Решение по дело №2578/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1978
Дата: 24 ноември 2017 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20177040702578
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1978           Година 24.11.2017           Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Й. Б.

Прокурор 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2578 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Я.Е.Д. с ЕГН **********,***, против отказ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за предоставяне на обществена информация, поискана с т.1 от заявление с вх.№ К-1092-26/09.08.2017г.. С жалбата се прави искане да се отмени отказа, като незаконосъобразен и да се върне преписката на ответника, със задължителни указания за постановяване на решение по т.1 от заявлението. В съдебно заседание, не се явява и представлява.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., редовно уведомен, оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От Я.Д. е подадено заявление до „ВиК“ ЕАД с вх.№ К-1092-26/09.08.2017г. (л.19 от делото), с което е поискана да и́ бъде предоставена следната информация: 1.Какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите, като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г. и 2. Какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите, като премии и бонуси по трудови и граждански договори за периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г.. Посочено е, че иска информацията де бъде представена на хартиен носител, в табличен вид, като таблицата да съдържа най-малко три конкретно посочени колони. Информацията се иска за преценка доколко ефективно и законосъобразно се изразходват средствата на дружеството.

Във връзка с така постъпилото заявление е изготвено решение № К-1092-39/11.08.2017г. на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД (л.20 от делото), с което лицето е уведомено, че членовете на Съвета на директорите на дружеството, за посочения период не са получавали премии и бонуси. Те са получавали възнаграждения по договор сключен с Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чиито размер се определя в зависимост от размера на минималната работна заплата за страната, при условията на чл.33 от Правилника за реда  за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Сочи се и че добросъвестно се предоставя исканата информация, въпреки липсата на предпоставките по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, тъй като членовете на СД не са дали съгласието си да предоставят на вниманието на обществеността посочените данни, като по отношение на тях не се прилага установения в ЗДОИ ред. Те са трети лица по отношение на дружеството, поради което за предоставяне на всяка информация, която засяга тяхното имуществено състояние е необходимо тяхното съгласие.

Решението е връчено на 15.08.2017г., видно от приложеното известие за доставяне (л.21 от делото).

С жалба вх. № К-1092-65/30.08.2017г. на Я.Д., изпратена по пощата на 29.08.2017г., съгласно представената товарителница (л.13 от делото), е обжалван мълчалив отказ на дружеството за предоставяне на обществена информация, по т.1 от подаденото заявление. От лицето се сочи, че е получило решение № К-1092-39/11.08.2017г., но от него не става ясно членовете на СД, през посочения период, дали са получили възнаграждение по граждански или трудов договор, като липсва произнасяне, какви са били изплатените суми на всеки от членовете на СД, като възнаграждение по трудови и/или граждански договори, за посочения период. В решението липсва както воля за предоставяне на тази информация, така и воля за изричен отказ. В случай, че се приеме, че е налице изричен отказ по т.1 от подаденото заявление, сочи се, че се обжалва решение № № К-1092-39/11.08.2017г., в което е отказан достъп до обществена информация.

От процесуалния представител на ответника се оспорва така подадената жалба, като счита, че не е налице мълчалив отказ, тъй като има изрично произнасяне с решение № К-1092-39/11.08.2017г., поради което жалбата е недопустима. Счита жалбата и за неоснователна, тъй като заявлението не отговаря на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ, като исканата информация има абстрактен, дори абсурден характер. Няма как да бъде предоставената исканата информация за посочените 8 години, т.к. мандата на членовете на СД е 3 години и така формулираното искане не е относимо нито за бившите членове на СД, нито за настоящите такива и не може да бъде разгледано, поради липса на предмет.  На следващо място, твърди, че няма как едно лице да съвместява фигурата на член на СД и по трудов и по граждански договор едновременно и така зададените критерии са абсурдни и за оператора не възниква задължението да съставя таблици по недопустими критерии. По тези съображения е оставено искането без разглеждане, поради липса на задължителни реквизити в заявлението – чл.25, ал.2, вр.ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ. На следващо място, искането засяга интереси на трети лица, като е налице договорена конфиденциалност , като има и предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространение на обществена информация – чл.4, ал.1 от ЗДОИ. В съдебно заседание представя четири декларации от членове на СД на дружеството, в които се декларира, че отказват да предоставят информация, свързана с получаваните от тях доходи, възнаграждения, премии и бонуси, в качеството им на членове на СД, по какъвто и да е повод, включително и по реда на ЗДОИ.           

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

По подаденото от жалбоподателя заявление за предоставяне на достъп до обществена информация е постановено решение № К-1092-39/11.08.2017г. на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, с което фактически не е отговорено на въпроса поставен в т.1 от заявлението, тъй като липсва посочване на конкретно изплатените суми на всеки от членовете на СД, като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г., поради което следва да се приеме, че е налице отказ за предоставяне на тази информация. Действително посочен е начина по който се определя възнаграждението, а именно в зависимост от минималната работна заплата за страната, при условията и реда на чл.33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, но това не е достатъчно. В случая, от една страна е поискана информация за конкретния размер на изплатените възнаграждения, а не начина на тяхното изчисляване, а от друга страна, съобразно критериите в посочената норма, жалбоподателя не би могъл да изчисли сам размера на договореното възнаграждение, тъй като за това е необходима допълнителна информация за дружеството, като например стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията и т.н., която не му е предоставена и няма как да разполага с нея.

При извършване на преценка за основателността на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и дали ответника е задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като съгласно ал.2, т.1, законът  се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации.

Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗДОИ, „Публичноправна организация“ е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.

При извършена справка в Търговски регистър, се установява, че едноличен собственик на капитала на „В и К“ ЕАД е Държавата. Ето защо, следва да се приеме, че дружеството е публичноправна организация, по смисъла на §1, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДОИ, като юридическо лице, което е обект на управленски контрол и на което доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на капитала – Българската държава и лицето което представлява дружеството е задължен субект по смисъла на ЗДОИ.

С оглед на изложеното изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормата чл.3, ал.2, във връзка с §1, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДОИ.

Съгласно чл.2 от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, като тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

С подаденото заявление от жалбоподателя, по т.1 се иска информация относно изплатените суми поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите на дружеството, като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г.

 Така поисканата информация се определя като служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с ал.2 на същата норма, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В случая поисканата от жалбоподателя информация не попада в обхвата на посоченото ограничение и след като информацията относно получаваните от членовете на СД възнаграждения, представлява служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, следва да му бъде предоставена от задължения субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ, поради което постановения отказ е незаконосъобразен.

На следващо място, съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено. При това произнасяне следва да се има в предвид, че съгласно §6 от ДР на ЗДОИ, „Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Такъв интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното, съгласно нормата на §1, т.5, б.“г“ от ДР на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. След като в случая е налице оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност.

В случая, исканата информация не е предоставена, като се сочи и че липсва съгласие на членовете на СД на дружеството, който са „трети лица“ по отношение на водопреносното дружество, поради което, за предоставяне на всякаква информация, която засяга тяхното имуществен състояние, е необходимо тяхното изрично съгласие.

Този извод е неправилен. Действително съгласно нормата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В нормата на чл.31 от ЗДОИ е предвиден редът по който се иска съгласието на третите лица, при подадено заявление за достъп до обществена информация, който в случая безспорно не е спазен. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие, съответния орган е длъжен да поиска изрично писмено съгласие в 7-дневен срок от регистриране на заявлението, като съгласно ал.4, при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал.1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Видно от изложеното, съгласието следва да се иска за всеки конкретен случай на подадено заявление за достъп до обществена информация, като е недопустимо да се приема, че е налице отказ въз основа на принципни декларации подписани от членовете на СД, много преди подаване на заявлението, а именно на 05.01.2006г., 24.03.2017г., 18.03.2003г. и 15.12.2003г., както е сторил ответникът. Също така, липсата на съгласие не е основание да се постанови отказ за предоставяне на исканата обществена информация, а то определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. В случая, следва да се има в предвид и нормата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването и́. Тази норма отново създава задължението на ответника да извърши преценка за надделяващ обществен интерес, а както беше посочено вече, такава преценка не е извършена.  

В представените по делото писмени бележки, от ответникът се твърди, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ, като исканата информация „има абстрактен, дори абсурден характер“. Така направения извод е неправилен. Видно от подаденото заявление, то съдържа трите имена, ЕГН и адрес на заявителя, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция, поради което не са били налице основанията по чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ, за оставянето му без разглеждане. Исканата информация по т.1, за изплатените суми поотделно на всеки от членовете на СД на дружеството, касае определен период от време, а именно 01.01.2009г. до 31.06.2017г., като е без значение кои са били конкретните членове на СД и кога е започнал, съответно приключил техния мандат и всяко плащане на възнаграждение по трудови и/или граждански договори на тези лица е извършено на конкретна дата и ако тя попада в посочения от заявителя период, няма пречка да бъде посочена. Също така, няма как заявителя да знае на какво основание са плащани възнаграждения на членовете на СД на дружеството, поради което е посочил, че го интересуват тези изплатени по трудови и граждански договори, като задължение на ответника е да посочи освен сумите и основанието за тяхното плащане, като в случай, че не са изплащани суми по един от двата вида договори, това следва да се посочи, но то не прави подаденото заявление абстрактно и абсурдно. Що се касае до възражението, че ответникът няма задължението по ЗДОИ да създава конкретни документи, в случая справки в табличен вид, следва да се има в предвид, че съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗДОИ, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация е един от реквизитите на заявлението за достъп до обществена информация, който обаче не е от задължителните и неговата липса не води до оставяне на заявлението без разглеждане, съгласно нормата на чл.25, ал.2 от ЗДОИ. Съответно в нормата на чл.26 от ЗДОИ са предвидени формите за предоставяне на достъп до обществена информация, като в чл.27, ал.1 от ЗДОИ е предвидено задължението на органите да се съобразяват с предпочитаната форма на достъп, както и изключенията при наличието на които достъпа до исканата информация, се предоставя във форма, която се определя от тях. Съгласно посочените разпоредби, невъзможността да се предостави информацията в предпочитаната от заявителя форма, не е основание за постановяване на отказ, а има за последствие възможността органа да извърши преценка под каква форма да предостави информацията, но само при наличието на конкретно посочени хипотези.

С оглед на изложеното жалбата на Я.Е.Д. е основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отменено решението с което ме е отказано предоставяне на достъп до обществена информация и съгласно чл.173 ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.40, ал.1 от ЗДОИ, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в решение № К-1092-39/11.08.2017г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с което не е предоставена информация по т.1 от заявление с вх.№ К-1092-26/09.08.2017г. подаденото от Я.Е.Д. с ЕГН **********,***.   

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.Ген.Владимир Вазов“ № 3, за произнасяне по т.1 от заявление с вх.№ К-1092-26/09.08.2017г. подаденото от Я.Е.Д. с ЕГН **********,***.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: