Р Е Ш Е Н И Е
№
03.05. 2019 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На
двадесет и втори април 2019 година
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия
Атанасова,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
Възз.гр.дело
№ 104, по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба на адвокат Ц.И.,
пълномощник на ответниците М.В., С.А. и А.А., тримата
от гр. Търговище, против Решение № 97 от
2019 година, постановено по гр.дело № 1528/18
г. по описа на РС Търговище, с което е обявен за относително недействителен по
отношение на „Интернешънъл Асет банк“
ЕАД гр. София, договор за дарение, сключен с нотариален акт № 120, т. 4, дело 523/ 2016 г. на нотариус с рег. № 496 в гр. Търговище, по силата на
който М. В. ***, дарява на родителите си
С. и А. Аврамови собствения си апартамент в гр. Търговище, в кв.“Запад“,
бл. 71, вх.“Б“, ет. 3, ап. 9, на
основание чл. 135 от ЗЗД.
Излагат се съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата
незаконосъобразност. Съдът не бил обсъдил правилно доказателствата по делото, а
прехвърлителната сделка не била увреждаща кредитора. Иска се отмяна на
решението. В съд.зас. не се яви представител.
Въззиваемата страна – „Интернешънъл Асет банк“ ЕАД гр. София е подала
отговор на жалбата. В него се посочва, че решението е валидно, допустимо и
правилно, поради което се иска да бъде потвърдено. Иска се да бъдат заплатени и
направените пред втората инстанция разноски. В съд.зас.
адвокат И., пълномощник, поддържа отговора.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално
допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
препраща към мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и
правните изводи.
Изложените в жалбата доводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Искът е по чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на недействителни действията на длъжник, по отношение на кредитора му
– банката, която е отпуснала кредит.
Между страните е имало договор за кредит –
овърдрафт, № 555512/001 от 18.11. 2013 година. Ищецът е отпуснал на
кредитополучателя заем в размер на 15 000 лв., за срок от 12 месеца, с
краен срок за погасяване 21.10. 2014
година. С анекс от 18.11. 2014 година, страните са удължили срока на договора с
12 месеца, с падеж 31.11. 2015 година. Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на кредитополучателя, ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 1855/17 година
по описа на РСТ.
Ответницата
М.В. е дъщеря на другите двама – С.М.А. и А.В.А.. С нотариален акт за дарение №
120, том 4, дело № 523/16 по описа на нотариус с рег.№ 496, с район на действие
ОС Търговище, на 13.04. 2016 година, ответницата М.А.В. е дарила на родителите
си С.М.А. и А.В.А., собствения си недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр.Търговище, кв.“Запад“, бл. 71, вх. Б,
ет. 3, ап. 9, с площ от 68,69 кв.м.
С молба от 13.11. 2017 година, до ЧСИ
Георги Стоянов, с район на действие ОС Разград, ищецът се е присъединил като
взискател по изпълнително дело, длъжник по което е лицето Йордан Добрев
Тодоров- ипотекарен длъжник на банката. Видно от договора за кредит, това
всъщност е лицето обезпечило задължението на ответницата М.В. към банката, със
собствения си имот. След присъединяването по изпълнителното дело, ищецът е
получил част от вземането си от ответницата М.В.. В последствие с молба от
05.10. 2018 година до ЧСИ Анелия Загорова, е образувано въз основа на издадения
по ч.гр.д.№ 1855/17 по описа на РСТ изпълнителен лист, изпълнително дело с
длъжник ответницата М.В.. След предприетите принудителни действия, ответницата
е погасила една малка част от задължението си. Тези факти се установяват от
събраните по делото доказателства и макар в жалбата да е казано, че страните
имат спор по фактите, на практика такъв липсва.
От тези безспорни факти, изводът е
само един – искът е установен в своето основание и следва да бъде уважен. Няма
спор, че ищецът е кредитор на ответницата М.В., тъй като към деня на завеждане
на исковата молба той има неуредени отношения с нея. Разпореждането с имота е в
полза на възходящи на длъжника, поради което се презюмира
знанието им за наличието на задължения и съответно увреждането на кредитора,
чрез това разпореждане.
Възражението, което ответниците
въвеждат е, че кредиторът не е увреден и поради това, че длъжникът по договора М.В., макар и по пътя на принудителното
изпълнение, продължава да погасява задължението си към ищеца, е неоснователно.
Съгласно трайно установената съдебна практика, всяко отчуждаване на имущество
на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. При което и
да е разпореждане длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, което в случая е налице. Увреждането е налице, независимо от факта, че
в последствие, след като кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул и е
предприел действия по принудително изпълнение, длъжникът отново е предприел
действия по изпълнение на договора. С оглед на това е неоснователен доводът на
ответниците, че не е налице един от елементите на фактическия състав –
увреждане на кредитора. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните си
действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност. Длъжникът е знаел за
съществуването на задължението си към кредитора, преустановил е изпълнението си
по това задължение и е извършил процесното разпореждане, с което е намалил
имуществото си, което съгласно постоянната практика на ВКС е достатъчно за
обосноваване на извод за увреждането на кредитора. Според тази практика, винаги
отчуждаването на длъжниково имущество води до
обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори, независимо
от това дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки върху това имущество или
върху друго. Осъществената сделка с имуществото на длъжника е увреждаща, поради
това че за удовлетворяване на дълга служи цялото му имущество и той не
разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост
следва да се удовлетвори кредиторът. В този смисъл са решение № 407 от 29.12. 2014
г., по гр. д. № 2301/14 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 224 от 30.10. 2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК Решение № 50 от 12.05.2017 г. на
ВКС по т. д. № 731/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК.
Искът е основателен и решението на РС
Търговище е правилно и законосъобразно. Следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски и пред втората инстанция.
Те са в размер на 1000 лв. и за тях
има доказателства, че са изплатени, поради което ответниците следва да ги
заплатят.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97 от 2019 година, постановено по гр.дело № 1528/18
г. по описа на РС Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М.А.В. ЕГН **********, С.М.А. ЕГН ********** и А.В.А.
ЕГН **********, всички от гр.Търговище, съдебен адрес ***, офис 101, адв. Ц.И., да заплатят на „Интернешънъл Асет
банк“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София,
представлявано от Алексей Асенов Цветанов и Румен Георгиев Сираков, действащи
чрез пълномощника си адв. Л. Ивов
И. ***, съдебен адрес ***, офис 1, направените по делото разноски в размер на 1000
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва,в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.