Решение по дело №5555/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260070
Дата: 7 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20195530105555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       07.09.2020г.                    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на втори юни                                                                              2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 5555 по описа за 2019 година,

 

Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.

 

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника З.Ю.А. от страна на „ОТП Факторинг България” ЕАД – София за сумата от 1342,23лева общо търсени суми, за които са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 94/2018г. по описа на Новозагорския районен съд. Претендират и направените по делото разноски.  

Ответникът З.Ю.А. неоткрита на посочените адреси в град Нова Загора, въпреки залепените уведомления същият не изпраща писмен отговор.

          В исковата си молба "ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София излагата твърдения, че със съобщение по ч.гр.д. № 94/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, получено на 24.09.2019г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу З.Ю.А., ЕГН **********, длъжник по горепосоченото частно гражданско дело. В указания от закона и съда едномесечен срок, депозирали настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 62 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018г., издадени по ч.гр.д. № 94/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят З.Ю.А., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г.: 932,40лева - главница по Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта от 14.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането;262,72 лева - редовна лихва за периода от 20.09.2016г. до 29.01.2018г.; 1,43 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018г. до 29.01.2018г.;145,68 лева - заемни такси; 26,84 лева - държавна такса и 150лева - юрисконсултско възнаграждение. На 07.01.2019г.(т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч.гр.д. №94/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането към З.Ю.А., ЕГН: **********, произтичащо от сключения с банката Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.По силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът “ОТП Факторинг България” ЕАД е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.Качеството ни на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславя правния ни интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предявим иск за установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г. срещу длъжника З.Ю.А.,ЕГН**********.Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото ни на иск са налице и предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, какъвто е настоящият случай.Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на “ОТП Факторинг България” ЕАД са следните: На 14.07.2016г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и З.Ю.А., ЕГН: **********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г., наричан по-долу за краткост „Договора”, “Банка ДСК ЕАД е предоставила на З.Ю.А. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта/DSK MAXICARD/ в размер на 1000 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка за целите на картата № 23680676. Неразделна част от Договора представляват Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК („Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора. Съгласно Договора и Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева: -усвоената част от кредитния лимит се олихвявал с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95 % годишно (0,06% на ден) (чл.1, ал.3 от Договора). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия). При забава в плащанията се дължали добавка за забава в размер на 5(пет) процентни пункта; срокът на валидност на кредитната карта бил 3(три) години; падежната дата за погасяване на задължението било 20-то число на месеца; -минималната сума за револвиране на кредита е 3%. Съгласно т.10 от Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислява като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата. Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издава кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът може да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издава нова карта, с нов срок на валидност. Банката не преиздава картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл.74 от Общите условия. Съгласно чл. 25 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не е преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора по чл. 74 от Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит. В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия е предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж). Кредитният лимит се револвира ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява.  Ако това не се случело, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставал окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 31 от Общите условия). На следващо място, съгласно чл. 33 от Общите условия, при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.09.2016г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01050/15.09.2017 г. и peг, № 3481/18.10.2017 г., том II, акт № 35 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, била връчена на З.Ю.А. на 14.11.2017г. чрез брат й Асен Юриев Асенов, била обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното прилагали копие от Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01050/15.09.2017 г. и peг. № 3481/18.10.2017г. том II. акт № 35 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, ведно с разписка за връчването й на 14.11.2017г. На 30.01.2018 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ЕПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 94/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. На 07.01.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), „Банка ДСК” ЕАД, ни прехвърли пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и З.Ю.А., ЕГН **********, като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 07.01.2019г., в което се съдържало процесното вземане. Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 07.01.2019 г. същият бил влязъл в сила и произвел своето действие. На базата на изрично пълномощно, предоставено ни от “Банка ДСК“ ЕАД, изпратили от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З.Ю.А.. Като доказателство, че уведомлението е изпратено до ответника-кредитополучател прилагаме копие от препоръчано писмо *PSFABG00DDC21*, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка. Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес на длъжника, а именно: гр.Нова Загора, ул.„Ален Мак“ №21.За промяна на същия не били уведомявани от длъжника (нито ние, нито предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД), каквото било изискването съгласно условията на Договора за кредит. Както било видно от представеното копие, пратката не била потърсена от получателя. В този смисъл, считаме че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение №137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, IIIгр.о.При евентуалност, моля да приемете, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение.На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 94/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на “Банка ДСК ЕАД срещу ответника-кредитополучател З.Ю.А. е образувано изпълнително дело № 555/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им на кредитополучателя е приложено по ч.гр.д. № 94/2018г. по описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника З.Ю.А., ЕГН: **********,*** съществуването на вземания на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 62 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018г. по ч.гр.д. № 94/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016 г„ включващи: 932,40 лева - главница по Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта от 14.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 262,72 лева — редовна лихва за периода от 20.09.2016г. до 29.01.2018г.; 1,43 лева — лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018г. до 29.01.2018 г. и 145,68 лева — заемни такси. Предвид разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, молим да ни бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 94/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора:26,84 лева - държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.При условията на евентуалност предявяваме следния осъдителен иск: В случай че прекратите производството по установителния иск по чл.422 от ГПК като недопустимо, то молим въз основа на изложените от нас факти и обстоятелства, подробно описани по-горе, да осъдите ответника З.Ю.А., ЕГН: **********,***, да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент) следните суми:932,40 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;477,23 лева - санкционна лихва за забава по чл. 31 от Общите условия върху главницата от 932,40 лева за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 14.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.Основанието на иска е следното:По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от нас неизпълнение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г.Настъпила изискуемост на кредита съгласно разпоредбите на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016 г. и Общите условия, неразделна част от него, обявена на кредитополучателя с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01050/15.09.2017г. и peг. № 3481/18.10.2017 г., том II, акт № 35 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, връчена на З.Ю.А. на 14.1.2017г. чрез брат й Асен Юриев Асенов. Както било посочено по-горе, поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.09.2016г., „Банка ДСК“ ЕАД обявила предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя З.Ю.А. с връчване на гореописаната нотариална покана на 14.11.2017 г. Върху изискуемата главница в размер на 932,40 лв. се дължи санкционна лихва за забава по чл. 31 от Общите условия, в размер на 26,95% годишно (редовният лихвен процент от 21,95% + наказателна надбавка за забава от 5%) за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 14.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.Молят да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Ответницата, търсена на постоянния и настоящ адрес, не представя писмен отговор. Назначен й е особен представител – адв.П., която в съдебно заседание излага подробните си съображения в срока за отговор по чл.131 ГПК. Оспорва изцяло предявената искова молба, както по основание така и по размер, счита същата за неоснователна и недоказана, тъй  като ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответника, защото ответника не е бил надлежно уведомен за цесията, за да породи действия цесията за ответника е следвало съобщението за извършената цесия да му се връчи лично. Съобщението не било получено от ответника и не било изпратено на постоянния адрес на ответника. В настоящия случай съобщението за цесията връчена чрез нея не поражда действия, тъй като особения представител има ограничен кръг от права за процеса и същият не може да приема материални правни изявления, каквото е съобщението за цесия. Счита, че договорът за цесия, с което ищцовото дружество се легитимира като кредитор не е предявил спрямо ответника предявените установителни искове, в тази връзка също така сме в условията на евентуалност, осъдителните искове се явяват неоснователни и само на това основание следва да бъдат отхвърлени. Също така следва да се има предвид, че първоначалния кредитор е банка, която на основание чл. 417 т.2 от ГПК се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, така както и с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело, а след образуване на изпълнителното дело вземането е прехвърлено чрез цесия на друг титуляр. В случая ищцовото дружество не е банкова институция. А той като цесионер няма възможност да провежда незабавно изпълнение по чл.417 и сл. от ГПК и не може да упражни правото на иск по чл.422, което е предмет на такава заповед. А по делото няма данни заповедта за незабавно изпълнение да е обезсилена или заповедта да е отменена, в това отношение трайната съдебна практика е Решение № 1 от 01.02.2017г. на ВКС по т.дело № 3228/2015г. на ТК, 2 отделение, тълкувателно  Решение № 4 от 18.06.2014г. по т. дело №4/2013г. на ОСГК на ВКС. Дори и да се приеме, че ищцовото дружество има активна легитимация то същото не ангажира доказателства, че кредита е предоставен на ответника и същия е получил кредитната карта, чрез която се твърди, че е усвоил кредита. Също така съгласно чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит същият е следвало да бъде с шрифт не по-малък от 12, в настоящия случай се установи, че шрифтът е по-малък от 12, което е в нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, а само на това основание води до недействителност на договора за потребителски кредит, като нищожността е изначална и не може да бъде санирана. Отделно от това намирала Общите условия представени от ищцовото дружество по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и като такива същите се явявали нищожни. В заключение - претенцията е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство и по заповедното производство.

 

Ищецът в съдебно заседание се представлява от пълномощника си юриск.Г., която представя подробан писмена защита и моли за присъждане на направените по делото разноски.

 

          Ответницата З.Ю.А., представлявана в съдебно заседание от особения си представител адв.П., оспорва ицяло предявените искове, като неоснователни.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

 

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 94/2018г. по описа на Новозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 62/01.02.2018г. за сумата 932,40лева за главница до 29.01.2018г., 262,72лева редовна лихва от 20.09.2016г. до 29.01.2018г., със 1,43лева лихвена надбавка за забава от 19.01.2018г. до 29.01.2018г., 145,68лева заемни такси и законна лихва от 30.01.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото от общо 176,48лева. Заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК, като е дал възможност на ищеца да води установителен иск за вземането си, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по представения Договор за издаване и обсулжване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г., по силата на който  „Банка ДСК"ЕАД, гр.София е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 1000лв., като кредитът се усвоява и погасява чрез разпращателна сметка за целите на картата № 23680676, като неразделна част от договора представляват иУсловията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD  на „Банка ДСК“ и Общите условия по договор за издаване и обсулжване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, които кредитополучателят получил и прел с подписването на Договора.

 

Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, което било съобщено на ответницата с нотариална покана,/връчена на 14.11.2017г. чрез брат й Асен Юриев Асенов/ на посочения от нея адрес, преди подаване на 30.01.2018г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение. След снабдяването на кредитора с процесната Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания/Договор за  цесия/ от 07.01.2019г., по силата на който Банка ДСК прехвърлила на ОТП факторинг пакет от вземания, включващ и вземането към З.Ю.А. по договора от 14.07.2016г. – видно от извлечение от Приемо-предавателун протокол към Договора за цесия от 07.01.2019г.  

 

Съгласно чл.59,ал.1 от Общите условия към Договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК всички извяления с правно значение на страните по Договора се извършват лично или по пощата, на хартиен носител, като според чл.61 от същите Общи условия/подписани на всяка страница от ответницата/ - клиентът е длъжен в 7-дневен срок да информира Банката за настъпили промени в първоначалните данни, предоставени от него при подписване на Договора-в противен случай всички уводмления, покани и други съобщения, изпратени на последните известни на Банката адрес, еле7кторна поща или телефон се считат за получени.

Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „ОТП Факторинг България" ЕАД по цесията с Уведомително писмо, изпратени с известия за доставяне. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.З от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответницата е изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания/цесия/, съответно Уведомително писмо с PSFA BG 00DD C21 от дата 30.01.2019г. от „ОТП Факторинг българия“ЕАД, върнато на 05.02.2019г. с отбелязване, че лицето е на друг адрес – л.21 по делото.

Писмото е изпратено на постоянния й адрес в град Нова Загора – ул.“Ален мак“ № 21, който тя е посочила и като свой адрес в Договора с Банката. При това положение съдът счита, че ответницата е надлежно известена за извършената цесия и че вземането на Банката, с което се снабдила със заповед за изпълнение, е прехвърлено на ищеца.  

Следователно следва да се приеме, че ответникът е узнал преди завеждане исковата молба в съда за прехвърлянето на вземането, бил е наясно с новия му титуляр, поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за него.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

 

По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди завеждане на исковата молба в съда и образуване на настоящото гражданско девло и след издаването на запоедта по ч.гр.д. № 94/2018г. по описа на РС-Нова Загора  е достигнало до длъжника, което е основание цесията да породи действие спрямо последния.

 

По отношение размера на задълженията по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло като компетенто и добросъвестно изготвено и кореспондиращо с останалите ангажирани по делото писмени доказателства, като от същото се установява дължимостта на сумите по претендираното вземане.

 

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 932,40лева за главница до 29.01.2018г., 262,72лева редовна лихва от 20.09.2016г. до 29.01.2018г., със 1,43лева лихвена надбавка за забава от 19.01.2018г. до 29.01.2018г., 145,68лева заемни такси и законна лихва от 30.01.2018г. до изплащане на вземането, за неизплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.07.2016г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 62/01.02.2018г. по ч.гр.д.№ 94/2018г. по описа на Новозагорския районен съд.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в настоящото производство – по заповедното производство са присъдени 176,84лева, както и 100лева държавна такса, 323,95лв. разноски за възнаграждение на особен представител, 150лева възнаграждение за вещо лице и исканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева – общо 873,95лева.

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Ю.А. ЕГН **********,***, с последен известен адрес гр.Нова Загора, ул.„Ален мак” № 21, чрез назначения й особен представител адв.С.П.П. ***, съдебен адрес ***, офис 2 съществуването на вземането на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Илка Г. Димова-Мазгалева и Емил Димитров Кръстев – прокурист, чрез пълномощника юриск.Д.Б.Г., съдебен адрес ***, за сумата 932,40лева/деветстотин тридесет и два лева и 40стотинки/ за главница до 29.01.2018г., по Договор за издаване и обсулжване на кредитна карта с револвиращ кредитен лимит за физически лица от 14.7.2016г., отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД – София на З.Ю.А. с п.а., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението в съда – 31.08.2018г., 262,72лева/двеста шестдесети два лева и 72стотинки/ редовна лихва от 20.09.2016г. до 29.01.2018г., със 1,43лева/един лева и 43стотинки/ лихвена надбавка за забава от 19.01.2018г. до 29.01.2018г., 145,68лева/сто четиридесет и пет лева и 68стотинки/ заемни такси, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 62/01.02.2018г. по ч.гр.д.№ 94/2018г. по описа на Новозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА З.Ю.А. ЕГН **********,***, с последен известен адрес гр.Нова Загора, ул.„Ален мак” № 21, чрез назначения й особен представител адв.С.П.П. ***, съдебен адрес ***, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Илка Г. Димова-Мазгалева и Емил Димитров Кръстев – прокурист, чрез пълномощника юриск.Д.Б.Г., съдебен адрес ***, сумата от 176,84лева/сто седемдесет и шест лева и 84стотинки/ разноски по заповедното дело и 873,95лева/осемстотин седемдесет и три лева и 95 стотинки/разноски в настоящото производство.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: