторна лихва със съответните периоди. Съдът правилно констатирал, че
ищецът не е отстранил другата посочена нередовност, а именно да обоснове
правния си интерес от воденето на установителен иск по реда на чл. 422 от
ГПК, с оглед на обезсилването на Заповед за изпълнение № 247/20.08.2020г.,
издадена по ч. гр. д. № 472/2020г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
2
Молят определението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното.
Производството пред Панагюрски районен съд по гр.д. № 659 по описа
за 2020 година е образувано по молба на В. Б. , подадена чрез процесуалния
му представител срещу Община Стрелча.
Изложени са обстоятелства , че ищецът , като адвокат е представлявал
Общината в три конкретни съдебни производства.
Ищецът изпълнил задълженията си по възникналите договорни
задължения, а Общината не изпълнила своето да извърши плащане , като
общо дължимата сума възлизала на 1780 лева.
По реда на чл.410 от ГПК по заявление на ищеца била издадена заповед
за тази сума , както и законната лихва върху главницата и мораторна лихва за
периода 27.06.2017 година – 19.08.2020 година.
Съдът е разпоредил размяна на книжа и в срок е постъпил писмен
отговор от Община Стрелча , която оспорва иска по основание. Излага доводи
и за допустимостта му , като твърди, че издадената заповед за изпълнение е
обезсилена.
С определение на съда производството по делото е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК , поради друго висящо производство- такова по
обжалване на определението , с което заповедта за изпълнение е обезсилена.
След възобновяване на производството , съдът е дал указания на ищеца
да обоснове правния си интерес от предявяване на иска и да конкретизира
претенцията си за изтекли лихви по чл.86 от ЗЗД.
В срок е постъпила молба , с която ищецът е посочил конкретен размер
на претенцията си за мораторна лихва. Молбата е постъпила на 14.04.2021
година.
Обжалваното определение на съда и постановено на 18.08.2022 година ,
като следва да се посочи, че при образувано производство , разпореждането
за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовности не е
достатъчно. Необходимо е било и прекратяване на производството от страна
на съда.
Това обаче не се отразява на допустимостта на частната жалба.
Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт ,от легитимирано лице
,в установения в закона срок ,но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Пред РС Панагюрище е проведено производство по ч.гр.д.№ 472/2020
година по заявление на ищеца против Община Стрелча.
Поискано е издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 за
сумата1780 лева ,неизплатени адвокатски хонорари по три съдебни
производства , ведно със законна лихва , считано от 27.0.2017 година , дата
3
значително предхождаща подаване на заявлението.
Издадена е заповед за изпълнение за претендираната сума , ведно със
законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението – 19.08.2020
година. Произнасяне по претенцията за мораторна лихва няма.
Заповедта е връчена на Община Стрелча и в законния срок е постъпило
възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът е приел възражението за постъпило в срок и е дал указания на
заявителя по реда на чл.415 от ГПК – указал е възможността в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането, задължението да
представи доказателства за това действие , като го е предупредил и за
последиците.
На основание чл.415 ал.5 от ГПК заповедта е обезсилена.
Това определение и влязло в сила ,като с определение на Окръжен съд
Пазарджик по ч.гр.д.№ 15 по описа на съда за 2021 година е потвърдено.
При така установеното , съдът правилно е приел,че ищецът не е
изпълнил указанията на съда, което на практика е довело до недопустимост на
иска.
Производство по чл.422 от ГПК – иск за установяване съществуване на
вземане, е допустимо при наличие на издадена заповед за изпълнение.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, ищецът е
лишен от правен интерес да предяви установителен иск за вземането си ,като
за него остава открит пътя да реализира правата си ,чрез предявяване на
осъдителен иск.
В конкретната хипотеза , след като заповедта за изпълнение обезсилена
в хода на производството , то възможния ход на ищеца е бил изменение на
иска ,чрез преминаване от установителен към осъдетелен. Такива действия
ищецът не е предприел, като следва да се посочи, че след като заповедта за
изпълнение е обезсилена , то за ищеца изобщо не съществува възможност по
реда на чл.422 от ГПК да реализира правата си.
Що се отнася до претенцията за мораторна лихва – то същите
разсъждения биха били валидно , но ако тази претенция е била предмет и на
заповедта за изпълнение.
Както се посочи , в конкретния случай със заповедта за изпълнение е
разпоредено плащане само на законна лихва от момента на подаване на
заявлението , тоест и на това допълнително основание, тази претенция е
недопустима и би могло да бъде реализирана само чрез предявяване на
осъдителен иск.
Като е счел , че исковата молба следва да бъде върната , макар и да не е
изложил всички относими към допустимостта на исковете доводи , съдът е
постановил едно правилно определение , което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.08.2022 година , постановено по
гр.д.№ 659 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 година , с което
съдът е върнал искова молба, вх. № 260859/29.10.2020 г. по описа на
Панагюрския районен съд, предявена от В. Д. Б., ЕГН **********, от гр. В.Т.,
ул. «Н.Г.» № 35 А, чрез пълномощника адв. Г. И. П., от ПзАК, поради
неизпълнение на указанията на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5