Определение по дело №337/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5711
Дата: 29 септември 2017 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20171100900337
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр. София, 29.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито заседание на 29.09.2017 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

Като разгледа докладваното от председателя т. дело № 337/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 365 и сл ГПК.

Образувано е по предявени от С.Г.Б., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл.74 ТЗ за отмяна на решения взети от провело се извънредно ОС на „Е.“ АД от датата – 16.01.2017 г. и състоящи се в освобождаване членове на Съвета на директорите на търговско дружество - „Е.“ АД и за избор на нови такива. Ответник по предявените конститутивни искове е  „Е.“ АД.

Ищцата – Б. излага фактически твърдения, че има качеството на акционер при ответното търговско дружество – „Е.“ АД, като притежава 2 640 броя обикновенни поименни акции снабдени с право на глас и формиращи 22 % от капитала на дружеството. Споменава се, че 16.01.2017 г. се е провело извънредно ОС на ответното дружество, като при разглеждане на т. 1 от дневния ред се взели гореупоменатите решения за подмяна на членове на СД. Свикването на обсъжданото ОС станало чрез отправяне на покана в ТР по партидата на търговеца на датата – 10.11.2016 г. Веднага след като узнала за предстоящото ОС ищцата проявила инициатива да получи достъп до материалите отнасящи се до дневния ред на това събрание и по конкретно до персоналния състав на СД, които бил предложен да замести дотогавашния такъв. Изложеното искане акционера Б. заявила писмено пред ответника на датата – 15.11.2016 г. В отговор на същото ищцата получила единствено протокола за свикване на извънредното ОС, като изрично било заявено на Б., че няма други материали намиращи се в дружеството и засягащи предстоящото извънредно ОС, като било подчертано това, че същото е свикано по инициатива на акционер. Акцентиа се върху това, че данни за имената, адреси и професионална квалификация на предложените кандидатури за нови членове на СД трябвало да са на разположение в ответното дружество, защото така акционерите с право на глас в ОС могло да формират волята си, дали и кои кандидат да подкрепят, което гарантирало правото им на информиран избор по време на събранието. Подобна информация отсъствала, както от протокола за свикване на събранието от 27.10.2016 г., така и от данните поместени в поканата за провеждането му обявена в ТР. Последица от това бло нарушаване на основно право на акционера разписано в чл. 223, ал. 4, т. 5 и чл. 224, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, а последицата от това рефлектирала върху решенията атакувани с подадената от ищцата – Б. искова молба, като същите с оглед своята опороченост били незаконосъобразни, а това налагало тяхната отмяна. От ищцата се прави и изявление за присъждане на направените от нея по повод на производството съдебни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК от ответното дружество е упражнен писмен отговор чрез законния му представител – М., с които се пояснява, че ОС от 16.01.2017 г. е било свикано, като извънредно такова по волята на акционера – Л.В.Д. по повод нейно писмено искане от 18.10.2016 г. Съдържанието на същото е в насока ОС да се проведе при следния дневен ред – 1. Избор на нов СД и 2. Разни, като в това си икане от акционера не били посочени проекти на решения. Това е довело и до отказ на длъжностно лице при ТЗ да обяви покана при подобно съдържание в ТР при АВ. Така се стигнало до 27.10.2016 г., когато се провело ново заседание на СД, в което отново се посочил проект на дневен ред за извънредно ОС, а именно – Освобождаване на членове на СД и избиране на нови такива, като персонални предложение на това заседание не са били разкривани от вносителя – Д.. Впоследствие поканата за извънредното ОС при упоменатия дневен ред на 10.11.2016 г. била обявена в ТР, като отново нямало предложения за съдържание на решенията, включително имената на предлаганите лица за попълване състава на СД. От ответника се признава това, че ищцата- Б. се е обърнала към дружество търсейки информация за имената и опита на кандидатите за членове на СД, като са и били дадени единствено релевантните материали, с които самото АД е разполагало – протокола от заседанието на СД и искането на акционера – Д.. Едва на датата – 01.12.2016 г. в дружеството е подадена информация от акционер – Д. за предлаганите назначения за състав на СД. Преди това „Е.“ АД не е разполагало с никаква информация в подобна насока. Ето защо дружеството е нямало обективната възможност а спази разпоредбата на 224, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, нито да посочи конкретни предложения за гласуване според чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Това мотивира ответника да поиска постановяване на решение, с което сезирания съд да отхвърли предявените  конститутивни искове за отмяна на взетите на извънредното ОС от 16.01.2017г. решения, а така също да присъди направените от тази страна за защита по делото съдебни разноски.    

Не е последвало подаване на допълнителна искова молба от ищцата – Б..

Междувременно на 24.01.2017 г. по делото е постъпила молба с основание чл. 218 ГПК, с която лицето Л.В.Д. чрез процесуалния си представител – адв. Сопотенска е отправило процесуално искане за конституирането й като трето лице-помагач на страната на ответника. С молбата са развити съображенията, откъде произтича правния интерес за едно такова искане. Изтвърдява се, че Д. е акционер при „Е.“ АД с притежание на 1320 акции от капитала му. Именно в това си качество тя е упражнила правото си по смисъла на чл. 233, ал. 1 ТЗ да поиска свикване на извънредно ОС, което се е състояло на 16.01.2017 г. и част от решенията взети от същото са предмет на оспорване в настоящото производство виящо пред СГС. По време именно на същото ОС акционера Д. била избрана за член на СД на дружеството, като регистърното производство за вписване в ТР на взетите решения относно персоналния състав на СД било спряно чрез акт на съда по реда на чл. 536, ал. 3 ГПК. Това създава у Д. несъмнен правен интерес за участие в разглеждането на спора по чл. 74 ТЗ, като подпомага ответника, доколкото същата има интерес решенията да бъдат приети за законосъобразни и изпълнени. Предвид това се иска конституирането на Д. като ТЛП на страната на ответника.

С определение от 31.07.2017 г. съзирания съд е уважил искането на Л.В.Д. да бъде конституирана, като подпомагаща страна в производството на страната на ответника - „Е.“ АД.

На 18.09.2017 г. именно от конституираното трето лице-помагач – Д. е направено писмено изявление, че ищцата образувала производството по делото - С.Г.Б. е починала.

Във връзка с така посочената пред съда информация и с цел проверка, дали участващите в производството страни, в частност ищцата разполагат с процесуална правоспособност е разпоредено да се извърши служебна справка в Регистър Н „БДН“ относно обстоятелството налице ли са вписвания за настъпила смърт на лицето -  С.Г.Б. имаща качеството на ищеца в производството.

Изготвената и приложена по делото справка показва, че действително след образуване на производството по делото - С.Г.Б. е починала и това е станало на 07.09.2017 г. Посредством друга извършена справка отново в Регистър Н “БДН“ е констатирано, че единствения наследник по закон на починалата ищца е К.Г.Б..

       Така възникналите обстоятелства след образуване на настоящото дело и конституиране на страните по него, респективно възникване на процесуални отношения между тях и съда ръководещ процеса, налагат извършването на преценка, дали продължаването на производството по предявените искове с правно основание чл. 74 ТЗ е допустимо да продължи с оглед настъпилата смърт на ищцата или този факт погасява защитаваните с предявения от нея иск нейни акционерни права и съставлява процесуална пречка за разглеждането на исковете за отмяна на решенията взети по време на провелото се извънредно ОС на акционерите на търговско дружество -  „Е.“ АД.

        Съгласно задължителните разяснения дадени в т.4 и т.5 от ТР № 1/2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по иска с правно осн.чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл.74, ал.3 ТЗ дава право на всеки съдружник, респ. акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Изтъкнатото означава, че конститутивният иск по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и неимуществени, а чрез реализирането му се охраняват и интересите на останалите съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на Общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Като се основават на изложеното разбиране различни състави на ВКС приемат в служебно известните на настоящия състав : Решение № 128/19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, I т.о., Решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г на ВКС, II т.о. и Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска. Ищецът може и без да притежава качеството „съдружник“, „акционер“, респ. да защитава съществуващо членствено правоотношение, да продължи воденето на иска за отмяна на решенията на Общото събрание.

     В хипотезата, когато във висящ процес по иск с правно основание чл.74 ТЗ настъпи смърт на ищеца, явяващ се акционер в акционерното дружество, чието ОС е взело незаконосъобразно според ищеца решение, е налице хипотеза на прекратяване на членственото правоотношение, което притежателя на съответния брой акции от капитала е имал с акционерното дружество. Общото разбиране е, че и в този случай следва да се приложи даденото в цитираната по-горе задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС разрешение, че отпадането в хода на процеса на членственото правоотношение няма за правна последица недопустимост на иска. Ето защо искът по чл.74 ТЗ може да се разгледа при участието на наследниците на починалия ищец, които на основание чл.227 ГПК се конституират вместо него. Процесуалното правоприемство в този случай обаче не е безусловно. Това е така, защото посредством иска по чл.74 ТЗ се преследва защитата на членственото правоотношение на ищеца, съществувало към момента на приемане на атакуваните решения на Общото събрание. Следователно от първостепенно значение за възможността да бъдат конституирани наследниците на ищеца във висящия процес е дали чрез иска се защитават права, които има правната характеристика на наследими. По правило при смърт на акционер притежаваните от него акции в дадено акционерно дружество преминават по наследствено правоприемство в наследниците му призовани да го наследят. Тоест касае се за едно имуществено право на починалия акционер, което по общо правило се включва в наследствената маса, която преминава при условията на наследственото приемство в патримониума на законните наследници на акционера.  Това обаче не важи за членственото правоотношение, в което починалия наследодател – акционер се е намирал с даденото акционерно дружество приживе. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а става страна по такова правоотношение на самостоятелно основание, а именно преминалата в негова полза собственост върху акциите. Следователно при предявен за разглеждане иск с правна квалификация  чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите в дадено акционерно дружество е възможно да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател неговите наследници по закон, но само ако с този иск се защитава нарушено приживе право на акционера, което е наследимо.

       Анализът на взетите от извънредното ОС на акционерите на „Е.“ АД решения съставляващи такива за освобождаване на членове на Съвета на директорите на дружеството и избор на нови такива показва, че същите нямат за предмет права на починалия акционер, които да се причислят към имуществените такива, респективно да се възприеме, че е възможно тяхното наследяване от законните наследници на ищцата. Характера на така атакуваните решения би могъл да засегне само неимуществени членствени права на починалата ищца, които обаче не са наследими. Правото на защита на тези права чрез иска по чл.74 ТЗ се погасява със смъртта на ищцата и нейния  наследник по закон не би могъл да бъде конституиран на основание чл.227 ГПК за продължаване на процеса по исковете за отмяната на спорните решения. Следователно с факта на настъпване на смъртта на ищцата – Б. се погасява и правото й на иск, респективно производството по настоящия спор е недопустимо и следва да се прекрати.

        По въпроса за разноските, настоящата инстанция намира, че такива не следва да се присъждат на ответната страна, доколкото няма данни такива да са реално направени по делото.   

      По изложените мотиви градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

       ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 337/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, което е образувано по повод на  предявени от С.Г.Б., ЕГН ********** срещу „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, искове с правна квалификация чл.74 ТЗ за отмяна на решения взети от провело се извънредно Общо събрание  на „Е.“ АД от датата – 16.01.2017 г. и състоящи се в освобождаване членове на Съвета на директорите на търговско дружество - „Е.“ АД и за избор на нови такива.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните, вкл. ТЛП, като съобщението предназначено за починалата ищца – С.Г.Б. да се връчи на К.Г. Б. – явяващ се неин наследник по закон след настъпилата й смърт.

      

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: