№ 6019
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110147439
по описа за 2021 година
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 203,01 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Хонда“,
модел „Сивик“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 07.06.2020 г., както и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 32000/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021 г., както и предявен
при условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
2 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ е заплатил сумата от 193,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени вреди на застрахования при него л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ...,
вследствие на ПТП от 07.06.2020 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, около
11:15 часа, при движение по ... с посока на движение от ... към бул. „... при попадане на
управлявания от М. П. АЛ. автомобил в необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно /дупка/, като отговорен за настъпването му е ответникът ..., тъй като пътят,
по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа
и именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., в който са отразени констатираните видими
увреждания по автомобила, а именно: предна дясна гума „Фулда“ и предна дясна джанта.
Твърди, че при него е образувана щета № 5000-1261-20-251393, по която е извършен оглед и
е съставен опис, като на 13.11.2020 г. е определил и изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 193,01 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 10 лв. Заявява, че с писмо с изх. № 13353/09.12.2020 г.
ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 203,01 лв., но с писмо от
12.01.2021 г. същият е отказал, поради което претендира същата. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при твърдението, че действителността на застрахователния договор е
обусловена от наличието на поставени върху него подписи както на застрахователя, така и
на застрахования. Сочи, че не е доказано писмено приемане на общите условия на ищеца от
страна на застрахования, в който случай следва да се счита, че те го обвързват. Оспорва
първопричината за настъпване на процесното ПТП да е необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, като счита, че данните в тази насока се основават единствено на
субективните възприятия на водача на увредения автомобил. В тази връзка посочва, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП по начина, отразен в протокола за ПТП, не се
потвърждава от други доказателства по делото, поради което оспорва същия. Навежда довод
за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил – М.А. поради
допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в случай, че се е движила със
съобразена спрямо пътните условия скорост, то твърдяните вреди не биха настъпили.
Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП, тъй като е съставен от
длъжностно лице, което не е непосредствен свидетел на удостоверените в него
обстоятелства. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази
степента на износване на гумата. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, тъй
като в застрахователната полица липсва отбелязване „Гуми“, поради което
застрахователното обезщетение е платено на застрахования при липса на основание за това.
Оспорва претенцията и по размер, тъй като не става ясно дали при определянето
застрахователят е отчел овехтяването на автомобила към момента на настъпване на
процесното ПТП. Допълва, че не се доказва заплащане и на дължимата застрахователна
премия в графа „Допълнителна“. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът ... твърди, че е сключил договор от 17.06.2019 г. с „..., по силата на който
му е възложил извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на ... – IV-та зона, включваща райони „..., „... и ... включително
изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база
посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Сочи, че „... не е
изпълнило задължения си за поддръжка на процесния участък, поради което е настъпил
вредоносният резултат. С оглед на тези обстоятелства ... предявява обратен осъдителен иск
срещу посоченото дружество, като моли, при условие че предявеният от ... срещу нея иск
бъде уважен, то „... да бъде осъдено да му заплати сумата от 203,01 лв., включително и за
разноските в настоящото производство.
Третото лице – помагач на страната на ответник и ответник по обратния иск - „...
изразява становище за неговата неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото
лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
2
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да
се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 18.01.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото обстоятелствата, че на 07.06.2020 г., около 11:15 часа, в гр. София, при
движение по ... с посока на движение от ... към бул. „... е реализирано ПТП с участието на л.
а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., както и, че същото е настъпило на пътен участък,
който е част от общинската пътна мрежа на ответника – .... За безспорно е отделено още, че
в полза на застрахованото лице от страна на застрахователя – ищец е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 193,01 лв., както и, че същият е сторил
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лв.
В случая, въз основа на представената по делото застрахователна полица №
93001010034546/10.04.2020 г. съдът приема за установено, че между ... и собственика на л. а.
„Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ... – М. П. АЛ. е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
същата, действащо за времето от 00:00 часа на 13.04.2020 г. до 24:00 часа на 12.04.2021 г.,
като именно в рамките на този период – на 07.06.2020 г. е настъпило и процесното ПТП.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице действителен
застрахователен договор между ищеца и собственика на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.
№ .... Това е така, тъй като застрахователната полица е представена в цялост по делото и
съдържа подписите на страните по нея, а освен това липсват доказателства, които да сочат
евентуална недействителност на договора, поради което следва да се приеме, че той е
породил своето действие в отношенията между тях. Отделно от това, наред със
застрахователния договор по делото са представени още талон за оглед на автомобил №
R0000076896/11.04.2020 г., удостоверяващ техническото му състояние към момента на
огледа, както и сметка № Р009201792/10.04.2020 г., с която застрахователният брокер е
декларирал с подписа си реалното заплащане на първа вноска от уговорената
застрахователна премия в размер на 109,22 лв. от страна на застрахованото лице, с което
полицата се счита за платена до 12.07.2020 г. /денят, предхождащ падежа на втората вноска
– 13.07.2020 г/, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване
на процесното ПТП – 07.06.2020 г. застрахователният договор действително е бил действащ
между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и извънсъдебното
поведение на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването му за
застрахователното събитие на 07.06.2020 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил
опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
застрахователна щета № 5000-1261-20-251393, като е признал и изплатил застрахователно
обезщетение на застрахованото лице в размер на 193,01 лв., което не би сторил ако не е
счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан. В
допълнение следва да се отбележи още, че наличието на застрахователно правоотношение
между ... и собственика на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. ... следва и от факта, че в
протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, този факт също е бил отбелязан, а в тази част протоколът отразява
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, поради което се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила.
На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както
настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 07.06.2020 г. на
застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в
тази насока се извличат от горния протокол за ПТП № 1762192/07.06.2020 г., уведомление за
щета до ... от 07.06.2020 г., показанията на свидетелката М. П. АЛ., както и изводите на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се
3
направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 07.06.2020 г.,
около 11:50 часа, водачът на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., движейки се в гр.
София, по ... с посока от ... към бул. „Христо Ботев“ и пред № 55 самокатастрофира в
несигнализирана и необезопасена дупка, намираща се в средата на платното за движение,
вследствие на което уврежда предна дясна гума и джанта. Констативният протокол за ПТП,
изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се
установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от
Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят
мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото
протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието 30 минути след
реализирането му и следователно протоколът обективира не само авторството на
изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено
възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на
дупка на пътното платно, факта, че същата не е сигнализирана и обезопасена, както и
видимите вреди по л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № СО 5262 АТ. По отношение на
описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма такава сила,
тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради
което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на
произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на
общо основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008
г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите описани по-горе
доказателства по делото – уведомлението за щета, свидетелските показания и изслушаното и
прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Най-напред в показанията си свидетелката М.А., която разказва свои лични
възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е била водач на увредения
автомобил, посочва, че движейки се по ... от ... не е успяла да избегне необезопасена дупка
на пътното платно, при което предното колело е попаднало в нея, вследствие на което по
автомобила са настъпили вреди – разцепена гума и изкривена джанта. За съда не
съществува основание да не кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като
същата е трето за спора лице и не се явява заинтересована от изхода на делото, доколкото
застрахователното обезщетение вече е било изплатено още след настъпване на
застрахователното събитие на 07.06.2020 г. Нещо повече, по същия начин тя е описала
обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението за щета пред
застрахователя-ищец на 07.06.2020 г., посочвайки, че управляваният от нея автомобил е
попаднал в дупка, вследствие на което са били увредени предна дясна гума и джанта.
Отделно от това, от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
също се установява, че механизмът на произшествието от 07.06.2020 г. представлява
попадане на процесния автомобил в несигнализирана и необозначена дупка на пътното
платно. Изрично експертът е описал кои са констатираните щети по л. а. „Хонда“, модел
„Сивик“, с рег. № ..., като е достигнал до извод, че всички те съответстват на приетия от
него механизъм на настъпване на произшествието, поради което се намират в пряка
причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна преценка писмените
доказателства по делото, показанията на разпитаната свидетелка и експертното заключение
4
по съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на доказателства в различен
смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и описан в исковата молба
механизъм на ПТП-то, както и начина на причиняване на вредите по застрахования при него
автомобил. Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се
дължи на попадане на увредения автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на свидетелката
М.А., така и от подкрепящите ги изводи на експерта относно причината за реализирането
му, в какъвто смисъл е и отбелязването в протокола за ПТП от 07.06.2022 г. В същото време
не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на
водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е движил с
превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача
да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Точно обратното,
изрично при разпита си свидетелката заявява, че се е движила с ниска скорост, като по
делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на така посоченото от нея
обстоятелство. В случая, този извод на съда не се опровергава от факта, че при отговор на
задача № 4 вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е възприело като
възможна техническа причина за настъпване на процесното ПТП и поведението на водача
на увредения автомобил – М.А., тъй като е управлявала превозното средство със скорост,
при която не е могла да спре в рамките на опасната зона без да попадне в дупката. От една
страна това е така, тъй като в тази част експертното заключение би било релевантно в
случай, че няма данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на л.
а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., а в случая такива са налице, доколкото според
разказаното от свидетелката видимостта е била ограничена от светещото насреща слънце,
както и от паркирал вдясно бус. От друга страна, по делото няма данни същата да се е
движила с висока скорост, поради което нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това нейно
поведение да е станало причина за попадане в дупката на пътното платно. Действително
посочената разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение,
наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
На следващо място, неоснователен е доводът на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение без годно правно основание, тъй като не е бил налице покрит
застрахователен риск. Изрично в застрахователната полица се съдържа отбелязване относно
сключването при „Клауза 1“, като с оглед съдържанието на представените общи условия,
5
които застрахованото лице изрично е декларирало, че приема, тази клауза покрива всички
вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортни произшествия по време на движение на
автомобила. Съгласно § 6, т. 30 от ПЗР на ЗДвП - пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно
договорената клауза. Посочената разпоредба не е възпроизведена дословно в съдържанието
на представените по делото общи условия на ..., но в същото време тя изцяло съответства на
формулировката на „Клауза 1“, покриваща всички вреди, причинени от пътно-транспортни
произшествия (ПТП) по време на движение на автомобила, какъвто е настоящият случай.
Нещо повече, в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането /ДРКЗ/
се съдържа легално определение и на понятието „застрахователно събитие“ – това е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие, а
„застрахователен риск“ според § 1, т. 3 ДРКЗ е обективно съществуващата вероятност от
настъпването на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. В
случая, по делото безспорно се установи, че в срока на валидност на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие по смисъла на закона – ПТП, в резултат на
което за застрахования са настъпили вреди, състоящи се в увреждане на предна дясна гума и
джанта на застрахованото имущество /МПС/, т. е. представляващо покрит застрахователен
риск.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на който е
настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като такъв за
дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява
от кмета на съответната община. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП
включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение”. Пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в
изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените
дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица,
на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази дупка е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си – арг. от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на която са настъпили уврежданията
по процесното МПС, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности. Натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по своевременно привеждане на
пътния участък на местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в
причинна връзка с визираното противоправно поведение за собственика на увредения
автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно
основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
6
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното
право на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може
да бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.
В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.) (в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО). Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза необходимата
стойност за възстановяване на щетите по л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ...,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 199,37 лв. Съдът
кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено, като вещото лице е
отговорило изцяло на поставените задачи. Така установената сума надвишава по размер
заплатеното от ищеца обезщетение за извършен ремонт, като с оглед изложеното по-горе
относно обема на отговорността на ответника, регресното вземане на ищеца е ограничено
именно до заплатената от него сума от 193,01 лв. При положение, че друго не е уговорено се
приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и
следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на
пазарната стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП. Така размерът на
регресното вземане възлиза на посочената по-горе сума от 193,01 лв., като на основание чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във
връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв. съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият
размер на дълга възлиза на 203,01 лв., колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което
предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.06.2021 г. до
окончателното плащане.
В случая, с оглед формирания от съда правен извод относно основателността на
главния иск, то се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане и на
предявения при условията на евентуалност обратен иск.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: сключването на договор за поддръжка на процесния пътен участък с
ответника и размера на претендираното обезщетение.
Основанието на предявения обратен иск произтича от твърдението на ищеца за
сключен между него и ответника договор от 17.06.2019 г., по силата на който на „... е
възложено извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на ... – IV-та зона, включваща райони „..., „... и ... включително
изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението за
7
съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
В случая, факта относно сключването на договора от 17.06.2019 г., както и неговия
предмет се установява от представения по делото заверен препис на същия, който в чл. 1
предвижда, че ... възлага, а „... се задължава да извършва на територията на IV-та зона,
включваща райони „..., „... и ... дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения в съответствие с техническата спецификация на възложителя и
техническо и ценово предложение на изпълнителя. Според посоченото в т. 1 и т. 2 обхватът
на договора включва 2 групи обекти, а именно: улици и булеварди, посочени в списък
Приложение № 6, чието поддържане се осъществява на база определени показатели за
изпълнение и ниво на поддържане – арг. т. 1 на чл. 1, ал. 1, както и останалата част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 6, но само
на база конкретни възлагания при необходимост – арг. т. 2 на чл. 1, ал. 1. Съгласно чл. 2, ал.
2 от договора в обхвата на дейностите по ал. 1 се включват дейностите по текущ ремонт и
поддържане на пътните настилки /в т. ч. и тротоарите/ на цялата улична мрежа в границите
на определената с договора зона на територията на .... На следващо място, при анализ на
предвидените в чл. 4 от договора условия за плащане може да са направи извод, че страните
са предвидили различен ред в зависимост от това дали става въпрос за заплащане на
дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 или на тези по чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, като в първия
случай възнаграждението се дължи ежемесечно, а във втория случай съобразно разчетите на
годишния бюджет и с оглед действително извършените дейности. В случая, съдът намира,
че с оглед данните в представеното Приложение № 6, съдържащо изброяване на улици и
булеварди от пътната мрежа на ... /от № 1 до № 22/, не може да се направи извод, че мястото
на настъпване на ПТП от 07.06.2020 г., а именно: ... № 55, попада в обхвата на
приложението, респ., че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора от 17.06.2019 г.,
изпълнителят „... е бил задължен да извършва ежемесечно текущо и превантивно
поддържане именно на този участък от процесната улица. Следователно, същата би могла да
бъде включена в обхвата на договора единствено по реда на чл. 1, ал. 1, т. 2, а именно: на
база конкретно възлагане и при наличието на такава необходимост. По делото се
установява, че с писмо от 13.03.2020 г. /л. 59-60 от делото/ от страна на ... действително е
било предприето такова възлагане по отношение на процесната ..., което обаче се отнася
само за тротоарната настилка и само в една част от нея - за ремонт на пътната настилка /пред
блок 69А/, без обаче да може да се направи извод, че възложителят е възложил на
изпълнителя ремонтни дейности на пътната настилка в мястото на настъпване на
процесното ПТП – пред № 55. По делото няма спор, че процесното ПТП е настъпило след
попадане на увредения автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на
пътното платно до № 55 на ..., а с оглед посоченото по-горе, в случая няма основание да се
приеме, че задължението за поддържане на този участък от общинската пътна мрежа е било
превъзложено от ... именно ответника по обратния иск – „.... В случая, данни за такова
конкретно възлагане по реда на чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора от 17.06.2019 г. не са налице, а
това от своя страна обуславя извод, че твърдяното неизпълнение на договорно задължение
от страна на дружеството-изпълнител липсва. Едва в случай, че от страна на ... действително
беше възложено поддържането именно на процесния участък от общинската пътна мрежа,
то едва тогава би могло да се приеме, че настъпването на вредоносния резултат е вследствие
на твърдяното неизпълнение на договорно задължение по съглашението от 17.06.2019 г.,
каквото обаче не се доказва да е налице. В тежест на ищеца по обратния иск е било да
установи твърдяните от него факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а в
случая той не е сторил това, поради което предявеният при условията на евентуалност
обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
203,01 лв., включително и разноските в настоящото производство се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
8
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на
спора по предявения главен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец
... следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 32000/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска, които съответно възлизат на 75,00 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и на 440,00 лв.– платена държавна такса, депозит за
САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните представители на заявителя - ищец, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и приключването му в едно открито съдебно заседание, без
събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите. Принципно,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по предявения обратен иск „... също има право на
разноски, с оглед изхода на спора по него, но такива не следва да му се присъдят с
настоящия съдебен акт, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на
доказателства за извършването на такива. С оглед изхода на спора по предявените главен и
обратен иск, в полза на ... не се следват разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: .... срещу ..., с адрес: ... установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че ... дължи на ... сумата от 203,01 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от
07.06.2020 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 32000/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., с адрес: ... срещу „..., ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. ... обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 203,01 лв., включително и разноските в настоящото производство.
ОСЪЖДА ..., с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,00 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 32000/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
440,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10