Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 28.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на тридесети май две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№2056 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.211 вр.чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 от ЗЗД- за заплащане на
обезщетение за виновно причинени, имуществени вреди от работник на работодател,
при изпълнение на трудовите задължения.
Ищецът „В.л.“ЕООД,
представлявано от управителя А.И.Г.твърди в искова молба, че между него и
ответника Д.Х.Т. бил сключен трудов договор №328/20.02.2018г., съгласно който
последният бил назначен на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил над 12
тона“. Със Заповед №2023/26.02.2018г. ответникът бил командирован да извърши
международен превоз на стоки за периода от 26.02.2018г. до 01.06.2018г. в ЕС.
Поверен му бил влекач „Мерцедес Актрос“ с рег***и полуремарке с рег.№**, с
който да извърши превоз до Германия. Поддържа, че на 23.03.2018г., около 03,55
часа, Д.Т., като шофьор на горепосочената товарна композиция, преминал през
подлеза на Фрьолихщрасе, 86150 Аугсбург. Допустимата височина на подлеза била
3,30 метра, а височината на управляваното от ответника МПС- 4 метра. Въпреки
наличието на указателни табели и знаци, ограничаващи височината на пътното
съоръжение, ответникът не спазил посоченото ограничение, навлязъл в подлеза и
преминал по неговата дължина. В резултат на това, цялата покривна конструкция
на влекача и полуремаркето били повредени/унищожени, като били скъсани и
кабелите за движение на трамваи, находящи се в подлеза. Местопроизшествието
било посетено от органите на полицията. След извършен оглед, било установено,
че ответникът виновно е нарушил предписанията за общо поведение при движение по
пътищата и с това е нанесъл щета. Той бил задържан, а управляваното от него
МПС, оставено на охраняем паркинг, в близост до мястото на инцидента. Предвид
увреждането на влекача и полуремаркето, придвижването им на собствен ход до
България било невъзможно. Поради това ищецът възложил на оторизиран сервиз
извършването на авариен /временен/ ремонт, като заплатил за това общо сумата от
955 евро или 1867,81 лева. Целта на така извършения ремонт била да се преведе
превозното средство в годно за движение състояние. Извозването му обратно до
България било извършено от друг служител на фирмата, тъй като след инцидента
ответника бил задържан от властите в Германия. В България бил извършен цялостен
ремонт на увредените части на композицията, в оторизиран сервиз на „**ВТ“ЕООД,
като за нови части, материали и труд за ремаркето били платени общо 5758,93
лева. За отстраняване на повредите по влекача ищецът заплатил сума в размер на
2497,95 лева. Общата стойност на платените от ищеца ремонти работи по влекача и
полуремаркето възлизала на 8256,88 лева. За извършеното от ответника нарушение,
му било повдигнато обществено обвинение, с обвинителен акт на Окръжен
съд-Аугсбург, според който със своите действия той нарушил виновно
предписанията за общо поведение при движение по пътищата. В писмени обяснения
по делото Д.Т. направил пълни самопризнания за механизма и причината за
настъпилия вредоносен резултат. С Решение на Районен съд-Аугсбург ответникът е
бил лишен от право да управлява МПС. В тази връзка, при завръщането си в
България той депозирал молба, с която поискал трудовото му правоотношение с
ищеца да бъде прекратено, поради невъзможност да изпълнява трудовите си функции
за срок от 1 година- до 17.05.2019г. Към датата на инцидента- 23.03.2018г.,
действала застраховка „Булстрад Каско стандарт“, като застрахователния договор
бил сключен от ищеца в качеството му на лизингополучател по договор за финансов
лизинг, сключен със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“. За настъпилото
застрахователно събитие ищецът предявил претенция за застрахователно
обезщетение, но застрахователя отказал да му възстанови сумите за ремонта на
увреденото ППС, мотивирайки се, че поврите са настъпили в следствие на движение
по забранени за движение и сигнализирани за тази цел пътни участъци, като
същите били в следствие на умишлени или причинени с груба небрежност действия
на застрахования или упълномощения водач. В заповедта за прекратяване на
трудовия договор на ответника изрично било посочено, че ищеца има финансови
претенции към него в размер на 9000 лева за нанесени имуществени щети в голям
размер на процесните влекачи полуремарке, непризнати от застрахователя. Въпреки
опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, към настоящия
момент Д.Т. не бил платил никаква част от общото си задължение. Поради
изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди Д.Т. да
заплати на „В.л.“ЕООД сумата от 10124,69 лева, от която: 1867,81 лева- обезщетение
за платени от ищеца разходи за временен/авариен/ ремонт на процесните влекач и
полуремарке; 8256,88 лева- обезщетение за платени от ищеца разходи за извършен
ремонт на същите влекач и полуремарке, ведно със законната лихва върху
главницата от 10124,69 лева, считано от датата на деликта 23.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът Д.Х.Т. не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното на 30.05.2019г. съдебно заседание по делото, оспорва иска, като
твърди, че по време на инцидента валял силен сняг, като той гледал пътя на
автомобила и не видял поставения над тунела пътен знак за ограничение
движението на МПС над определена височина. Той не познавал изискванията за
преминаване по този път, тъй като за първи път минавал по него. След
възникналото ПТП по камиона нямало щети, като на ремаркето бил скъсан
единствено брезента от горе.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Трудов договор №00330/20.02.2018г.,
ответникът Д.Х.Т. е започнал работа в ищцовото дружество „В.л.“ЕООД на длъжност
„шофьор, тежкотоварен автомобил над 12т.- международни превози“. Работното му
време било 8 часа на ден, а основното месечно трудово възнаграждение в размер
на 510 лева.
Със Заповед
№2023/26.02.2018г. работодателят командирова ответника в чужбина със задача да
извърши международен превоз на стоки, за срок от 26.02.2018г., до 01.06.2018г.
Пътуването трябвало да се осъществи с т.а.“Мерцедес“ с рег***/ **. На водача
били определени командировъчни пари в размер на 50 лева дневно.
От
представените от ищеца и приети като доказателство по делото преписи от
протокол за разпит на обвиняем след предварително задържане, обвинителен акт по
бърза процедура по наказателно дело, заповед за задържане под стража срещу
обвиняем и решение на Районен съд-Аугсбург по дело №64Гс2056/18 за отнемане
правоспособността на ответника- обвиняем за управление на МПС, всички на немски
език с превод на български език, се установява, че на 23.03.3018г., около 03.30
часа сутринта, в гр.Аусбург, Германия, при управление на поверените му товарен
автомобил и ремарке, ответника реализирал ПТП. Същият не съобразил височината
на управляваното от него МПС и преминал през тунел с по-ниска допустима височина,
в следствие на което скъсал кабелите на градския ел.транспорт и увредил
поверения му камион. Видно от съставения протокол за разпит на обвиняем пред
съдия –следовател е, че Д.Х.Т. е заявил, че пътувал с навигация и не забелязал
ограничението на височината. В края на подлеза забелязал, че в тунела има
светкавици и искри и че нещо е станало. Във връзка със случая Прокуратура
Аугсбург изготвила Обвинителен акт по бърза процедура по наказателното дело
срещу Д.Х.Т., като той бил обвинен за това ,че на 23.03.2018г., към 03.55 часа,
пътувал с т.а.“Мерцедес“ с рег***през подлеза Фрьолихщрасе, 86150 Аугсбург.
Поради предотвратима небрежност с товарния си автомобил надвишил ограничението
на височината на подлеза 3,30 метра. В резултат с композицията си скъсал кабелите на трамвая по протежение на 81
метра, с което възникнала щета за около 30000 евро. В тази връзка е прието, че
водачът е нарушил виновно предписанията по издадено предписание по §6 ЗДВП или
нареждане въз основа на такова предписание и с това нанесъл щети на трети лица.
Д.Т. бил задържан от немските власти със Заповед за задържане под стража, като
в нея било посочено, че в следствие на невнимание, което е можело да бъде
избегнато, той превишил с товалния си автомобил максимално допустимата височина
за движение в тунела от 3,30 метра. В следствие на това, скъсал с превозното
средство въздушната контактна мрежа за трамваите на дължина от 81 метра, поради
което възникнала материална щета на чужда собственост в размер на около 18000
евро. В следствие на това си деяние, обвиняемият се доказва като негоден за управление
на МПС. С Решение на Районен съд-Аугсбург, съдът приел, че деянието, извършено
от ответника е в следствие на невнимание, което е можело да бъде избегнато,
като е постановил шофьорската му книжка да бъде конфискувана, като правото му
за управление на МПС е отнето.
Видно от
представените по делото преписи от Свидетелство за регистрация част І влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег***и полуремарке „Шмитц“ с рег.№**, управлявани от
ответника при възникване на процесното ПТП, са собственост на „Сожелис
–България“ЕООД-клон Пловдив. Съгласно Индивидуален договор за финансов лизинг
№14176610036/11.03.2014г., те са били предоставени за ползване на
лизингополучателя „В.л.“ЕООД- ищец по делото, за срок от 60 месеца, срещу
плащане на месечни вноски, определени в Погасителен план. През периода от
13.03.2018г. до 12.03.2019г. въпросните две ППС били застраховани от ищеца в
ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ със застраховка „Булстрад Каско Стандарт.
Предвид
причинените при процесното ПТП щети по влекача и полуремаркето, ищецът отправил
искане до застрахователя за заплащане на заплащане на застрахователно
обезщетение. С Писмо изх.№Л1404/10.04.2018г. застрахователното дружество
заявило, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като повредите по МПС били
в следствие на движение извън обичайни пътища;по наводнени пътища или
територии; затворени, забранени за движение и сигнализирани за тази цел пътни
участъци. Същите били причинени в следствие на умишлени или причинени с груба
небрежност действия на застрахования, на членове на неговото семейство или
упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които
той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и др. Посочено е също
така, че уврежданията по ППС се дължат на груба небрежност от страна на неговия
водач, който не се е съобразил с височината на ППС и указанията за възможност
за преминаване през проход/тунел. Поради това застрахователят заявява, че не
дължи изплащане на обезщетение по претендираните от ищеца щети.
Видно от
представените от ищцовото дружество фактура №4019234/29.03.2018г. за сумата от
267,50 евро и фактура №4019235/29.03.2018г. за сумата от 687,50 евро, за
извършен в Германия временен, авариен ремонт на двете пострадали при
катастрофата ППС, той е заплатил на оторизиран сервиз сумата от общо 955 евро
или 1867,81 лева. Този ремонт бил изцяло заплатен от ищеца и се налагал, за да
бъде преведено ППС в годно за движение състояние за извозването му обратно до
България.
Съгласно
приетите като доказателство по делото фактура №**********/17.04.2018г. на
стойност 2497,95 лева и фактура №*********/13.04.2018г. на стойност 5758,93
лева, ищецът платил за ремонт на влекача и полуремаркето общо сумата от 8256,88
лева на „**ВТ“ЕООД и на „**сервиз“ЕООД.
С Молба от
15.05.2018г. ответникът поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност
в ищцовото дружество, поради това ,че имал забрана да управлява МПС в Германия
за 1 година, а именно от 18.05.2018г. до 17.05.2019г. В тази връзка, със
Заповед №00276/15.05.2018г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с
ответника на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие. В заповедта
изрично било посочено, че „В.л.“ЕООД има финансови претенции към Д.Т. в размер
на 9000 лева, поради това, че той е нанесъл имуществени щети в голям размер на
процесните ППС, като същите не са признати от застрахователното дружество.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебна експертиза. Съгласно това заключение, при
осъществяване на описания механизъм на пътния инцидент, на посочената увредена
композиция е възможно да бъдат увредени именно частите и детайлите, които са
били отремонтирани и за които ищеца е заплатил обезщетение. Може да се приеме,
че е налице причинно –следствена връзка между описания пътен инцидент и
настъпилите увреждания на влекача и полуремаркето. Стойността на вложените при
ремонта на влекача и полуремаркето нови части, детайли, консумативи и положения
труд към датата на обезвредата са както следва: за влекача- 523,18 лева за
авариен ремонт и 2497,95 лева за ремонт, или общо за двата ремонта 3021,31
лева; за полуремаркето- 1344,63 лева за авариен ремонт и 5758,93 лева за
ремонт, или общо за двата ремонта 7103,56 лева. Размерът на общата сума,
необходима за пълното възстановяване на увредените части и детайли по влекача и
полуремаркето, считано към датата на обезвредата възлизат на общо 10124,69
лева, от които 3021,13 лева за ремонт на влекача и 7103,56 лева за ремонт на
полуремаркето.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ответникът е започнал работа в ищцовото дружество на длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил над 12т.-международни превози“, съгласно
сключен между страните Трудов договор№00330/20.02.2018г. Няма спор и относно
това, че със Заповед №2023/26.02.2018г.Д.Т. е бил командирован от работодателя
в чужбина за извършване на международен през на стоки през периода от
26.02.2018г. до 01.06.2018г. Безспорно установено от събраните по делото
доказателства е и обстоятелството, че на ответника е бил поверен влекач и
полуремарке с рег***/ **, с които той е трябвало да извърши международния
превоз на стоки. По делото няма спор, че при изпълнение на трудовите си
задължения, на 23.03.2018г. в гр.Аугсбург, Германия, Д.Т. е реализирал с
повереното му ППС пътно-транспортно произшествие, при което е скъсал
електрически кабели, необходими за движение на трамваите в града, както и е
причинил материални щети по поверените му влекач и полуремарке. Безспорно
установено по делото е, че за причинените от ответника щети по транспортната
мрежа на гр.Аугсбург местния съд му е наложил наказание, като го е лишил от
право да управлява МПС за срок от 1 година. Няма спор, че ищцовото дружество е
извършило ремонт на увредените при въпросното ПТП влекач и полуремарке, като за
това е заплатило сумата от общо 10124,69 лева.
Спорно по делото е
дължи ли ответника на ищцовото дружество горепосочената сума за възстановяване
на причинените имуществени вреди по поверените му влекач и полуремарке и може
ли тази претенция да бъде реализирана по реда на чл.211 вр.чл.203 ал.2 от КТ
вр.чл.45 ЗЗД.
В настоящият случай
съдът е сезиран с искова молба от работодател против работник, с която се иска
последния да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени му
имуществени вреди при изпълнение на трудовите задължения на ответника, в
следствие на виновно негово поведение. В исковата молба са изложени ясни
фактически твърдения за това, че страните по настоящото дело са били в трудови
правоотношения, както и че ответника като служител на ищеца виновно е причинил
на работодателя си имуществени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите му
задължения. Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна
обезвреда за тях сочи на извод, че се търси реализация на пълна имуществена
отговорност на основание чл.211 вр.чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен
иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност
на служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия
състав на деликта, а именно наличието на деяние, чийто автор е ответника;
деянието да е противоправно; да е причинен вредоносен резултат и да е налице
причинна връзка между деянието и вредата. Следва
обаче да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203,
ал. 2 КТ, а именно деянието да е осъществено при или по повод на възложената
работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на
умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само
ограничена (чл. 203, ал. 1 КТ) и съответно би могла да бъде реализирана само по
реда на Раздел втори на Глава десета от КТ, а не по общия ред.
От събраните в настоящото производство доказателства, както съдът посочи
по-горе, безспорно се установи, че към 23.03.2018г. ответникът е бил в трудово
правоотношение с ищцовото дружество, като е бил командирован от работодателя в
Германия, със задача да извършва международен превоз на товари. В изпълнение на
своите трудови задължения на 23.03.2018г. Д.Т. е управлявал поверените му от
ищеца влекач и полуремарке в гр.Аугсбург, Германия, при което е предизвикал
ПТП. Няма спор между страните по делото, че вина за същото носи изцяло водача
на ППС, който е нарушил правилата за движение по пътищата и с това е станал
причина за възникване на катастрофата, както и за причиняването на вреди по
пътната инфраструктура и управлявания от него товарен автомобил. От приетото по
делото заключение на съдебно-оценителна експертиза, както и от представените от
ищеца писмени доказателства, безспорно се установява, че при реализираното ПТП,
управлявания от ответника влекач и полуремарке са получили материални щети,
като се е наложило работодателя да извърши ремонт на същите и да заплати за
него общо сумата в размер на 10124,69 лева. В този смисъл, в случая са налице
противоправно деяние, осъществено от страна на служителя- ответник, което е в
причинна връзка с причинената на работодателя-ищец вреда.
По делото обаче не се установиха всички елементи от фактическия
състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: не се установи, че
ответникът е причинил вредите на ищеца умишлено.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК, деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Ал.3 от същата разпоредба предвижда ,че деянието е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка и предизвикването от
това на ПТП сочи на непредпазливост. Съгласно чл.203 ал.2 от КТ, при умишлено
причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление,
отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието за
възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при
причиняването й, като в тази насока е Решение № 870 от 24.02.2011 г. по гр.дело №137/2010 г. на ВКС, ІV-то г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от изложеното в самата искова молба от ищеца, не може
да се направи извод, че ответника е действал умишлено, защото липсват каквито и
да е данни той да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат.
Самият ищец в исковата си молба посочва ,че „В конкретния случай, ответникът е
бил упълномощен водач, а самите вреди са настъпили поради негово невнимание и
небрежност“. Видно от писмото на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с което се
отказва да бъде изплатено обезщетение за причинените на ищеца вреди е, че
застрахователя счита ,че уврежданията по ППС се дължат на грубата небрежност от
страна на неговия водач, който не се е съобразил с височината на ППС и
указанията за възможност за преминаване през проход/тунел. От друга страна,
следва да се имат предвид и направените от германските власти заключения при
разследването на процесното ПТП, като в приетите по настоящото дело писмени
документи в превод на български език, изрично се посочва, че същото е настъпило
поради предотвратима небрежност от страна на водача, както и в следствие на
невнимание от негова страна, което е можело да бъде избегнато.
В настоящото производство в тежест на ищеца беше да
докаже, че причинената му вреда е в следствие на виновни и то умишлени действия
от страна на работника-ответник. Въпреки това в хода на настоящото производство
не бяха представени доказателства, че Д.Х.Т. при реализацията на въпросното ПТП
е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат за ищцовото
дружество, т.е. че умишлено е причинил този резултат. Поради това, съдът счита
,че в настоящия случай отговорността на работника може да бъде ангажирана
единствено по реда на чл.203 ал.1 вр.чл.210 от КТ.
С оглед на гореизложеното, предявения иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото ответникът не е представил доказателства за
направени разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.л.“ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“***, представлявано от
управителя ***, против Д.Х.Т., с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.211 вр.чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 от ЗЗД, за осъждане на Д.Х.Т. да заплати
на „В.л.“ЕООД, сумата от общо 10124,69 лева /десет хиляди сто двадесет и четири
лева и шестдесет и девет стотинки/, обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени при изпълнение на службата на Димчо Х.Т. „шофьор, тежкотоварен
автомобил над 12 тона“, от които:
-1867.81 лева - разходи по извършен в
Р.Германия провизорен /временен авариен/ ремонт на Влекач, марка/модел -
Мерцедес Актрос, с рег.№ ***, и Полуремарке, с рег.№***,
марка/модел ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, както следва: за Ремарке с рег.№ ***
ремонтно- възстановителни работи, на стойност 687,50 евро /равностойността на
1344.63 лева/, и за тежкотоварно МПС с рег.№ ***PC ремонтно-възстановителни работи, на
стойност 267,50 евро /равностойността на 523.18 лева/ ;
-8256.88 лева - разходи по извършен в
Р.България ремонт на Влекач, марка/модел - Мерцедес Актрос, с рег.№ ***, и Полуремарке, с рег.№***,
марка/модел - ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, от които: 5758,93 лева с ДДС за ремонт на Ремарке с per. № ***, и
2497.95 лева с Д,0ДС, за ремонт на влекач „Мерцедес Актрос“ с per. № ***,
ведно със законната лихва върху сумата от 10 124,69 лева, считано от
датата на деликта - 23.03.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
като НЕСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: