РЕШЕНИЕ
№ 21814
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110123170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Х. А. Х., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 402,24 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 59,97 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г., сумата от 39,60 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
9,29 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., за които суми на
07.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 45717/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
1
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. А. Х., чрез адв. Г., е подал отговор на исковата
молба, с който признава исковете. Твърди, че е погасил чрез плащане претендираните от
ищеца суми, за което представя доказателства – преводно нареждане от 01.07.2024 г. за сума
в размер на 511,10 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
В случая, от приетото като писмено доказателство по делото преводно нареждане от
01.07.2024 г., а и с оглед изричното признание на процесуалния представител на ищеца в
този смисъл по делото се установява, че в хода на процеса – на 01.07.2024 г. ответникът е
извършил плащане в размер на сумата от 511,10 лв. Ето защо, с оглед плащането на
посочената сума (което представлява конклудентно признание), както и предвид
ангажираните по делото доказателства – писмените такива, а и неоспорването им ответника,
съдът счита за установени по делото всички елементи от фактическите състави на
процесните вземания.
При това положение правният спор по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството дали с извършеното плащане процесните вземания са били изцяло погасени
от ответника или не.
В преводното нареждане от 01.07.2024 г. за сумата от 511,10 лв. наредителят е
отбелязал като основание за превода: гр. д. № 45717/2023 г. срещу Х. А. Х.. Сумата от 511,10
лв. не е достатъчна да покрие общия размер на процесните вземания, поради което съдът
следва да приложи специалното правило на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като с направеното плащане
първо погаси вземанията за лихви, включително тези, изтекли до датата на плащането, след
което вземанията за главници. Изтеклата лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.08.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл., върху сумата от 402,24 лв. (главница за топлинна енергия)
е в размер на 48,42 лв., а върху сумата от 39,60 лв. (главница за дялово разпределение) е в
размер на 4,77 лв., или общо 53,19 лв. Последната събрана с мораторното обезщетение в
размер на 59,97 лв., дава сбор от 113,16 лв. След приспадане на последната сума от сумата
на плащането, остава разлика в размер на 397,94 лв., с която следва да бъде погасена изцяло
главницата за дялово разпределение в размер на 39,60 лв. и частично главницата за топлинна
2
енергия до размера от 358,34 лв., като остава дължима сумата от 43,90 лв., ведно със
законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното плащане. До тази сума искът за главница
за топлинна енергия за процесния период следва да бъде уважен, а за разликата над сумата
от 43,90 лв. до пълния предявен размер от 402,24 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. За останалите вземания исковете следва да бъдат отхвърлени, поради
плащането им в хода на процеса. Съдът намира за ирелевантен за настоящия спор начина, по
който ищецът е осчетоводил извършеното от ответника плащане и отнасянето му към
съдебни разноски по делото, доколкото има законово предвиден ред, по който следва да
става това – чл. 76, ал. 1 ЗЗД (в хипотеза на погасяване при частично плащане подлежи най-
обременителното или старото задължение на длъжника).
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ ЕАД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
125 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Доколкото с
поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото, същият следва да понесе
изцяло отговорността за направените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, макар и част от претенциите да са погасени чрез извършеното в хода на
процеса плащане. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД
има право на разноски в размер на 75 лв. за производството по ч.гр.д. № 45717/2023 г. и 125
лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Х. А. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Х. А. Х. дължи на „***“ ЕАД сумата
от 43, 90 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***,
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 45717/2023 г. по описа на СРС, 61 състав
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата 43,90 лв. до
пълния предявен размер от 402,24 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Х. А. Х., дължи на „***“ ЕАД, сумата от 59,97 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г., сумата от 39,60 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,29 лв.,
3
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 45717/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 125 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4