НОХД № 2550/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. А.С.К. *** е за престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1
бук. „а” и „б” от НК, за това, че в
периода 22.12.2015 г.- 18.06.2016 г. в с. ***, обл. Пазарджик от двор на къща
на ул. „18-та” № 10 при условията на продължавано престъпление е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 90 лв. от владението на М.И.К. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при опасен
рецидив по деяния както следва:
- на 22.12.2015 г. е отнел 1 бр велосипед българско
производство на стойност 40 лева.
- на 18.06.2016 г. е отнел 1 бр велосипед германско
производство на стойност 50 лева.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства.
Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда и осъждане на подсъдимия съобразно обвинението при отчитане
на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му
от ДП защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. А.К. ***. Същият е осъждан
многократно за тежки умишлени престъпления, като по всички, с изключение на
едно осъждане, му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, което е
търпял ефективно, не работел и контактувал с криминално проявени лица.
Св. М.К., стринка на подс. К., живее в съседство с последния, в къща с дворно място,
на ул. „18-та” № 10. В имота се влизало през дворна врата, която по принцип се
заключвала. В двора си св. К. държала два велосипеда- единият българско
производство, а другият- германско производство.
На 22.12.2015 г., вечерта, подс. К. ***,
като употребил значително количество алкохол. Когато тръгнал да се прибира,
минал покрай дома на св. К.. Той знаел за велосипедите на стринка си, т.к.
често й гостувал. След като установил, че дворната врата е отключена, подс. К.
влязъл в двора и взел велосипеда българско производство, след което излязъл с него
и го подкарал към гр. Пазарджик, където срещнал непознат човек, на който продал
велосипеда за сумата от 25 лева. След като установила липсата на велосипеда,
св. К. попитала подс. К. дали е взел велосипеда й, но той отрекъл. Въпреки това
К. забранила на племенника си да влиза в дома й.
На 18.06.2016 г., вечерта, след като
отново бил употребил значително количество алкохол, подс. К., отново прибирайки
се към дома си, минал покрай къщата на св. К.. Установил, че двораната врата
била отключена и влязъл в двора, откъдето взел велосипедът германско
производство, с което веднага тръгнал към гр. Пазарджик. В градската градина в
града срещнал непознат мъж, на който продал велосипеда за сумата от 25 лева. С
парите подс. К. си купил алкохол. Св. К. установила липсата на велосипеда и веднага извикала
подсъдимия. След като го попитала дали той е взел велосипеда й, подс. К.
признал пред нея, че го е откраднал нарочно, за да влезе в затвора.
За извършените й кражби св. К.
подала сигнал в полицията. В обясненията си пред св. С. К., служител в РУ-
Пазарджик, който извършил проверката по случая, подс. К. направил извънпроцесни
самопризнания и за двете кражби, като разказал как точно е отнел велосипедите
на св. К., но в писмените обяснения описал само първата кражба.
По
този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената по делото в досъдебната фаза на процеса съдебно
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно, стойността на вещите-
предмет на престъпното посегателство възлиза съответно на 40 лева- велосипеда
българско производство и 50 лева- велосипеда германско производство, или общата
стойност на отнетите вещи е 90 лева по пазарни цени, като е приспаднато
съответното овехтяване към датата на извършване на деянията.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия А.К. за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от
досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно:
показанията на свидетелите М.К. и С. К., както и от приложените писмени
доказателства и от заключението на оценъчната експертиза.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
и чл.29 ал.1 бук. „а” и „б” от НК, като в периода 22.12.2015 г.-18.06.2016 г.,
в с. ***, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 90 лева от владението на М.И.К. от с.с.,
без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, а
имено на 22.12.2015 г. е отнел велосипед българско производство на стойност 40
лева и на 18.06.2016 г. е отнел велосипед германско производство на стойност 50
лева.
Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращият. Съзнавал е, че извършва кражба на двата велосипеда, като прекъсва
владението върху тях от страна на св. М.К. без нейно съгласие и върши това с
намерение противозаконно да свои вещите. Съзнавал
е, че е осъждан с влязла в сила на 29.12.2011 г. присъда по НОХД № 1195/2011 г.
на РС- Пазарджик, за престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 от НК
на „2 години лишаване от свобода“ и за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.
с чл.195 ал.1 т.3 от НК на „3 години лишаване от свобода“, като на основание
чл.23 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание „три години лишаване от
свобода”, което е било увеличено с шест месеца на основание чл.24 от НК и което
е изтърпял при строг режим в затвор и по НОХД № 2504/2009 г. по описа на ПРС с
влязло в сила одобрено споразумение на 26.11.2009 г. за престъпление по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „осем месеца
лишаване от свобода“ при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. Настоящото
деяние подсъдимият е извършил след като е бил осъждан два пъти за тежки
умишлени престъпления на лишаване от свобода, едно от които в размер на повече
от 1 година, като изпълнението и на двете наказания не е отложено по чл.66 от НК и в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като
извършена при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ и „б“ от НК.
Деянието
е извършено при условията на продължавана престъпна дейност, т.к. и двете
единични деяния, описани по-горе, са извършени през непродължителен период от
време при идентична обстановка и при еднородност на вината.
Подсъдимият е действал при
пряк умисъл, т.к. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. К., съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието- кражба, което е
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в
раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи
голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното
деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето,
начина и мястото на неговото извършване- вечерта, в тъмната част на
денонощието, в частен имот, използвайки обстоятелството, че входната дворна
врата не е била заключена, познавйки обстановката, действайки демонстративно и
с чувство за безнаказаност, предвид че предмет на посегателството са вещи,
предназначени за използване в бита, както
и поради това, че е извършено при условията на опасен рецидив. Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимия
и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият К. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е
многократно- 6 пъти и е криминално проявен, а по местоживеене е негативно
охарактеризиран.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на собственост, както и в желанието на подсъдимия да си набави средства
по бърз и престъпен начин.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете
направеното самопризнание, оказаното
съдействие на полицейските органи, тежкото
материално положение и имотно съС.ие, както и ниската стойност на вещите,
предмет на посегателството.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая е налице едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство- изключително ниската стойност на вещите, далеч под
МРЗ за страната, предмет на посегателство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, като определи наказание „лишаване от свобода“ под определения
законов минимум от две години, а именно в размер на една година и четири
месеца.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът
намери за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид миналите осъждания на подс. К. на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер е налице законова пречка за прилагане на института
на условното осъждане.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в затвор, т.к. подс. К. вече е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не е
настъпила реабилитация.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подс. А.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 96,60 лева- за експертиза, както и 5
лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- Пазарджик.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: