№ 202
гр. Свиленград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100721 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „БАНКА ДСК“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 19, срещу Ф. Д. К. (F.D.K.) TR*********, ЛНЧ *********, роден на
********** г., турски гражданин, с адрес в Република България: гр. Свиленград, бул.
*********.
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД иска от съда да осъди ответника Ф. Д. К., да му заплати
дължими суми, произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо
потребление от *********, а именно: 8407,27 лева – главница, 577,65 лева - договорна лихва
за периода от 20.12.2018 г. до 10.09.2020 г., 120,96 лева - санкционираща лихва, за периода
от 20.12.2018 г. до 10.09.2020 г., 2505,85 лева - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 10.09.2020 г. до 31.10.2022 г., 120,00 лева - разход
за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 31.10.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми
било отказано издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 455/2022г по описа на PC – Свиленград.
Ищецът твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от ********* „Банка
ДСК“ ЕАД предоставила на Ф. Д. К., в качеството му на кредитополучател, кредит за
текущо потребление в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за срок от 24 месеца, който
срок изтекъл на 10.09.2020 г. Кредитът бил усвоен в пълен размер. Договорен бил с
променлив лихвен процент в размер на 5.80% годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години
0,220%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност 0, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.580% при изпълнение на условията по програма
ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора. При нарушаване
на Условията кредитополучателят губил правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвения процент в
1
резултат от неизпълнение на условията, бил променливият лихвен процент, приложим по
стандартните потребителски кредити, в размер на референтният лихвен процент към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23%. Лихвеният процент
се променял с промяната на референтният лихвен процент при предпоставките по реда и в
сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на
референтният лихвен процент, същият се приемал за стойност 0%, а крайният лихвен
процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка.
Годишният процент на разходите по кредита бил 7,56 % и можел да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Неразделна част от Договора за кредит били
и приетите и подписани от кредитополучателя: Общи условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление, Погасителен план, както и Приложение № 3 - Такси по кредити за
текущо потребление. Уговорена била падежна дата на вноските по кредита 20-то число на
месеца и крайна падежна дата 10.09.2020г.
Ищецът посочва, че кредитополучателят не изпълнил задължението си да погасява
дължимите месечни вноски и считано от 20.12.2018 г. изпаднал в забава. По силата на чл.
18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. С настъпване падежа на последната вноска по погасителния план -
10.09.2020г. всички задължения на кредитополучателя по процесния договор станали
дължими и изискуеми.
За събиране на вземанията си по горепосочения договор за кредит „Банка ДСК“ ЕАД
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било
образувано гр. д. № 455/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград. По делото било
отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Със съобщение от 20.09.2022
г. на заявителя – настоящия ищец били дадени указания за предявяване на осъдителен иск
относно вземането му срещу длъжника Ф. Д. К., в едномесечен срок от връчване на
съобщението. В указания му едномесечен срок ищецът депозирал исковата молба, по която
е образувано настоящото производство.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,
оспорва предявените искове изцяло - по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца
за неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за кредит и за
изпадането му в забава. Прави и възражение за нищожност на част от клаузите в договора за
кредит, поради това че са неравноправни, а именно т.8, т.9 и т.15 от договора. Оспорва и
размера на претендираните вземания. По тези съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“
ЕАД, като кредитор, и Ф. Д. К. (F.D.K.), като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит за текущо потребление от ********* Договорът носи подписи за страните по него.
По силата на договора банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в
размер на 10 000 лв., със срок за издължаване на кредита – 24 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, на месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план.
Последният е приложен и видно от него, той съдържа информация за общата сума, дължима
от кредитополучателя, с падежна дата на издължаване на месечните вноски – 20-то число на
месеца.
В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 5,80 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
2
срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 5,580 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж
Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора (по-нататък наричани
„Условията“). Предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент
се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията; максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,23 %.
Съгласно чл. 9 от договора, годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 7,6
% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В т. 9.1. от
ОУ е предвидено какво включва ГПР.
Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и Приложение № 3 - Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с които
кредитополучателят се е запознал, което е декларирал с подписването на договора (т.19).
По делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
(ОУ), подписани за кредитор и кредитополучател, и неразделна част от договора за кредит.
В т.7.1. от ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е
зависим от стойността на референтния лихвен процент, посочен в договора или определен в
случаите и по реда, предвидени в т.7.2.3. В т.7.2.1. от ОУ е предвидено, че променливия
лихвен процент, зависещ от стойността на референтния лихвен процент, се променя от
кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли. При промяна на лихвения процент
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя
актуализиран погасителен план на кредитополуателя при явяването му в поделение на
кредитора. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно.
В т. 11.1. от ОУ е уредена възможност за кредитополучателя по всяко време да
погаси предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит, като не дължи обезщетение
за предсрочно погасяване на кредитора – т. 12.1.
Според т. 18.1. от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия
ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Според т. 18.2. от ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление
до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – т. 18.2.
Съгласно т.20 от ОУ, „Изискуемият кредит се събира по съответния законов ред,
включително чрез реализация на обезпеченията. Таксите за принудителното събиране на
вземането, платени от Кредитора, са за сметка на Кредитополучателя, съгласно действащото
законодателство и с тях се увеличава дългът.“.
Уредени са в ОУ и случаите, в които банката може да превърне кредита е предсрочно
изискуем, както и правото на отказ от договора за потребителски кредит и срока и начина на
неговото упражняване, в който случай кредитополучателят не дължи обезщетение или
неустойка – чл. 25 – 30 от ОУ.
В Приложение № 3 към договора за кредит за текущо потребление – Такси по
3
кредити за текущо потребление, в т.5 е посочена като „вид такса“ - „Разходи при изискуем
кредит“ в размер на 120 лв. Приложение № 3 е подписано от ищеца и от длъжника, като
кредитополучател.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че
кредитът по процесния договор в размер на 10 000 лв. е усвоен на ********* по
разплащателна сметка на кредитополучателя. Видно от заключението, задълженията на
кредитополучателя към банката, с оглед условията на сключения договор, за периода от
усвояването на кредита до подаването на исковата молба (31.10.2022г.) са: 8407,27 лв. -
главница, 1317,36 лв. - договорна лихва, 120,96 лв. - санкционираща лихва (лихвена
надбавка за забава), 2651,97 лв. – обезщетение за забава. От заключението се установява, че
редовното плащане на договорените месечни вноски е преустановено на 20.12.2018 г., на
която дата е направена последната вноска по кредита. След тази дата ответникът е изпаднал
в забава повече от 90 дни, поради което на основание т. 18, ал. 2 от ОУ, кредитът е
транформиран в предсрочна изискуемост и е начислена т.нар. в исковата молба „надбавка за
забава“, претендирана като „санкционираща лихва“. По делото липсват данни
кредитополучателят да е уведомен от банката за предсрочната изискуемост на кредита.
Междувременно, падежът на последната погасителна вноска е настъпил (10.09.2020г.).
С оглед така установеното, съдът приема, че по делото е несъмнено установено, че
между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит, чиято регламентация се
съдържа в разпоредбите на чл. 430 - 432 от ТЗ. Съгласно чл. 430 от ТЗ,
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма. За банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената
парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни
задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да
използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка
със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
При така предявените искове, в тежест на ищеца бе да установи, при условията на
пълно и главно доказване, пораждането и съществуването на неговото право да получи
плащане на процесните суми. Ответникът следваше да докаже, че е погасил задълженията
си.
По делото безспорно се установи, че главницата по кредита в размер на 10000 лв. е
била усвоена от ответника, че същият е направил 6 месечни вноски и е преустановил
плащанията по кредита на 20.12.2018 г., след което е изпаднал в забава. След тази дата му е
начислена и претендирана договорна лихва – до края на срока на договора. Размерът на
остатъка от дължимата главницата и на договорната лихва се установи от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и той съответства на съответно претендирания размер.
Затова, исковете за главница и договорна лихва ще се уважат изцяло.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит е действал Закона за
потребителския кредит (ЗПК) от 2010 г., изм. от 2016 г., който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП) от
2005 г., изм. 2018 г., който урежда защита на особена категория длъжници.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и
всички техни предписания го обвързват.
Ответникът възразява за нищожност на клаузите по т.8, т. 9 и т. 15 от договора за
кредит, поради това че са неравноправни. С поради разпоредбите на ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. За да се определи една клауза като
неравноправна е необходимо наличието на следните задължителни предпоставки: клаузата
да не е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
4
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
В случаят съдът намира, че оспорените клаузи (т. 8, т. 9 и т. 15 от договора) не са
неравноправни. Клаузата в т. 8 от договора не е неравноправна, тъй като при сключването
на потребителския договор длъжникът е бил информиран за възможността на банката да
увеличи лихвения процент - изрично в договора е посочено, че надбавката, формираща
възнаградителната лихва, е променлива, но отпадането на привилегията за ползване на
преференциален лихвен процент - отнемането на лихвената преференция и прилагането на
стандартния лихвен процент за кредита не са едностранни действия на кредитора по
смисъла по чл. 143, т. 10 ЗЗП, а последица от неспазване от длъжника на условията за
ползване на по - благоприятна лихва, което му е било предварително известно и уговорено
при подписване на договора. Клаузата е ясна и разбираема, съдържа основанието, на което
банката може да изменя лихвения процент (предвидената надбавка), включително и по
обективни причини – при промяна на пазарните индекси, с което не са нарушени
изискванията за добросъвестност, съответно клаузата не е нищожна. Освен това,
евентуалното увеличаване на лихвата е ограничено до ставки, приложими за стандартни
депозити, при което длъжникът не се поставя в по - обременително положение спрямо
останалите потребители на банката, т. е не е предвидено увеличение на лихвата
на непосочени в договора основания, включително на субективната преценка на банката,
което да обоснове приложение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Затова, съдът приема, че със сключване
на договора кредитополучателят е бил запознат с начина на формиране на лихвата и с
условията за нейната промяна, поради което договорът за кредит не е недействителен и на
основание чл. 11, т. 9а ЗПК. Клаузите в т. 9 и т. 15 от договора също не са неравноправни,
тъй като не са налице горепосочените предпоставки за обявяването им за такива. Уговорен е
годишен процент на разходите, който е до установения законов размер (чл.19, ал.4 от ЗКП,
съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България).
Съдът приема обаче, в изпълнение на задължението си да следи служебно за
спазването на императивните правни норми, че клаузата на т.18 (т.18.1 и т.18.2) от ОУ към
договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост в разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. В т.18.1. от ОУ към договора е уговорено, че при забава на плащането на месечна
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. От граматическото тълкуване на клаузата се
установява, че същата има характер на неустойка за забава (наречена надбавка за забава), с
оглед и систематичното й място в раздел „Отговорност и санкции” на ОУ. Съществува
неяснота обаче в начина на определяне на размера на тази неустойка – дали същият е равен
на сбора от уговорената договорна лихва плюс десет процента или същият е в
законоустановения размер от 10%, тъй като се
начислява само върху просрочената главница. Изложеното налага извода, че процесната
клауза на т.18 от ОУ на банката не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП, поради което е неравноправна. Ето защо, претенцията за санкционираца лихва
(лихвена надбавка за забава), като основана на нищожна неустоечна клауза, е неоснователна
и следва да бъде изцяло отхвърлена.
Съдът приема, че претендираната сума от 120 лв, наименована „разходи за изискуем
кредит“, също не следва да се присъжда, тъй като по съществото си представлява „такса“
(без предоставяне на услуга), която има неравноправен характер и е недействителна.
Независимо от наименованието на претендираната сума като "разходи по изискуем кредит",
по съществото си същата представлява такса, която е дължима без срещу заплащането й да
5
се предоставя реална услуга в полза на кредитополучателя. Освен, че самата банка е
определила тези разходи като вид такса в Тарифата – Приложение № 3 към договора, в
подкрепа на извода, че се касае за вид такса е и обстоятелството, че банката е определила
един фиксиран размер на тази такса, а именно 120 лв., която е дължима от всички клиенти,
преустановили редовното обслужване на кредита си, независимо от особеностите на всеки
конкретен случай. Тази такса се дължи в един и същ размер, независимо от броя, вида и
естеството на конкретни действия, които банката предприема във връзка с обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Върху размера на предварително определената такса не
оказват влияние нито размера и вида на отпуснатия кредит, нито броя задължени лица,
които следва да бъдат уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, нито някакви
други обстоятелства.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на спора такива следва да му се
присъдят, съразмерно на уважените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направените
от ищеца разноски се установиха в размер на 2761,53 лв., съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Д. К. (F.D.K.) TR*********, ЛНЧ *********, роден на ********** г.,
турски гражданин, с адрес в Република България: гр. Свиленград, бул. *********, да заплати
на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, дължимите по сключен между страните Договор за кредит
за текущо потребление от *********, суми: 8407,27 лева – главница, 577,65 лева - договорна
лихва за периода от 20.12.2018 г. до 10.09.2020 г., 2505,85 лева - обезщетение за забава от
10.09.2020 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 31.10.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми
е отказано издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 455/2022г по описа на PC – Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, срещу Ф. Д. К. (F.D.K.)
TR*********, ЛНЧ *********, роден на ********** г., турски гражданин, с адрес в
Република България: гр. Свиленград, бул. *********, искове за заплащане на сумите: 120,96
лева - санкционираща лихва, за периода от 20.12.2018 г. до 10.09.2020 г., и 120,00 лева -
разход за изискуем кредит, въз основа на сключен между страните Договор за кредит за
текущо потребление от *********, за които суми е отказано издаването на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
455/2022г по описа на PC – Свиленград.
ОСЪЖДА Ф. Д. К. (F.D.K.) TR*********, ЛНЧ *********, роден на ********** г.,
турски гражданин, с адрес в Република България: гр. Свиленград, бул. *********, да заплати
на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, сумата 2704,81 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6