№ 4338
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501063 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19039 от 22.10.2024 г. по гр.д. № 2713/2024 г. по описа на СРС, 39
с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения от Д. Р. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „********* чрез адв. Е. Й. срещу И. П. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*********, ап. 1, чрез адв. А. М., иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на И. П. Д. да заплати на Д. Р. К.
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, нарушаване на
концентрацията при изпълнение на служебните задължения, негативно настроение,
раздразнение, нарушени контакти с близки и приятели, в резултат на твърдения,
причинени от изявления на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в
сутрешния блок по телевизия „БТВ“, с твърдения в интервюто: „Щом е възможно
заместник главния секретар на МВР да е замесен в трафик на мигранти-има такава
изтекла оперативна информация, какво да говорим за редовите служители и за начина,
по който се опазва българската граница“, ведно със законната лихва върху сумата от
15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Д. Р. К. с излагане на доводи, че решението е неправилно и
необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение
1
на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказана претенцията за понесени
неимуществени вреди в резултат на описаното неправомерно и противоправно
поведение на ответника съставляващо клевета.
За неправилни и необосновани счита фактическите констатации и правни
изводи на първата инстанция, че поведението на ответника при даване на описаното
интервю не представлява неправомерно такова спрямо личността на ищеца.
Последното, според ищеца е било установено от събраните по делото доказателства,
които не са били обсъдени от първата инстанция при решаване на спора по същество.
За необоснован и несъответен на закона счита извода на съда, че в производството не е
доказано, че към момента на интервюто на ответника по БТВ ищеца е заемал
длъжността заместник-главен секретар на МВР.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на
иска като основателен и доказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника И. П. Д., в който изразява становище за нейната неоснователност. Заявява,
че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Намира за правилни и съответни на закона и събраните по
делото доказателства фактическите констатации и правни изводи на СРС, че
поведението му не представлява разглА.ване на неверни клеветнически твърдения, с
които е нанесъл на ищеца описаните неимуществени вреди. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивната жалба съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00 лева, ведно със законната
2
лихва от 15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата, които са били причинени
вследствие на изявления на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в
сутрешния блок по телевизия „БТВ“, с твърдения в интервюто: „Щом е възможно
заместник главния секретар на МВР да е замесен в трафик на мигранти-има такава
изтекла оперативна информация, какво да говорим за редовите служители и за начина,
по който се опазва българската граница“, които вреди се изразяват в накърняване на
честта и доброто име, нарушаване на концентрацията при изпълнение на служебните
задължения, негативно настроение, раздразнение, нарушени контакти с близки и
приятели.
С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД, като
е приел за недоказани поддържаните от ищеца твърдения, че поведението на ответника
изразило се в изказвания по посочения телевизионен канал в даденото интервю на
08.01.2024 г. не представлява неправомерно поведение, доколкото не съставлява
неверно клеветническо твърдение. За обосноваване на този извод съдът е приел за
недоказано твърдението, че ответникът е отправил изрично изявление по адрес на
ищеца, в което недвусмислено е посочил, че същият е бил замесен в трафик на
мигранти.
Решението е правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума
на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на
вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи
болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със
зА.гане на определено имущество на пострадалия. Обезщетението за неимуществени
вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия, тъй като
с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая изложените от ищеца фактически и правни доводи сочат за понесената
от него нематериална вреда във връзка с неправомерното поведение на ответника,
изразило се в изказвания по ТВ медия, в които са посочени неверни факти, които
клеветят и позорят ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното
увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
За да се породи отговорност за деликт чрез изказвания в средства за масово
осведомяване, каквито са електронните медии и телевизионни предавания е
3
необходимо изнесената информация и изказвания да не отговарят на действителността
и имат обиден (зА.гащ честта, достойнството и доброто име) или клеветнически
характер (приписване на престъпление или разпространяване на позорящо
обстоятелство, което не се е осъществило като факт в действителност). Конкретно
релевираните изрази или информация в съответните статии или интервюта подлежат
на преценка с оглед цялостния смисъл на статията или интервюто, а не изолирано
извън контекста, като това се отнА. и за заглавията и подзаглавия.
В конкретния случай според настоящият състав на СГС изнесената информация
в изказванията на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в
сутрешния блок по телевизия „БТВ“ не могат да се квалифицират като обидни или
клеветнически.
На първо място следва да се посочи, че в интервюто с ответника с
продължителност 18 минути и 28 секунди не се сочи името на ищеца в изявленията на
ответника, а се дава информация за длъжността заместник главен секретар на МВР без
указания за времевия период, в който е било ангажирано определено лице с оглед
отъждествяването му с ищеца.
Доводите на въззивника, че към момента на даване на интервюто заемащ
длъжността заместник главен секретар на МВР е ищеца са верни, доколкото не са
оспорени от ответника и се потвърждават от дадените показания от свидетеля А.П..
Последните обаче не могат да допълнят с липсващо такова съдържание направеното
изказване от ответника. Това, че към този момент /08.01.2024 г./ ищецът е заемал
посочената длъжност не го прави автоматично адресат на изказванията. Последното
при съобразяване, че изказванията по даденото интервю са били свързани с
коментиране на случай свързан с уволнено от системата на МВР лице, заради правен
изненадващ тест за наркотици, което впоследствие отново кара патрулка под влияние
на наркотици.
Чрез съдържанието на даденото интервю в производството е установено, че
именно по време на изявленията на ответника във връзка с посочената обсъждана тема
на зададен от водещия въпрос „А как е възможност един човек уволнен от система,
уволнен заради това, че са му правили изненадващ тест за наркотици отново да кара
патрулката пак под влияние на наркотици?“ ответникът Д. е отговорил: „А сега ще ви
кажа щом е възможно заместник главен секретар да бъде човек, за който бивши
министри на политическа партия ГЕРБ поставяха въпроси дали той е замесен с трафик
на мигранти, нали това ме питате, дали се охранява българската граница, ако има
съмнения в представители на ГЕРБ, че заместник главен секретар е замесен в трафик
на мигранти, има такава изтекла оперативна информация, какво да говорим за
редовите служители и какво да говорим за начина, по който се опазва българската
граница. Тази информация ви е уверявам, че е достояние както на австрийската страна,
4
така и на всички европейски партньори и на всички български партньори.“
С оглед това, както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия
състав изцяло възприема, в изявленията на ответника се изнА. единствено
информация, за това че по адрес на заместник главен секретар на МВР е имало
поставяне на въпроси от страна на бивши министри на политическа партия ГЕРБ дали
той /зам.главен секретар на МВР/ е замесен с трафик на мигранти, като в отговор
ответникът се е позовал изрично на такава съществуваща изтекла оперативна
информация. Тези изказвания, според настоящия състав, не са нито позорящи, нито
обидни в т.ч. и по адрес на ищеца, каквото уточнение по отношение на личността му
не се съдържа в интервюто, противно на изложените от ищеца доводи в обратен
смисъл.
В подкрепа на този извод е и изнесеното от свидетеля Х.Т., че същият като
депутат от ПП ГЕРБ на заседание на парламентарната комисия по вътрешен ред и
обществена сигурност проведено на 24.11.2022 г. /преди даденото интервю/
действително е бил задал въпрос на ответника дали имал информация за заместник
директор от МВР, който е бил съдействал назад в годините за канали за трафик на
хора. Свидетелят Т. изрично посочва обаче, че при задаването на въпроса по време на
пленарната комисия не е имал някое конкретно лице предвид.
В дадените от свидетеля П. пред първата инстанция показания се сочи, че в
полицейските среди е битувало по адрес на ищеца, че му се извършва някаква
проверка от ГДБОП /където ищецът е бил зает служебно преди това/ във връзка със
съмнения, че е бил свързан с лице, което извършва незаконен трафик на бежанци в
периода 2022 -2023 г.
Както е посочил свидетеля П., допълнително публикациите в различни статии
са довели до съмнения по адрес на ищеца, че е покровителствал каналджии, като дори
му е бил даден прякор „К.“. Съответно, според свидетеля П., ищецът се е почуствал
обиден от твърденията, че покровителства лице, което е осъществявало незаконен
трафик на бежанци. Доколкото обаче в производството не е установен източник на
такива твърдения да са дадените от ответника изказвания в интервюто от 08.01.2024 г.,
правилни са фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция, че не е
налице неправомерност в поведението на И. Д.. В изказванията на последния в
даденото интервю не се съдържа информация, че именно ищеца е замесен или е бил
замесен в трафик на бежанци, в т.ч. и с покровителстване на лице, което е било заето с
такава незаконна дейност.
Представените пред първата инстанция статии удостоверени в съставен от
нотариус М.Б., с рег. № 764 в регистъра на НК констативен протокол от 12.04.2024 г.,
както следва:
три броя публикации от 04.11.2022 г. със заглавие: „МВР на лов за дилъри. Зам.
5
директорът на ГДБОП Д. К. спуснал лично чадър над В.Т.“,
от 13.04.2023 г. със заглавие: „СРС разкриват зам.-шефът на ГДБОП, капия на П.
У., като къртица в ГДБОП на бандитите! Въпреки разкритията той продължава да е на
висша позиция, благодарение на У. от „пътя на копринката“, както и
от 03.03.2024 г. със заглавие: „Топ ченгето Д. К. - авер на трафиканти на
бежанци? Зам.-главният секретар на МВР е сочен като близък с Н.М. - Я. и Н.К.“,
не се сочат от ищеца като източник на причинените му неимуществени вреди
във връзка с поведението на ответника, публикувани са преди и след даденото
интервю от ответника на посочената дата 08.01.2024 г. по БТВ, като тяхното
съдържание не е предмет на настоящето производство. Освен това част от тях не се
позовават на изказвания на ответника, а други съдържат различни изказвания, а не
тези предмет на интервюто от 08.01.2024 г. по БТВ.
По изложените съображения решението с което исковете на са отхвърлени като
неоснователни следва да се потвърди като правилно на основание чл.271, ал.1, т.1
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА в полза
на процесуалния представител на ответника адв.А. О. М.-С. от АК Видин следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
400.00 лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19039 от 22.10.2024 г. по гр.д. № 2713/2024 г. по
описа на СРС, 39 с-в.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„*********, да заплати на адв. А. О. М. - С., член на АК - Видин, с адрес гр. София, ул.
„*********, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на И. П. Д. пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, по правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7