№ 803
гр. *, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203203 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ХР. Д.
ХР., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 147, вх. 2, ет. 1, ап. 3, чрез адв. П.В. от БАК,
съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 18, ет. 3, офис 6, против Наказателно постановление №
10/16.03.2020 г. на началник на РДНСК *, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.
232, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУТ.
С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му.
Излагат се и подробни доводи за липса на административно нарушение, тъй като процесната
заповед изобщо не била връчвана на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуален
представител- адв. П.В. от БАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В
пренията си по съществото, както и в постъпило писмено становище, се изтъкват и други
аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк. Костова, включително и в писмено
становище, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От кмета на Община Созопол била издадена Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018 г. по реда
на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана на достъпа и ползването на строеж: „Едноетажна
постройка“, находящ се поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, местност „Света
Марина“, землище на гр. Созопол. В заповедта било записано, че контролът по нейното
изпълнение се възлага на директора на Дирекция „Устройство на територията, кадастър,
инвестиционна политика, екология и управление на проекти“ /УТКИПЕУП/, която
длъжност заемал жалбоподателят Х.Х.. При извършена проверка на 23.08.2019 г. от
1
служители на РДНСК * се установило, че строежът се ползвал, за което бил съставен
констативен протокол. На строежа не били поставени отличителни знаци на Община
Созопол за ограничаване на достъпа. С писмо изх. № 26-00-1152/21.08.2019 г. на
изпълняващия длъжността кмет на Община Созопол за първи път било разпоредено на
експлоатационните дружества да прекъснат захранването на строежа с електрическа енергия
и вода.
Актосъставителят Б.Г.- главен инспектор в РДНСК *, преценил, че по този начин
Х.Х. не е осъществил контрол по изпълнението на горепосочената заповед и му съставил
АУАН № Б-27/17.09.2019 г., който бил връчен на жалбоподателя на 18.09.2019 г. Въз основа
на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни длъжностни
лица, като са спазени законовите срокове за това.
Съдът обаче намира, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила,
което съществено накърнява правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при
които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе
казано, изискване към този правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от
фактическа, така и от правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се
опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие,
от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират
под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна
страна. Иначе казано, административно наказващият орган първо описва факти, а после
посочва правната оценка, която дава на тези факти. Това законодателно изискване
съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да
оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението
не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за
установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от
тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се
опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на
административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение № 1533 от 30.12.2010
г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- *).
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУТ.
Съгласно чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо
или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и
решения и предписания, основани на тях. След като е вменено нарушение на предл. трето,
от граматическото тълкуване на разпоредбата става ясно, че нарушението на Х. се изразява в
това, че е изпълнил несвоевременно възложените му задължения. В АУАН и НП обаче
2
липсват твърдения за някакво изпълнение от негова страна. Също така, ако се твърди, че
нещо не е изпълнено своевременно, т.е. навреме, е следвало да бъде посочен крайният срок,
в който това е следвало да стане. Такъв срок също не посочен. Единствено е записано, че
нарушението е извършено в периода 14.09.2018 г.- 21.08.2019 г. При съпоставката на този
период с дадената квалификация излиза, че нарушението на Х. всъщност се явява
довършено на 14.09.2018 г., тъй като явно от този момент всяко изпълнение е
несвоевременно, което означава, че крайният срок за своевременно изпълнение е 13.09.2018
г. За последната дата липсват каквито и да е било съображения в постановлението. Отделно
стои въпросът защо АНО е приел като начало на периода на нарушението 14.09.2018 г.,
позовавайки се на тази дата като краен срок за доброволно изпълнение, тъй като този ден е
включен в срока за доброволно изпълнение, респ. от 15.09.2018 г. би било налице някакво
нарушение. Изложеният период от страна на АНО предполага, че същият е приел, че е
налице своеобразно продължено нарушение (за което принципно няма проблем а
административнонаказателното производство). В конкретния случай обаче се получава
противоречие между наличните фактически твърдения и дадената правна квалификация.
Както бе посочено, изложени са твърдения за продължителен период на неизпълнение, но
същевременно квалификацията на твърдяното нарушение предполага посочването на една
единствена конкретна дата, на която същото е довършено. По този начин неминуемо се
накърнява правото на защита на лицето да се защитава адекватно по фактите и
квалификацията на вмененото нарушение.
Независимо от горното, съдът намира, че липсва състав на нарушение, независимо
дали се счете, че се касае за цялостна липса на изпълнение от страна на Х., или на
изпълнение не в срок. Действително, от обективна страна се установява, че от негова страна
не са предприемани действия във връзка с тази заповед, както и че на същият със самата нея
е възложен контрол по изпълнението й. За да е налице административно нарушение от
субективна страна обаче, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му
деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН/.
В конкретния случай това означава Х. да съзнава, че следва да контролира
изпълнението на процесната заповед и да не го прави. За да съзнава тези обстоятелства, той
следва да е наясно със съществуването на тази заповед и да се е запознал с нея. По делото
обаче липсват каквито и да е доказателства, че заповедта на кмета на Община Созопол е
била сведена до знанието на жалбоподателя. На първо място, от справките от деловодната
система на общината на л. 122 и л. 123 се вижда, че от страна на Х. не е приемана задача във
връзка със заповедта. На л. 122 е посочена, че има приемане, но на 01.01.1800, което
очевидно е някаква грешка. На л. 123 пък в графата „Прието на“ срещу неговото име стои
празно място. Неоснователно в насока съставомерност е твърдението на представителя на
АНО, че имало поставени резолюции от негова страна върху документи от преписката във
връзка къмпинг „Златна рибка“. От големия брой документи по делото са налице три, върху
които е положено ръкописно името „Х.“ и е положен подпис отдолу. Първият е писмо на л.
156 от „ВиК“ ЕАД * с входящ номер на Община Созопол от 03.09.2019 г., т.е. след
твърдения от АНО период на извършване на нарушението. На л. 172 са налице указания от
РДНСК * с входящ номер на Община Созопол от 02.09.2019 г.- отново след твърдения от
АНО период на извършване на нарушението. На л. 209 е налице отново писмо от РДНСК * с
входящ номер на Община Созопол от 15.08.2019 г. Видно е, че тази дата попада в периода, в
който АНО твърди да е било извършено нарушение. По никакъв начин обаче не се
установява, в кой момент е положено ръкописно името „Х.“. Изводът, че именно на датата
на входиране на последния документ жалбоподателят се е запознал със заповедта би
почивал единствено и само на предположения.
Накрая, дори и да се приеме, че именно на 15.08.2019 г. жалбоподателят се е запознал
със заповедта, то отново ще е налице липса на съставомерно поведение, тъй като в самата
заповед не е упоменат срок, в който натовареното с контрола й длъжностно лице следва да
3
предприеме действия. Такъв срок е посочен в извадката от деловодната система на л. 123 и
същият е едномесечен (в графата „Крайна дата за изпълнение“ е посочена дата 03.10.2018
г.). Следователно, ако се приеме, че запознаването със заповедта е на 15.08.2019 г., то към
21.08.2019 г., когато се твърди да е крайната дата на периода на нарушението, Х. все още
няма да е бил в неизпълнение на същата, тъй като дадения едномесечен срок за
предприемане на действия от негова страна няма да е изтекъл.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 6), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 600
лв. Така или иначе , съдът намира, че това възнаграждение не е прекомерно, предвид
големия обем материали. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни
постановления, е отговаряла агенцията, а не регионалното поделение (доколкото само
агенцията е юридическо лице съгласно устройствения правилник), съдът намира, че следва
да осъди именно ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10/16.03.2020 г. на началник на РДНСК *, с
което на ХР. Д. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 147, вх. 2, ет. 1, ап. 3, на
основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София да заплати на ХР.
Д. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 147, вх. 2, ет. 1, ап. 3, сумата от 600
/шестстотин/ лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4