Р Е Ш Е Н И Е
№ ........ /24.10.2012г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря В.П., като разгледа докладваното от съдията търг. дело №1088 по описа за 2012г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Б. В. П., чрез пълномощник адв.Д.И., срещу Б.Н.С. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.535 във вр. с чл.462 ТЗ във вр. с чл.226, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на приобретателя на спорното право АНДИ БГ ООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление **** представлявано от А. И. К. , сумата от 80000евро, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.09г. и с падеж 25.11.09г. , и сумата от 19500евро, представляваща лихва за забава върху главницата от 80000евро за периода от 26.11.09г. до датата на подаване на исковата молба- 17.04.12г., ведно с лихвата за забава върху тях от подаване на исковата молба до оконч. изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.08.09г. в гр.София Г. К. И. в качеството си на законен представител на „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД е предал в държане на ответника сумата от 80 000 евро в изпълнение на устен договор за заем от 26.08.09г. Излага, че за обезпечаване на връщането на сумата ответникът издал запис на заповед за сумата от 80000евро с дата на издаване 26.08.09г. , падеж 25.11.09г., с който неотменимо и безусловно се задължил да плати на ищеца посочената сума. Твърди, че като издател се сочел Н. ООД ЕИК *********, но към датата на издаване на записа на заповед това дружество се представлявало само заедно от двамата управители Б.Н. и В. С., поради което и съгласно чл.462 ТЗ по записа се бил задължил лично Б.Н.. Твърди, че до момента не са постъпвали плащания за погасяване на задължението, поради което моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД сумата от 80000евро, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.09г. с падеж 25.11.09г. , и сумата от 19500евро, представляваща лихва за забава върху главницата от 80000евро за периода от 26.11.09г. до датата на подаване на исковата молба- 17.04.12г., ведно с лихвата за забава върху тях от подаване на исковата молба до оконч. изплащане на задължението.
С допълн.искова молба сочи, че с договор за цесия от 09.05.12г. сключен между ищеца и „АНДИ БГ” ООД е извършено прехвърляне на спорното право в процеса и съгласно чл.99 от ЗЗД прехвърлителят е съобщил за това прехвърляне на длъжника чрез нотар.покана, връчена лично на 22.05.12г., и е потвърдил писмено на приобретателя прехвърлянето. Предвид това и в съответствие с чл.226, ал.1 ГПК прави изменение на иска като моли да бъде осъден Б.Н.С. *** да заплати на приобретателя на спорното право АНДИ БГ ООД сумата от 80000евро, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.09г. с падеж 25.11.09г. , и сумата от 19500евро, представляваща лихва за забава върху главницата от 80000евро за периода от 26.11.09г. до датата на подаване на исковата молба- 17.04.12г., ведно с лихвата за забава върху тях от подаване на исковата молба до оконч. изплащане на задължението.
Ответникът Б.Н.С. ***, чрез пълномощник адв.Н.Ц., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че на 26.08.09г. Г. И. като представител на ищеца е предал в държане на Б.С. сумата от 80000евро в брой или по друг начин.
Встъпилото на основание чл. 220 във вр. с чл.218 от ГПК трето лице –помагач на страната на ищеца АНДИ БГ ООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление **** представлявано от А. И. К. , чрез процесуалния си представител счита, че е налице валиден менителничен документ, който не е оспорен от издателя, не е оборена неговата автентичност , поради което не е нужно доказване на каузална сделка.
Съдът , след като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Съгласно представения по делото запис на заповед ,
издаден на 26.08.2009г., място на издаване и плащане гр.София, и с падеж
25.11.09г., Б.Н.С. в качеството си на управител на Н. ООД ЕИК *********, се е
задължил да заплати неотменимо и безусловно, без протест, въз основа на този
запис на заповед на Г. К. И., управител на КОНСУЛТ ЛОБИ ООД сумата от 80000евро
на 25.11.09г.
Видно от справка в ТР търг.дружество Н. ООД към
датата на издаване на процесния запис на заповед – 26.08.09г. се е
представлявало заедно от управителите В. Д. С. и Б.Н.С..
Това следва и от обявения в ТР дружествен договор от 29.09.06г.
По
делото е представен договор за цесия, сключен на 09.05.12г., по силата на който
„КОНСУЛТ
ЛОБИ” ООД е прехвърлило на АНДИ БГ ООД
вземането си в размер на 80000евро, което има към длъжника Б.Н.С.,
представляващо дължима, но неплатена главница по запис на заповед, издаден на
26.08.09г., с падеж на задължението 25.11.09г. Договорено е, че прехвърленото
вземане преминава в патримониума на цесионера , ведно с обезпеченията, както и
другите принадлежности, вкл. изтеклите лихви и разноски по събирането му.
Приложено е също писмено потвърждение на прехвърляне
на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД от 09.05.12г , изходящо от „КОНСУЛТ
ЛОБИ” ООД, както и уведомление за извършената цесия от „КОНСУЛТ
ЛОБИ” ООД до Б.Н.С., връчено на последния на
22.05.12г. чрез Н-с Р.К. рег.№212 при ВРС.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.535 във вр. с чл.462 ТЗ във вр. с чл.226, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
По делото не е спорно, че от страна на ответника в качеството му на представляващ Н. ООД е издадена запис на заповед от 25.08.09г. за сумата от 80000евро в полза на „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД. Ценната книга представлява редовен менителничен ефект, доколкото съдържа изискуемите реквизитите по чл. 535 ТЗ.
В настоящият случай, ищецът , изменяйки иска си, в качеството на процесуален субституент, претендира присъждане на вземането по записа на заповед в полза на АНДИ БГ ООД , позовавайки се на извършено в хода на производството прехвърляне на вземането чрез договор за цесия. Видно от последният предмет на цесията е вземането в размер на 80000евро, представляващо неплатена главница по запис на заповед , издаден на 26.08.09г. с падеж 25.11.09г.
Съгласно разпоредбата на чл.537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за менителницата. Разпоредбата на чл.466, ал.1 от ТЗ повелява, че всяка менителница може да се прехвърля чрез джиро, като съгласно ал.2 когато издателят е написал в нея думите „ не на заповед” или друг равнозначен израз, тя се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания. Т.е. способа за заместване на кредитора по менителницата , респ. записа на заповед, е търговскоправния, а именно – джирото. Последното съставлява едностранна абстрактна сделка, по силата на която кредиторът-джирант бива заместен от нов кредитор-джиратар, като с джирото се прехвърлят правата по ценната книга такива, каквито са отразени в нея. По делото липсват данни да е налице извършено прехвърляне на ценната книга чрез джиро, нито такова се твърди от ищцовата страна. Представеният договор за прехвърляне на вземането чрез цесия съдът намира, че не може да прехвърли правата по записа на заповед , доколкото прехвърлянето на ценната книга не е извършено по специалния изискуем от закона ред чрез джиро / така Определение №585/02.08.12г. по т.д.№1008/11г. на ВКС/. Вземането би могло да бъде прехвърлено чрез цесия в хипотезата на чл.466, ал.2 ТЗ при т.нар. ректа менителница / когато издателят е написал в менителницата думите „ не на заповед” или друг равнозначен израз/, какъвто обаче настоящият случай не е с оглед липсата на подобна забрана за джиросване в представения запис на заповед. Ето защо договорът за прехвърляне на вземането не е породил правен ефект поради липсата на изискеумата форма – джиро и не може да легитимира АНДИ БГ ООД като кредитор на вземането, обективирано в записа на заповед.
От ищцовата страна бе наведено твърдението, че процесната заповед е издадена за обезпечаване на изпълнението на задължение по връщане на дадена в изпълнение на устен договор за заем сума. Макар и записът на заповед да е абстрактна сделка, при която основанието за плащане да не е елемент от съдържанието, то когато е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение и при спор е необходимо същото да бъде установено, респ. съществуването на оспореното вземане, което записа обезпечава. От ответната по делото страна бе направено възражение за това поемателят да е предал в държане на Б.С. сумата от 80000евро в брой или по друг начин, поради което и в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи всички елементи по наведеното от нея каузално правоотношение / Решение № 149 от 5.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, Решение № 31 от 5.04.2012 г. по т. д. №55/2011 г. на ВКС, Решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна съдебна практика, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/. В този смисъл и ищцовата страна следваше да установи предаването на паричната сума със задължение за връщането й на заемодателя, който факт с оглед реалния характер на договора за заем би доказало и наличието на самия договор. Доказателства обаче в тази насока не са представени по делото, предвид което и е налице недоказаност на твърдяното каузално правоотношение , за обезпечаване на вземането по което е издаден записа на заповед.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.535 във вр. с чл.462 ТЗ във вр. с чл.226, ал.1 ГПК за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главният иск обуславя и неоснователност на предявения акцесорен такъв за заплащане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД . Доколкото от отв.страна не е направено искане за присъждане на разноски такива не се дължат.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Б. В. П., срещу Б.Н.С. , ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.535 във вр. с чл.462 ТЗ във вр. с чл.226, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на приобретателя на спорното право АНДИ БГ ООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление **** представлявано от А. И. К. , СУМАТА от 80000евро / осемдесет хиляди евро/, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.09г. , място на издаване и плащане гр.** и с падеж 25.11.09г. , и СУМАТА от 19500евро / деветнадесет хиляди и петстотин евро/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.09г. до датата на подаване на исковата молба- 17.04.12г., ведно с лихвата за забава върху тях от подаване на исковата молба - 17.04.12г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АНДИ БГ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** представлявано от А. И. К., в качеството на трето лице помагач, встъпило в производството по делото на страната на ищеца „КОНСУЛТ ЛОБИ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Б. В. П., на основание чл. 220 във вр. с чл.218 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: