РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 14.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесет
и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2750 по описа за 2011 год. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Д.Т.
/действаща като назначен от съда управител на наследството на Д.Д.И., починала
на 03.12.2002 г./ твърди, че с влязло в
сила решение на Софийски районен съд, 36 състав, постановено по гр.д. N
12739/1994 г. е отхвърлен иска на Д.И. срещу В. Т. и Ф.А.Т. за обявяване на
предварителен договор от 30.11.1970 г. за прехвърляне на право на собственост
на недвижим имот, сключен между бащата и наследодателя на Д.И. и В.Д.Т.. Сочи,
че на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД има право да получи стойността на процесния
имот, но по пазарни цени към датата на влизане в сила на решението, с което
предварителния договор от 1970 г. е обявен за нищожен и която стойност възлиза
на 120 000 лв. Претендира законна лихва и разноски по делото.
Ответниците В.Д.Т.
и Ф. А. Т. оспорват иска. Позовават се на погасителна давност на вземането по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Поддържат, че при основателност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
купувачът по предварителния договор има право да получи единствено сумата,
дадена по предвaрителния договор, възлизаща на 4 лв. деноминирани
лева. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Предявен е
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
С решение от
14.06.2005 г., постановено по гр.д. N 4262/2005 г. по описа на СРС, 66 състав П.Д.Т.
е назначена за управител на наследството, оставено от Д.Д.И., ЕГН **********.
По делото е
приет предварителен договор за покупко – продажба на апартамент, сключен на
30.11.1970 г. между В.Д.Т., Р.Д.П. и И.Д.И., от една страна като продавачи и С.Я.С.
и Д.И.И., от друга, като купувачи. Предмет на договора е поемане на
задължението за прехвърляне на право на ползване върху недвижим имот,
представляващ апартамент N 1, находящ се на партерния етаж в сграда на ул. *********
в гр. С.. Уговорената продажна цена е в размер на 14 000 лв., която е платена
при подписването на предварителния договор. Не се спори между страните, че С.Я.С.
е починала на 28.01.1992 г. и поради съставено универсално саморъчно завещание
в полза на съпруга си Д.И.И. последният се явява единствен нейн наследник.
Безспорно е, че след смъртта на Д.И.И., настъпила на 21.12.1992 г. негов
единствен наследник по закон е дъщеря му Д.Д.И., за управител на чието
наследство е назначена П.Т., която като процесуален субституент е предявила
настоящия иск. Предвид това, Д.И. се явява единствен наследник на купувачите по
сключения предварителен договор от 1970 г.
Предмет на
производството по гр.д. N 12739/1994 г. по описа на СРС, 36 състав е предявен
от Д.И. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на горния предварителен договор
за окончателен, респ. – предмет на въззивното производство по гр.д. N 2348/2007
г. по описа на СГС, IV Б състав и на касационното производство по гр.д. N
1397/2010 г. по описа на ВКС, Трето ГО е първоинстанционното, респ. –
въззивното решение, постановено по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е
налице разрешен между настоящите страни с влязло в сила решение въпрос относно
действителността на процесния предаврителен договор от 30.11.1970 г., доколкото
иск за относителна или абсолютна нищожност не е предявяван по съдебен ред.
Предвид това, настоящият съдебен състав не е обвързан от изводите на въззивния съд,
изложени в мотивите на решение от 26.04.2010 г. по гр.д. N 2348/2007 г. по
описа на СГС, IV Б състав, което решение не е допуснато до касационно обжалване,
че процесният предаварителен договор е относително недействителен, поради липса
на съгласие на съпруга на прехвърлителя. Мотивите не се ползват със сила на
присъдено нещо. Съгласно чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. – отм. разпореждането с
общата вещ, която е придобита в режим на съпружеска имуществена общност се
извършва само съвместно от двамата съпрузи. Предварителният договор за продажба
на правото на собственост върху недвижим имот няма вещно транслативно действие,
тъй като няма за предмет прехвърляне на вещни права. Договорът има за предмет
облигационни права и с него се поема облигационното правоотношение за сключване
на окончателен договор за прехвърляне на вещно право на собственост. Предвид
това, сключването на предварителния договор не представлява разпореждане с обща
вещ, която е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, поради което
не е налице изискване за съвместно разпореждане от двамата съпрузи по смисъла
на чл. 22, ал. 2 СК /отм./. Такова разпореждане, а оттам – изискване за
съвмести действия от двамата съпрузи е налице при сключването на окончателния
договор, а при доброволност на изпълнението на задължението за такова сключване
– при съдебното решение, което замества окончателния договор. Предвид това,
съдът намира, че процесният предварителен договор не е нищожен или относително
недействителен и не се намира в условията на висяща недействителност. Както
беше посочено по – горе, не е налице и сила на присъдено нещо относно
недействителността на предварителния договор, тъй като такава недействителност
не е била предмет на предявен пред съд иск. Налице е обаче сила на присъдено
нещо и задължително по смисъла на чл. 297 ГПК за настоящия съдебен състав
влязло съдебно решение, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване на процесния предварителен договор за окончателен /с решението на СГС
от 26.04.2010 г., постановено по гр.д. N 2348/2007 г., последното - недопуснато
до касационно обжалване с определение N 238/24.02.2011 г. на ВКС по гр.д. N
1397/2010 г. е потвърдено решение на СРС, 36 състав по гр.д. N 12739/1994 г., с
което е отхвърлен предявен от Д. И. И. срещу В.Д.Т. иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД/. Искът е отхвърлен поради обстоятелството, че разпоредителната
сделка, с която се прехвърля собствеността върху недвижимия имот се осъществява
с решението на съда за обявяване за окончателен на предварителния договор и при
липса на изразено съгласие от страна на съпруга на В.Т. – Ф.Т. за сключване на
окончателен договор за продажба на имот, притежаван в условията на съпружеска
общност съдът не може да обяви този договор за окончателен.
Основанието
за извършеното плащане по предварителния договор за покупко – продажба е
очакваното в бъдеще сключване на окончателен договор за покупко – продажба. В
случая това очаквано основание не е осъществено нито чрез окончателен договор,
сключен в нотариална форма, нито чрез решение по иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД. Поради това, че юридическият факт, който би основал получаване на
имущественото благо от ответниците не се е осъществил и не може да бъде
осъществен, с оглед влизане в сила на решението, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, то са налице предпоставките за връщане на даденото при
условията на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
В този случай погасителната давност започва да тече от деня на настъпване на
невъзможността да се осъществи основанието, а именно – от датата на влизане в
сила на съдебното решение, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен. В
този смисъл – решение 548 по гр.д. 5664/1960 г. на Четвърто ГО на ВС; решение
680 по гр.д. 33/1971 г. на Второ ГО на ВС; решение 680/09.03.1971 г. по гр.д.
33/1971 г. на Второ ГО на ВС; решение 325/05.02.1965 г. по гр.д. 2406/1964 г.
на ВС; определение 200/15.12.2008 г. по т.д. 425/2008 г. Първо ТО на ВКС;
определение 896/11.08.2010 г. по гр.д. 246/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС.
В настоящия
случай, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на процесния предварителен
договор за окончателен е отхвърлен с влязло в сила на 24.02.2011 г. решение от
28.07.2000 г. на СРС, 36 състав по гр.д. N 12739/1994 г., когато е постановено
определение 238/24.02.2011 г. на ВКС по гр.д. N 1397/2010 г., с което не е
допуснато касационно обжалване на решението от 26.04.2010 г. по гр.д. N
2348/2007 г. на СГС, с което се потвърждава първоинстанционното решение на СРС
от 28.07.2000 г. Предвид това и по вече изложените правни съображения, съдът
намира, че давността на вземането за връщане на продажната цена по предварителния
договор е започнала да тече на 24.02.2011 г. Настощият иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за връщане обратно на даденото по този договор е предявен на
07.03.2011 г., т.е. преди изтичането на 5 годишния давностен срок, поради което
същият не е погасен по давност.
Налице са
предпоставки за връщане на даденото по предварителния договор. Видно от т. II
от предварителния договор от 30.11.1970 г. уговорената цена е 14 000 лв., която
е платена към момента на сключване на този договор, поради което и същият служи
за разписка. В т. VI e посочено, че от тази сума 10 000 неденоминирани лева е
платено от трето за договора лице – В.Х. И., а 4 000 неденоминиран лева – от купувача
Д.И.И.. С оглед това, наследодателят на Д.И. е заплатил по процесния договор
единствено 4 000 неденоминирани лева и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
има право да получи обратно само това, което действително и пряко е излязло от
неговото имущество при престиране с оглед бъдещото основание, а именно – 4 000 неденоминирани
лева, не и платените от третото лице суми от 10 000 неденоминирани лева. От
предварителния договор не става ясно основанието, поради което трето за
договора и породеното от него облигационно отношение е заплатило частта от
продажната цена, възлиза на 10 000 неденоминирани лева, което явно е задължение
за купувачите по този договор. Независимо, че това лице е платило чуждо
задължение – това на купувачите, последните нямат право да получат на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД тази продажна цена, тъй като не са престирали те по този
договор, макар и да е погасено тяхно задължение, а правото на вземане по чл.
55, ал. 1 ЗЗД принадлежи именно на лицето, от чието имущество е излязло
платеното с оглед отпаднал, неосъществено или без основание. Основанието за
плащане на чуждото задължение за продажната цена от страна на това трето лице
следва от вътрешното отношение между това трето лице и купувачите, чиято
задължение е погасено и по силата на това вътрешно отношение се уреждат помежду
им евентуални вземания във връзка с разместване помежду им на имуществени
права. Такова вътрешно отношение не основава обаче вземане на купувача по
получаване обратно от продавача на част от продажната цена, която е платена от
трето за договора лице за погасяването на задължението на купувача. Предвид
това, последният има право да иска връщане обратно само на това, което той е
престирал по договора, а не и на това, престирано от трето лице, макар и в
резултат на негово престиране да е погасено задължение на продавача.
Следва
изрично да се посочи, че кредиторът на вземането за неоснователно обогатяване
при някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД има право да получи само това,
което действително е престирал без основание, на отпаднало основание или по
неосъществено основание, това, което действително е излязло от неговото
имущество. Предвид това, в случая подлежи на връщане действително платената от
наследодателя на ищеца продажна цена, не и пазарната стойност на недвижимия
имот, предмет на предварителния договор, с която имуществото на купувача по
предварителния договор би се увеличило в случай на сключване на окончателния
договор. С оглед на това, неоснователна е претенцията на ищеца за връщане по
реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 120 000 лв., която представлява пазарната
стойност на имота към момента на влизане в сила на решението, с което искът по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен. Тази стойност би могла евентуално да бъде
претендирана като вреди от неизпълнение на задължението за сключване на
окончателния договор, по реда на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във формата на
пропуснати ползи, какъвто не е настоящият иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. С
оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от основанието на предявената
претенция, разбирано като обстоятелства, въз основа на които ищецът твърди в
негова полза да е възникнало правото, чиято съдебна защита претендира, а в
случая това е недължимостта на престраната продажна цена с оглед отхвърления
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По тези съображения, при настоящия предявен иск ищецът
не може да претендира пазарната цена на имота, обект на предварителния договор,
поради което е и ирелевантно каква е тази пазарна цена.
Както беше
изложено по – горе, купувачът по предварителен договор, чието сключване е
отречено по съдебен ред може да иска връщане на действително платеното от него
по този договор, в случая – 4 000 неденоминирани лева. Сумите, посочени в исковата молба, са в неденоминирани лева
и те следва да бъдат приведени в съответствие с действителния им размер,
произтичащ от чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева,
възлизащ на 4 лв. Посочената сума се дължи единствено от лицето, престирало по
нея – В.Т., тъй като за връщане на даденото по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД не е
налице солидарна отговорност на двамата съпрузи, тъй като не е задължение,
поето за задоволяване на семейни нужди.
По отношение на разноските.
В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на уважената част от иска, поради липса на доказателства за
извършване на такива, с изключение на разноските за възнаграждение за вещо лице
в размер на 200 лв. Доколкото такова възнаграждение не е изплащано на вещо лице,
поради отмяна на определение за допускане на съдебно – техническа експертиза,
то внесената сума, при поискване подлежи на възстановяване на внеслото я лице,
независимо от изхода на делото. На управителя на наследството не следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като при предявяване от управителя на
наследство на искове за вземания от наследствената маса, управителят не действа
като адвокат, а като процесуален субституент, по силата на изрична разпоредба
на ЗН и не му се следва адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК за защита по конкретното дело. Разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска не следва да бъдат присъдени и на ответниците, поради липса на доказателства
за извършването на такива – по делото е представен договор за правна защита,
сключен от ответника В.Д.Т., в който не е посочено дали сумата е платена в брой
/договорът няма характер на разписка/, а липсват доказателства за плащане по
банков път.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.Т. да
заплати в полза на наследството на Д.Д.И.,
починала на ****** г., за чиито управител е назначен адв. П.Д.Т., по реда
на чл. 59, ал. 1 ЗН, която като процесуален субституент е предявила настоящия
иск, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата 4 деноминирани лева –
продажна цена, платена от В.Д.Т. по предварителен договор от 30.11.1997 г. за
покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент N 1, находящ се на партерния
етаж в сграда на ул. ********** в гр. С., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
120 000 лв., както и предявения срещу Ф.А.Т..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: