Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.10.2018
г. гр. В
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 6207 описа за 2017 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Й.С.Й.,
с която претендира да бъде унищожен
сключения на 17.10.2016г. между него като продавач и ответниците Х.К.М. и И.Н.М.
като купувачи,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. В, ж.к. „-
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. В,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран
в нотариален акт № 142, том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г.
на нотариус Орлин Стефанов, поради невъзможността на продавача да разбира и ръководи
действията си към момента на сключване на договора.
В исковата молба се сочи, че ищецът
е бил собственик на апартамент в гр. В, ж.к. „- самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. В, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК. На 17.10.2016г. ищецът продал имота
на Х.К.М., която се намирала в брак с другия ответник И.Н.М.. Към момента на
продажбата ищецът бил в нетрезво състояние и не разбирал свойството и
значението на постъпките си. Алкохолната му зависимост била установена на
18.11.2016г. с поставена диагноза от психиатър. За извършената продажба разбрал
по-късно, след като бил подложен на лечение. Твърди, че цената посочена в нотариалния
акт никога не е била получавана от продавача. Претендират се разноски
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомените ответници, с който се оспорва иска изцяло. Твърдят, че към
момента на извършване на сделката продавача не е бил
алкохолно повлиян и е разбирал свойството и значението на постъпките си. Твърди
се, че ищецът е имал трайно намерение да получи пари срещу своя имот, като в
тази насока на 10.10.2016г. е сключил писмен предварителен договор с трето лице
за замяната му, но впоследствие се е отказал от него на 12.10.2016г. Счита, че
продавачът – ищец не е боледувал от психически заболявания, като в тази връзка
сочи ЧНД 4271/2012г. на ВРС за налагане спрямо него на ПММ, което впоследствие
е било прекратено. Твърди, че сумата посочена в нотариалния акт е била изцяло
платена на продавача. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - копия от договор
№ 15043 от 15.08.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти; удостоверение
за наследници на ;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том
3, рег. № 7705, дело № 495 от 2016г.; удостоверение рег. № АУ047833ВН от
31.05.2017г. за семейно положение;
удостоверение рег. № АУ086869ВН от 20.09.2017г. за постоянен и настоящ адрес; удостоверение
за данъчна оценка изх. № **********;
схема № 15-497277/12.10.2016г.; амбулаторен
лист № 000502/18.11.2016г.; извлечение от
движение по сметка на Х.К.М. за период 01.03.2016г. до 23.03.2018г.; предварителен
договор за замяна на недвижими имоти от 10.10.2016г., копие от пълномощно от Й.С.Й.,
декларация за оттегляне на пълномощия от Й.С.Й., анекс за прекратяване на
предварителен договор за замяна на недвижими имоти, се установява, че: Й.С.Й. придобил по наследство от своята майка Добринка Ангелова /поч. на
23.10.2014г./ апартамент
в гр. В, ж.к. „- самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. В, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК. На 17.10.2016г. Й.С.Й. продал
имота на Х.К.М., която към този момент се намирала в брак с И.Н.М.. На
18.11.2016г. Й.С.Й. бил прегледан от психиатър д-р Катя Арачева, който му поставил диагноза „синдром на зависимост“, при
възприето обективно състояние на алкохолен фациес, тремор на ръцете, очертана
психо-физическа зависимост към алкохола, абстиненции, промяна на личността в
алкохолен тип.
На 17.10.2016г. Й.С.Й.
получил от Х.К.М. чрез
вътрешнобанкови преводи
шест вноски по 7000 лв. и една от 1560 лв. с посочено
основание „покупка на апартамент“ на обща стойност от 43560 лв. Веднага след
получаване на всяка отделна сума от 7000 лв. и 1560 лв. я изтеглял в брой на
касата в същата банка, и по сметката на името на Х.К.М., от която получил сумите, отново касово бил внасян еквивалентния им размер
в брой /шест вноски по 7000 лв. и една от 1560 лв./, с посочено основание
„захранване на сметка“. На 10.10.2016г. Й.С. Иванов сключил
писмен предварителен договор с Мариян Маринов за
замяна на апартамент в гр. В, ж.к. „за
поземлен имот ведно с построената в него сграда в с. Вехтово, обл. Шуменска, като
Иванов упълномощил Маринов да го представлява във връзка със снабдяването на
необходимите документи за сключване на окончателния договор. На
12.10.2016г. Иванов оттеглил пълномощията и сключил с Маринов анекс за
прекратяване на предварителния договор.
От
заключението
/писмено и устно/ на
приетата
по делото СПЕ се установява, че
Й.С.Й. страда от хроничен
алкохолизъм, синдром на алкохолно опиване, неусложнена абстиненция,
личностна промяна в алкохолен тип. От данните по делото няма данни за патологично
алкохолно опиване. Й. е лесно манипулируем
с недооценъчно поведение, свързано с вземане решения. Може
да попадне лесно под въздействието на хора от близкото обкръжение и да им
се доверява безрезервно. При
неупотреба на алкохол се стига до „абстиненция“ - треперене
на части от тялото, непрекъснато желание да употребява
алкохол.
Пие
алкохол, за да овладее тези неприятни болестни симптоми. При
неусложнена абстиненция е налице обилната вегетативна симптоматика,
кардио и чернодробни проблеми, повръщания, тремор /треперения/,
изпотявания, проблеми с кръвното налягане, агресия, неспокойство, нарушен сън.
Симптомът
„тремор“ се наблюдава освен при при алкохолна зависимост и
при други болести. Ако не е пил алкохол, има абстиненция,
пие му се и трепери. Неусложненото абстинентно състояние,
самостоятелно не покрива критериите за
краткотрайно разстройство на съзнанието. При установения хроничен
алкохолизъм и алкохолна промяна на личността, ако се приеме,
че не е пил алкохол по време и скоро преди извършване на сделката, може да се
направи извода, че е бил в абстинентно състояние.
Ако се приеме тезата,
че е пил алкохол на фона на хроничен алкохолизъм, дори малко количество винаги води
до снемане на задръжките, подтискане на висшите корови функции и улеснява
първичните действия, като забавя абстрактното мислене на
лицата. Преценката „За“ и „Против“ извършване на каквото и да действие е стеснена.
При проведения преглед в лекарския
кабинет Й. бил адекватен, с добър
външен вид, като по негови данни повече от 20 дни не е пил под влияние на братовчед си. Вещото лице по
информация от освидетелствания и от лични впечатления, придобити при
упражняване на занятието й знае, че е престоявал в мъжко отделение
в психиатрията в гр. В. Не е налице медицински критерий по чл.
146 ЗЗ, тъй като синдрома
на алкохолна зависимост, неусложнено абстинентно състояние, не попада в хипотезата на нормата. Й. осъзнава значението на постъпките си различно
за различните действия. Й. осъзнава, че извършва правна сделка, но
не и компетентно да защитава своите права. Не може да бъде даден еднозначен
отговор към момента на извършване на сделката
разбирал ли е свойството и значението на извършеното, тъй като зависи от
евентуално алкохолно повлияване, манипулация от трети лица и въздействието им върху него, за което няма еднозначни данни по делото.
От събраните гласни доказателства – покзания на свидетеля
Анжел Бориславов Македонски, се установява, че познава Й.Й. от около 25г., като братовчед на бившата му съпруга. От време на
време се виждали, докато майка му била жива. След като починала през
2014 г. станали по-близки и се виждали два-три пъти в месеца. Й. няма друг познат в града и го
търси, когато има нужда от помощ, особено
в последно време. Й. живеел и все още
живее в жилището си в ж.к. „Младост“, бл. 155, двустаен апартамент, тъй като не разполага с друго жилище. Апартаментът е останал от родителите му. Не знае да е искал
да го продава. Й. работел от време на време, когато е в състояние, по един-два дни в месеца,
останалото време пиел с приятели в апартамента. Той не работел, защото не му се работи, злоупотребявал с алкохол,
откакто го познава. Имало обостряне, още майка му го карала да се лекува няколко пъти, но без
ефект, изпадал в абстиненция. Лекувал се е в психиатрията. След като майка му починала, не се е
лекувал, няма кой да го подтиква да се лекува. Той живее почти сам, от време на
време пристига при него някоя клошарка и си заминава, защото той перманентно е
пиян и с такъв човек не може да се живее. Ходят при него жени, които няма къде
да живеят, но като видят състоянието му, си заминават. Не е споменавал да иска
да продава жилището, тъй като няма къде да живее. Началото на октомври 2016 г.
ходил да го види, защото знаел, че е зле здравословно вкл. психически. В дома му заварил Николай
/сочи присъстващо в съдебната зала лице - Никола
Илиев М./ и Надежда, с която живеел. Отишъл
и видял Й. в неговото неадекватно състояние, говорили за
анулиране на пълномощни и прехвърляне на апартаменти, но не обърнал внимание,
постоял малко и си заминал. След известно време, 5-6 дни минал пак, Й. бил сам и пиян, на
масата видял листи като най-горния бил нотариален акт с посочено име Х.. Й. казал: „Нищо не съм направил, не познавам Х.,
апартамента е моя“ и тупнал по масата. Така разбрал, че Й. е измамен, тъй като той се напивал и нямал спомен на
другия ден, какво е направил. Такива ситуации при него са редовни, като се напие не залита и говори разбираемо, но не може да
разсъждава. Употребява всичко, което може да се пие, ако няма пари, купува спирт,
разрежда с вода и пие. Ако
не пие от сутринта, изпада в абстиненция. След смъртта на майка му го е виждал в такива състояния. След
извършената сделка съвсем обеднял, тока му е
спрян, ВиК го съди, няма средства да живее. Ако е имал пари, щяло да проличи. Ако не е бил алкохолно повлиян, няма
как да реши да продава апартамента, тъй като няма къде да живее.
Рядко се случва да има периоди да не пие. Според свидетеля, Й.
има и умствен дефицит. И по
физиономията му е ясно, че злоупотребява с алкохол. Когато не е пил изглеждал още по-зле, трепери целия и пак му
личи, че злоупотребява.
От покзанията на свидетеля Надежда Стоянова Маринова се установява, че познава Й. от 15-16 години. Живяла почти една година
с него, на семейни начала през 2016 год. Не познава Х.. Сега са разделени с Й.. Вижда го рядко из квартала.
Причината да се разделят била несходство в характерите и продажбата на жилището му. Хазарт
не е играл, пиел алкохол в рамките на нормалното, не е изпадал в някакво алкохолно
опиянение. Преди да живеят заедно и след това, не го е виждала да злоупотребява с алкохол. Той пие концентрат - ракия
200-300 грама, не всеки ден. Тя пие бира. Той работел от време
на време в погребална агенция, без трудов договор. Преди това в охранителна агенция,
но от там го изгонили, не е запозната защо. Свидетелката работила тогава и издържала
домакинството. Живеели в „Петлешев“, бл. 150, не е сигурна за номера, етаж шести. Жилището е двустаен апартамент, кухня, спалня и хол и
било на Й.. Сега живее пак там. Казал й, че мисли да го заменя или продава за по-малък
апартамент. Не знае за какви пари. Напуснала го април следващта
година защото не била сигурна къде ще живее, тъй
като има дете. Не знае какво са се разбрали с купувача. Заедно били в апартамента, той излязъл и отишъл с Никола
Илиев М. да
правят сделката. Не знае как се продава недвижим имот. Преди това се бил договарял с някакви
хора за имот на село, но нищо не станало. В деня на продажбата не бил употребил алкохол, доколкото разбрала, се въздържал, защото имал среща. Той се върнал малко след нея и й казал, че
сделката е станала. Нямал признаци да е употребил алкохол.
Не го е виждала да изпада в неадекватни състояния. Рента не знае да е
получавал. Никола Илиев М. отишъл в качеството на купувач на апартамента, не знае за друг
човек. Й. сам си купувал алкохол. С купувача били комшии на вилата, където
живеела преди да отиде при Й.. Нейн познат й казал, че търси апартамент и тя ги свързала. Не може да обясни защо
съдействала на Й. за продажбата, въпреки че не искала да останат на улицата
с детето. Не може да обясни как щяли да живеят тримата в по-малко жилище. Не може да обясни защо го свързала с купувач, а след това го напуснала, защото останал без жилище. Познава Анжел /свидетеля на ищеца/, който бил в добри отношения с Й. и
го е виждала да идва в апартамента му.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът възприема следното от правна
страна:
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл. 31 ал. 1 ЗЗД.
Според
цитираната правна норма, унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си.
За
да бъде уважен един иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, следва по делото
да бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки, а именно:
договор, сключен от дееспособно лице и при сключването на този договор това
дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си. В
случая е налице първата предпоставка, за която по делото между страните няма
спор – ищецът е бил дееспособен. Спорът е
относно това, дали при сключването на договора от 17.10.2016г. са съществували двете
алтернативно дадени основания в чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаемост на сделка –
възможност за разбиране на действията и възможност за ръководене на тези
действия. Правилото на посочената разпоредба е предвидено в защита на тези
лица, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите права и
интереси, да сключват сделки, независимо дали за това им състояние те могат да
бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение. Има
се предвид едно временно състояние на
иначе дееспособно лице, което може да се дължи на обективни причини: болест, стрес, хипноза,
др. патологичен ефект, или на субективни: пиянство,
консумация на наркотици и други. Възможно е също състоянието да е трайно, но
лицето да не е поставено под запрещение.
Определящо
е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали
това състояние е било такова, че
да позволи на сключилия сделката да
действа съзнателно и разумно, за да
може свободно, без външна намеса да
формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването
й, доколкото се касае за дееспособно лице,
съдът е длъжен да съобрази всички съотносими установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно
състояние, начин на живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други. Затова при преценката си, съдът
следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства
/писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл.от ГПК - в т.
см. е трайната съдебна практика – пр. Решение с № 69/09.07.2015г. по гр.д. №
1582/2014 г. на ВКС, решение № 698/12.01.2011г. по гр.д.№ 14 / 2010г. на ВКС и др.
Съдът като взе предвид горните правни доводи в
контекста на събраните в настоящия процес гореобсъдени доказателства, намира
иска за основателен.
Съобразно медицинската
експертиза, представения амбулаторен лист и показанията на водения от ищцовата
страна свидетел Македонски, се установява датираща дълго преди сключване на
сделката хроничната алкохолна зависимост на ищеца, довела до алкохолна
личностнова промяна, лесна манипулируемост, неконтролируемост в поведението и лишаваща го
от възможност да се защитава успешно в социума. Няма пълен спомен и не осъзнава
какво точно е направил със сключването на процесния договор.
В тази насока съдът кредитира
в цялост заключението на вещото лице – психиатър, което пълно, обективно и
подробно дава отговори на поставените въпроси относно патологичната зависимост на ищеца, вследствие на която към момента на изразяване
на волята му при сключване на догвора от 17.10.2016г. са възможни и двете
хипотези – да е разбирал свойството и значението на постъпката си или да не е
разбирал. От значение към този момент е и дали е бил в абстинентно състояние
или е бил употребил макар и малко количество алкохол. Подробно е разяснило в
какви симптоми се изразява абстинентното състояние и какви са последствията от
употребата на алкохол /обсъдено по-горе/, като в тази насока съдът счита, че
при сключване на сделката ищецът е бил алкохолно повлиян. Този извод се налага по аргумент на обратното
от факта, че по делото не е установено към момента на сделката да е имал нито
един от симптомите на абстиненция - пр. тремор /на ръце, тяло/, повръщания,
агресия, неспокойство, които са очевидни и биха били забелязани от нотариуса,
като липсата им към момента на сделката се твърди и от ответника, а според
вещото лице /и житейски обосновано без да са необходими специални познания/, е
известно, че възможните състояния на боледуващите от хроничен алкохолизъм са
две - употребил алкохол /когато външно
изглежда в по-добра физическа кондиция – не трепери, не е изнервен, напрегнат и
т.н./ или абстиненция /когато са налице
горните външни проявления/. От ответната страна не е изложен нито един довод,
защо следва да се поставят под съмнение личните и непосредствени впечатления на
един утвърден специалист в тази област, въз основа на които е дадено
категорично мнение за състоянието и диагнозата на освидетелствания ищец. Твърди
се единствено, че не е следвало да направи личен преглед на ищеца, поради
липсата на изрично разпореждане от съда, което твърдение не следва да бъде
споделено. Безспорно вещото лице най-добре е в състояние да прецени с
използването на какви методики от неговата област ще отговори най-пълно,
обективно и отговорно на поставени задачи. В този смисъл съдът намира, че
възможността да се освидетелства едно лице по назначена СМЕ или СПЕ винаги би
била от полза за мотивираността на изводите в тях.
Налице е съставен в съвсем
близък след процесната сделка период писмен документ – амбулаторен лист, в
който е удостоверно идентично с възприетото от вещото лице болестно състояние
на ищеца. Амбулаторният лист, в съответствие с трайната съдебна практика /вкл. цитираната
от ответника/, следва да се приеме, че има характер на частен документ, в
частта му относно направените изявления от прегледаното лице. В частта му
относно констатациите от лекаря - специалист и поставената диагноза обаче,
документът е официален – съставен е от длъжностно лице в кръга на функциите му.
Безспорно тази част не касае волеизявление на преглежданото лице, а и
документът не е съставен по негово искане, а след изпращането му с направление
от общопрактикуващ лекар – обстоятелство разяснено и от вещото лице в устното
му заключение.
Показанията на свидетеля
Македонски са последователни, безпротиворечиви и логични, поради което не
внасят съмнение за достоверността си. Близките приятелски отношения между него
и ищеца бяха потвърдени и от водения от ответника свидетел. На противопложния
полюс са показанията на водената от ответниците свидетелка – Маринова, поради
което съдът ги кредитира само частично. Въз основа на непосредствените си
възприятия за поведението й, невъзможността да отговори логично на
недвусмислени въпроси /за мотивацията й да помогне за сделката, за обяснение на
действията й в тази насока и т.н./, и поради противоречието с останалите
доказателства по делото, съдът не кредитира показанията й относно общото здравослоно
състояние на ищеца, и конкретното му към момента на атакуваната сделка.
Кредитира ги в частта, в която сочи, че нито тя, нито ищеца са имали представа
каква точно сделка сключват – продажба или замяна, както и кой е действителната
друга страна по тази сделка, като са считали за таква третото за договора лице
– присъствалия при разпита й в съдебната зала Никола М..
В горния смисъл е и друг
обективен факт, обуслвящ извод за субективна невъзможност за разбиране на
значението на извършеното действие – в договора за продажба е удостоверено
волеизявление за получаване на продажна цена от 43560 лв, което се опровергава
от удостоверяванията в неоспорените приети писмени доказателства – банкови
извлечения. Липса логично правно и житейско обяснение, вменяемо лице да продаде
свой имот за удостоверена в договора цена от 43560 лв. като получаването й е
извършено в банка чрез 6 последователни вътрешнобанкови превода от купувача към
продвача на сума от по 7000 лв. и веднъж от 1560 лв., като след всеки превод
продавачът го е теглил от касата /заплащайки съотвените немалки такси/, а купувача
е внасял идентичната му стойност на каса, за да захрани сметката си преди да
извърши следващия междубанков превод. Хронологично изследвано като краен
резултат, се налага извода, че продавача не е получил нищо. Това се потвърждава от устоверените в горепосочените
документи салда по сметката на купувача и продавача, които както преди, така и
след горепосочените многократни транзакции, са нула /като се игнорира минималния
остатък останал от разликата в таксите за банкови преводи/, т.е след
първоначалното внасяне от купувача на сумата от 7000 лв. по сметката си, чрез
която да извърши превода към продавача и многократните тегления и внасяния на
същата сума, тя не е останала в кредит
на нито един от двамата, което косвено отново сочи за извършено с оглед на
договора фиктивно внасяне на сума от 43560 лв., която в действителност не е
била реално налична. По делото няма данни, няма и твърдения за симулация или
друго прикрито съзнателно съглашение между страните, които да обосноват тези
действия, поради което те сочат единствено на недобросъвестност за
облагодетелстваната страна, респ. негодност на ощетената страна да разбира
свойството на постъпката си.
Ответната страна сочи като
аргумент за годно изразената воля, извършените от ищеца и други правни действия
насочени към прехвърляне собстеността на процесния имот – предварителен договор
с анекс, пълномощно и оттегляне, но според съда те сочат обратното – установената и от вещото лице склонност
от страна на ищеца под влияние на алкохолнта си зависимост и манипулативно
въздействие на хора от обкръжението си да реагира импулсивно, като извършва неосъзнати
и нежелани действия за разпоредителна сделка с имота си, за които при наличие
на достатъчно време за последващо осмисляне и преценка, предприема противоположни
действия за анулирането им. Такава възможност за процесната сделка по
извънсъдебен път не е налице
Двете страни в производството
са направили искане за присъждане на сторените от всяка от тях разноски. С
оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. От него са представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
заплащането на разноски /договор за правна помощ, вносни бележки/ в размер на 3151,46
лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
УНИЩОЖАВА на основание
чл. 31 ал. 1 ЗЗД сключения на 17.10.2016г. между Й.С.Й. като продавач и
Х.К.М. и И.Н.М. като купувачи,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. В, ж.к. „-
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. В,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран
в нотариален акт № 142, том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г.
на нотариус Орлин Стефанов с район ВРС,
поради невъзможността на продавача да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на договора.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК Х.К.М. ЕГН **********
и
И.Н.М. ЕГН ********** да заплатят на Й.С.Й. ЕГН ********** сумата от 3151,46 лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град В в двуседмичен срок от връчването му на
страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: