№ 13725
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221110138169 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД; при условията на
евентуалност са предявени и аналогични осъдителни претенции:
Ищецът - ....., чрез ....., клон България, твърди, че страните били обвързани от договор
кредит № PLUS-16870170 (банката и М. Е. А.). Ответницата била в неизпълнение.
Моли да се признае за установено по отношение на потребителя, че дължи:
- сумата от 3 807,85 лева - главница по договора, заедно със законна лихва върху главницата,
считано от 31.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането,
- сумата от 1 854,15 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020г. до 20.03.2024г.;
и
- сумата от 350,45 лева - мораторна лихва за периода от 20.01.2021г. до 16.12.2021г.
Претендира разноски.
Ответникът - М. Е. А., оспорва иска:
- искът бил нередовен;
- нямало предсрочна изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
1
Не се спори, че е сключен договор на 18.03.2019г. До ответника е изпратено
съобщение, че задължението е станало предсрочно изискуемо (Писмо от 07.07.2021г.).
Както се сочи в отговора обаче и въпреки изричните указания в доклада, няма никакви
ангажирани доказателства, съобщението да е достигнало до ответника.
След 20.11.2022г. има още 5 вноски от по 162,34 лева.
Застрахователната премия е 1 512 лева.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- начислена, но непогасена главница: 3 656,65 лева;
- начислена, но незаплатена главница по застраховки в размер на 151,20 лева;
- начислена, но незаплатена възнаградителна лихва до 20.03.2024г.: 1 854,15 лева; и
- начислена, но незаплатена мораторна лихва до 31.10.2022г. в размер на 322,64 лева.
от правна страна:
I.1. Искът е редовен, доколкото уточнението е достатъчно, например: съставът на
Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за конкретизация
на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете
извънреден труд по месеци, цената на иска и начина на формирането й. Такива са
изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР, както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на
процеса, след проверка на счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на
базата на събраните доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които
служителят да е полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е
дължимото възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д.
№ 433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Приложими са две ТР. От една страна, според т. 18 от ТР по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. От друга обаче – според т. 1 от ТР № 8/2017г. от 02
април 2019г., допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
2
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
Главницата възлиза на 3 656,65 лева – (5 Х 162,34 лева) = 2 844,95 лева.
2. Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза (Р. № 23
от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА
от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори).
Според класическото облигационно право (това по отношение на което се прилага
основно ЗЗД), кредиторът (финансовата институция, предоставила кредита) може да
избере от кого да претендира: длъжник или застраховател, който го замества в
правоотношението; потребителите обаче са социална прослойка, която се ползва със
завишена защита и това е така не само в местното законодателство, а и в европейското
такова (например: т. 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела). Така, съобразно
тълкуване принципите на цитирания регламент, а и на ЗЗП и ЗПК, ако не се потърси
плащане от застрахователя в хипотеза на неизпълнение (както е в случая), то това
предполага излишност на разхода за застраховане, който вероятно е следствие от
икономическа свързаност на двата субекта (заемодател и застраховател – арг. в тази насока е
и обстоятелството, че е икономически неизгодно/нелогично да се претендира нещо от
некоректен, обикновено и напълно неплатежоспособен длъжник, вместо да се насочи
претенцията към икономически сигурен такъв). Следва да се приеме, че вече съществува
изискване за поредност (арг. по аналогия от чл. 411, ал. 1 от КЗ, където правилото вече е
уредено изрично, като и там става въпрос за потребител).
2 844,95 лева – (21 Х 25,20 = 529,20 лева, съобразно таблицата на вл. – л. 61) =
2 315,75 лева. Искът е основателен за тази сума, като главница.
Възнаградителната лихва се дължи до 24.11.2022г. Сумата изчислена по реда на чл.
162 от ГПК възлиза на 1 300 лева. Съобразено е че главницата е малко по-малка, предвид
посоченото по-горе.
По същата логика, дължимата мораторна лихва възлиза на 300 лева.
Както бе посочено, застрахователната премия не се дължи.
I.2. При условията на евентуалност са предявени аналогични осъдителни искове.
Вътрешното процесуално условие е отхвърляне на претенциите, като, според съда, става
въпрос за бланкова искова молба (и този абзац е своеобразен „апендикс“) от преди второто
ТР, което допуска да се калкулират вече изискуеми вноски.
Искът не е отхвърлен изцяло, а редакцията на петитума предполага точно това – арг.
и от Молба от 23.11.2022г. (л. 69).
3
Съобразно изложеното, съдът не дължи произнасяне по този иск.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 110,88 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, съобразно уважената част
от исковете, са в размер на 805,53 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД, за установено по иска
предявен от ....., Париж per. № *********, чрез ....., клон България, ЕИК ..., вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1766, ... представлявано от ... - Заместник управител, чрез юрисконсулт ..., e-
mail: ...., срещу М. Е. А., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ..., ет. 6, оф. 11, чрез адв. Я.,
особен представител, че ответникът дължи следното:
- сумата от 2 315,75 (две хиляди триста и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки)
лева - дължима главница по договор от 18.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
31.12.2021г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 3 807,85 (три хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет и
пет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева, възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020г.
до 24.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
1 854,15 (хиляда осемстотин петдесет и четири лева и петнадесет стотинки) лева, както
и за периода от 25.11.2022г. до 20.03.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНА и
- сумата от 300 (триста) лева - мораторна лихва, върху главницата за периода от
15.05.2020г. до 16.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 350,45 (триста и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Е. А., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ..., ет. 6, оф. 11, чрез адв. Я., особен представител, да заплати на ....., Париж per. №
*********, чрез ....., клон България, ЕИК ..., вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ... представлявано
4
от ... - Заместник управител, чрез юрисконсулт ..., e-mail: ...., сумата от 110,88 (сто и десет
лева и осемдесет и осем стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство,
съобразно уважената част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, М. Е. А., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ..., ет. 6, оф. 11, чрез адв. Я., особен представител, да заплати на ....., Париж per. №
*********, чрез ....., клон България, ЕИК ..., вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ... представлявано
от ... - Заместник управител, чрез юрисконсулт ..., e-mail: ...., сумата от 805,53 (осемстотин и
пет и петдесет и три стотинки) лева – сторени деловодни разноски в исковия процес,
съобразно уважената част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5