РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. ХАСКОВО, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500473 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „
Фератум България“ ЕООД гр. София.
С Решение № 158 от 06.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1436/2021 г., РС
Димитровград е прогласил за нищожен Договор № *** г. за предоставяне на финансови
услуги от разстояние , сключен между „ Фератум България“ ЕООД гр. София и Г. С. Л. от
гр. ***.
Съдът е осъдил „ Фератум България“ ЕООД гр. София да заплати на адв. М.В.М.
сумата от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Фератум България“
ЕООД гр. София, който чрез пълномощника си юрк. Г. обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно
приел,че сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.10 ал.1 от ЗПК и
че таксата за гарант следва да бъде включена в ГПР. Неправилно съдът присъдил и
разноските в производството, като счита,че не са били налице основания за присъждане на
възнаграждение на адвокат на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв. Моли въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Димитровград и
постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да
1
бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на въззиваемата Г. С. Л.,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски, както и да бъде
платено възнаграждение на адвокат на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 300 лв.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Г., поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С писмено становище вх. № 7027/29.09.2022 г., въззиваемата,чрез пълномощника си
адв. М., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор
съображения. Адв. М. прави искане за присъждане на адв.възнаграждение на основание
чл.38 от ЗА за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД,
предявен Г. С. Л. от гр. *** против Фератум България“ ЕООД гр. София за обявяване за
нищожен за нищожен Договор № *** г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние
, сключен между „ Фератум България“ ЕООД гр. София и Г. С. Л. от гр.*** .
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което е уважил
същия. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд.
Наведените от въззивника доводи за неправилност на постановеното решение са
неоснователни. Неоснователно е наведеното възражение,че договорът за гаранция е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит, поради
което и не следвало да бъде в ГПР по договора за кредит. В сключеният между страните
договор № *** г., т.5, изрично е предвидено,че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank, в полза на дружеството кредитодател. Не е предвидена
никаква друга възможност, вкл. заемателят сам да посочи свой поръчител, както твърди
жалбоподателя. В същата точка е посочено, че договорът за поръчителство се сключва не
по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът и че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Т.е условие за отпускането на заема
2
е сключването на договора за поръчителство и то с точно определено лице от кредитодателя.
В договора за гаранция е предвидена такса за предоставянето на услугата в размер на 160.89
лв., която такса не е изначално обявена в договора за заем,сключен между страните.
Условията по възмездното поръчителство , които отнапред са известни и се извършват със
съдействието на кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на
ползвания заем, водят до извода,че възнаграждението за професионален гарант е следвало да
бъде включено при изчисление на ГПР по кредита при условията на чл.19 ал.1 от ЗПК в
качеството му на друг пряк или косвен разход, комисионна или възнаграждение от всякакъв
вид. След като процесното оскъпяване на кредита, чрез добавяне на възнаграждение на
свързан с кредитора гарант, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е
нищожен.
Изложеното води до извода, до който е стигнал и първоинстанционния съд,че
процесния договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е нищожен.
Постановеното в този смисъл решение е правилно.
Адв. М. е направил искане за присъждане на възнаграждение на адвокат на основание
чл.38 от ЗА. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.М. сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Неоснователно е направеното възражение от страна на жалбоподателя за недължимост на
този разход, по съображения,че не са налице основания за оказване на безплатна адвокатска
помощ и съдействие. За да определи възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗАдв. е достатъчно да
бъде представен договор за защита и съдействие, в който да е посочено,че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията, предвидени в закона.
Съдът не контролира да ли са обективно налице тези основания, каквото задължение има
при направено искане за освобождаване от заплащането на такси и разноски в
производството, съгласно чл.83 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 158 от 06.06.2022 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 1436/2021 г по описа на съда.
ОСЪЖДА „ Фератум България“ ЕООД гр. София, ул. ***, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., гр. *** сумата от 300 лв. - възнаграждение на адвокат за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4