№ 1206
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502117 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№34317/11.04.2023г. ,
подадена от А. И. А., ЕГН: ********** ,чрез пълномощника по делото адв.С.
К. против Решение № 1436/ 31.03.2023г., постановено по гр.д.№ 426/ 2022г.
по описа на РС-Пловдив, III бр.с. в частта, с която е определен режим на
лични отношения между бащата А. И. А., ЕГН: ********** и детето И. А.ова
А.а, ЕГН **********, както следва: до навършване на 4-годишна възраст от
детето - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 до 18 ч. без
преспиване в събота и в неделя, като първите три реално проведени срещи на
детето с бащата следва да бъдат в присъствието на майката; 7 последователни
дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и в
частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка на детето, чрез неговата
майка и законна представителка Н. Д. М., ЕГН:**********, за разликата над
300 лева месечно считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Поддържа се в жалбата, че в обжалвана част решението е неправилно ,
като определеният размер на издръжката за детето се твърди, че е
1
прекомерно завишен. Оспорва се и постановеният от съда режим на лични
контакти на бащата с детето, като необосновано ограничен. Искането до
въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с
която бащата е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка и
законна представителка за разликата над 300 лева занапред начиная от датата
на подаване на исковата молба в съда , и в частта относно режима на лични
отношения, като бъде определен от въззивния съд по-разширен и без
ограничения до навършване на 4-годишна възраст на детето режим на лични
отношение и с право на бащата да може да вижда и взема детето през лятото
за 30-дневен период.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата Н. Д. М., ЕГН:**********, с който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
В същия срок от Н. Д. М., ЕГН:**********, чрез пълномощника по
делото адв.Х. М., е подадена насрещна въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични
отношения между бащата А. И. А., ЕГН: ********** и детето И. А.ова А.а,
ЕГН **********, както следва: до навършване на 4-годишна възраст от
детето - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 до 18 ч. без
преспиване в събота и в неделя, а първите три реално проведени срещи на
детето с бащата следва да бъдат в присъствието на майката или определено
от нея пълнолетно лице . След навършване на 4-годишна възраст от детето–
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10ч. в събота до 18 ч. в неделя с
преспиване ,за Коледните празници на всяка четна година – от 10ч. на 24
декември до 18ч. на 25 декември ,за Новогодишните празници на всяка
нечетна година от 10 ч. на 31 декември до 18ч. на 1 януари ,за Великденските
празници на всяка нечетна година – от 10ч. на Разпети петък до 18ч. на
Неделя Възкресение и 7 последователни дни през лятото ,които не съвпадат с
годишния отпуск на майката ,за по 2 часа на рождения ден на детето и на
рождения и имения ден на бащата, както и в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция на жалбоподателката за заплащане на издръжка от
бащата на детето за разликата над уважения размер от 350 лева до пълния
предявен размер от 500 лева.
2
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част като се твърди, че от събраните по делото доказателства е
категорично установено, че бащата на детето притежава ограничен
родителски капацитет и умения.Последният никога не се е грижил сам за
дъщеря си и не е изявявал желание да я гледа.Не е запознат с дневния
режим на детето, с режима за хранене и спане ,а с поведението си е
застрашавал неговото здраве. Същевременно бащата реализира високи
доходи от упражняваната от него дейност като земеделски производител,
притежава недвижими имоти и движимо имущество и е в състояние да
заплаща на детето издръжка в претендирания размер от 500 лева.Настоява се
за отмяна на решението в обжалваната част , като бъде определен по-
ограничен режим на лични отношения между детето и бащата, подробно
посочен в насрещната въззивна жалба и присъждане на издръжка в пълния
заявен с исковата молба размер от 500 лв.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби/първоначална и насрещна/ са подадени в срок, от
легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С решението в обжалваната част, Пловдивският районен съд се е
произнесъл в производството по чл.127 от СК по повод спор между
родителите А. И. А., ЕГН: ********** и Н. Д. М., ЕГН:**********, за
предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете
на страните И. А.ова А.а, родено на 19.08.2020г. и свързаните с него въпроси
по чл. 127, ал.2 СК – местоживеенето му, личните контакти между него и
другия родител и издръжката.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите , с които
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете са
предоставени на майката и определено местоживеенето му при нея.
Предмет на разглеждане от въззивния съд е режимът на лични
3
отношения между бащата и детето, и размерът на дължимата от него
издръжка.
От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че са родители на малолетното дете И. А.ова А.а,
родено на 19.08.2020г. Безспорно е установено по делото , че родителите и
детето са живели заедно в град П., в жилището на ищеца. От 16.11.2021г.
родителите са разделени, като майката заедно с детето се установили да
живеят в град Пловдив, в жилището на бабата на ответницата. От тази дата
бащата е осъществявал спорадични контакти с детето, като с протоколно
определение № 8892/01.12.2022 г. постановено в производство по чл.127,ал.3
от СК , от първоинстанционния съд са определени привременни мерки
относно режима на лични отношения на детето с неговия баща, съответно :
всяка първа и трета сряда от месеца от 10,00ч. до 12,00ч. в Отдел „Закрила на
детето“, гр. Пловдив.
От изготвените и приети в първоинстанционното производство социални
доклади и СПЕ е установено по делото, че детето има формирана устойчива
емоционална и доверителна връзка с майка си.Последната разполага с добри
битови условия за неговото отглеждане и може да разчита на помощта на
своите близки. Майката на детето се справя безупречно с отглеждането на
малолетното дето, проявявайки се като грижовен, отговорен и всеотдаен
родител. Дефицитите в родителския капацитет на майката се свеждат
единствено до липсата на родителско сътрудничество с бащата.
Досежно бащата на детето по делото е документално установено, че
също притежава необходимите битови условия за неговото отглеждане, но
емоционалната връзката между тях е нестабилна. Горното се дължи на
обстоятелството, че след раждането на детето бащата не е участвал активно в
неговото отглеждане , с оглед трудовата си ангажираност като земеделски
производител и стремежът му да осигури финансовата стабилност на
семейството. Това е препятствало и възможността за формиране на трайна,
дълбока и устойчива емоционална връзка между детето и бащата,който не е
съумял да придобие практически умения и опитност за неговото
отглеждане. Независимо от горното същият декларира пред въззивния съд,
при излушването по реда на чл.59,ал.6 от СК, своето желание и готовност да
полага адекватни грижи за своето дете и да играе съществена роля в неговото
4
отглеждане и възпитание. Според експертното становище на вещото лице О.
Д., по приетата в първоинстанционното производство СПЕ, слабо развитите
родителски умения няма да окажат съществено влияние върху способността
на бащата да се грижи адекватно за нуждите на детето, тъй като капацитета и
уменията се надграждат при желание и подходящи условия,а бащата в
момента има и друго малко дете, в отглеждането на което да отстрани
осъзнатите, допуснати грешки в поведението си.
При тези данни по делото, с оглед ниската възраст на детето, слабо
развитите родителски умения у бащата , решаващият състав намира, че
режимът на лични отношения следва да включва период на адаптация на
детето към бащата, изграждане на доверителна връзка между двамата, както
правилно е постановил и първостепенния съд с обжалваното решение. При
решаване на спора относно режима на лични отношения съдът следва да
изхожда преди всичко от интересите на детето и не е обвързан от исканията
на страните, тъй като не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а
осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
родителите на детето. А интересите на детето изискват да се осигури
възможност за създаване и укрепване на емоционална връзка с бащата, но в
същото време, и дори на първо място, следва да се осигури запазване
емоционалния комфорт на детето.
На този етап от развитието си (на три години) детето е несамостоятелно
и в ежедневието си се нуждае от постоянни грижи, свързани с режима на
хранене, занимания и сън. Освен посрещане на първостепенните му нужди, на
тази възраст детето особено силно се нуждае от нежност, внимание,
съвместни занимания, грижи за интелектуалното и физическото развитие, за
да има основания да се чувства обичано и защитено. Тези потребности се
посрещат от майката, поради което на този етап тя е значимият за детето
родител. Във възрастта, на която е детето, зависимостта от значимия за него
родител е особено силна и присъствието на майката е основна потребност за
детето.
От друга страна на тази възраст се създават основните навици и модели
на поведение, формиращи детето и определящи развитието му. Ритмичното
повтаряне на всички елементи от режима (хранене, сън, игри, занимания,
5
разходки) осигурява предпоставка за пълноценно и хармонично развитие на
детето. Постоянството при спазването на режима създава у детето т. нар.
„устойчив динамичен стереотип”, приучава го към ред и дисциплина и
едновременно с това развива способността му за адаптация към променяща се
среда. Затова от основно значение е спазването на основните режимни
моменти (време на лягане и ставане от сън, продължителност на разходките,
режим на хранене и хранителни навици). Резките промени в денонощния
стереотип на тази възраст се понасят трудно от детето, застрашават
емоционалната му стабилност и биха могли да предизвикат емоционални
травми.
Изложеното мотивира съда да приеме, че на този етап от развитието на
детето отделянето му от майката и продължителното й отсъствие, още повече
– преспиване на детето при бащата, би се отразило негативно на
емоционалното състояние на детето.
При определяне на възрастовата граница и периода на адаптация следва
да се има предвид социализацията след 3-годишна възраст на детето-
разширяване на познанията за външния свят, уменията да общува, развитие
на познавателните процеси.
По тези съображения въззивният съд приема, че обосновано и правилно
с оглед висшия интерес на детето, районният съд е приел, че срещите с
бащата следва да се осъществяват за известен период само в почивните дни
без преспиване при бащата, за да се осигури спокойна среда за срещи между
детето и родителя и да се избегне риска, при прибързано извеждане на детето
от средата, в която живее фактически към момента, да преживее емоционален
стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита.Определеният от
първостепенния съд едногодишен адаптивен период въззивният съд намира за
необосновано дълъг, като същият няма до способства за изграждане на
доверителна връзка между бащата и детето, а ще постави в риск крехката и
емоционално нестабилна към настоящия момент връзката между тях и ще
благоприятства за отчуждението на детето от този родител.
Затова настоящият състав на съда приема, че следва да бъде определен
преходен период, който да обхваща първите четири месеца от влизане на
настоящето решение в сила, през който период бащата ще има право да се
среща с детето всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10.00 часа
6
до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя, без преспиване
и в присъствието на майката.
След изтичането на този адаптивен период бащата да взима детето от
дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя – с преспиване,
както и за тридесет последователни дни през лятото, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава
до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще
ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право
да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година.
В случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на
официалните празници и личните празници на детето и бащата, съдът следва
да определи следния режим:
През четните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с
майката, съответно – да го връща там по време на следните празници: Деня на
освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май),
Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември) ,
като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на
рождения ден на детето (19 август) – за 4 часа в извънучебно време ако е
учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в
първа или трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни);
През нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то
живее с майката, съответно – да го връща там по време на следните празници:
Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година
са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22
септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима
детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден
на бащата (7 март) и имения ден на бащата ( 8 ноември) – за 4 часа в
извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен
ден (но ако се пада в първа или трета събота или неделя от месеца се прилага
режима за тези дни.
В аспекта на изложеното първоинстанционното решение в оспорената
част следва да бъде отменено и да се постанови ново съобразно определения
7
режим на лични отношения по периоди.
Предявеният иск за издръжка, на основание чл. 142 от СК е уважен
частично в размер на 350 лв. от датата на исковата молба занапред. При
определяне размера на дължимата обща издръжка се преценяват нуждите на
детето, адекватни на възрастта, здравният му статус, специални потребности и
разходите за тяхното задоволяване , както и разпоредбата на чл. 142, ал.2 от
СК относно минимално установения такъв – 1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната, която от 01.01.2023г. е 780 лева, съгласно ПМС
№ 497/29.12.2022 г., или минималният дължим размер издръжка от родителя е
195 лева. Предвид възприетото становище за потребностите на детето,
ниската му възраст, нуждата от специална и разнообразна храна, достатъчно
на брой и съобразени със сезона и пола дрехи, честата смяна на облеклото
поради израстване , специални консумативи и играчки необходими за
отглеждане на малко дете , общата издръжка следва да се определи в размер
от 550 лева и да се разпредели между задължените лица, съответно в размер
на 350 лв. за бащата, останалата част и преките грижи за детето следва да се
понесат от майката. Не се установи по делото наличие на изключителни
нужди на детето, а обстоятелството, върху което акцентира майката във
въззивната инстанция и представените доказателства , че детето посещава
частна детска градина, тъй като не е прието в държавна такава поради
липсата на свободни места, не може да обоснове извод , за присъждане на по-
висок размер на издръжката, с оглед предприетите от държавата механизми
за компенсирани на разходите , уредени в Наредба за условията и реда за
предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране
на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на
децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или
училища поради липса на свободни места.Така определения размер на
издръжката съдът съобрази и с по-добрите финансови възможности на
бащата, високият размер на получаваното от него месечно възнаграждение
като земеделски производител , имущественото му състояние респ.
притежаваните от него недвижими имоти и МПС, поради което приема, че е в
състояние и без особени затруднения да заплаща на своето дете месечна
издръжка в размер от 350 лева.
Поради това първоинстанционното решение в частта, с която бащата е
8
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата
майка и законна представителка в размер от 350 лева е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и с
оглед частичната основателност/неоснователност на въззивните жалби,
страните си дължат взаимно разноски, съобразно уважената и отхвърлена
част, поради което в полза на А. А. ще се присъдят разноски за въззивната
инстанция в размер от 707,25 лева,а в полза на Н. Д. разноски за въззивната
инстанция в размер от 757,50 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1436/31.03.2023 г., постановено по гр. д. №
426/2022 г. по описа на РС Пловдив, 3-ти бр. състав, В ЧАСТТА, с която е
определен режим на лични отношения между бащата А. И. А., ЕГН:
********** и детето И. А.ова А.а, ЕГН **********, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
бащата А. И. А., ЕГН: ********** и детето И. А.ова А.а, ЕГН **********,
както следва:
През първите четири месеца от влизане на настоящето решение в сила,
бащата ще има право да се среща с детето всяка първа и трета седмица от
месеца, считано от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00
часа в неделя, без преспиване и в присъствието на майката.
След изтичане на горния четиримесечен преходен период бащата ще
има право да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да
го връща там, всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч.
в неделя – с преспиване, както и за тридесет последователни дни през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения
срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;
9
С случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане
на официалните празници и личните празници на детето и бащата, съдът
постановява следния режим:
През четните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с
майката, съответно – да го връща там по време на следните празници: Деня на
освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24
май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26
декември) , като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден;
както и на рождения ден на детето (19 август) – за 4 часа в извънучебно
време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се
пада в първа или трета събота или неделя от месеца се прилага режима за
тези дни);
През нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то
живее с майката, съответно – да го връща там по време на следните
празници: Великденските (от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на
независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1
януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както
и на рождения ден на бащата (7 март) и имения ден на бащата ( 8 ноември) –
за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е
неучебен ден (но ако се пада в първа или трета събота или неделя от месеца
се прилага режима за тези дни).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1436/31.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 426/2022 г. по описа на РС Пловдив, 3-ти бр. състав , В ЧАСТТА , с която
бащата А. И. А., ЕГН: ********** , е осъден да заплаща на детето си И.
А.ова А.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.
Д. М., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер от 350 лева, начиная от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяко
просрочена вноска.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Н. Д. М. да заплати на А. И. А., ЕГН: ********** , сумата от
707,25 лева-разноски по делото пред въззивната инстанция.
10
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: **********, да заплати на Н. Д. М., сумата от
757,50 лева-разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11