Р
Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. Русе, 21.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи
граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
АЛЕКСАНДРОВА
при участието
на секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7627
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените са обективно съединен искове са с процесуалноправно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.05. 2014 г. ответникът сключил договор за
потребителски кредит № ********* с Провидент Файненшъл България ООД, ЕИК
*********, като кредиторът отпуснал сумата 250.00 лева, а кредитополучателят се
задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 45 седмични
погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана
договорна възнаградителна лихва в размер на 65.30 лева и такси в общ размер на
140,73 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у дома",
която представлявала домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и
за оценка на досието и администриране на кредита. Ищецът заявява, че длъжникът
не е изпълнил всички свои задължения по договора в уговорения срок и
преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на
04.11.2014 г. От следващия ден длъжникът изпаднал в забава и му било начислено
обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 29.03.2015 г.
Твърди се в исковата молба, че на 21.03.2016 г. между Провидент Файненшъл
България ООД, ЕИК ********* и Фронтекс Интернешенъл ЕАД, ЕИК ********* е
сключен договор за прехвърляне на вземания. От упълномощеното дружество- ищец
било изпратено писмено уведомление до длъжника, но пратката се върнала в цялост
като непотърсена. Поради това счита, че уведомяването предстои да бъде
направено в настоящото производство.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и
било образуваното ч.гр.д. 4052/2018 г. по описа на РС Русе. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което породило
правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
Моли да бъде признато за
установено, че длъжникът Д.Р.А., ЕГН ********** дължи на Фронтекс Интернешънъл
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 367.46 лева, от които:
-230.04 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;
-53.41 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 04.11.2014 г. до
29.03.2015 г.;
-22.43 лева- лихва за забава за периода от 05.11.2014 г. до 19.04.2018 г.;
-61.58 лева- такси за периода от 04.11.2014 г. до 29.03.2015 г., както
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирала писмен отговор. В проведеното съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява от пълномощник.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на
чл. 26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в клаузата на чл. 23 от общите условия (договорните разпоредби) на
сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или
частично, правата си по договора без съгласието на клиента като впоследствие
информира същия.
Във формираната
с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./,
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, предл. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Така е и в
разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано
до ответника в качество й на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и
останалите писмени доказателства, е връчено лично на ответника на 07.01.2019 год.,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последната.
При главница в
размер на 250.00 лева, в б.”Е” от сключения договор за потребителски кредит е
уговорена такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 93.38 лева. Посочено е,
че тази услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната
доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. В разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от договорните
условия е посочено, тази такса се дължи, макар и в намален размер от 40 %, дори
и в случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от
услугата.
Действително,
договорената такса за услугата „Кредит у дома”, доколкото е свързана с
извършването на плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в
размера на годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради
което за нея принципно не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за
потребителския кредит, в резултат на които годишният процент на разходите би
надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Това обаче не означава, че клаузата, с която се уговаря
такса, свързана с извършването на плащанията, не може да бъде подложена на
служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Според чл. 143,
т. 14 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и
тази клауза в потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина
съдът намира, че чл. 25 и чл. 26 от договорните разпоредби (с характер на общи
условия), чието тълкуване налага извода, че таксата за услугата „Кредит у дома”
се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на клиента, съставляват
неравноправни и следователно нищожни клаузи, за което съдът е длъжен да следи и
служебно.
Няма спор, че
кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в
договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното
вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора
дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и
мораторната лихви по договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от
това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да
предостави услугата, за която се дължи тя. Таксата, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение за кредитора и не следва
да се превръща в основен източник на печалба за него. При положение, че
ответникът е заплатила само десет пълни вноски, то очевидно е, че и услугата по
тяхното събиране от дома на последната не е била извършвана. Въпреки
разпределената му тежест да установи, че първоначалният кредитор е изпълнил
задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, и от който факт
ищецът черпи права, в които задължения се включва и предоставянето на
въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства за това, че услугата
„кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата. Ако задълженията по
договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно
от ответника, каквито твърдения липсват, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на
адреса на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на
кредитора на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по
делото. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от
недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира,
че таксата за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена
в годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че на ищеца не
се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент на
разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката
на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал.
4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5
от същия закон. По тези съображения искът за таксата за услугата „Кредит у
дома” следва да бъде отхвърлен.
Според чл. 5 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази
информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2
към закона. В чл.2, ал. 1 от процесния договор е споменато, че е сключен на
основание предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от
заемателя и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Посочените
в договора и изискуеми от ЗПК документи не са приложени към исковата молба,
липсват и данни в нея въобще да са били подписвани, както и да са били налице
условията на чл. 5, ал. 13 от ЗПК.
Не са
представени и доказателства за предоставяне на услугите „оценка на досие” и
„администриране на кредита“ от страна на първоначалния кредитор - в какво
конкретно се изразяват тези услуги, от кого и кога са предоставени, поради
което и претенциите за тяхното заплащане също се явяват недоказани. На
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
какъвто характер имат уговорените.
Относно реда за
погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената между
страните в чл. 9 от същия поредност при погасяване на задълженията - първо законна
лихва за забава, възнаградителна лихва и след това и главницата, доколкото
съдът намери за недоказана претенцията относно начислените такси: с извършените
в периода от 21.05.2014 год. до 04.11.2014 год. плащания в общ размер на 111.00 лева (изчислени от съда на основание
чл. 162 от ГПК въз основа на сумите, уговорени в договора, признанието за
частично плащане от страна на ищеца и размера на претенциите) ответникът е
погасила задължението си за възнаградителна лихва в пълен размер от 65,30 лева,
като е останала дължима главница в размер на 204.30 лева. Главницата по
договора се дължи на основание чл. 23 от ЗПК, дори ако договорът е обявен за
недействителен, както в случая чл. 25 и 26 от него. Тъй като ищецът претендира
главница в размер на 230.04 лева, искът му над сумата 204.30 лева е
неоснователен. Искът за лихва за забава се явява основателен в заявения размер
22.43 лева за периода от 05.11.2014 год. до 19.04.2018 год. Върху незаплатената
главница от 204.30 лева се дължи и законна лихва от депозиране на заявлението в
съда- 04.05.2018 год. до изплащане на задължението. Тук следва да се има
предвид, че по отношение на претендираната мораторна лихва не намира приложение
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и сумите по извършеното от ответника частично
плащане не могат да се прихващат с тази лихва, доколкото до влизане на
настоящото решение в сила същата не представлява признато обезщетение.
Според
указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство в размер на 46.28 лева
в заповедното производство (от сторени общо 75.00 лева) и 169.68 лева в
исковото производство (от сторени общо 275.00 лева) на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Общо дължимите от ответника разноски са в
размер на 215.96 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.А., ЕГН ********** ***, че дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Х*
И*№ *, ет. *, представлявано от изпълнителния директор А* В* Г* чрез
юрисконсулт К* П*, сумата 204.30 лева
– главница по договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.05.2014 год.,
сключен с цедента ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД, сумата 22.43 лева – лихва за забава за периода от05.11.2014 год. до
19.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.05.2018 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4052 по описа за 2018
год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 2316/11.06.2018. за
изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Х*И*№
*, ет. *, представлявано от изпълнителния директор А* В* Г* чрез юрисконсулт К*
П* против Д.Р.А., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 25.74 лева- главница, 61.58
лева- такси за периода от 04.11.2014 год. до 29.03.2015 год. и
възнаградителна лихва в размер на 53.41
лева.
ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН **********
*** да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С*, ул. Х* И* № *, ет. *, представлявано от изпълнителния
директор А** В* Г* чрез юрисконсулт К* П* сумата 215.96 лева–разноски в заповедното и исковото производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: